Петър Славов-син за джаза свободата, музиката и неговите малки истории

Петър Славов-син е един от най-успешните български джаз музиканти, който е свирил на редица престижни сцени и фестивали в над 30 държави на пет континента. От 2006 г. джаз музикантът, композитор и преподавател живее в Ню Йорк. Участвал е в проекти, номинирани и носители на „Грами“, с легендарни джаз музиканти като Куинси Джоунс, Джо Ловано, Джордж Гарзоун, Кевин Махогани, Симон Шахийн, Алфредо Родригез и др . 

На 13 май от 19.00 часа в Първо студио на БНР заедно с Биг бенда на БНР и диригента Антони Дончев той ще представи пиесите от дебютния си албум „Little Stories“ в нови версии, специално аранжирани за концерта.

Да започнем така - утре от 19.00 часа в Първо студио на БНР започва твоят концерт, наречен "Малки истории". Какви истории ще видим и чуем?

"Малки истории" е името на моят нов албум и това, което аз направих като концепция, беше да разкажа историята на всяка композиция - от какво е вдъхновена, какво означава заглавието, в какъв период е написана, тъй като аз от доста години не съм издавал албум.

Тоест, това е албум, чиито пиеси са записвани в различни периоди?

Не, записан е в една сесия, но пиесите са писани в различни периоди на живота ми. И всъщност в печатния вариант обложката на албума всяко от парчетата е съпроводено от малка история. Оттам логично името стана "Малки истории". Това ще се случи и на концерта с Биг бенда на БНР, само че сега ще звучат като големи истории.

Всяка джазова композиция си има своята логика и тя винаги е подчинена на основната тема, върху която после има импровизации. Какви са темите на твоите истории и още нещо - какви са темите, които те вълнуват?

Можем да разделим отговора на две. Има неща, които ме вълнуват чисто музикално - определен тип хармония, определен звук, неща, които искам да използвам като изразни средства. И неща, които ме вълнуват като "цивилен".

Те според мен невинаги са свързани едно с друго, защото сякаш музиката не може да разказва конкретни истории.

Генерално музиката се прави заради самата музика, а чак след това й придаваме някакъв смисъл.

Прав си, всъщност това е популярна теория, която не ни даваха да изповядваме по времето на социализма. Но в нейна защита искам да кажа, че ако чуем за първи път "Морето" от Дебюси, без да знаем името на творбата, едва ли бихме си представили точно море.

Точно така. Сега, може би в някакви моменти голям майстор може да напише произведение, което е вдъхновено от нещо извън музиката. Аз не се съмнявам, че Дебюси всъщност има доста голям успех в това нещо, но при мен по-скоро нещата, които инспирираха композициите ми, беше, да кажем, смъртта на баща ми (Петър Славов, барабанистът на ФСБ - Б.А). Това, което се получи е, че аз с този период, в който баща ми почина, написах страшно много музика и по някакъв начин настроението ми беше инспирирано от това неприятно преживяване и имам няколко медитации върху различни аспекти на самото преживяване на загубата. Имам композиция, например, която е за това как светът изглежда на някого, който е загубил близък човек. За съжаление, тъгата има много аспекти.

Така е, но понякога пък тъгата се превръща в катарзис.

Да, именно може би това се получи. Впрочем, в албума има и композиции, които са вдъхновени от неща, които съм чел, неща, които съм сънувал. Но обикновено при мен извън музикалния смисъл на композицията идва, след като вече съм я написал.

В джаза има една свобода, която не гарантира, че живото изпълнение ще повтори студийния вариант на дадена пиеса.

Аз мисля, че това зависи от друго - доколко е силна композицията. Най-добрите примери от това, което аз харесвам в тази музика, показват, че дори в солата се усеща нещо от оригиналната композиция и това трябва да е водещо за всички джазмени. Не трябва, когато започнем да импровизираме, всеки да прави каквото си поиска.

Визитката ти е повече от впечатляваща. Работиш в цял свят, живеещ в САЩ и там си базиран като творец. Как се развива джазът днес? Наскоро правих интервю с твоя колега Милен Кукошаров  и той сподели, че през последните години сякаш е започнал плавно да преминава от джаз към класическата музика. Въпросът ми е - все още джаз музиката ли е базирана на класическите похвати - тема, импровизация, бриджове, стоп тайм брейкове, или вече не е така?

Мисля, че към днешна дата джазът вече включва в себе си всичко, което се случва наоколо. Още от 50-те години на XX век има голямо влияние на класическата музика върху джазовата. Особено на съвременната музика. Даже колеги, класически музиканти, понякога се шегуват, че ако видят някой, който харесва Равел и Дебюси, веднага разбират, че е джазов музикант. Аз бих добавил и Скрябин, но истината е, че на нас тяхната (на композиторите) хармония ни говори нещо. Но има освен класическо влияние, влияние и на хип-хоп в джаза. Бразилските стилове също оказват влияние, кубинските също. 

Тоест, ако приемем, че чистата форма на джаза е, да кажем, в бибопа на Чарли Паркър, то тя вече не съществува?

Ами то рядко могат да се намерят импровизатори от класата на Чарли Паркър, на Колтрейн.

Сякаш големите си отидоха, а нови големи не се раждат.

Раждат се, но музикалната индустрия вече е друга. Ако отидеш в Ню Йорк, ще чуеш страхотни музиканти, но сякаш вече няма такава инфраструктура, която да ги разпространи. Има и още нещо. Самият начин на слушане на музика се промени. Хората слушат музиката повече като фон. Но въпреки това мисля, че е трудно да сложиш джаза в рамки. Но е истина, че младите музиканти търсят все повече "странично" вдъхновение, да не говорим, че ние сме например от едно поколение, което е изпитало влиянието на хип-хоп културата, от рок културата.

Работиш с музиканти от целия свят. Работиш и с български музиканти. Има ли някаква разлика? Глобално село ли е светът в музикално отношение или все пак има разлика между българските и другите музиканти?

Музикантите по целия свят си приличат донякъде - като общност или в по-лошия случай като "мафия". Това, което ми харесва е, че виждам днес музиканти от моето и от по-младото поколение в България, които се възползват от факта, че България вече е отворена и космополитна държава и не е трудно, както едно време, да намираш информация. От такава гледна точка тук можеш да чуеш много добри музиканти, които свирят на световно ниво и нямаме тази омразна категория "локална сцена".

Утре от 19 часа е твоят концерт в Първо студио на БНР. Какво ще чуе българската публика?

Не съм сигурен колко парчета ще изсвирим. Направихме малко аутсорсинг на парчетата, като Антони Дончев направи наново няколко аранжимента, Милен Кукошаров направи две, Васил Спасов направи две, аз направих едно, така че на практика сега ще чуя за първи път своята музика в този вариант. На първата репетиция за първи път чух част от аранжиментите и те звучат страхотно, а освен това са нова версия - някои са в други размери, някои са рехармонизирани. Ще бъде много интересно, на мен самият ми е интересно да преживея наново музиката.

Следете новините ни в GoogleNews