Текла Алексиева: 'Смърт, къде ти е жилото?!...'

И тогава Тя отвори “Пътеводител на галактическия стопаджия”, в „Края на вечността”, в „Денят на трифидите”, сред „Зелените хълмове на Земята”. Родена на тази „Планета за изгнаници”, където „Хищните вещи на века” чакаха „Второто нашествие на марсианците”... „Повече от човешки”, и „Последният човек” се превърна в „Скитникът между звездите”, в бродник между „Чужди звезди”, захвърлил духа си в „Машината на времето”. 

И Тя си спомни къде я водеше „Магьосникът от Землемория”, когато „Гръмна гръм”, и как изглеждаха безкрайните златни пясъци на „Дюн”, и колко убийствен беше „Прекрасният нов свят”.
И видя в мастиленото небе Някой Невидим да изписва: „Светлината е лявата ръка на мрака”. И облаците бяха дъждовни, а мрачни кулите. И Мракът беше дясната ръка на Светлината.

И пред нея се появиха като изсипани в буря, един след друг, армия от любими смъртни безсмъртници. И Те бяха Урсула Ле Гуин и Рей Бредбъри, Клифърд Саймък и Джек Лондон, Дъглас Адамс и Артър Кларк, Аркадий и Борис Стругацки, Йордан Радичков и Франк Хърбърт, Станислав Лем и Джон Уиндам, Олдъс Хъксли и Карел Чапек, Едгар Алън По и Агата Кристи, Уилям Фокнър и Иван Ефремов.

И тя посегна към бялото платно - tabula rasa отвъд времето и смъртта, и нарисува портите към световете им, с огън и слънце, и аромат на несбъднати рози. И Бъдещето беше несвършено...

Текла Алексиева - художникът-фантаст, чиито над 100 фантастични порти-корици отвориха завещаното от тази безсмъртна армия. Оригиналните ѝ корици са на всички книги от легендарната Библиотека „Галактика”, публикувани от несъществуващото вече издателство „Георги Бакалов”, Варна, с невижданите днес тиражи от 100 000. Писателите фантасти свързват името ѝ не само с нейните платна, но и с участието й във фестивали и срещи на родните клубове по фантастика. Името ѝ се превръща в алюзия за фантастично и дори се изписва в кръстословиците като: „Художникът на „Галактика” с 14 букви”.

Галактическата Текла майстори живописни изящества („Гара”, „Нощ”, „Ежедневие”, „Кръстопът”, „Нощен обход”, „Задачата”, „Сините пеперуди”), декори и кукли за студио „Бояна”, обложки на албумите („Вкусът на времето” и “XX век” на „Щурците”), пощенски марки, сред които са ухилена до уши и преливаща от символи Баба Марта с мартеничково знаме, Свети Георги с шантав змей триглав и дори взряни в полярните тайни Робърт Пири и Руал Амундсен.
Освен с бои и четки, Текла рисува образи, гласове и цветове... с думи. През пролетта на 2019 г. тя представи новата си стихосбирка „Неусетно”.

Неусетно? Защо „Неусетно”?

Защото е случайно. Мъжът ми, който направи оформлението и предпечата, я кръсти така, като началото на първото стихотворение. Аз нямах нито идея, нито претенции…

Художникът Жеко Алексиев... Какво казва той за стихосбирката? Кое стихотворение най-силно го докосна, за кое най-дълго говори?

Жеко харесва стихотворенията ми, той е причината, да я издам. Обадиха ми се приятели, които са я чели, казват, че са плакали… че като натиснах Жеко: „Ти защо не плака!?“... Само се засмя…

През 2006 г. двамата сте номинирани за националната награда „Христо Г. Данов”. Поводът - илюстрираната от вас книга „Българската цивилизация”. Как се работи в екип с близък човек?

Работим като два работника. Разбираме се без думи, караме се, помагаме си, надвиваме се. Слава Богу, накрая успяваме да сътворим нещо, което ни удовлетворява и двамата. Така е във всички съвместни проекти.

Нека се върнем в „Неусетно”. „Колко е дълга смъртта?”. „Колко къс е животът?”. Кой е „отговорът единствен” и дали е „погрешно” изписан като Любов?

Цялата човешка вселена е от въпроси, някои вярват че Бог е Любов, някои не вярват в Бога. Всъщност верният отговор зависи само от правилно зададения въпрос. А задаваме ли правилно въпроса? - Това е въпросът!

„Отходни канали поглъщат боклука... Паркетът е лъснат, стените - в латекс, дунапрен поема всякакъв секс. Боже, непотребни, скрий си Смъртта - ние отдавна сме мъртви неща.”
Мъртво нещо ли е човекът?

Мъртви са доста хора, тяхна си работа, ние да не сме е важното!

„Черен камък подпира вратата, над него смъртта е приседнала.”
Кога смъртта остава без царство?

„Смертю смерт поправ…“ Исус Христос е възкръснал на третия ден. Смърт, къде ти е жилото?

Божествената светлина на лятото, тополи до небето, море от треви, морето в синьо, „герданче с охлюви и мидички”? Къде и кога в миналото би се върнала Текла Вилхелм Алексиева?

В прекрасното минало на ранната ми младост.

Успя ли Текла да улови неуловимото, онова, което е „като изстрел точно”, незримо, непознаваемо, без име?

Ни най-малко. Ако трябва да напиша дефиниция на лириката в някоя енциклопедия, ще напиша: Лириката е зов за помощ.

Как би изглеждала картина или стих, ако сетивата ни не са ограничени от човешката форма?

Бог знае как! Сетивата само на духовете не са ограничени в човешка форма.

Как, макар и “ограничена” от човешката форма, Текла Алексиева създава своите светове и герои? Как се появяват сюжетите?

Невъзможно за отговаряне. Всичко става с мислене и измисляне. Има мисъл, има идея, намира се нейният израз и хайде на работа. Музата е за майтапи и закачки...

Кой е „човекът с главно Ч”, „чудото с главно Ч”, „човекът с малко Ч”, „чудото с малко Ч” в „Неусетно”?

Човекът е биологичен вид. С малко „ч”. Но във всеки човек е Божията искра и той става с главно „Ч”.

Казахте „Божията искра”. Умира ли тя със смъртта на физическите ни дрешки?

Ох, надявам се, че не умира с нас!...

Случвало ли Ви се е внезапно да си спомните хора и места, които никога не сте виждала в настоящия си живот? Хора, за които си казвате: „този човек го познавам отнякъде далеч, не оттук и сега, душата ми го разпознава сред много други”?

Да, случвало се е, но не мога сега да преразкажа подобно състояние. Тези моменти са много ефимерни, отлитат така бързо, както са дошли.

Винаги ли истинното, любовта, смисълът се изписват в сърцето с „нож, забоден до дръжката”?

Винаги!... Защото човек носи първородния грях. Справка – Библията.

Една от поетичните Ви героини е бялата самодива, изпиваща с целувки черните очи на любимия си юнак-сокол. Възможна ли е любов като приказка без край, отвъд времето и смъртта?

Възможна е.

Ще попитам като в приказките - за да стигнем до безкрая на такава любов, колко неизбродими планини трябва да изкачим, с колко зли вещици да се преборим, колко дълго трябва да вярваме?

Може да се случи и без вещици и катерене, само с преодоляване на битието, което и без това си е доста трудно за преодоляване. Това е кротка любов. Но има и безумни любови, с безумни страдания, обикновено завършващи трагично. Тези любови са стихийно бедствие.

Това означава ли, че някъде в неизброимите светове има две същности, които са създадени една за друга, търсят се една друга и са свързани в едно завинаги? Как бихте ги нарисувала?

Ако измисля как да нарисувам такъв казус, ще го нарисувам с възторг!... Само че още нищо не съм измислила, пък и не съм го мислила.
Но всяка идея може да се нарисува по десет хиляди начина!

В какво е щастието и смисъла на Пътуването за Текла Алексиева?

Имала съм щастливи моменти в живота, несвързани с Пътуване, просто продължителен период на житейски комфорт. Обаче два пъти съм сънувала, че съм щастлива и това беше невероятно чувство и с нищо несравнимо усещане.
Наяве подобно не ми се е случвало...

„Неусетно” е илюстрирана с Ваши рисунки на картите таро: тук са красивият крилат ангел на „Умереността”, „Влюбените” и „Отшелникът”, „Звездата” и „Силата”, „Колелото на съдбата” и „Страшният съд”, „Смъртта” и „Справедливостта”, „Лудият” и „Обесеният”, „Дяволът” и „Кулата”, „Светът”. Защо точно те?

Нямам никакви тайни подтекстове... Реших, че след като пиша за всичко из живота и мислите си, то таро-картите са подходящи за илюстриране на всичко, което ти хрумне – нали могат да се тълкуват по много начини.

Значи разковничето е „тълкуване по много начини”? В това ли е част от смисъла на изкуството? Таен език, който парадоксално всяка душа дешифрира различно?

Изкуството е отражение на живота, по-точно на живота на артиста. При мен няма нищо криптирано, каквото мисля, това правя - рисувам, пиша, действам… А тълкуването на картите таро става само когато са в комбинация. Тази комбинация в стихосбирката в голяма степен случайна, не отразява нещо конкретно, затова всеки може да я тълкува по свое усмотрение.

Ако приемем, че животът е код, който тълкуваме „по много начини” и почти никога вярно, как бихте назовала автора на кодовете, онзи, който ни е „кодирал”?

Кодирал ни е Господ! Как да отговоря в няколко реда на най-сложния въпрос на битието! Дори няма да се опитам…

Рисувала сте картини, пощенски марки, обложки на албуми, корици на книги. Различен ли е брегът и емоцията на трите?

Нямам нито претенции, нито предпочитания - рисуването е една и съща дейност във всички жанрове. Като готвенето на различни манджи. Трябва да умееш да готвиш, да обичаш хората за които готвиш, а гозбата може да бъде и постна, и местна, и проста, и сложна, и дори да не е от любимите ти, пак трябва да стане вкусна.

Има ли автор и книга, за които бихте искала да нарисувате корица?

Кратко и ясно - не!

Най-обичните Ви фантасти?

Обичам много книги, много автори, но Станислав Лем и неговата книга „Соларис” са ми любими. Чела съм я сто пъти.

Казахте Лем. Една от любимите ми Ваши картини е „Соларис”. Чужд свят и две фигури - мъжка и женска. Тя го е прегърнала с нежност и обич, той е станал част от нея, тя от него. Усещането е за свързване завинаги. Какво си казват те? Какво си казват героите на Текла Алексиева в нейния „Соларис”?

Посланието на „Соларис” е съвсем друго - кой е човекът, къде е и защо е. Да, там има любов, има и надежда, има и безнадежност. Прекрасното и важното е, че има надежда.

Бих поставила Ваши картини в една галерия с тези на Салвадор Дали и Рене Магрит. Магрит вижда в настоящето неща и хора, които присъстват край нас, но всъщност са невидими, скрити парадоксално от онова, което показват. Какво и кого не виждаме? Какво остава скрито до края на земния ни път?

Това е голяма хвалба, не ме карайте да се изчервявам! Виждаме и с очите, и със сърцето, и с разума, но мирозданието е огромно, по-огромно от фантазията ни, пък и най-разюзданата фантазия не може да надмине човешкото в нас. Е, мъчим се да прогледнем по-надалеч. Как - с изкуството, то е неделимо от човека, то е с него откакто свят светува, но досега никъде не е постигнат Отговорът с главно О, затова все и все правим изкуство…

„Кой ще уплаши до смърт лешояда,и кой отвъд и сам през смъртта, би пренесъл в зъби любовта?”

Това е известно само на Ласло Наги. А стихотворението му е прелестно!

Както и Вашият превод на стихотворението му, включен в „Неусетно”. Каква е историята?

Обикновена случка. Имаше конкурс, обявен от вестник „Литературен фронт”, за превод на това стихотворение. И се заех да го превеждам. Не спечелих конкурса, но спечелилият превод не беше точен и не ми хареса.

Как един творец пали огъня си? Вдъхновение, божествена лудост, ярост, 24 часа труд и безсъние?

При мене няма лудости, аз съм много спокоен човек, може разбира се да се уморя страхотно от някоя работа, но това е естествено състояние за всеки, който си обича работата.

„Безпределно те обичам, и безкрайно да сме двама”. Ако Любовта е Смисълът, как стигаме, цитирам, до „най-късия път” между две души, които вървят заедно „във вечността на безкрая”?

За смисъла нищо не знам. Човек си мечтае за разни хубави работи, пише си за тях, мъдрува си, нищо конкретно, това са общи усещания.

Като например: „Зад прозореца ситният сняг
Ще избелва тъмните утрини
Ще мирише на кафе и на хляб -
Пролетта ще дочакаме сигурно!”.
Ще я дочакаме ли? Онази Непобедимата?

Нищо подобно! Казала съм го в първото стихотворение от стихосбирката си:
Неусетно стигнахме годината,
когато вместо пролетта,
дойде отново зимата…

Освен за хората днес, това безпролетно „отново” напомня за болните и умиращи борове и брези на Витоша, а и на други наши планини. За тях тази пролет ще е последна или една от последните. Душата на гората вие като вълчица горе.

Те мрат отдавна горите по Витоша! Това е жестоко!... Имам снимки отпреди 7-8 години, едни сиви масиви, да ти се скъса сърцето! Мисля, че страдат и буковите гори...
И пчелите измират, и отровата на нахалната ни цивилизация пълзи навсякъде.

Следете новините ни в GoogleNews