Продължава от стр. 1

Между другото, има едно много хубаво изследване на сингапурското Министерство на финансите. Там директно се казва, че Сингапур предпочита политиката на ниски данъци, да регулира неравенствата през добре таргетирани трансфери към крайно нуждаещите се, а не да следва примера на западните държави, които облагат с високи данъци средната класа.

Браво на Сингапур!

Да. Виждам как ни залива вълната и много хора вярват, че на следващите избори повечето политически партии ще излязат с послание за въвеждане на прогресивно облагане.

Че това вече се говори от БСП.

И трябва да Ви кажа, че ако някой направи груба грешка, това ще бъде този, който върне прогресивното облагане в България. Поради няколко причини. Да, прогресивното облагане ограничава донякъде или балансира що годе подоходните неравенства, но това е доказано вреден подход.

Големите разлики в богатството на държавите се получават по линия на образоваността на населението, на труда, който предлагат. Тоест, ако искаш да правиш нещо, направи социалните трансфери да отиват до крайно нуждаещите се, осигури задължителен и ефективен достъп до образование и осигури нормално здравеопазване на гражданите си. Това са трите области, които намаляват неравенствата в една държава и, едновременно с това, не унищожават потенциала за икономически растеж.

България още дълги години ще има нужда да расте много по-бързо от останалите, за да достигне нормално ниво. За да вървим напред, трябва да генерираме икономически растеж. Високите растежи обикновено се свързват с дисбаланси, с изкривявания, включително по линия на неравенствата, но ако не вдигаш общото благосъстояние на хората, каквато щеш политика да въвеждаш за преразпределение, всичко опира в края на краищата до въпроса имаш ли какво да преразпределяш.

Във всяко нещо има мода и политиците, а и от научните среди я изкарват на предно място, но се надявам никой да не направи грешката в следващия икономически цикъл да застане зад въвеждането на прогресивно облагане.

В момента системата на данъците в България – не като прилагане, а като законодателство и видове – в голяма степен върши работа от гледна точка на заетост и растеж. Висок растеж и висока заетост в дългосрочен план ще погасят неравенствата в България.

Дълбоко вярвам, че големите проблеми на публичните финанси се крият в това какво се прави в рамките на секторните политики – здравеопазване, образование, функциониране на институциите, осигуряване върховенство на закона. За какви инвестиции ще мечтаеш, ако няма върховенство на закона и не можеш да гарантираш собствеността?

Публичната сфера изисква въвеждане и гарантиране на по-висока ефективност и ефикасност на публичните финанси, механизми, които да гарантират, че това се случва. Ако щете, нови модели в здравеопазването, в образованието. Не е приемливо да продължаваме да стоим на първо ниво на реформата – при което променяш структури, заменяш, създаваш. Трябваше отдавна да сме минали на второ - когато преминаваш на ниво ефективност, на трето ниво.

Не се ли случва това, макар и със закъснение, в образованието? Догодина, например, започва оценяването на училищата.

Между другото, едно от министерствата, където нещо се прави и се виждат стъпки, е Министерството на образованието. То функционира въпреки натиска, който се упражнява от общата политическа и друга среда.

Залагането на дефицит и за 2019 г. подразни много хора. Има ли разумна причина за него?

Няма обяснение. Три години завършваме на превишение и вярвам, че и тази година ще е така – че ще завършим между 0.8 и 1% превишение.

Не питайте мен за това – политическо решение е. В последния доклад на МВФ за развитието на световните икономики е написан с много големи букви съветът към всички правителства: повишават се рисковете в икономиките, към края на икономическия цикъл сме, никой не може да определи кога той ще се обърне, време е за антициклични политики и за трупане на резерви.

С други думи, вместо да бъдеш на дефицит, да бъдеш на превишение, тоест да почнеш да спестяваш. Онова, което казват хората е: „Почнете да спестявате и да трупате“.

Един процент превишение в момента спрямо икономическите показатели на страната е разумното нещо, още във фазата на планиране, и по време на изпълнението ако може нещо да се спести, би било добре.

И все пак - защо ни е този дефицит в бюджета за догодина?

Чисто политически е комфортно. Не се налага да правиш определени мерки.

Но България е малка, отворена икономика, силно зависеща от външни фактори. Тоест не можем да влияем, но на нас ни влияят много силно. И е много важно всичко, което правиш в държавата като конструкция, като модел на функциониране на институциите, да бъде устойчиво. Много е трудно една сграда да бъде разрушена от временни неща, когато има здрава конструкция, със здрава основа, направена както трябва. Затова обръщам внимание и на данъчните системи.

Относно тях, представете си два типа конструкции. Свързаните с прогресивното облагане са с тясна основа и високи ставки. В тези високи ставки е онова, което е разбирането за прогресивност – да дадеш на този или онзи, или да вкараш за ДДС-то минимална или намалена ставка за този или онзи продукт. Представете си една кула и в нея пробиваш дупки – това са дупките на изключенията. Тази конструкция много ли е устойчива?

Не.

А сега си представете сграда на три или четири етажа с максимално широка основа и относително ниски ставки. Повърхността на тези две сгради представлява данъчните приходи, които се събират в бюджета.

В момента има достатъчно баланси, той прави превишение около 1% от БВП.

Ако нещата са толкова очевидни, защо се предлагат нелогични решения?

Не е въпрос на застраховане, но имайте предвид, че когато правим оценки и изказваме личните си позиции, не знаем нещата от кухнята. Бюджетът не е само упражнение по икономика и правила, а преди всичко политика. Хубаво е да направиш системата така, че политическите решения да работят в посоката, в която правят нещата по-добри и ефективни, но не е задължително.

Има и нещо друго – извън системата виждаш нещата с други очи. Всички ние, които наблюдаваме и се занимаваме с бюджета, сме хора извън системата, която го подготвя. Не се сблъскваме с ежедневните проблеми и някой път ни е много лесно да даваме съвети, защото не трябва да решаваме нещата, които съществуват вътре в една структура.

Освен това често политиците, поради участието си в структурите на ЕС, имат погледа, който ние нямаме. Информационният поток около теб е на тотално различно ниво, имаш поглед върху две или три години напред. В ЕС, където се решават много неща, няма как хоризонтът и визията ти да не са по-добри. Потокът на информация на държавно ниво е много по-различен и поради това оформя различните позиции. Трябва да го кажем, за да сме честни с читателите си. Понякога, без да искаме, говорим като инстанция, каквато няма как да сме, без да сме в този процес, да виждаме всичко и да знаем всичко, което знаят хората, които правят бюджета.

Но, от друга страна, когато минават години, ти си отстрани и виждаш, че всичко си стои на твоето ниво, няма как да не се запиташ какво е развитието.