Темата за Брекзит и българите в чужбина трябва да е в центъра на политическия дебат, а не е

Последна промяна на 23 януари 2019 в 15:35 2838 0

Снимка private

По неофициална информация българите във Великобритания са над 250 000 души и по-голямата част не са наясно с новата програма за уреждане на статута си в страната. Българското посолство в Лондон започна разяснителна кампания, но вече се задъхва, а Брекзит наближава.

Нишан Джингозян от Варна, който близо 20 години живее и работи там, няма личен проблем със статута си – той е британски гражданин, но пряко следи развоя на ситуацията, касаеща съдбата на българите. От миналата седмица той е част от специалната комисия при външното министерство там като представител на българската общност. Ето какво каза Джингозян в ексклузивно интервю за OFFNews:

- Г-н Джингозян, вярно ли е, че българските граждани във Великобритания трябва да кандидатстват за нов имиграционен статут до края на март, когато се очаква Великобритания да напусне ЕС? Статут, който ще им гарантира право на престой и работа в Обединеното кралство?

- Не, тази информация не е вярна. Гражданите на ЕС, които живеят във Великобритания, следва да предприемат стъпки за гарантиране на правата си. Те ще трябва задължително да кандидатстват за този нов статут, но процедурата не приключва в края на март. Дотогава се очаква тя да бъде напълно функционираща и обработваща документите на гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство. Изключение от това правило ще бъдат българските граждани, които са и британски поданици.

- Как ще се нарича този статут? Има ли краен срок за кандидатстване?

- Този статут ще се нарича “статут на уседналост”, “settled status” – за тези, които са пребивавали 5 или повече години във Великобритания и докажат документално престоя си. Всички останали, които са в страната по-малко от 5 години, ще получат “временен статут на уседналост” – “pre-settled status”. Крайният срок за кандидатстване е 30 юни 2021 г., ако не настъпят промени.

Ситуацията е изключително динамична и се променя всеки ден. Както знаете, завчера отпадна и самата такса от 65 лири, която всеки трябваше да заплати при регистрацията. До това решение на Тереза Мей се стигна след протестите на много организации във Великобритания, представляващи гражданите на ЕС. Важно е да се знае, че хората, кандидатстващи за този статут, не би следвало да са отсъствали повече от 6 месеца в рамките на една календарна година. И също, че за 5-годишния период е допустимо само едно продължително отсъствие (до 12 месеца), при определени ситуации като раждане, учение или специализация в чужбина, заболяване или дългосрочна командировка.

- Какви права ще предостави този статут?

- Право на пребиваване, на достъп до пазара на труда, на достъп до социално-осигурителната система, до системата за здравеопазване, право да се кандидатства за британско гражданство.

- При липса на сделка за излизане от ЕС как ще бъдат гарантирани правата на българските граждани, а и тези на гражданите на ЕС?

- Уверение, че правата на всички граждани на ЕС ще бъдат гарантирани, дори при напускане без сделка, бе многократно декларирано от Тереза Мей. Но при излизане без сделка статутът на уседналост няма да може да гарантира права, за които се изискват реципрочни действия от страна на държавите-членки на ЕС.

- Какво означава реципрочни действия?

- Координация на системите за социална сигурност, здравно осигуряване, пенсии и т.н.

- Какви са потенциалните рискове, с които могат да се сблъскат българите във Великобритания в тази доста объркана ситуация?

- Първият и най-голям проблем е наличието на актуална и вярна информация за самата процедура за кандидатстване. Срокове, необходими документи, които би следвало да се приложат и т.н. Българското посолство в Лондон започна информационна кампания в цяла Великобритания, но такава, според мен, е наложителна и в България. Българската общност в Обединеното кралство е една от най-големите български общности в чужбина. Имаме стотици хиляди роднини в България, които поддържат връзка с близките си и семействата им във Великобритания. При всички случаи информираност за самата процедура би помогнала изключително много на голям брой българи.

Друг проблем е невъзможността за предоставяне на необходимите документи, езиковата бариера, липсата на дигитални умения, както и опасенията, че много наши сънародници ще се обърнат към нелицензирани посредници за извършване на тази услуга.

- Как тази процедура ще се отрази на България и на броя на българите в Обединеното кралство?

- Аз допускам, че една част от българите е много вероятно да се завърнат в България, не на последно място и поради враждебната политика срещу емигранти и чужденци във Великобритания, възприета от сегашното правителство. Друга част, според мен, няма да покрият изискванията за този нов статут. Това са т.н. “vulnerable EU citizens”, т.е. уязвими граждани на ЕС. Една вълна от завръщащи се ще натовари неминуемо социалната система на България. Рязко ще намалеят средствата, които постъпват от българите емигранти във Великобритания, към България. Кралството е сред донорите на сериозни финансови средства към страната ни. Години наред общата сума, която пристига в България от емигрантите, е по-голяма от общата сума на всички чужди инвестиции и това е известно.

- Вие сте един от основателите на Eastern European Forum, с какво е полезна тази платформа?

- Това е платформа на над 45 организации, базирани във Великобритания, които работят и подпомагат гражданите на ЕС от Източна Европа. Освен представители на тези организации, наши членове са и представители на екипа на кмета на Лондон Садик Кан, депутати и общински съветници, представители на две министерства и много други. България се представлява от Българския център за социална интеграция и култура - благотворителна организация, която създадохме с цел подпомагане на българите в Обединеното Кралство.

- Има ли дългосрочна визия правителството в Лондон за гражданите на ЕС в Обединеното кралство и като цяло за бъдещите отношения с ЕС след Брекзит?

- Преди няколко дни бях поканен да участвам в среща, инициирана от Foreign and Commonwealth Office (Министерството на външните работи и Организацията на бившите британски колонии) . Срещата бе с представители на най-високо ниво в това министерство и с представители на граждани на ЕС, живеещи във Великобритания – експерти в различни области, юристи, членове на организации. Целта бе да се сформира работна група, която да работи именно за това – подобряване на отношенията с тези общности в Обединеното кралство, както и започването на подготовка за изготвяне на стратегия за работа с тях. Около 4 милиона граждани на ЕС живеят във Великобритания. Всички те са данъкоплатци и гласоподаватели. Нуждата от подобна стратегия е абсолютно задължителна и съм щастлив, че получих тази покана и ще имам възможност да се включа в работата на тази група.

- Кризисен мениджмънт ли е това?

- Да. Защото трябва спешно да се разработи стратегия за работа с тези общности заради безпрецедентната ситуация с Брекзит. Факт е, че поне една голяма част от тези хора ще останат във Великобритания. Те са активна част от обществото. Foreign Office разчита много на тази комисия не само да изработи стратегията, но да бъде един вид мост между министерството и тези общности. Брекзит неминуемо ще влоши отношенията на Лондон с цяла Европа. И сега се търсят алтернативни варианти за подобряване на връзките.

- Как ви се струва активността на България в тази ситуация? Какво следва да предприемат нашите институции с оглед на този сравнително нов феномен за страната ни – огромната българска диаспора в Европа и Северна Америка?

- На първо място е абсолютно задължително да се разработи нова Национална стратегия за работа с българите в чужбина. Стратегия, която да отразява новите дадености – около 2 милиона български граждани в чужбина. България никога не е била изправяна пред подобен проблем. Демографската катастрофа не би могла да бъде решена, ако българите в чужбина не са активна част от този диалог, а той липсва в България.

Необходимо е и активно сътрудничество с държавите с големи български общности - на политическо и експертно ниво. Такова сътрудничество, което активно да търси решение на проблемите на българите в чужбина, крещящо липсва. Медийна политика, която да постави проблемите на българите в чужбина, е буквално задължителна. Не на последно място, функционираща Агенция за работа с българите в чужбина, а защо не и министерство – такова съществува в друга страна на Балканите, също с голяма диаспора в чужбина – Румъния.

Българските институции трябва да подпомогнат посолството ни в Лондон особено сега, там служителите нямат капацитета да се заемат с голямата ни общност, пръсната из цяла Великобритания – в Шотландия, Ирландия и т.н. Наложителна е широка разяснителна кампания от тяхна страна. Темата за българите в чужбина трябва да бъде в центъра на политическия дебат. А не е.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !