Нели Огнянова: Гражданите имат право да знаят дали са били подслушвани (видео)

Последна промяна на 03 април 2013 в 20:40 6098 4

Нели Огнянова
Нели Огнянова

Има ли лична неприкосновеност в епохата на post privacy? Нуждае ли се правото за защита на личните данни от преосмисляне с оглед на информационно-технологичното общество, в което живеем?  Константин Павлов (Комитата) разговаря с проф. Нели Огнянова.  

Интервюто е направено за сайта politikat.net. OFFNews публикува разговора със съкращения.

Константин Павлов: Има ли нужда нашето право от преосмисляне с оглед на обществото, в което живеем или факта, че сме членове на ЕС и така или иначе ни се налага да хармонизираме някакви закони прави нашето право достатъчно адекватно, а ние не го прилагаме като хората?

Нели Огнянова: Проблемите са на различни равнища. България, вярно е в Европейския съюз, и вярно българското законодателство в областта на личната неприкосновеност и личните данни в общи линии съответства на европейското. Но правото на Европейския съюз е много динамично. Правните рамки дори са три и трите са динамични.

Едната правна рамка е на ЕС и тя непрекъснато е в движение. Предстои голяма ревизия на правната рамка на ЕС в областта на личните данни.

Другата правна рамка, която българите мисля, че познават по-отдавна и по-добре, е правната рамка на Съвета на Европа - защото там е Конвенцията за правата на човека. И когато някой в България не постигне успех при защитата на личните си данни, има вече практика българите да се обръщат към Съда в Страсбург. Освен Конвенцията Съветът на Европа има други правни актове, които също са в динамика.

Накрая е националната правна рамка, която непрекъснато се движи. Гражданите вече много добре я познават. Като си помислим кои са големите протести в последно време, ще си спомним, че част от тях са свързани именно със защитата на неприкосновеност и личните данни. Аз ще дам поне два примера.

Единият пример е с въвеждането на директивата за задържане на трафични данни, когато имаше протести.

Другият пример е със споразумението срещу фалшифицирането, което на пръв поглед се отнася до защитата на интелектуалната собственост. Настроенията обаче срещу този акт бяха свързани и с това, че за да се установява кой как ползва законно или незаконно авторско съдържание, се предвиждаше намеса в личната сфера. Моят извод е, че на където и да погледнем ври и кипи. Технологиите се развиват, нищо не е статично и стабилно. Това означава, че гражданите трябва да се будни и да внимават къде какво се случва.

Константин Павлов: Това, което ние наблюдаваме, по-специално с АКТА, което е споразумението против фалшификациите, беше точно това - процесът на подготовка беше изключително таен, не излизаше никаква информация сред обществеността...

Нели Огнянова: Това е общ проблем. Аз съм сигурна, че за каквото и да започнем да говорим, ще стигнем до това - спазени ли са процедурите и изискванията, които да позволяват гражданите да участват информирано в подготовката на съответните нормативни актове. Това означава те да бъдат включени от самото начало при дизайна на самия проект и да имат симетрична информация с държавата. Не е справедливо и не е честно държавата да приканва гражданите да участват тогава, когато съществува монопол върху информацията. Държавата държи основната информация, тя държи оценките за ефективност, ако има такива. А гражданите нямат възможност да организират самостоятелни оценки. От тази асиметричност идва и понякога мощта, доминирането на участниците в законодателния процес от страна на държавата. Информацията е много важен ресурс.

Константин Павлов: Искам да насочим разговора към нещо много важно в момента. В българската Конституция, която има императив над останалите закони в България, има член, който регламентира това, че никой няма право да бъде следен, подслушван без съдебна заповед.

Нели Огнянова: Това е член 32, алинея 2, който казва: Никой не може да бъде следен, подслушван, филмиран, записван, в две хипотези – без негово знание или въпреки изричното му несъгласие.

Константин Павлов: В момента се говори за нещо, което се казва „Разработката Будалите“, което се случва в службите за сигурност. Даже ние не знаем дали се случва. Тоест има потенциално нарушение на Конституцията, някакви хора са подслушвани без тяхно знание. Дали въобще тези граждани е възможно някога да научат, че техните права са били нарушавани? Аз имам чувството, че в България така е построена държавата, че ние за тези нарушения абсолютно никога нищо не научаваме.

Нели Огнянова: Наистина този текст на конституцията въвежда принцип - никой не може да бъде следен, филмиран, записван. Законодателят тук не е сложил точка, а една запетая – „освен в предвидените от закона случаи“. Веднага става интересно кои са „предвидените от закона случаи“.

Един от тези случаи е законът за специалните разузнавателни средства. Този закон предвижда намеса в личното пространство, но при спазване на един списък от изисквания. Така че това, което имаме да обсъждаме, е дали в конкретната хипотеза е спазен този списък от изисквания. Трябва да има разрешение, трябва да има правно основание. В списъка от изисквания се предвижда, че в случай че не се докаже извършване на такова престъпление, в много кратък срок събраните доказателства трябва да бъдат унищожени.

Друго, което се предвижда, е една възможност гражданите да бъдат информирани за това, че те някога са били обект на проследяване. Това трябва да стане след приключване на разработката, след като се окаже, че те не са извършили престъпление. Трябва да кажем, че това изискване в България не се спазва. Има граждани, които са установили това, чрез дейността си. Последното такова дело е "Хаджиев срещу България" в Страсбург. Хаджиев е един човек от Шумен, който иска да разбере дали е бил подслушван. В България получава една каскада от откази, изчерпва се правният ред и се обръща към Съда в Страсбург. Той установява, че обявяването на отговора на този въпрос за класифицирана информация противоречи на Конвенцията.

Константин Павлов: Това е един от тези казуси, в които дяволът е в детайлите. Кога човек да разбере, че е подслушван? В какъв срок? Дали ще бъдат унищожени събраните данни за него?

Нели Огнянова: Предполага се, че в едно демократично общество трябва да има процедура, по която хората да разбират, те имат право да знаят дали са били подслушвани. По-нататък гражданинът може да има право на справедливо обезщетение. Естествено, те ако не знаят дали са били подслушвани, защото това е класифицирана информация, те не могат да подадат и жалба за обезщетение. Това е нарушение на Конвенцията.

Когато законът е лош плащаме двойно – един път заплащаме със свободата си и втори път - с обезщетенията, които идват от държавния бюджет.

Константин Павлов: Още един въпрос бих искал да обсъдим. Значи ние имаме Конституция, член 32. Често в България законът е правилен, но се оказва, че подзаконовите нормативни актове имат по-голяма тежест и сила от Конституцията. Наскоро чух за една инструкция от главния прокурор относно подслушванията, за какво става дума?

Нели Огнянова: Става въпрос за следното - след съдебното решение от 2007 г. „Екинджиев срещу България“ имаше промени в закона, които трябваше да доведат до това, че без съдебно разрешение не може да се осъществява достъп до такава лична информация. По-късно се оказа, че въпреки че съществува такава разпоредба в закона, по някакъв начин главният прокурор е издал инструкция, която е позволявала - все пак става въпрос за 2009-2010 г. - която е позволявала достъп до лични данни без съдебно разрешение. Има противоречие дали тази инструкция все още съществува. За нея знам от медии, тя не е публична. Тази инструкция стана ясна непосредствено преди бившият главен прокурор да напусне поста си.

Константин Павлов: Това пък поставя въпроса до каква степен главният прокурор, който по принцип трябва да защитава обществения интерес, може въобще да си позволява да прави нещо хем толкова тайно, хем толкова важно и хем така на ръба на закона, ако не и отвъд него?

Нели Огнянова: Боя се, че няма да мога да го коментирам, защото не съм чела самата инструкция. Мога да дам само принципен отговор. Главният прокурор в България е много силна фигура, той има седемгодишен мандат. От него зависи в много висока степен свободата на всеки български гражданин. За нас е много важно кой е главен прокурор. Остава да се надяваме, че главните прокурори работят в условия на законност. Доколко дейността им е прозрачна би трябвало да има и парламентарен контрол върху това.

Цялото интервю на Константин Павлов с проф. Нели Огнянова може да видите във видеото

 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

04.04 2013 в 12:45

Съгласен съм с г-жа Огнянова. След като и прокуратурата доказа, че сигналите на Станишев са достоверни, ми става ясно, че живеем в 1984 и тя е още по-страшна от Оруеловата. Цв.Цв дебне!
ДОЛУ ГЕРБ!

04.04 2013 в 12:20

Каквато и инструкция да е издал ГлаДния прокурор още повече пък тайна, ако тя противоречи на закона и Конституцията, тя не може да има правно действие и всеки, който е ползвал лични данни, позовавайки се на такава смешна инструкция извършва престъпление.

03.04 2013 в 23:53

Представянето беше по нейно желание.

03.04 2013 в 21:04

Нека уточним обаче че, титлата на Нели Огнянова е професор.