Васко Кръпката за музиката с кауза и концерта му в чест на трънския референдум

Последна промяна на 05 май 2018 в 18:08 4935 2

Вече 30 г. музиката ти е вдъхновена от човешкия копнеж за свобода и правда. Първоначално тя бе бунт срещу тоталитаризма. Той формално си отиде. Но…стари другари и нови печалбари градят живота нов. По-свободен и справедлив ли е животът на българина днес?

По-свободен, разбира се, но справедливостта куца! Ченгесарската ни демокрация се случи, защото не достигнаха свестни и чисти хора. Повечето морални и духовни изхабявания от времето на комунизма, както и близостта ни с Русия, и сега си дават поле за изява у нас. Корумпирани, откровени крадци и измамници се възкачиха на власт благодарение на медийната и повсеместна атака от началото на 90-те. Когато се опитаха свободни медии и свободни предприемачи да завземат пространството, бяха спрени с бухалки. Кой знае какъв отпор на мутрите не виждам. До ден днешен не им се противостои както трябва. С малки изключения, масово страхът победи.

Защо според теб изключителна рядкост в наше време станаха творци и песни, олицетворяващи обществена кауза? Гражданското общество се пробужда и търси правата си, а като че ли, с изключение на теб и още малцина, липсва музика, която да го вдъхнови и поведе?

Послания като „45 години стигат”....”Времето е наше” , бяха подменени в най-гледаното време на телевизията с рефрените „шат на патката главата”.... „за крадец не ставаш, ти си будала”.... „ръгай чушки в боба”... „дънките ш’ти цепна, само да те гепна”. По весникарските сергии вместо свободна преса се напълни с порно водевилчета (издания на ченгета като Кеворкян и др.) и пр. Така байганьовщината в българите избуя за сметка на алековщината. Благодарение на шепа меркантилни, добре спонсорирани, промазани типове, у нас се напомпа една посттекезесарска, силиконова суб-халтура, която проми мозъците и създаде поколение нови меркантили... Пък ти им пей „Нека бъде светлина”....

Но въпросът не е в това! Въпросът е какво ще остане? През последните 29 години злите сили у нас само забавиха процесите и извъртяха некви пари, но няма да останат вечно, защото по широкия свят отдавна са ги минали тия упражнения. Така че вярвам, че най-важно е да сме „като свето”, както се казва по трънски. Всичко си върви, бавно, но славно!

Възможно ли е в 2018 г. - и с помощта на изпълнители като теб - българското общество да си върне типичния за зората на демокрацията ентусиазъм и вяра в собствените сили, за да противостои по-успешно срещу прегрешенията на властта и олигархията?

Този ентусиазъм живее в душите на хората, колкото и постоянно да бъде потискан отвсякъде. Ето пример. Не беше толкова отдавна, когато по улиците на София и България протестирахме месеци наред против Орешарски и неговите кукловоди. Махнахме ги. Факт! Можеха още да стоят там горе. Е, фалираха една банка, но има и други банки. Така че видях тази същата еуфория в очите на ново поколение. Млади, мислещи и работещи хора бяха на улицата. На тях се крепи прогресът на България според мен.

Този ентусиазъм те го използват и в работата си. Креативността им дава плодове. Виждаме, че у нас има хора, които работят, измислят, внедряват, продават, и така вдигат стандарта си. Никога в нашата история българинът не е пътувал толкова интензивно по широкия свят - въпреки олигарсите и втренчените във власт и раболепие лакеи на новите времена.

Мисля, че от другата страна на музикалната помия се родиха независими, хубави песни, които ще останат, и те зареждат хората със силата да борят живота с усмивка. От началото на 90-те Георги Минчев издаде 7 албума, БТР, Милена и аз - 17 албума. Същото важи и за много, много други музиканти и артисти от поп, рок, блус, джаз гилдията ни. Времето ще ги отсее. Ще има какво да слушат внуците... А пошлостта винаги ще я има, но минава и заминава... Сменя се постоянно с нова.

Трънско е един от последните девствени краища на България. Плановете на "Асарел-Медет" да открие рудници за златодобив създадоха неочаквана опасност за природата и здравето на хората там. На миналогодишния си референдум 93% от трънчани казаха „не“ на мините. На 19.05., събота, от 18:00 ч. събираш на площада в Трън на благотворителен концерт с вход свободен трънчани и техни поддръжници от цялата страна. Защо избра да ги подкрепиш?

Майка ми е от село Дълга Лука, махала Здравковци. Обичам тоя край. Това е един от най-запазените, крайгранични райони на България. Грехота е да не се опази от нашествие на модерни разрушители! Девствената природа на Трънско е национално богатство и всяко посегателство срещу й е престъпление! Нещата са прости. От едната страна са дивотията, гостоприемството, примитивният и здравословен начин на живот, местният хумор и човещината по тия места. Срещу тях са застанали злото и жаждата за злато! Изберете сами! Радвам се, че хората избраха да са здрави и спокойни. Златотърсачите с големи машини и меркантилни мераци да търсят изява другаде… Нека предадем Трънско чисто на поколенията!

Може ли да разкажеш повече за конкретния повод на концерта?

Поводът е първата годишнинина от провелия се на 11.06.2017 г. местен референдум, с която трънчани отхвърлиха плановете за златодобив в общината. Ето - нали за това иде реч, да имаме право на мнение и да бъдем чути! Едно време си правеха мини където си поискат и никой не ни питаше. Сега имаме право на мнение. Да кажем „не“ на нещо, което вреди на девствената трънска природа и на здравето на малкото останали обитатели. Някой ще каже, че такива като мен нямат право на мнение, защото не живеят там. Не е така, защото аз често скитам из Трънско. Имам и приятели, които се заселват из тези места. Кой знае - може и аз някой ден да се върна по родните места на моите деди. Така че искрено и много дълбоко в сърцето ми има място за трънския край и ме боли.

Мотото на концерта ти в Трън ще бъде „Суверен сме, господа! Имаме права!“. Кой очакваш да Ви чуе?

Ами така си е! Нека чуят всички институции, от които зависи вотът на трънчани да не бъде подменен! Суверен сме, господа, имаме мнение и сили да го отстояваме! Трънчанин не се предава лесно! Както викаше баба, „Въртоглавец мирно не седи!!!”

Ангажиран ли си пряко със защитата и на други каузи в държавата?

О да, разбира се. Нашата музика освен за забавление е мисловна и помага. Постоянно свирим по благотворителни концерти. Много каузи имаме още да изглаждаме... Май че сме на вечна мисия...

Кой всъщност е Васко Кръпката в настоящия момент? От какво, освен от борбите на трънчани, най-силно се вълнува?

Значи, занимавам се с кво‘ ли не. Дъщеря ми се върна от Америка с американския си мъж. Работим по отварянето на нов музикален клуб в София. Ще се казва „Patches” („Кръпките“). Дърводелствам, нарекъл съм се „Чвор-кютук дизайнер”, ремонтирам и възстановявам стари музикални инструменти, най-вече барабани, стари коли и мотори. Гаражът ми е пълен. Най-много обичам обаче нощно време, когато всички заспят да остана сам с китарата и да измислям песни. Най- ми е хубаво и там ми е силата, да свиря, да пея, да виждам как музиката ми дава надежда на хората, как очите им греят по концертите.

Сподели нещо за новите си творчески проекти?

След като обиколих Европа и Америка, подготвям нов албум с 10 песни, скоро предстои и 30 годишнината на Подуене Блус Бенд и съм затрупан с работа... Един живот не стига за хилядите проекти и пориви на неспокойната ми душа!

Как ще честваш 30-годишния си юбилей на сцена?

Голям концерт в София, турне из Татковината, Европа и Америка. Голямо пътуване ще пада догодина. Ще го отпразнуваме както подобава, с много музика и пътешествия.

Изпълнителите на рок-музика обичат да пеят, че рокът винаги бил млад. Такова ли е твоето усещане в момента - имам предвид най-вече ситуацията в България? Какво ново се случва в твоя жанр - блус-рока?

Ами ей ги Ролинг Стоунс. На над 70 години пълнят стадиони и билетите им се разпродават за минути по интернет. Говорим за супер скъпи билети, но народът масово ги купува. И не само те. Виждаме какво става със световните имена - пълни зали и стадиони. У нас е различно, както и в други по-малки страни. Например в Дания рокаджиите, които нямат световна известност, също си налягат парцалите и свирят пред малка публика. У нас обаче има една нова вълна на припознаване на нашата музика. Виждам и как повече общини се обръщат към тази музика и организират събития, фестивали, бирфестове, мото събори и пр. веселби за народа с по-стойностна музика и по-културни забавления. Тефтерът ми е пълен с всевъзможни участия и концерти, така че нещата вървят в добра посока. А Рокендролът, разбира се, че ще ни крепи вечно млади!

Виждаш ли на хоризонта млад талант, който би могъл да наследи Васко Кръпката?

О, нищо в живота не се повтаря. И в музиката също. Моите герои в музиката Георги Минчев, Бъндараци, Златни Струни и др. ми дадоха импулс за отстояване на Блуса и Рокендрола у нас, без обаче да повтарям нищо от това, което те са сътворили. Не може да се родят втори Лед Цепелин, втори Пинк Флойд и пр. Всяко време, обаче си има своите герои. Вярвам, че има млади банди, които вървят по свой път, и Рокът винаги ще се преражда. Чуйте българската група ODD CREW и ще видите, колко заряд има в тях.

Искаш ли да посъветваш нещо младите музиканти?

Винаги им казвам да бъдат себе си и да не се превръщат в златотърсачи...

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

800

2

Тито

03.06 2018 в 15:40

Здравей Азарел, ако си мислиш че ПРОМЕНИТЕ в цяла Европа и нашата страна през 1989 година са спонтанно действие на народите лошо си се излъгал. Продготовката е започнала от 1975 година от КГБ , лошото е че наща ДС категорично не е била съгласна . Бъди жив и здрав.

1175

1

Azarael

05.05 2018 в 20:26

Васко,
защо не си кажеш и ти истината като твоята
колежка Милена Славова /дала интервю скоро по NOVA/,
която си го каза направо /без заобикалки/ че и вие
сте били излъгани и употребени от псевдодемократите
на създаденото от комунистите тогава СДС !
Което имаше за цел да манипулира хората по митинги
и демонстрации . . .