Световноизвестният албански режисьор Фатмир Кочи за режимите, унищожаването на личността и свободата (интервю)

„Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация”.

Франц Кафка

Фестивалът за кино и книги "Синелибри" се откри на 6 октомври в препълнената зала 1 на НДК с шедьовъра на Йоргос Лантимус "Клети създания", който е носител на Златен лъв на кинофестивала във Венеция. "Синелибри" продължава до края на октомври с много интересна селекция от нови филми. Сегашното му издание е под мотото "Метаморфози" в чест на Франц Кафка, който тази година би навършил 140 години.

Световноизвестният албански режисьор Фатмир Кочи гостува на кино-литературния фестивал. Освободени от цензурата на предишния режим, неговите игрални и документални филми печелят много международни награди и признание. Кочи идва у нас, за да представи своя филм "Възходът и падението на другаря Зило". Срещаме се във фоайето на голям хотел в София. Той таман се връща, защото е излязъл да пуши пура. Кочи има вид на изследовател, на човек, който сега идва от планината или полето, гологлав човек с живи очи, той говори чудесен английски и освобождаваме преводачката.

Филмът му "Възходът и падението на другаря Зило" може да бъде спокойно продължение на романа на Кафка "Процесът", само дето е по известен и много цензуриран албански роман. Романът-майка е издаден през 70-те години, но звучи стряскащо актуално и днес. Гледайки го, си спомняме много ясно двойнствената, лъжлива реалност, в която живеехме до 1989 и която ни караше да бъдем конформисти, доносници и опортюнисти (някои се съгласяваха, други не и си понасяха последствията). Главният герой на филма е малкият човек - този от романите на Кафка и филмите на Чаплин - талантлив писател, който обаче е смазан от машината, която го кара да пише речите на другарите - понякога дори защитавайки противоречащи си една на друга тези, което дори не го тревожи.

Изключително запомнящ се кинематографично, филмът е естетски и метафоричен образ на онова време, в което говорехме едно на улицата, друго у дома, но разказва увлекателно и красиво (ако режимите могат да бъдат красиви - Кочи определено е успял да постигне това!) историята на човешкото снижаване, промушване, съобразяване, подчиняване, послушно изпълняване на безумни заповеди, опортюнистично живеене и в крайна сметка - падение. Без излишен патос или драма, филмът е естетско преживяване, комедийна и едновременно с това - тъжна равносметка, защото... както се съгласихме и с режисьора: и преди, и сега герои много много нямаше. Той обикновеният човек не е герой. Дори и да е талантлив.

Искра Ангелова: И така, това е "другарят" Кочи, днес е 10 октомври, 2023 година, а ние си говорим за 70-те. Гледах филма ви за Комрад Зило и през цялото време си мислех, че може би обичате Кафка, нали?

Фатмир Кочи: Да, обичам го. Абсолютно. Може би това не е само сравнение, а много добра забележка, защото повечето международни рецензии, откакто книгата е публикувана за първи път, също го отбелязват.

Мисля, че през 70-те години?

През 1979 г. романът на Дритеро Аголи е издаден на български език от известния Йосиф, не помня точно как се казваше преводачът, но името му започва с Й.

Сигурно веднага след това е отишъл в затвора?

Не, мисля, че не. Това е най-странното - че казват, че тази книга е срещу комунизма. Можете да кажете, че е така, ама и не е. Дали тази книга е против комунизма, ами не е! Дали тази книга е за това или против това, или против другото?

Интелигентният човек не размахва пръст, не следва клишетата на пропагандата, той се опитва да вникне в проблема, да го анализира, нали? Така че всеки, който е живял през тези години, знае, че нищо не е било само черно или бяло.

Но си беше абсурдно.

Напълно. Филмът е красиво абсурден и ми напомня за детството ни, което беше пълно с лъжи.

Всеки диктат. Всеки тоталитарен режим, който за съжаление се преструва на невинен, социален - по целия свят, за да управлява живота и да произвежда идеи, всеки синтез на бъдещето - е погрешен. Масите се управляват чрез пропагандата. Но визията за света е индивидуална. Човекът, милиардите хора... са маса. Но няма ли един, индивидуалистът, то човечеството не съществува. Милиардите човеци не съществуват. Трябва един. Като природата, като клетките. Душата прави тялото. Не клетките. Това е идеята за това как се създава пропагандата и държавата. За съжаление, това е начинът, по който живеем от хилядолетия насам.

За съжаление не се е променил.

Може би това е природата на нещата. Природата на нещата е такава. Че се убиваме един друг, че се обичаме, че се искаме един друг, че се нуждаем един от друг, че се мразим.

Но в същото време, както казвате, на масите им трябва някой, който да им каже какво точно да мислят. Масите, които могат да са с промити от комунизма мозъци, но могат да са и много религиозни.

Разбира се. Абсолютно. Религиите са част от това. Да.

Масите, които още живеят в режим, както бяхме ние по време на социализма?

Днес имате Китай, имате Корея, имате Русия.

Най-голямата икономика в света, Китай, и те не могат да се освободят от диктатурата.

Поради това те не могат да се освободят, защото не могат да създадат своя един, индивидуален възглед - свободата е индивидуална. Това е въпрос, и аз се радвам, че филмът ще се покаже в страна като вашата, защото на Запад не съм сигурен, че ще го разберат така добре.

Защото не познават контекста?

Филмът беше прожектиран в Талин, страхотно се получи. Ще бъде показан във Флорида през ноември на един фестивал. Няма да присъствам, но мисля, че много малко хора ще могат да го разпознаят и да го оценят.

Това не е непременно така - сещам се за Содърбърг, който направи страхотни арт филми като "Секс, наркотици и видео", "Трафик", но и "Кафка" - с Джереми Айрънс, сниман в Прага. И после го наеха в Холивуд - "Ерин Брокович", "Бандата на Оушън", "Заразяване". Може би и отвъд океана вашия филм биха го разбрали?

Някои от тях със сигурност. Много хора днес по целия свят, може би дори и в Съединените щати, страдат силно от тази пропаганда, под друга форма, по друг начин, но тя е много силна и ние всички не разбираме начина, по който се представят новините. Новините, да, как те представят новините.

Кой пише новините, кой ги реди? Аз работих една година в CBS в Ню Йорк - дори тогава, преди 20 години, дори там новините бяха манипулирани. Дори там, в люлката на свободното слово - тогава беше войната в Косово, разбира се, от наша гледна точка войната в Косово беше "правилна". Заради Милошевич и заради диктатурата му, но когато видях как американците я представяха, бях възмутена. Да, има държавен интерес, има държавна политика, но има и обективна истина - например, сбъркали и бомбардирали детска болница. И това го няма в новините. Нарочно го няма. Показват се само бежанците от Косово. И тогава разбрах, че борбата за истината е много по-голяма и че е много важна. И по този начин после едва ли не посветих живота си, за да се боря за свобода на словото в България и, разбира се, моето 14-годишно предаване накрая беше спряно от конюнктурата. Т.е. борбата за истината е обречена.

Наистина. Кога?

Преди 4 години. Имаме голям проблем тук. Дори в една свободна страна, тук, в България, си мислим, че това е капитализъм. Всички електронни медии в България, телевизиите... са превзети, те ни манипулират през цялото време. И това не се различава много от вашия разказ във филма - а действието в него се развива през 70-те...

Медиите, телевизията са превзети, но не и свободата да се създава, да се твори, нали?

Не. Но като режисьор вие знаете един филм колко струва - един милион евро поне. Живеем в същото, все още в същото, по различен начин, но цензурата си е все още тук.

Тя е много силна.

Как е в Албания?

Странно е, на мен ми се струва, че познавам почти всички Балкани: Сърбия, Словения, Хърватия, България. Имам представа как е в почти всички страни на Балканите. Албания и България, ние сме най-напредналите страни в свободата, в голямата свобода на творчеството.

Румъния също. В Румъния има страхотно кино.

Може би. Аз не мога да оценя тяхното кино, то не е моето. Знаете ли защо? Сякаш в тяхното кино от самото начало е ясно кой е добър, кой лош - по-предсказуемо е. Хората може и да го харесват. Но аз вярвам, че в България и в Албания имаме по-голяма свобода. Значи, държавата е превзела основните медии, но не и интелегенцията.

Тук можем да поспорим. Но как е в Албания?

Това е интересно. Там, ако имаме 5 или 6 важни телевизии и радиа, държавата държи може би 3 или 4. Но останалите са свободни и непрекъснато критикуват държавата. Така че това е удивително. Аз мисля, че най-важното е индивидуалното творчество. Няма цензура, която да спира теб или мен да правим това, което искаме да правим.

И това не е така. Тук дори - ще ви попитам за войната в Украйна и в Израел - но тук сега има едно прекрасно представление на украинска авторка, поставено от български театрален режисьор в Националния ни театър, имаше премиера преди една седмица, и беше страхотно, и то дори не беше срещу войната и срещу Путин, а сякаш се опитваше да влезе в главата на Путин и неговите съратници, и да разбере начина им на мислене. Беше такава комедия, блестяща, черна комедия. Страхотно представление, ако имате време, отидете и го вижте...

Какво е заглавието?

"Хага". И аз написах за медията, за която работя, кратък текст. Машината на троловете за 48 часа ме нападна с такива жестоки обиди, заплахи, гадости - 5000 търтея. Беше ужасно. 5000 - кои платени, кои не... Нападат журналист, заради свободно изразеното му мнение за... спектакъл?! Това е пропаганда. Платена от Русия срещу всичко, което е против войната на Путин. И това се случва във Фейсбук.

Хората оттук ли са?!

Българи.

Наистина ли?

Да, за жалост. Та, нека си говорим с вас за свободата... Живеем в много странни, ужасни времена. Гледах вашия филм - от социалистическия догматизъм до националистическия, унищожителен, фашистки патос има само една крачка, нали? Вашите герои са много близо до това. Записват си какво трябва да мислят и го изпълняват. Това се случва и тук - националистите са авторите на тези тролски атаки. Дори не комунистите.

Национализмът сега е по целия свят, дори в Израел. Ислямът казава, че не може да има юдейската държава, православна християнска държава, католическа християнска държава. Това е безумно.

За филма. "Другарят Зило" е много мрачна, всъщност комедия за абсурда.

Това е сатирична драма.

Точно така. И е заснета красиво. Поздравления за това, защото в България, когато нашите големи режисьори снимат филми за миналото, те в повечето случаи са грозни. Хората са грозни, всичко е мръсно, всичко е... мрачно, мърляво, запуснато, героите ядат спагети с кетчуп и пушат... Всъщност и във вашия филм пушат постоянно, но това беше символ, някак си.

Да, аз им казах на моите актьори: моля ви, не пушете гадно, за да не гледат хората филма с отвращение, защото е ужасно.

Димът се стели през целия ви филм, но като символ.

Дори и в киното, когато има нещо като смущаващ начин на пушене - ми идва твърде много. Но ние го направихме, защото тогава хората пушеха и в самолета. Дори в началото на 90-те години.

Пушехме като луди.

Но и в самолета! Киното е фантазия, за мен то е занаят, но то е фантазия. Този филм е направен така и аз правя, и харесвам този начин на правене на филми. Историята в киното трябва да бъде изкуство, за мен. В този контекст ние избирахме много внимателно лещите, с които снимаме. Защото днес цифровото кино е почти същото.

Да. Можеш да снимаш с телефона си. Но това не е кино?

За съжаление младите поколения имат съвсем различно виждане, заради технологиите в повечето случаи.

Същото важи и за дължините, те не могат да се концентрират за повече от 30 сек., което унищожава всяко по-задълбочено съдържание.

Те нямат тази способност, защото скоростта, за съжаление, на всичко е огромна. Скоростта на мозъка, на мисленето убива желанията ви. Хората вече не говорят за секс, което е ужасно.

Хората вече не говорят за чувствата си. Казват: О, ти се оплакваш. Не, аз имам това чувство, изпитвам го, трябва да го изразя, а не се оплаквам. 

Вие сте чувствителен човек.

Не можеш просто да седиш тук, без да виждаш какво се случва наоколо, и да си щастлив, следвайки пътя на позитивното мислене!?

Това е опасно време. Представете си, ако Китай тръгне на война с Тайван, изглежда, че искат да позволят това, аз мисля, че американците правят каквото могат, за да унищожат света, защото имат много проблеми, в дома си не знаят как, какво да правят... Те са завладяли тази земя и са убили милиони индианци там, и сега е дошло времето за разплата. Извиняват се на Австралия, на Южна Африка. И сега трябва да кажат: "Съжаляваме, Канада", трябва да им се извинят, да им се реваншират, но те не искат, защото са с много прагматичен манталитет.

Не съм съгласна за американците, но... Материализмът - да. Това идва тук. Идва ли и в Албания? Преди 20 години, преди 15 години, преди 10 години не беше чак така. Все още говорехме за книги, хората все още се занимаваха с интересите си, имаха желания, имаха мечти. Сега всички говорят за пари, за печелене на пари...

Е, същото е, но аз виждам и чувствам, че идват нови времена - достигнахме един пик на икономиката, вижте какво направи тя с климата?! Убеден съм, че материализмът умира, и вие го поставихте много правилно - ние много се старахме как ще изглежда картината в нашия филм, внимателно подбирахме и реквизита, и костюмите, за да даде една различна перспектива на времето, на епохата и това е много важно.

Струва ми се не само това правите - битката е за отделния талантлив и способен човек, която онази епоха унищожаваше.

Да, като чужденка, но вие не сте чужденка - вие сте и от Изток, и от Запад, това е красотата на този наш регион...

Това прави и доброто изкуство. Няма националност.

Благодаря ви. Вие, ние общуваме по-добре отколкото на Запад, защото тук имаме Турция, италианците, гърците... на Балканите - това е всичко, това е наистина всичко.

Богатство. Но моят въпрос е защо днес обществата като нашето, в преход, но и изобщо обществата... не се нуждаят от своя главен герой? Защо го смазват - ето във филма ви - той е талантлив, но компрометира таланта си, пишейки пропагандни речи?

Той става роб.

И хора като него днес биват унищожавани всеки ден, а ако не искаш да бъдеш унищожен, просто те изхвърлят от системата?

Те го правят.

Защо ние днес не се нуждаем от герои с морал и талант?

Много малко оцеляват. Моят отговор за това е, че много малко оцеляват. А това, че той или тя ще оцелее, не означава, че това ще стане публично достояние. Например Кафка, истинските таланти, гениалните хора, те не се нуждаят от публичност.

Така е, но ако си актьор, ако си режисьор, като вас, ако работата ти е да бъдеш публичен, показан на света, а ти си стоиш вкъщи, то е като убийство на талант. И това са лидерите на обществата, които не водят нищо вече.

Обществата не се нуждаят от тези хора. Политиката днес, мисля, че дори политиката се намесва в изкуството, за съжаление. Те вземат едно произведение на изкуството и го показват в медиите, като по този начин го контролират. Това е най-лошият случай. Никой не го очаква, но това е страх, защото те се провалят, сега политиката се проваля.

Както във вашия филм - героите гледат едно театрално представление и слушат какво ще каже шефът. Добро ли е, лошо ли е. Това се случва отново сега. Ние си живеем като в миналото.

И това е било така преди 50 години!

Знам и си го спомням някак си, бях дете. Вкъщи говорехме едни неща, а извън дома - съвсем други лъжи. Живеехме паралелен живот.

Това може би е по-интересен живот. Може би това е по-богат живот. Образ в себе си... А иначе какво? И да имаш 10 милиона долара? Какво от това? Аз познавам такива хора, бил съм с тях 2 или 3 пъти - отиваш им на гости, те ти показват най-доброто вино, което имат, къщата, в която живеят, басейна... дори ти дават пари, ако имаш нужда от пари, но какъв, по дяволите, е този живот?!

Прав сте. Но все пак ние не можем да оцелеем, като в роман на Кафка, дори не говоря за материалния свят... Нашият вид е обречен.

Можем.

Нашата душа... след толкова много компромиси, като вашия герой, който накрая започва да пише роман. Аз не му вярвам, след всичко това.

Много е интересно, че казахте това. Защото жена му го пита защо не откаже на всички... Защо не казва "не".

Точно така.

И той каза: "Не знам. Аз не мога."

Човек-овца.

Защото е лесно... Но той е талантлив. И накрая искам да оставя вратата отворена за хората, те да преценят. Не исках да давам тон, да го правя герой. Лесно е да кажем, че той се е опълчил, че е отказал да продължи да прави компромиси. Браво, но доколко истина е това?

Човекът не е герой, и в "Процесът" на Кафка е така - той е просто един свестен човечец...

Това е всичко, в което вярвам - като в истински живот, наистина, героят е като героя на Кафка.

Малкият човек. Като героя на Чарли Чаплин. Това е малкият човек.

Съгласен съм. И знакът, че съм на прав път - повечето жени, които гледат филма, го мразят. Мразят го, защото е прототип на празнотата. Повечето мъже са такива. Много малко мъже са били възпитавани извън контрола на майката. А ако не се освободиш от собствената си майка, никога няма да бъдеш добър мъж за жена си утре. Това е истината, това е първата, първата стъпка, а след това мъжът ще израства и ще се научи как да разпознава какво е жената, как да цени жената. Трябва да й даде свобода в себе си.

Но знаете ли, че Фройд казва, че има голямо противоречие между възприятието на мъжете за жената - голямо раздвоение между образа на "майката", която кърми, която се уважава, която се боготвори и на "любовницата", която е красива, сексапилна и той желае. А всъщност в реалния живот жената е и двете. Тя е и майка, и съпруга, и любовница, и всичко. При много мъже има това противоречие, и заради това те никога не се женят, защото не умеят да свържат тези два образа...

Това е истината.

Но във вашия филм забелязах, дали сте имали такова намерение, не знам, в онзи момент, когато те танцуват... всички те са еднакви. Изглеждат еднакво. Жените са с еднакви прически и сходни рокли, мъжете - с подобни костюми. Т.е. в социализма всички ние носехме едни и същи обувки, едни и същи рокли. Прическите бяха еднакви...

Толкова е впечатляващо.

Мислех си, да, така беше, ние бяхме в униформи, не можехме да сме цветни, да имаме различни неща, да се изразяваме по различен начин, да се отличим от другите. Забранено беше.

Поставяха печати на краката на жените, защото носят къси рокли!

Не в моето детство, но ми прибираха сребърното кръстче на входа на училището, подстригваха ми косата...

Виждал съм го, разбирах сестра ми, защото съм с 3 години по-голям от нея, тя всеки ден много внимателно си подшиваше подгъва на полата, за да я направи по-къса. И това беше нашата свобода! Тя беше на 14-15 години, и майка ми се опитваше да открие дали е променила дължината на полата си! И ѝ сложиха печат!

Да... знаете ли, преди няколко месеца отидохме да снимаме документален филм за концентрационния лагер тук, в България, и се оказа, че през 80-те години там са заточвали "хулиганите" - младежи с бради, момичета с по-къси поли. През 50-те години ги водят там за шега, за виц, за това, че са от "лошо" семейство, бюргери или буржоа, или интелигенция, но през 80-те... за брада, за дълга коса, за слушане на западна музика... Белене. Концентрационен лагер. В България.

В коя част?

Близо до Дунав. Град Белене е на брега на Дунав. И там е този остров, който е бил концентрационен лагер, а сега е затвор. Тъй като е затвор, той е див остров. Вашият филм ме накара да се замисля отново за него.

Много добра забележка.

Главният ви герой пише едновременно речи за две различни, противоположни идеи, за двама шефове - което е метафора за тоталната лъжа, в която живеехме и живеем всички. Той може да развие всяка мисъл, макар и да не вярва в нея, и в политически смисъл това се случва и сега. Видяхме, че те използват нашите думи, видяхме хората, които преди бяха на власт, сега да се борят срещу същото, което са самите те. Те използват нашите думи, като във вашия филм. Той е писател, той пише за тях, за него, за всички.

Така че, съгласен ли сте, че има огромна липса на истина? Дори сега, когато идвах, чух по радиото някой да говори за Данте, казвайки, че "Който вярва, че има една истина и е убеден в правотата си - ще гори в ада." И си казах - но значи там трябва да отидат и писателите, и героите, и лидерите, и хората, които правят революции! И учените, най-напред учените. Винаги да отиват в ада, защото вярват в това, което правят. И вярват, че това е истината?! Че то има една една истина. И не, в ада ще отидат конформистите и реалативистите, които си мълчат и така стават съучастници на злото, пък мисля аз. Вие как мислите?

Знаете ли приказката за лъжата и истината?

Не.

Имало един дълбок кладенец с кристална вода и истината се къпела в него. Лъжата дошла, видяла истината, която се къпе и взела дрехата ѝ. Защото всички я познават, нали, истината, когато е облечена... Но когато е гола? И истината излиза от кладенеца, застава гола пред хората... и те я оплюват. Защото сега те вярват, че истината е Лъжата. Това е много стара история за това как истината и лъжата живеят заедно.

И това се случва с вашия герой. Той изрича толкова много лъжи, че как накрая, когато започва да пише романа си, намира собствения си глас? Вярвате ли му?

Дори аз самият не вярвам във филма, филмът, който сам направих, мислех... много за това как трябва да го направя, за да сложа този край. Бях много убеден, че краят трябва да е отворен. Този човек все още вярва, дори да е бил такъв (конформист, бел. а.). Мисли си, че е започнал да пише неговия роман, жена му казва "Браво"... и тогава телефонът звъни. И той казва: "Да." И така накрая решихме, че е по-силно това, че той е с отворен край.

Знаете ли колко много талантливи хора тук казаха "Да." За да оцелеят, да имат все пак някаква възможност за реализация... Но не може в живота да си казал "Да", и да си достоен на сцената, на екрана. Да си блестящ, да седиш там изправен. Не може да си мижитурка в живота и герой в творчеството си, нали?

Не бива човек да се продава.

Ако като режисьор ви поканят да направите холивудски филм, бихте ли?

Аз бях поканен. 3-4 пъти. Казах, че не ме интересува. Не съм казал, че не ми харесва, а че не ме интересува. Не вярвам на филми, които не харесвам и нямам какво да кажа с тях. Не искам такъв живот. Абсолютно съм в мир със себе си, имам пари да живея, имам земята на бащите и дедите си, така че не съм в състояние да се продам.

Човек не бива да бъде алчен.

Абсолютно, мисля, че дори и да бях далеч от семейството си, да нямах наследство - нямаше да се предам. Обичам киното, обичам това, което правя.

Ако трябва да опишете филма, който българските зрители ще гледат сега, с едно изречение, какво би гласяло това изречение?

Интересно. Много е трудно, но ми дайте няколко секунди. Елате и гледайте "Зило". Защото след този филм ще се замислите за любовта. И всъщност, независимо как анализираме филма, аз исках много забранената любов да бъде най-важната тема във филма. Не съм сигурен дали е така, но тя е там. И там е една от най-интересните истории във филма... че те знаеха колко невъзможна е любовта, да обичаш някого. Ако нямаш любов в себе си, какво имаш?

Мисля, че ние сме свободни и затова сме щастливи.

Благодаря ви!

И аз благодаря, вие сте свободен човек, бъдете все така свободна.

Искате да знаете повече? Постете сайта на Синелибри ето ТУК.

Следете новините ни в GoogleNews