Магията на "Disney" и "DreamWorks" през очите на един български аниматор

Емил Симеонов е художник и 3D аниматор, роден и израснал в България, където работи до 1989 г. Веднага след падането на комунизма заминава да работи зад граница и то не къде да е, а в студиото за анимация на Стивън Спилбърг в Лондон - "Amblimation".

Оттам насетне кариерата му тръгва рязко нагоре, отвеждайки го в различни страни и континенти, както и в различни филмови студиа, две от които са "DreamWorks" и "Disney", които, в случай че сте живели в пещера, са отговорни за създаването на някои от най-любимите анимационни филми на малки и големи по целия свят. 

Симеонов оставя своя отпечатък в множество продукции, част от които са „Трансформърс“, „Принцът на Египет“, „Забвение“, „Синбад – Легендата на седемте морета“, както и „Златният компас“ - носител на наградата „Оскар“ точно за визуални ефекти.

През последните няколко месеца аниматорът отново си е в България, където работи по холивудски и родни проекти в "Worldwide FX" - студиото за визуални ефекти, част от "Ню Бояна". Освен това той е и един от преподавателите в курса по 3D визуални ефекти, който даде шанс на 16 българи (12 от които получиха стипендии за напълно безплатно обучение) да влязат и да се обучат в кухнята на едно от най-големите филмови студиа в Европа.

OFFNews се срещна с Емил, за да ни разкаже за пътя си от България до Холивуд, актуалните тенденции в анимацията, ефектите в киното, дупката между поколенията в страната и още много. 

Как един човек, израснал и завършил в социалистическа България, отива да работи в студиото на Стивън Спилбърг?

Може да се каже, че всичко започна през 1978 г., когато постъпих да работя в киноцентъра в „Бояна“. Тогава все още се правеха български артистични филми и телевизионни сериали, сред които и "Тримата глупаци", по които съм правил миниатюри. Един ден във ВИТИЗ, сега НАТФИЗ, обявиха началото на специализиран едногодишен практически курс само за специалност анимация, който се различаваше сериозно от редовната 4-годишна специалност по анимационна режисура в университета. Завърших го и започнах да се занимавам активно с анимация, като скоро след това в България настъпи т.нар. "тиха революция" от 1989 г., 6 месеца след която кандидатствах за работа в Лондон и заминах с работна виза за "Amblimation", което беше анимационният филиал на студиото на Стивън Спилбърг „Amblin”.

Там работих като асистент аниматор по 3 филма, преди Джефри Каценбърг - човекът, създал и развил за 10 години целия анимационен отдел на "Disney" и отговорен за хитовете им от „Аладин“ до „Цар лъв“ - да напусне "Disney" и да създаде „DreamWorks”. Малко след това повече от 60 души бяхме преместени от Лондон в Лос Анджелис, за да работим по първия филм на новото студио - „Принцът на Египет“. Там вече започнах да бъда младши аниматор, направих малко дизайн на част от второстепенните герои, и останах да работя в следващите 5-6 години, а после се преместих за около 2 години в „Disney“. Точно в това време обаче нещата започнаха да се променят, излязоха филмите на „Pixar“ и цялата индустрия се преобърна и се насочи към 3D анимацията, 2D изкуството почти замря и изчезна, като в момента почти го няма с изключение на няколко интересни филма, но те са нискобюджетни и не са популярни.

Може би някои от анимационните сериали все още са 2D?

Сериалите да, но и те се правят вече на таблети и компютри, те са 2D обаче използват 2D програми, които да ги рисуват, попълват, оцветяват – всичко освен може би писането на сценария се прави на компютър.

Това добре ли е, или е зле?

В началото, когато се появиха първите 3D филми, бях много скептичен, защото нивото на 2D анимацията тогава беше много високо, говорим за „Покахонтас“, за „Тарзан“, ние пък нарисувахме „Spirit“, а после „Синбад“, който също беше много интересен. През това време компютърната анимация все още прохождаше, беше немислимо да се направи пълнометражен филм и затова в началото не започнах да работя с нея, даже бях сред последните, които се преориентираха към 3D анимацията – голяма грешка. Трябваше по-рано да го направя, защото софтуерът и програмите се развиха изключително бързо, като днес вече можем да правим неща, които с 2D никога нямаше да успеем - говоря не само като техника и визуално, ами като артистична експресия.

Има ли плюсове 2D анимацията пред 3D?

Има едно специфично чувство и усещане, когато човек види рисунка в движение, която той знае, че е нарисувана на ръка, това е доста специфично нещо. Но то вече не върви и не става за пълнометражен филм, може да се използва в кратка форма, 10-15, дори 20-минутен филм, но вече не може да задържи зрителя за час и половина-два.

^{Кадър от "Трансформърс: Отмъщението".}

Какви интересни случки можете да разкажете от големите продукции, където сте участвал?

Имаше един аниматор на име Джеймс Бакстър, който работеше за „Disney“, той е супервайзър на маймуната в „Цар лъв“, бабуина с пръчката. Та той дойде в „DreamWorks”, за да работи по „Пътят към Елдорадо“, втората продукция на студиото, която, смея да кажа, беше изключително интересно и богато филмче, по което много се радвах да работя.

Там Джеймс беше супервайзър на Тулио, героя с дългата черна опашка, а аз бях в неговия екип. Един ден той ме повика при себе си, обясни ми какво иска от кадъра и ме отпрати да работя. Върнах се в офиса си, започнах да рисувам и след няколко часа работа реших, че всичко е готово и отидох да му покажа кадъра. Той го погледна, рече ми, че не е така, по друг начин трябва да стане, но не там беше въпросът - докато той ми говореше, аз погледнах бюрото му и видях, че той вече е завършил своя кадър, който беше 2 пъти по-дълъг от моя, а в кошчето му за боклук нямаше нито една хартийка. Той цял ден не беше сгрешил и една рисунка! Тогава изпаднах в тотална депресия и си казах, „Защо съм се мъчил тези 15 години, няма да стане аниматор от мене“. Но след това пих една английска бира и се оправих.

Като чуем „Disney“, „Pixar“, „DreamWorks”, си представяме нещо огромно, масивно със зверски професионалисти и труд, така ли е всъщност, или е по-леко?

Абсолютно вярно е това, те са на много високо ниво, защото вземат таланти от целия свят и от най-добрите училища, наемат най-младите и прогресивни хора с много амбиция, новаторски идеи, хъс и работливост.

Колко голям е екипът на „DreamWorks”, да речем?

Студиото им беше около 2000 и нещо души, ако не се лъжа. Но там се работят по 2-3 филма едновременно, има екипи, които ги изграждат визуално, които правят сторибордове, има други филми в процес на работа, трети пък се завършват и им трябват още повече хора. Понякога се наемат хора и екипът набъбва повече и когато свърши проектът, се смалява. Както се прави във всяко студио и особено сега, когато за визуалните ефекти за игралните филми се работи на проекти, на парче - събира се екип за определен проект и филм, който след 6-7 месеца, като всичко приключи, се разпуска и се събира нов за следващата продукция. Така че самата индустрия се промени доста, преди човек знаеше, че може да работи на едно място 5-6 години и повече, да прави филм след филм, а сега след всеки проект трябва да се адаптира, да сменя студиото, държавата. Аз съм ходил в Канада вече 2 пъти по работа, от Лос Анджелис се върнах обратно в Лондон за проект, после пак отидох в ЛА - нещата в последните 5-6 години са все така на парче и виждам, че всичките колеги са по този начин, пътуват на различни места, за да се изхранват. Даже няколко колеги, след като завършихме втория „Трансформърс“ в "Digital Domain", заминаха за Нова Зеландия, но не помня за кой голям проект на „Weta Workshop”.

Това не е ли много натоварващо, успява ли човек да си намира работа, така че да не остава 1-2 месеца примерно без заетост?

Даже може и по 4 и повече месеца човек да остане без работа. Забелязал съм, че това е негативно за индустрията, защото последният път, когато бях в „Digital Domain” за „Забвение“ с Том Круз, бях главен аниматор на екипа и започнахме с 5-6 души, а завършихме с 10-12. Тогава от самото начало ми направи впечатление, че в момента, в който някой го наемат на работа, той започва да търси следващ проект, което малко вреди на целия екип и концентрацията да работиш по това, за което си нает. Още втората седмица започнаха да питат какъв е следващият филм, ще бъдат ли назначени и става малко какафония, но пък явно е полезно за бюджета, защото искат да съкращават от глухото време, в което няма да се работи. Но такава е индустрията, доста конкуренция има.

Това е положението в големите студиа, а в по-малките?

По-малките действат на същия принцип, но когато има работа, когато има 2-3 филма един след друг, екипите си стоят. Имам колеги, с които започнахме в „DreamWorks” през 1995 г. някъде, които все още ги виждам в надписите, но не са много. Има вълни от хора и талант, които се получават през някакво време, и аз явно съм хванал една от тях през 90-те, когато кипеше анимационната индустрия в Лондон и събираха хора от цяла Европа. Може би заради тази случайност ме взеха и мен, а аз даже не говорех английски тогава, не, че говоря по-добре сега. В момента Ванкувър е много популярен, почти всички студиа отвориха филиали там. Естествено, държавата ги подпомага, защото 20-30% от таксите на всички продукции в Британска Колумбия се връщат. Това влияе много на продукциите и бюджетите, но не много и на нас, ние си пътуваме като сезонни работници.

В сегашните условия как може някой млад аниматор или специалист по ефектите да си намери работа?

Първо, колкото и да не е задължително, едно образование е много важно, трябва да се мине през всички етапи образователно, защото човек не може да има пропуски, тъй като няма да може да прогресира и да се надгражда както трябва. С България не съм много запознат, но не мисля, че тук има някакво стабилно образование на високо ниво. В НАТФИЗ и НБУ има специалност анимация, където се учат хора, но не съм сигурен доколко е наблегнато на 3D анимацията. Има таланти, има желаещи, но не са много, не е море от хора, откъдето да израснат големи таланти. Както навсякъде и във всичко, количеството ражда и качеството. От около година съм тук и не съм забелязал в анимационните среди да има голямо развитие и стабилно образование, което имаше преди, по времето на социализма.

За да има повече обучени аниматори и съответно количество, повече хора трябва да имат финансовата възможност да си го позволят – първо да се обучат, а след това и да си закупят техника, с която да работят и да се развиват.

Комбинация от всичко е, да, със сигурност курсовете струват пари и без тях не може да мине, и, второ, трябва да се изберат хората, които да ги образоват, защото има дупка между генерациите в момента – няма хора, които да обучат новото поколение аниматори.

Във всички сфери на висшето ни образование, с които съм запознат, има изоставане от страна на преподавателите в областта на новите технологии и новите тенденции. Масово работещите в университетите са 50-60-70-годишни.

Да, да, има дупка в поколенията. Може би специалистите , които напуснаха България, за да работят в чужбина преди време, сега трябваше да преподават тук – но тях ги няма. Получи се един вакуум между 70-80-годишни преподаватели и професори, които не могат да изпратят един имейл, и младото поколение, което има съвсем различни нужди като образование. Не знам как ще се покрие този вакуум, може би с времето. Светът в момента е доста отворен, особено с интернет, можеш да се образоваш и следиш последните тенденции в анимацията и без да ходиш в чужбина. Въпросът е да си амбициозен, да имаш малко талант и да си доста работлив.

^{Част от студентите в курса на "Ню Бояна" по визуални ефекти по време на работа. Снимка: OFFNews.}

Стигаме до момента с курса, който водите, ще разкажете ли за него? 

За курса кандидатстваха около 60 души от цялата страна, които се подбраха по резюмета и видео демо, след което направихме интервю с около 20 души, от които взехме 16. Курсът е безплатен за 12 от тях, плаща се от „Ню Бояна“, той е строго специализиран за изграждане на кадри за работа, като се фокусира върху практиката, а не върху теорията.

Преди около 2 месеца момчетата и момичетата започнаха обучението си с общообразователен курс за това каква е идеята на визуалните ефекти и какво върши едно студио за визуални ефекти. След това се разпределиха в отделни специалности – анимация, моделиране, лейаут, симулации, осветление, като най-големият екип е 3D анимацията. Курсът ще приключи някъде около 5-и февруари и ще положат изпит. Искам за времето, което той се провежда, да им покажа всичко, по което съм работил и да знаят колкото се може повече в областта на анимацията.

Това ли трябва да се прави от университетите и от частните институции, да създават подобни курсове, които да образоват младите в последните тенденции? За да има предлагане, трябва да има и търсене, но не може и да търсиш нещо, което го няма.

Точно така, трябва да има много курсове, не съм сигурен дали други частни или държавни образователни заведения предлагат такива неща, но нашият курс е уникален, защото преподаваме на най-високо ниво. Преподаваме това, което работим в момента, а ние работим по холивудски продукции, обучаващите се тук ще са в кухнята на нещата, ще видят как се правят игрални филми.

С какво се занимават в момента, видях някакви комини и хеликоптери?

Сега правим тест. Първият тест, с който да видим на какво са способни, беше да направят цикъл на човек, който да ходи. В момента вторият им тест е кадър от филма "Непобедимите" – едни хеликоптери се гонят между комини, което е заснето в „Кремиковци“. Сега слагаме компютърно генерираните хеликоптери в сцената и ги анимираме, което е реалистичен кадър. 

Каква е следващата стъпка на развитие за момчетата и момичетата след края на обучението им?

Някои от тях вече са професионалисти, когато кандидатстваха, работеха или в телевизия, или по други студиа. Така че дори да не ги наемем, това ще им помогне в бъдеще. Идеалният вариант е поне 1-2 души да завършат анимационния модул на курса и да ги наемем на работа в „Ню Бояна“. Това беше де факто целта, затова казвам, че това не е теоретичен, а практичен курс.

Ще има ли следващи издания на курса и ще продължи ли Вашата работа в „Ню Бояна“ или си търсите работа в Австралия и Нова Зеландия вече?

Засега намерението е да се провеждат такива курсове поне веднъж годишно. Колкото повече курсове има и колкото повече хора минават през тях, толкова повече таланти ще се появяват - особено без пари, както го правим ние. Което не е маловажно, между другото, защото работилницата продължава няколко месеца по цял ден - от 09:00 до 18:00 часа, което пречи на курсистите да се обучават и да изкарват пари.

Преди няколко месеца в „Ню Бояна“ завършихме „London has Fallen”, който излиза март догодина. В него има доста наша работа – няколко разрушавания на мостове, избухвания, каскади и т.н., като той е продължение на „Olympus has Fallen” с Джерард Бътлър в главната роля. След това се заехме с няколко филма и продукции, върху които работим и в момента, курсът е допълнително занимание, с което се заехме благородно.

Кои са те?

Не мога да кажа, тайна е. Мога да споделя обаче, че проектите ни са интересни и разнообразни – анимации, реклами, големи игрални филми. В момента разработваме един 3D анимационен сериал, който ще бъде чисто български, вътрешен продукт на „WorldWide FX“. Отделно до 2 години има перспектива да се започне работа по анимационен пълнометражен филм, като се създаде цял екип, който да може да поеме една голяма продукция като „Ледена епоха“ примерно.

Може ли да се развива студиото в „Бояна“ само с български кадри, вместо да се привличат на парче хора от чужбина?

В момента зависи. Да вземем големи продукции като „Star Wars”, където има и същества, и по-сложни анимации – не можем да го поемем като работа, защото се броят на пръсти талантите. Но това е целта на курсовете, да се обучават хората.

^{Кадърът с хеликоптерите и комините, по които работят обучаващите се в курса. Снимки: OFFNews.}

Изгубили ли сте рефлекса да рисувате на ръка?

Все още се опитвам да рисувам, но много по-малко, естествено, някои неща съм ги забравил, но напълно да изчезне умението – не е. Не съм анимирал 2D от много време и не знам, ако започна, дали ще имам това усещане, което имах преди, за тайминг, перспектива, рисунка. Но все още работя по подобни неща, имам таблет, с който рисувам на ръка, и в момента работя по свой си проект за детска книжка.

Вие самият радвате ли се на анимации, гледате ли?

Много обичам, да, особено ако е направена добре – от японската анимация до холивудски проекти. Харесвам много „The Incredibles”, страшен филм, невероятно направен.

Върху анимация или Ви е по-приятно да работите, или...

Да, не довършвай въпроса, със сигурност върху анимация. По-забавно е, има повече актьорска игра, особено ако си главен аниматор или супервайзър на някой от главните герои, ти де факто си като актьор. В „Disney“ и „DreamWorks” има звезди аниматори, както има звезди актьори. На тях им се дава голям картбланш да изиграят ролята както те искат, както намерят за добре в полза на филма. Това е много по-творческо като процес на работа, отколкото анимирането на летящи хеликоптери в игрални филми например.

Какво е бъдещето на анимацията, има ли тенденция, която да е явна, както преди години е навлизала 3D анимацията на мястото на 2D?

Много философски въпрос. Тенденцията е, че с разви софтуерът е всичко може да се прави вече, всички стилове и начини на анимация в 3D. Забелязва се, че стиловете започват да стават по-екстремни и интересни, преди бяха по-стандартни и много „Disney“ тип. Вече като дизайн и история става по-разнообразно и общо, появяват се истории от различни краища на света. Колкото до игралните филми – там тенденцията е, че рано или късно всичко ще е CGI.

Гледали ли сте някой филм, за който да си кажете: „Ей, много ме кефят ефектите, искам да работя с тези хора, в това студио“, или да имате мечтан проект?

Не знам, нямам такъв желан проект. 99% от хората в индустрията мечтаят да работят по „Междузвездни войни”, да работят по Йода е най-великото нещо в кариерата им, но тогава след това няма какво да правят вече. Аз лично не съм луд фен на някаква поредица от сорта на „Междузвездни войни”, но по принцип обичам и се стремя да работя по филми, в които има създания, като в „Пърси Джаксън“ например, там имаше една хидра, по която работих.

Драконите, хидрите и другите органични същества са ми по-интересни и приятни за работа, отколкото разни механични хеликоптери, роботи и др. Изключение правят роботите в „Трансформърс“, защото наподобяваха човешки същества, имаха характер, емоции.

От хидрата се подсетих, че в „Игра на тронове“ има сцена, където Денерис гали главата на един от драконите си, който е легнал в скута ѝ. Преди да се намесят визуалните ефекти обаче виждаме, че тя гали някаква зелена топка на пръчка. Така ли протича всеки анимиран процес в киното?

По принцип се снима първо на живо, с актьорите. Така, както в анимационните филми се записва първо диалогът, гласа на актьора, който озвучава, после от него се избират най-добрите реплики и върху тях се анимира вече. Кадърът с Денерис е заснет точно така. Но професията на актьорите стана доста трудна вече, защото 90% от това, което ги заобикаля, е компютърно генерирана анимация (CGI), те трябва да си представят къде се намират, че тук е замъкът, че там е драконът, на това място му е опашката и там трябва да го гали. Най-елементарното е да се сложи тенис топка, за да се покаже къде е главата или очите на дракона или съществото, за да може да се ориентира актьорът в 3D пространството къде да гледа, докато си изиграва сцената. Има полемика от 10-15 години вече, че компютрите ще заместят и актьорите, още не са, но все повече и повече се навлиза в това, че артистът играе сам в едно зелено пространство без нищо около него.

Това е малко натоварващо, спомням си, че Иън Маккелън, който играе Гандалф във „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, се беше разплакал на снимачната площадка на един от „Хобит“-тите, тъй като беше заобиколен от зелено пространство и малки екрани с лицата на останалите актьори. Тогава той заяви, че не е станал актьор за това.

Той е класически образован актьор от английската театрална сцена, така че е нормално да се шашне, като говори на зелени топки след десетки години кариера и 15 сезона на „Шекспир“. Но по-младите актьори се адаптират, те от самото начало на кариерите си работят на зелен екран.

Защо точно зелено, да попитам като пълен лаик?

В зависимост от това какви са дрехите на актьора, каква е средата и осветлението – трябва да е зелен или син екранът, защото като се композира после, това, което е героят, се изрязва. За да може да се изреже по-лесно и да няма отражения, се слага зелен екран. Ако имаш коса примерно, тя има много финни косъмчета, които трябва да бъдат изрязани, и зеленият екран е този, който е негативен като цвят. Няколко актьори могат да бъдат заснети на различни сцени на различни места и да бъдат композирани в един кадър. Ако има експлозии, огньове, пушеци, минаващи куршуми и т.н. - те са отделни елементи, които накрая се композират в едно цяло.

^{"Пътят към Елдорадо".}

Какво е мнението Ви за игралните 3D филми по кината, много хора се дразнят, че повечето игрални филми, особено холивудските, се гледат само с 3D очила, а ползата от това е никаква?

Някои наистина са грозни на 3D, но това не идва от факта, че се правят с 3D програми, ами самата им концепция не е пригодена за триизмерно представяне.

Защо се прави това?

Имам лична версия и тя е, че е за да надуят цената на билетите. Не съм се впечатлявал досега от филм на 3D на кино, 1-2 филма може би съм гледал, където 3D-то да е използвано максимално. Но това да слагам някакви очила, за да гледам филм, защото ще ми покажат как няколко камъка летят срещу мен и това би трябвало да го направи по-интересен – не мисля. Интересни са филми като „Гравитация“ със Сандра Бълок, той беше уникален, аз щях да си изляза на втората минута, понеже имам две фобии – от малки пространства и височини, а там ги има и двете, малката капсула и безкрайно високото пространство. В 3D така изглеждаше и звучеше, че направо влезнах в сцената и ми се зави свят буквално. По този начин може да бъде използвано 3D-то, но в други филми не виждам смисъл за няколко ефекта да се ползва.

Има ли 4D кино или повече D-та?

Има май, ходил съм на някакво, където клатят столовете и пускат миризми, не знам дали това се нарича 4Д.

Бях чел преди време, че в някакъв киносалон прожектирали филм на ужасите и пуснали образа на мишките в краката на хората, не знам дали е истина това, но възможно ли е да се развият в бъдеще така филмите?

Чрез холограми ли? Да, възможно е, вече има подобни неща и нищо чудно да се развие така индустрията. Не знам точно как може да стане комбинация от 3D екран и холограми, които да са в салона, но може да го измислят, или ще изскочи друга тенденция, към която да се насочат нещата.

Още по темата

19/11/2015

Култура

Компютърна графика и 3D изкуство в София на 27 и 28 ноември (програма)

17/11/2015

Култура

Когато филмчетата на Дисни бяха на халюциногени

16/11/2015

Култура

Излезе трейлърът на първата по рода си родна анимация "Златната ябълка"

13/11/2015

Интервю

Българските змейове, обсадили върховете на световната анимация

Следете новините ни в GoogleNews