Композиторът и пианист Милен Кукошаров за музиката, войната, Ерик Сати и импровизацията

На 18 март Биг бенда на БНР ще представи музиката на Милен Кукошаров в студио 1 на радиото

Венци Мицов Последна промяна на 16 март 2022 в 11:59 3570 1

Милен Кукошаров не е от музикантите, които виждате често по сутрешните блокове. Той е от онези музиканти, които виждате често на сцената.

Познаваме го в какво ли не амплоа - от кийбордист на бенда на Лили Иванова до пианист в дузина поп групи. И от джаз музикант до композитор на театрална музика.

Милен има концерт. В петък, 18.03.2022 година в студио 1 на БНР ще звучат негови произведения, които ще изпълни Биг Бендът на Националното ни радио, под палката на маестро Антони Дончев.

Не ви каня на концерта. Билети вече няма - под събитието пише "Sold oud". Реших обаче да си поговоря с Милен по няколко причини. Най-напред заради музиката. А и не само заради нея. В днешното кошмарно време, в което всичко наоколо е война, имаме нужда повече от всичко от изкуството. И от музиката. Защото само те ще спасят малкото останала човечност в нас.

Милене, здравей! Слушам демо на част от пиесите, които ще звучат в петък в Студио 1 на БНР и не мога да не издам учудването си, ти си джазов музикант, а пиесите, които си написал са по-скоро класическа музика, отколкото джаз. Какво те инспирира да прескосиш, така да се каже, бариерата и от жанр, в който импровизацията е най-важна, да отидеш в жанр, в който всичко е написано в партитурата?

Благодаря ти за изключително компетентния въпрос...

...и леко шизофреничен...

Взъщност по никакъв начин не е шизофреничен и сега ще се обоснова. Но, да, започна оттам, че през последните 3-4 години аз изключително много се занимавам с класическа музика - оркестрация, композиция. Вече имам няколко написани произведения. Сега си давам сметка, че заради работата ми с Веселин Веселинов - Еко, който също е джазов музикант и по негово предложение преди 4 години записахме албум с пиеси на Ерик Сати.

Този проект като че ли възроди у мен интереса към класическата музика. Даже се чудя, дали не е по-точното, че запали интереса у мен. Сякаш в музикалното училище човек трудно се заплава към класическата музика. Поне при мен беше така. Та така, полека-лека започнаха нещата. Най-напред изкарах един дълъг самообучителен период - четене и анализиране на симфонични партитури, четене на учебници по оркестрация и композиция. Така започнаха моите опити.

За мен като джазов музикант беше изключително интересно как импровизацията може да бъде имплантирана в някаква класическа форма.

Веднага се сещам за едни проекти на Чик Кърия от края на 70-те и началото на 80-те години на 20-и век, където джазът сериозно е отстъпил на класическата музика и на класическия тип музициране с оркестър.

Точно така е, пускал съм подобни неща на моя приятел и колега Румен Бояджиев-син, с когото обменяме творчески идеи. Той оприлчи някои мои неща именно на това, което казваш.

Интересно е като се замислиш. Някога импровизацията е следвала музиката, която навремето не е била класическа.

Още повече, че в предкласическия период пианистът (по-скоро изпълнителят на чембало или клавесин) в оркестъра, който е бил и диригент, не е свирил от подробен щим, а от цифрован бас. Тоест той е импровизирал.

Да, така нареченото basso continuo. 

Пример за изписване на basso continuo - манускрипт от соната от Йохан Себастиан Бах

Та с други думи темата за импровизацията и класиката стана много интересна за мен. И до ден днешен нямам обяснение как е станало така, че този толкова красив елемент от музицирането е изчезнал от така наречената класическа музика. Като наблюдавам световните тенденции, ми се струва, че тази връзка напред във времето ще се осъществи наново.

Не мислиш ли, че полската школа в алеаториката през 70-те години например е някакъв опит в тази посока?

Разбира се, че има и успешни опити в това, но някак си те по-скоро стоят в руслото на джаз музиката. Но днес, днешната джаз музика върви по пътя, по който скоро (най-добронамерено казано) ще се отърве от товяа определение...

Страница от партитура на алеаторична творба от Пендерецки, в която инструментите импрозивират по даден заложен от автора модел

Милене, слушах музиката, която ми изпрати. В действителност си свършил страхотна работа и си направил нещо, което сериозно надхвърля определен жанр. В една ти откривам сериозно влияние именно на Ерик Сати. Знаеш ли, че, за да се противопостави на пишния импресионизъм, Сати създава концепцията за музккалната мебел. На концертите си кара публиката да се движи и да разговаря, за да може музиката да е просто някакъв фон. Въобще Сати доста се е мразел с импресионистите.

Познавам доста от идеите на Сати, но това с музикалната мебел не го знаех. Всъщност аз с течение на времето станах голям почитател на импресионистите и особено на Равел. От друга страна Стравински казва, че Сати е свеж въздух за музиката и за импресионизма.

Да се върнем в реалността. Концертът, на който ще могат да се чуят творбите ти, е в петък, 18 март.

Концертът ще е от 19 часа, в студио 1 на БНР. За съжаление всички билети са продадвени вече.

Как ти се отрази кризата в последните години? COVID-19 на практика затвори за дълго време всички сцени.

Това беше период за подготовка при мен. Написах един духов квинтет, който още не съм реализирал. Всъщност за мен, грях ми на душата, че ще го кажа, но това беше един изключително полезен период. Разбира се, тежестта и тревогата от ситуацията ги имаше. Но не съм чувствал скука. Когато човек има желание да прави изкуство, то той не може да скучае.

Следиш ли новините? Какво е отношението ти към войната, която Русия започна в Украйна? Помним, че немския екпресионизъм се появява в началото на 20-и век като белег на отчаяние от усещането за война. Днес очаква ли ни неоекспресионистичен период?

Нещата никак не изглеждат добре. И тук искам да се обърна към тези хора, които в България за съжаление са немалко. Тези, които уж не подкрепят войната, но някак търсят така наречената в кавички "друга гледна точка". Мога да кажа твърдо, че за мен няма друга гледна точка. Това е един акт, който е напълно недопустим. За тази война не може да има каквато и да е причина, каквото и да е оправдание.

Какво мислиш за нашата музикантска гилдия? Смяташ ли, че в обществено отношение ние, музикантите, сме инертни и доста страхливи? Избягваме да заяваме като цяло твърди обществени позиции, избягваме да протестираме? През последните години ходя на всички протести пред Министерство на културата. Там музикантите се броим на пръстите на ръка и половина.

Всъщност съм съгласен с теб. Нямам обяснение защо това е така. Самият аз също не съм толкова активен, колкото ми се ще да бъда. Това е пропуск и може би причината е, че нашата гилдия не е обединена. Ето, по отношение на войната в Украйна гилдията ни отново е напълно разделена. Което крайно ме учудва. И в един момент човек започва да си мисли - как може да се обедини една гилдия, която се клати чак в такива крайности. За мен това е необяснимо. 

Имаме ново управление на държавата. Имаме и нов министър на културата.

Да ти кажа честно, нямам чак такива наблюдения върху министъра. На мен той ми изглежда като един млад човек, който... А бе аз някакви си ги представям, че на нашето министерство му е нужна по-твърда фигура. А този министър ми изглежда като, как да не се изразя по-грубо, да кажем като някакъв мечтател. Не съм сигурен, че подобен човек е подходящ за министър. Но ето, не съм достатъчно информиран сякаш за неговите идеи и изказвания, не съм бил достатъчно граждански активен...

Ще повторите ли концерта в БНР? Този вече е разпродаден.

Звучи като добра идея. Защо да не го повторим. Трябва да поговоря с колегите.

Кажи какво друго се случва около теб. За поп музиката знаем, но знам, че пишеш доста театрана музика напоследък.

В последните години написах музика за доста представления вече. Напоследък имах късмета да работя с имена като Яна Борисова, режисьора Стилян Петров, сценографа Никола Тороманов. Изобщо, попаднах в много хубава среда в театъра и театъра е много интересно място за мен.

Освен това продължавам да пиша музика. Една прекрасна пианистка, която живее във Виена - Донка Гъчева - реши да запише едно мое произведение за пиано. Аз преработих пиесата и тя вече е за пиано в съпровод на струнен оркестър. Доколкото разбрах, вече има подписан договор и мога да се похваля-  тази моя пиеса и целият албум ще излезе под шапката на "Universal".

Започнахме нашия разговор с Ерик Сати и ти предлагам да завършпим с него. Един от най-големите скандали в историята на съвртеменната музика се случва именно на премиерата на балета "Парад" на Сати, който е по либрето на Жан Кокто. Защо музиката вече не е скандална? Защо се загуби оня заряд на изкуството, който можеше да руши стени, да сваля правителства, да променя света? Защо от нещо, което някога диктуваше модите днес музиката се е превърнала в нещо, което плахо ги следва?

Като каза Сати, се сещам, че и премиерата на "Пролетно тайнство" на Стравински е съпроводена със също толкова голям скандал... Знаеш ли, скоро четох книгата на Артур Онегер "Аз съм композитор", която е писана някъде в средата на 20 век. Там Онегер разработва теорията, че звукозаписа ще бъде фаталенз а музиката. Аз, между другото, съм склонен да се съглася с тази теория, защото звукозаписа полека-лека отне ексклузивитета на това изкуство. И мисля, че записа полека-лека го превръща в декоративно такова. 

Аз, например, колкото и крайно да звучи, бих бил съгласен музиката да бъде напълно премахната от интернет, от медии.

Не смятам, че хората могат да живеят без музика. Смятам, че хората не могат без да слушат на живо музика.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови