Станалото в Копривщица не е страшно, но е знак за други бели, които могат да станат

Невена Илиева Последна промяна на 03 април 2017 в 18:59 5529 1

Снимка Личен архив

Владо Руменов

Новината, че общинският съвет на град Копривщица иска да отмени статута на града като "архитектурно-исторически резерват" под натиска на местен бизнесмен, разтресе страната. 

Тя се наду като балон и обиколи всички медии. Стигна се до остри думи, обществото бе скандализирано от факта, че някой може да посегне на един град, имащ почти свещен статут за българите. След разразилото се всеобщо възмущение ГЕРБ и кметът на града - Генчо Герданов се разграничиха от решението на общинарите си и ги заплашиха с изключване.

Бизнесменът Радослав Йовков, сочен за инициатор на промените и председателят на общинския съвет в Копривщица - Рашко Христов обясниха, че не са искали промяна на статута на града, а промяна на думите в документа на Общия устройствен план на града, така че да бъде съобразен с новия Закон за културнно наследство - "Недвижима културна ценност" в категория "Историческо селище".

От Министерство на културата пък обясниха, че такава промяна не би повлияла особено на града, а единственото, което може да се предизвика е дълга и тромава процедура, която трябва да бъде инициирана от кмета на града, но документ от Герданов с предложение за промяна не е постъпвал в МК.

Въпреки, че така и не стана ясно защо общинарите от Копривщица поискаха промяната, след като реална промяна за града няма да има, те отмениха решението си на заседание в петък, с което сагата "Копривщица" приключи - поне засега. Но приключи, оставяйки множество въпроси за бъдещето на града и посоката му на развитие и законите, с които пазим културните си ценности като цяло. 

За последиците от скандала, културното наследство и развитието на Копривщица говорим с Владо Руменов.

Той е създател и на групата „Свободен Камен бряг“, която съществува от 2011 г. с цел да запази местността и да я предпази от намеренията за незаконен строеж.

Именно Руменов беше един от най-големите критици на промените в Закона за културно наследство от 2016 г. и на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов като част от неформалния Форум "Културно наследство". 

Г-н Румено, какви са изводите от скандала около решението на общинския съвет в Копривщица от 17 март за промяна в статута на града от "архитектурно-исторически резерват" в "Недвижима културна ценност" в категория "Историческо селище"?

Доколкото знам целия скандал около Копривщица не е драматичен. Смяната на статута на паметник на културата от такъв мащаб изобщо не е в правомощията на общинските съветници. Това са неща, които се решават от Националния институт за недвижимо културно наследство, Министерство на културата и Министерски съвет. Това решение се взима на три инстанции, като по никой начин не мога да си представя, че някой от състава на тези три институции ще си сложи подписа под такова решение. Според мен медийните заглавия бяха твърде бомбастични и представяха нещата в една светлива, в каквато те не са. Защото се изписа, че "общината сменя статута", а тя може да реши утре да е на Луната, но това няма как да стане. 

От друга страна това, което се случи, отново фокусира вниманието върху настоящия Закон за културно наследство, в който се определя всяка община да има тричленни комисии, сред които трябва да има архитект и историк, които да решават съдбата на местните паметници. Така паметниците се дават на общините за разпореждане. Тези трима души се назначават от кмета на общината - те са му подвластни. Ако кметът има инвестиционни намерения или някой близо до него и той иска да направи нещо, кметът казва на тази комисия "Потвърдете това нещо". В случай, че не искат, той може да ги уволни и да назначи друг, който да подпише съответното решение. Това е т. нар. децентрализация на политиката към паметниците на културата. 

Форум "Културно наследство", който аз представлявам, и експертите от него изготвиха становище-редакция на Закона в това отношение. Те обаче не бяха приети и предишният парламент кажи-речи отказа да води диалог.

Форумът дори предложи настоятелно Националния институт за недвижимо културно насредство, който към момента е на подчинение на Министерство на културата, да бъде преформиран в независима държавна агенция, която да е на подчинение на парламента. Защото практиката в момента е такава - институтът пише някакво становище и Министерство на културата може да го хвърли в кошчето или да го подпечата, съобразно изгодите му. По тази линия започнаха и корупционните практики в областта, за които ми е известно, че гълтат между 20% и 80% европейските пари, които се дават по програмите, свързани с Министерство на културата. 

Това събитие с Копривщица не е страшно, няма да промени града, няма да се построят хипермаркети и т.н., но връща отново въпросът за съхранението на културното наследство на страната на дневен ред. 

Ще се борите ли в рамките на 44-тото Народно събрание идеите на Форум "Културно наследство" да бъдат приети относно Закона за културно наследство?

Когато се конституира новото правителство и парламент, ще внесем нашите предложения относно Закона за културна наследство, за да се пренапише и да стане обективен. Ще се борим и за това да не ни се отказва диалог, защото една от причините 43-тото Народно събрание да отхвърли позицията ни бе, че сме неформална организация. Сега вървим към регистрация.

Според Вас защо общинският съвет предприе цялата тази "гимнастика" около промяната на думите на статута на Копривщица, която, по думите на Министерство на културата, не би имала особено значение за града?

Доколкото аз го разчитам, решенията на общината са да се предложи това да се обсъди, всъщност само това може да бъде тяхното решение. А че института няма да го приеме, е категорично. Иначе те могат да имат своите намерения - може да са корупционни, може и да не са. 

Кметът на Копривщица Генчо Герданов, бизнесменът Радослав Йовков, представители на комисията по туризъм в града и други заинтерсовани лица изразиха позицията, че индустрията в града трябва да се развива? Според Вас трябва ли пътят на Копривщица да върви в посока към индустриализация?

Въпросът е много деликатен. Имах щастието да пътувам по Тибет и да се срещна с хората, които живеят там. Те искат животът им да се промени, да се въведе индустрията, да има производство. От друга страна светът гледа на Тибет като на резерват. Но хората имат право на нормалните човешки блага. Върху този въпрос трябва да се помисли много деликатно, от експерти, от всички заинтересовани лица, а обществото няма моралното право, защото тук става въпрос за етика, да каже "вие ще живеете в 19 век". 

Нарекохте разразилия се скандал около решенията на общинския съвет в Копривщица "буря в чаша вода" и "медийно затъмнение". Защо?

Първоначално реагирах с това, че случая е скандален, но след това промених мнението си. Често пъти журналистите правят опити да създадат бомбастична новина от нещо, което не е. По време на избори и по време на вдигане на цените на газ и т.н. може да има опит за прикриване на нещо, но не се подписвам категорично под тази теза, тъй като не съм фен на конспиративните теории.