Виктор Ерофеев: Как Аляска да се върне на Русия и къде е краят на Путин

Руският писател Виктор Ерофеев представи на кьолнския литературен фестивал Lit.Cologne романа си „Актимуди“ и разказа пред "Дойче веле" за „опасността от кримската афера“ и за „мързеливия хедонизъм“ на украинците. Препечатваме интервюто без съкращения.

В романа на Виктор Ерофеев „Акимуди“ Русия обявява война на измислената държава Акимуди и захваща територия, която не съществува. В порив на въодушевление руснаците стават невероятни патриоти... „Крим за мен – е същата държава Акимуди, за която исках да разкажа“, призна Ерофеев на среща със своите немски читатели.

В рамките на едночасовата беседа с публиката, водена от „патриарха“ на немската журналистика Фриц Пляйтген, който работи дълго време като кореспондент в Москва, Виктор Ерофеев поздрави украинците с „победата на Путин, който искаше да превърне Украйна в задното колело на руската империя“, и предупреди за „настъпването на информационна студена война“. Ерофеев разказа, че е подписал отворено писмо в подкрепа на Украйна, тъй като „нямам сили да търпя това безобразие“, и призова немците да направят всичко възможно, за да бъде Европа силна.„Вашата сила е нашата надежда“, увери присъстващите литераторът. Опитвайки се да върне разговора на литературна тема, писателят нарече Крим „гроздовите бикини на руската култура“. От това се възползва и кореспондентът на DW, за да продължи беседата.

Крим за вас е не само литературен обект, но и територия на непосредствено присъствие. Вие имате къща в Крим. Как се отнасяте към днешната кримска реалност?

Мисля, че това е още едно мое изпитание в живота ми. Крим за мен е земя на руската култура. Защо Крим? Защо Коктебел? Защото Крим е земята на Андрей Бели, на Цветаева, Ахматова, Булгаков, Менделщам, Алексей Толстой. И това, разбира се, е земята на Макс Волошин. Това е земя на червените и белите, на спора и примирението. Крим е домът, който олицетворява руската способност да се намери обща идея (имам предвид Волошин).
Но случващото се сега е абсолютно неприкрита агресия, необясним от гледна точка на международните отношения акт. Представете си: ние с вас си говорим, вие сте ми харесали, аз ви подарявам своето палто, вие го носите, а след това, след месец, нахлувам в шкафа ви и си го вземам. Така не може! Може да се договорим за палтото. Може би бихте ми го върнали. Или бихте казали: „Викторе, ще ти купя друго палто“.

Чувствам, че темата е болезнена за вас.

Разбира се. По-специално заради това, че дъщеря ми е наполовина украинка. Ние на практика влизаме в много враждебни отношения с тази част на Украйна, която смята, че целостта на Украйна е неразделна част от нейния държавен манталитет. Ако аз бях украински писател, щях да изпадна в пълен ужас. Се съм изпаднал в половин ужас. Не защото не ми е болно. Болно ми е. Но не чувствам непосредствено потисничество.

Струва ми се, че руският писател също има защо да изпадне в ужас.

Аз съм в ужас от тази пропаганда, която се излива по телевизията. Никога – нито в съветските времена, нито по време на влизането в Чехословакия, нито по време на войната в Афганистан, нито даже когато бях съвсем малък, не съм виждал такова количество лъжи и лош монтаж, когато едно се представя за друго. Трудно ми е да живея в държава, която така лъже своя народ.

Да се върнем към вашия пример. Крим не е съвсем палто. Това е територия, голяма част от населението на която, ако се вярва на резултатите от референдума, се обявиха за присъединяване към Русия. Струва ли ви се този референдум легитимен?

Хайде да обещаем на ескимосите в Аляска четворни в сравнение с техните заплати и надбавки. Може би и те ще поискат да се присъединят към нашата Чукотка? Така не трябва да се постъпва. На мен този референдум ми се струва абсолютно нелегитимен. Разбира се, исторически тази земя е свързана с Русия. И хайде да покритикуваме Украйна – тази страна е направила много малко за Крим. Крим е населен от хора от съветски тип, които изпитват носталгия по Съветския съюз. Такъв е техният манталитет. Едва ли те са се замисляли какво ще се случи по-нататък. Нали сега кримчаните ще трябва да служат в руската армия, ще трябва да си мълчат, защото свободата на словото, на събранията и така нататък при нас не виреят. С една дума, те попадат в пространство с далеч по-малко свобода.
Мисля, че кримчаните са били подтикнати от наивно простодушие, което, трябва да кажа, е характерно и за жителите на Русия. За нас, казват те, е неписан закон: поискали сме – направили сме, поискали сме – не сме направили. Ние не сме хора на XXI век.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери смята, че руският президент действа в стила на по-миналия век.

На това бих отговорил, че Путин е такъв часовникар, манипулатор на времето, който днес премества часовника на XXI век, а утре – на XVIII век. Главният проблем е нашата поразителна политическа незрялост. И ми се струва, че докато не се избавим от тази незрялост, никаква съществена промяна няма да се случи. 15 процента от населението разбира какво се случва. 15 процента са либерали, които мислят по европейски. 15 процента четат Deutsche Welle. 15 процента мечтаят децата да учат в добри университети. 15 процента искат да ходят в добри ресторанти и да получават добри пари... Останалите смятат, че и така всичко е прекрасно, че нищо не трябва да се прави. В XXI век не трябва да си толкова наивен.

Вие вече доказахте с романа „Акимуди“ своите пророчески качества. Вашата „прогноза за времето“ за Крим за близките дни?

Крим е опасна земя за руските владетели, земя с огромно количество енергия, земя, която не търпи зло и лъжа. И ми се струва, че влизането в Крим е началото на края за Путин.

Защо? Неговият рейтинг е по-висок от всякога...

Струва ми се, че човек, който нарушава целостта на друга държава, нарушава международните закони и собствените си неотдавнашни обещания, стъпва сам върху себе си. Неговата идея за събиране на руските земи, желанието да зарадва населението с Крим е недалновиден план. Не трябва с непохватни и противозаконни действия, шокиращи цял свят, да строиш страна. Да не говорим, че действията му развързват ръцете на всички страни, които искат да имат ядрено оръжие.

Украинските блогъри благодарят на президента Путин за големия му принос в процеса на единение на украинската нация. Откритата агресия, разбира се обединява народа. Какъв според вас ще бъде новата общоукраинска идентичност?

Смятам, че украинската нация вече има своята идентичност. Аз бих я определил така: „мързелив хедонизъм“. Това е умение да получаваш удоволствие от живота, умение да работиш, традиционни фолклорни ценности, особено отношение към семейството (неслучайно са така важни понятията „кум“ и „кума“). Но сега, когато се случва руският щурм, пред лицето на общия противник се случва, разбира се, обединение на страната и на държавата. Никак не ми се иска на основата на ненавист към външния враг да се строи новата украинска нация, но явно така се е разпоредила историята.

*Виктор Ерофеев е един от най-известните на Запад руски писатели. Ерофеев е автор на редица романи, сред които „Руската красавица“ и „Енциклопедия на руската душа“.

Той е и водещ на „Енциклопедия на руската душа“ по Радио Свобода. През януари името на Ерофеев беше замесено в скандала около телевизионния канал „Дождь“, след като по време на участието си в предаването „Дилетанти“ обяви, че Ленинград е трябвало да се предаде на немските войски, за да бъдат спасени хиляди животи.

Виктор Ерофеев не трябва да се бърка с автора на „Москва – Петушки“ Венедикт Ерофеев.

Още по темата

28/03/2014

OFFTOPIC

Медия от Монако се забавлява с "анексирането" на България

28/03/2014

Свят

Присъединяването на Крим ще струва на Русия колкото цяла олимпиада

27/03/2014

Свят

Излъгани в Крим: Обещаните двойни пенсии от Путин засега са мираж

27/03/2014

Свят

Рейтингът на Путин скочил рекордно след присъединяването на Крим

Следете новините ни в GoogleNews