Посмъртно интервю с картечаря от Азов Дмитро Ярий

Дмитро Яригин, с позивна „Ярий“, е картечар от Азов. В бригадата е от 2023 година, преди това е служил в ЗСУ. Интервюто се публикува посмъртно. Ярий загина геройски при изпълнение на военния си дълг. Загина в бой на 3 октомври 2024 г., взривявайки много окупанти.

- Защо решихте да се присъедините към Азов?

- Защото е елитно подразделение, а аз исках да се развивам, да получа нови навици и знания.

- Разкажете за своето детство.

- Детство – обичайно, като при всички хора. Баща, майка, аз съм единствено дете в семейството. Живеехме в град Уман (в централната част на Украйна, Черкаска област, бел. ред.). Когато станах на 18 години, постъпих в лицей, преместих се в друг град, работих там. След като завърших, веднага отидох в армията. Подписах договор, отслужих договора си и се уволних. Винаги съм получавал много любов, много внимание. Това може би е спомогнало да стана много добър. Не знам. Баща ми почина рано, когато бях на 12 години. Останах сам с майка ми. Стараем се да се подкрепяме един друг. Тя ме разбира, аз разбирам, че ѝ е тежко, тя разбира къде съм аз и се стараем да се подкрепяме.

- Какво е Вашето отношение към Майдана?

- Позитивно. Времето показа, че е трябвало да има промени в държавата. То беше ясно и тогава. И сега се необходими промени. Хората започнаха да показват, че не им харесват решенията на властимащите, че не им харесва властта в каква посока се движи и каква държава иска. Те искаха да ни поставят в робство на Русия. Това не се харесваше на хората. Тогава бях на 15 години, бях малък, но въпреки това разбирах, че от Русия няма защо да чакаме добро, което показва и нашата история.

- Какво отличава Азов от другите части на украинската армия?

- Мотивацията на първо място. Тук има само доброволци. Невероятна мотивация, невероятна атмосфера, невероятна идеология, която просто обединява хората и ги мотивира за работа.

- Какво бихте казали на хората в България, които вярват на руската пропаганда относно Азов?

- Ние не сме такива, каквито ни представя руската пропаганда, това е 100%. Ние сме го доказали вече нееднократно. Целият свят видя и Азовстал, и Мариупол, и това, което направиха момчетата от Азов тогава и сега. Много момчета сега се намират в плен. Ние се борим за това да ги върнат. И вярваме, че ще се върнат в подразделението, ще се върнат при семействата си и всичко ще бъде наред.

- Как за Вас започна войната?

- С обаждането на познат в 6 сутринта със „Започна се“. Веднага реших, че ще отида, защото бях служил, имах боен опит. На 24-ти вече бях в Киев и вземах участие в боевете.

- Кое за Вас е било най-страшно по време на бойните действия?

- Когато виждам на цивилните хора колко болка е донесла тази война, колко болка им е донесъл нашият съсед, който много години е утвърждавал, че е наш брат и приятел. Загиналите деца. Семействата, които са останали без нищо и не знаят какво да правят. Това е най-страшното.

- Разкажете спомен от фронта.

- Истории от фронта има много, даже не знам коя да разкажа. Има и комични. От последните, може би тази, когато бях ранен при щурм. Щурмувахме, вземахме позиции от врага, вземахме части от нашата земя. За мен като картечар най-важната работа е да прикривам нашите момчета, за да не работи по тях врага. Получи се така, че ние вече бяхме в траншеята до тях, нашите зачистват, аз прикривам. Хвърлиха граната, раниха ме, още едно момче също раниха, на него му прелетя патрон в лицето. И тръгнахме от там. И такива бяха обстоятелствата, ние с него стоим, вече чакаме евакуация и аз му казвам: „Арти, приятелю, ние с тебе малко се о**ахме, само 20 минути повоювахме“. А той се усмихва и казва: „Не ме разсмивай, боли ме“. И така позитивно излязохме от там. Не знам. Винаги се старая да бъда позитивен, защото много млади момчета идват, много от тях нямат опит, и се старая да създавам такава обстановка, че момчетата да усещат, че всичко ще бъде наред. Ясно е, че е война и не винаги се получава. Но се старая винаги да съм позитивен, да се усмихвам.

- Как се отнасяте към идеята да се сключи примирие с Русия за сметка на окупираните територии?

- Никак не се отнасям. Ние не трябва да се съгласяваме на руските условия. Всички разбират, че ако има примирие, то ще бъде само временно и имперските амбиции никъде няма да изчезнат, цялата история показва това. Ние трябва напълно да ги изгоним от нашите земи. Никакво примирие с тях не може да има. Там, на окупираните територии, са останали украинци, наши, които искат да се върнат при нас. Ние също така искаме да се върнат. За да живеят в нормални условия, а не постоянно да се боят, че ще отидат в домовете им и ще вземат всичко, което имат.

- Какво бихте казали на европейците, които все повече не обръщат внимание на новините за Украйна?

- Ако не обръщат внимание на новините за Украйна, значи не разбират това, че ако ние паднем, тази руска чума ще продължи нататък. Те няма да спрат с нас, ще се придвижват нататък. Тези имперски амбиции и това, че говорят за война с НАТО, за война с Евросъюза… Единственият вариант е да ни помагат на нас сега с въоръжение, с техника, с всички възможни ресурси, за да можем ние да ги спрем тук и сега. За да не продължат към европейските държави.

- Какво мислите относно мобилизацията? Какво трябва да направят властта и обществото, за да мотивират хората?

- Честно, аз не разбирам много момчета, мои набори и по-възрастни хора, които се страхуват да отидат в армията. Още повече, че войната продължава не две години, а десет години. Достатъчно време е имало да се подготвят и да разберат, че е необходимо да отидат да защитават своята страна. Относно властите, какво могат да направят – да подобрят условията на военната служба, минимално. Да направят така, че хората да не се боят, а да искат в армията. Да разберат, че в армията има нормално командване, нормални отношения. Да разберат, че никой никого не изпраща, както казват много цивилни, които не разбират какво се случва, на месо. Такова няма при нас. И това е много добре. Има време да се подготвят, докато нищо още не е така критично, докато успяваме да се държим. Има време да се подготвят, да изберат подразделение, в което искат да отидат.

- Защо според Вас обществото сега е разделено по много въпроси? Какво стана с обединението от началото на пълномащабната война?

- Изглежда ми, че много хора се страхуват. Даже не толкова се страхуват, колкото не са готови да отидат и да защитават своя дом. Не разбират, че ако сега войната е някъде далече, това не означава, че не може да дойде при тях, в техния дом и да пострадат те и техните близки. Тоест, необходимо е да се подготвяш, да се учиш и да отидеш да воюваш, защото по друг начин няма как да спечелим тази война.

- Какво мислите относно езиковият въпрос?

- Това е много сложен въпрос. Изглежда ми, че ще тормози нашето общество още десетки години. Защото, както показва практиката, ние сме взели от Русия много, особено източните части на Украйна. И това е сложен въпрос, който е необходимо да се решава на държавно ниво. Но и не трябва да се забравя, че много рускоезични воюват. И е обидно, когато човек, говорил цял живот руски, воюва и се прибира до вкъщи, и започват да му казват „Защо говориш на руски, говори на украински“. Но този въпрос трябва да се реши така, че в Украйна да се говори на украински език, защото това е нашият език.

- Какво за Вас е победата?

- Освобождаването на всички наши територии. Но това ще отнеме не една година. Ще отнеме много време. Победа ще бъде, когато престанат да умират нашите хора. Престанат да страдат от Русия, от техните действия против нас.

- Как си представяте денят, в който свършва войната?

- Не знам. Аз, като военен, не гледам толкова напред. Не мога да кажа.

- Какви, според Вас, ще бъдат най-големите проблеми пред държавата и обществото в поствоенния период?

- Възстановяването на териториите. Изглежда ми, че най-големият проблем ще бъде рехабилитацията на военните. Защото сега воюват много момчета, много момчета са ранени, много момчета са с морално-психологични проблеми след войната. Това е нормално. Но трябва да се осигури нормалната им адаптация в обществото. Сега има някои проблеми в тази насока, които е необходимо да се решат.

- Какви са мечтите Ви за бъдещето, след победата?

- Да живея, да създам семейство, да се развивам, да видя света, да попътувам, да разгледам. Колко много красиво има по света, което още не съм видял.

Следете новините ни в GoogleNews