Българските змейове, обсадили върховете на световната анимация

Казват се студио „Змей” и мотото им е, че цял свят знае какво е дракон, време е да разбере какво е змей. Ели и Димитър са двама млади души, стоящи зад амбициозното и твърде интересно начинание да създадат първия анимационен сериал, който да запознае света с българската митология и фолклор.

Анимацията се казва "Златната ябълка" и честно казано първоначално не повярвах, че това е роден проект, но след като очите и устата ми зейнаха ей така 8 -О, се окопитих и реших да науча повече за страхотно красивия сериал, имащ потенциала да се нареди до най-доброто от световната сцена. Малко силничко звучи, но прочетете и разгледайте по-надолу и после ще спорим в коментарите, ако не сте съгласни.

Вече с по-нормална физиономия - така : -) - се свързах със змейовете, с които навлязохме заедно в мъглите на Кубер планина в търсене на "Златната ябълка". Хайде с нас.

Представете се, моля.

Казвам се Димитър и съм създател и художествен директор на проекта „Златната ябълка”.

Аз съм Ели и съм продуцент.

Разкажете за „Златната ябълка".

Димитър: „Златната ябълка” е проект за анимационен сериал, базиран на българския фолклор, като идеята ни е първият сезон да е 24 епизода по 24 минути. Разказваме една изцяло оригинална история, която се развива във фентъзи страна, базирана на нашия фолклор. Един вид положителните персонажи носят качествата, които са положителни у българския народ и манталитет, и се опитваме да покажем всичко интересно от българската култура и народни предания по новаторски начин.

Ели: Като в същото време се опитваме да спазваме един много крехък баланс, гледаме да не го направим етно, а точно обратното, да разработим напълно комерсиален продукт, на практика се опитваме да вземем неща, които са традиционни, фолклорни и да ги представим по съвременен начин, който да се хареса на зрителя не само в България, но и в чужбина. Тъй като сериалът ни е предназначен за световно разпространение.

^{Градът Хан и една от главните героини - Вихра.}

Как отговаряте на коментари под илюстрациите ви, че изглежда твърде американско, твърде много като филмчетата по телевизията и т.н.?

Ели: В момента, в който направим нещо противоположно, ще кажат, че това е твърде нишово, никога няма да се хареса – винаги някой ще каже: „О, това е твърде еди какво си”.

Димитър: Идеята ни е да комбинираме нещо, което е познато като стил, защото не искаме да пропуснем чуждата аудитория, затова не искаме да е твърде етно и следим тази тънка граница между етно и модерно. Затова искаме да комбинираме познатото като стил с новото влияние, каквото представлява българският фолклор. Чисто визуално стилът на сериала наистина започва в доста наподобяващ стила на „Самурай Джак” по CN например, но колкото повече навлизаме навътре в сериала, тези елементи ще отстъпват на графични елементи, вдъхновени от български шевици например. Колкото по-навътре се навлиза в този магически свят, толкова по-българско ще става, за да не стреснем потенциалния зрител.

Ели: Трейлърът ще излезе идния понеделник на 16-и ноември и тъй като аз самата го гледах за пръв път онзи ден, смея да твърдя, че съвкупността от различните елементи е дефинирала нов стил, наш си.

Димитър: Реално погледнато визуалният ни стил е базиран на стила на един страхотен американски илюстратор, на който е основано и филмчето на CN, но го смесваме със страшно много наши елементи архитектурата, шевиците, арт деко влияние – голяма мешавица от много неща с идеята хем да е нещо познато, хем да е нещо много интересно.

Хубаво ще е да се привлече чуждата публика и да разбере повече за България и народните й приказки, но и самите българи ще можем да научим повече, защото знаем много за чуждия фолклор, но малко за собствения си. Ще можем да го преоткрием.

Ели: Преоткриване е ключова дума. Аз самата винаги съм обичала и съм се интересувала до някаква степен от българския фолклор, но с включването ми в този проект открих толкова повече и научих неща, които не съм подозирала за легендите. Например, че змейовете имат коси и мъглите и бурите всъщност излизат от косите им, а змейовете не са дракони, това е нещо, което не знаех. И всичко е много издържано откъм легенди, защото ни помага като съветник и доцент д-р Вихра Баева от БАН, която е специалист по народните сказания и предания.

^Ели.

Димитър: И аз се сблъсках със същото, защото проектът се разработва повече от 3 години, голяма част от които бяха проучвания за сюжета, за фолклора, това на какво да го базираме като стил. Точно както каза Ели, се сблъсках с едно огромно богатство. Ние всички знаем колко ни е богат фолклорът и сме чували за това, но дори аз самият, който се интересувам, не подозирах какво огромно наследство имаме – като костюми, идеи, сюжети, метафори. Повечето митологични същества например не са добри или лоши, ние нямаме това разделение, те са персонификация на природата и могат да бъдат както добри, така и лоши в зависимост от това как се държат хората с тях. Което е изключително интересно и много актуално за съвремието.

Ели: Доста от това сме заложили в самия сериал, където идеята ни е, че това не е просто детско филмче, където персонажът е добър или лош. В цялата поредица абсолютно всички персонажи имат своята цел, която за тях е изключително основателна. Както в тях може да има добра страна, така може да има и не чак толкова добра. Главните ни персонажи не са герои, те ще носят последствия от своите решения – добри или лоши. В същото време и „лошите” имат своите мотиви да са такива, каквито са. Нещата са по-многопластови, не са черно-бели.

Споменахте за героите, направете представяне на главните действащи лица.

Ели: Първата ни главна героиня се казва Вихра. Тя е дъщеря на змей и човек и в резултат на това прилича на момиче, но косата й е облак, който се променя спрямо настроението й – когато е тъжна, вали дъжд, когато е ядосана, в него прескачат мълниики, с течение на времето в сериала тя се научава да овладява емоциите и възможностите си и в бойните сцени ще я видим да хвърля светкавички, което ще е доста готино.

^Вихра.

Освен нея имаме още един женски персонаж, това е самодивата Тина-Пакостина. Както подсказва името й, тя е си пада шегаджийка, но в същото време, бидейки самодива, е много женствена, много красива, с ангелски глас и благодарение на него може да влияе на природата около себе си, да пуска извори, да пресушава реки, този тип неща. Освен това е лечителка. Двете с Вихра са приятелки, познават се от деца, израснали са в един регион – Хан, където започва нашето действие. Там хората и природните духове живеят в мир заедно.

В първия епизод те се срещат с Влад и Бран, които са другите ни двама главни персонажи, които са братя кукери. Те цял живот са обучавани да бъдат такива, защото идват от Кукеровите планини, които са много диви и в тях е пълно с различни горски духове, агресивно настроени спрямо хората, поради което всеки град в планините има собствен кукерски клан, където членовете му се обучават да бранят жителите си от агресивни духове. Така Влад и Бран от малки си мечтаят да станат кукери, да са бойци, да се сражават с духове и т.н. В първия епизод обаче така се завъртат нещата, че те трябва да поемат на това приключение в търсене на златната ябълка и на всичкото отгоре трябва да се съюзят с две момичета, които очевидно са духове. Налага се просто да преодолеят своите предразсъдъци с времето, а пък двете момичета, от своя страна, трябва да разберат, че не всички на този свят живеят мирно и щастливо. Напротив, има конфликти.

^{Тина-Пакостина.}

Така те тръгват да търсят златната ябълка, която според легендите се появява веднъж на 100 години и в различните части на тази земя има различни легенди какво точно прави, но всички са единодушни, че тя изпълнява желания и е магическа. Всеки от нашите герои има своите лични причини, които ще станат ясни в пилотния епизод, за да тръгне да търси златната ябълка. Постепенно по пътя те ще срещнат други хора и същества, поели на същото търсене. Ще има страшно много приключения.

В самия град, от който тръгва действието, също ще се завъртят политически интриги. Опитали сме се да го направим многопластово и интересно.

Димитър: Хем ако си по-малко дете, да се кефиш на екшъна и на кукерите, които са един вид рицарите в този свят, а ако си малко по-голям, да се заинтересуваш от многопластовия сюжет.

Казахте, че Вихра е дете на змей и човек, как така?

Димитър: Змейовете могат да си променят формата като цяло. Те са много интересни фолклорно, за тях се знае, че могат да стават на човек или на пауново перо. Като описание те имат коси, бради, откъдето излизат облаците, когато се ядосат бъркат в тях и хвърлят гръмотевици и светкавици по враговете си. Затова преди много години, когато е имало гръмотевична буря, хората са казвали, че змейовете се бият. Това е много по-различно от драконите и за мен като художник и дизайнер това е супер интересно и звучи по-готино от дракона. Могат да се превръщат на мъгли, изобщо са едни от най-опасните същества.

Но бащата на Вихра – Вулкан змей, е малко по-спокоен, особен и интересен. В пилотния епизод ще видим повече.

^Влад.

^Бран.

Ели: В град Хан хората живеят в мир и всъщност Вулкан змей е предводителят на духовете, а Искра, кметицата, тя се води водач на хората. Двамата са готината двойка, но в първи епизод това, което създава целия раздор, е, че се случва едно покушение и хората и духовете се изправят на ръба на война. И така Вулкан змей и Искра се озовават от двете враждуващи страни, въпреки че са щастливо семейство, и това е причината Вихра да тръгне да търси ябълката – за да може да предотврати войната и така да спаси семейството и себе си, защото тя не е нито човек, нито дух, няма място за нея.

Кой е архизлодеят?

Димитър: Има доста архизлодеи, не е само един. На различните места проследяваме различни конфликти, като във всеки един има основен опонент. Но може би събирателният образ на злодеите са т.нар. сивоплащи. Интересното при тях е, че нямат държава или град, те просто са група хора, която се мести от територия на територия, агресивно избутвайки живеещите там. Самите те обаче имат криво разбиране за света, наричат се сивоплащи, защото където идат, изразходват всички природни ресурси и пленяват духовете, използвайки ги, за да изстискат още природни ресурси от дадено място, след което се местят и оставят след себе си сива пепел, полепваща по наметалата им.

Златната ябълка попада в Кубер планина, накъдето са се насочили нашите приятели, и по стечение на обстоятелствата сивоплащите също отиват натам. И така героите ни често ще се срещат със сивоплащите, но за тях и философията им, за това какво ги кара да са такива, ще разберем по-напред. Те олицетворяват човекът краен консуматор, който унищожава средата, в която се намесва. Нещо като олигархия, смесена с неразбиране на природата, масовост.

Ще има ли техен водач, главна злодейска фигура?

Димитър: Ще видим, като излязат епизодите.

Ели: Приключението има обща арка и история, но действието се развива на пътя и всеки епизод ще си има собствено действие с начало и край. Като в истинския живот, където всеки ден срещаш проблеми и ги преодоляваш. Ти обаче не срещаш архизлодеи, ами други хора с планове, различни от твоите. Нещо подобно ще се случи и с нашите персонажи, но ще е значително по-интересно от ежедневието ни.

Димитър: Имаме епизоди с таласъми, с Баба Марта, с такива неща, оплетени в сюжета.

^{Димитър.}

Значи във всеки епизод горе-долу ще се запознаваме с нови митични същества?

Димитър: Да, различно е навсякъде. Понеже персонажите ни са деца все още, те са на по 14-15-16 г. и се сблъскват тепърва с нови неща. Например Вихра е израснала в Хан, тя знае съществата около града, но те за пръв път навлизат в територии, в които никой не е ходил. Ще се сблъскат с нови хора, нови същества, като балканджиите и тяхната философия. Затова са 24 епизода по 24 минути, това е една огромна история, защото фолклорът ни е необятен и интересен.

Трейлърът излиза на 16-и ноември, нали?

Димитър: Да, целта му е да привлечем чуждестранни зрители, инвеститори и разпространители, защото анимацията в крайна сметка е едно скъпо занимание.

Ели: Ще го пуснем в YouTube и ще го качим на подсайт – 1m.goldenappleseries.com. В момента на него има брояч и там ще качим самия трейлър и ще има линкчета „сподели”, „вгради” и т.н.

Като теглим чертата, разбрахме, че проектът вече не може да продължи без финансиране, дотук всичко е на доброволни начела. Вече 3 години се разработва това и сме 25 души екип, пръснати между 6 различни държави. Всички тези хора работят заради каузата, защото искат да видят всичко завършено. Но трейлърът, който сме направили, е максимумът, докъдето можем да стигнем без финансиране. Идеята е в рамките на 10 дни след пускането му да генерираме максимален брой гледания от целия свят. Целта на това е, когато мине този период, да можем да се обърнем към големи дистрибуторски компании тип HBO, Амазон, Нетфликс и т.н., и да им кажем: „Ето, ние имаме един напълно оригинален продукт, напълно разработен, ‘дето се вика, ако ни оставите утре торбата с парите, можем да започнем работа, и вече имаме ето този доказан интерес на глобално ниво.

Димитър: Това е проект с двойна кауза, защото освен че искаме да изнесем нашия фолклор зад граница и да покажем, че на Балканите има интересни неща, които никой не е виждал, искаме студио „Змей” да продължи да съществува тук и да продължава да прави такива проекти. Трейлърът е да покажем какво можем като качество, но станат ли нещата с финансирането, аз съм се разбрал да поканим страхотни аниматори, с които съм работил, от Англия, Франция и от най-големите студиа, които да дойдат тук и да обучат българските си колеги и да започнем много бъдещи такива проекти.

Ели: Нещата опират до това, че подобни продукции в България се случват... ами да го кажем така – ако искаш да практикуваш анимация в България, нямаш шанс да го направиш върху анимация на световно ниво, която да бъде гледана. Съответно много от хората, които искат да се занимават с това, нямат избор освен да емигрират, ако искат да практикуват професията, която са избрали. Една от нашите аниматорки например илюстрира прекрасно случая с почти всички хора, работещи по проекта – казва се Теа и е българка, но завършва анимация в Милано преди 7 години. Тогава се прибира в България и иска да си живее тук, но разбира, че на този етап държавата просто няма нужда от уменията, които тя има, и без да има избор, се връща да работи в Италия, където в момента се занимава с големи и хубави продукции към анимационна компания там, отделно от това и преподава към Миланския институт по арт дизайн анимация. Когато тя се свърза с нас и ни разказа това, завърши с думите: „Аз много си мечтая за този проект и може би той е моят билет да се завърна в България”.

^{Балканджия.}

Вие всъщност какви сте по образование и професия?

Ели: Аз съм продуцент, но на компютърни игри и работя в Ubisoft, преди това бях в киното в „Ню Бояна”, към отдела им за постпродукция и визуални ефекти и така. Завършила съм комуникация, култура и медии, което е шикозно име за кино и реклама.

Димитър: Аз съм завършил също в Англия, но анимация в Лондон. Малко преди да завърша, работих за Cartoon Network Studios Europe, където всъщност първите хора, на които представих проекта, бяха моите колеги, защото започнах да го разработвам още там като идея. Част от аниматорите ни ще дойдат от професионални студиа в Европа, тъй че нивото, което гоним, е наистина много високо. След като ми изтече договорът, се върнах в България и работя по „Златната ябълка”. При мен е обратното обаче, всички останали работят и в свободното си време се занимават с проекта, а аз по цял ден действам по него и в свободното си време правя други неща – реклами и free lance на свободна практика, с които се издържам, и преподавам от време на време.

Идеята ни е това да положи основите на студио „Змей” и то да започне да се развива: да обучаваме кадри, да започнем още такива проекти. „Златната ябълка” е цял свят, който създаваме, по който можем да създадем пълнометражни филми, комикс, компютърни игри, каквото и да е.

Ели: Вече ни пишат разни хора с предложения да направим мобилни игри, но искаме едно по едно да тръгнат нещата.

Имате идеи за комикс, филми и т.н.?

Димитър: Да, идеята за пълнометражен филм е за историята на Вулкан змей и Искра. Както и историята за чановете, за първите кукери, която имаме разработена като късометражен филм, но като пълнометражен ще е много по-готина. Това е историята на първия кукер, как хората са открили магическите чанове, с които са прогонили чумите и болестите. Това е огромна вселена, която е страшно интересна и е базирана както на нашия фолклор, така и на поуки, разбираеми за всички, общочовешки истории в екзотична среда.

<sup>Караконджул.

Страшник.</sup>

Имате и продукти към „Златната ябълка”, доколкото знам – тениски и чаши?

Ели: Имахме чаши, да, но свършиха, което е супер. И решихме, че сме имали чаши, затова сега имаме тениски. След това ще видим дали изобщо ще продължим нататък.

Вие предполагам сте почитатели на анимацията?

Ели: Е, че как? Да.

Димитър: Ами да, аз реално погледнато това съм учил и работил, от 16-годишен се занимавам с анимация малко по-сериозно, от 19-годишен бе първата ми работа. Първоначално правих графика за компютърни игри, защото в България нямаше кой знае какво друго, после заминах за Англия, там работих в няколко студиа и така.

Кои са ви любимите сериали и анимации?

Ели: Аз съм страшно клише, понеже съм израснала с филмите на „Дисни” на мен „Красавицата и звярът” ми е на сърцето. Но откакто в крайна сметка навлязох в този проект, все повече задълбавам в света на анимацията и открих страхотно анимационно студио в Ирландия, което в момента един от любимите ми филми е келтската приказка „The secret of Kells”, където има уникален визуален стил.

Димитър: Те правят това, което ние се опитваме, вземат характерни ирландски шевици и мотиви и ги оплитат във визуалния стил на сериала. Наистина страхотни неща правят. Колкото до моите любими филми и сериали, откакто се занимавам с това, съм затрупан с всякаква информация и постоянно следя разни хора онлайн, но „The secret of Kells” също е сред любимците ми, нещата на студио „Ghibli” от Япония, техни са „My neighbor Totoro”, „Spirited away”, също нещата на „Дисни” ги намирам за много готини.

Ели: По-ранните.

Димитър: Да, по-ранните.

^{Сивоплащи.}

Малко комерс станаха напоследък и твърде политически и социално ориентирани и коректни.

Димитър: „Ghibli” точно затова са готини, защото те имат тези елементи, има го социалния коментар, но не третират анимацията като нещо, насочено към деца. Те правят приказки, които могат да се гледат от възрастни и от деца. „Принцеса Мононоке” е най-добрият пример, филм, който като малък много гледах и ми е повлиял. Според мен анимацията е точно това, което те правят – много приказни и интересни истории, които засягат и съвременни сюжети.

Ели: Много е ключово, че анимацията там не се възприема като жанр. Анимацията е метод, а жанрът може да е комедия, приключение, драма. Тя може да е за деца и за възрастни.

Димитър: Преди време ме бяха поканили да изнеса лекция за един страхотен анимационен филм, който беше номиниран за „Оскар” за най-добър филм изобщо, не само за анимационен, състезаваше се с игралните. Казва се „Валс с Башир” и е документален, изключително тежък, но мина между капките и под радара на един куп медии.

Ели: Както Митко ми е разказвал за Втората световна война, където анимацията се е използвала за пропаганда.

Димитър: Точно, ти не можеш да насочиш пропагандата към децата, защото няма смисъл да го правиш това, тя е насочена изцяло към възрастните.

Не съвсем.

Димитър: Да, зависи от самата пропаганда, но тогава е било конкретно. Например в Щатите е имало военни бонове, които отиваш и даваш пари за войната с тях. Например е имало филмчета за Чичо Скрудж и Доналд Дък.

<sup>Улица в Кукерово.

Портите на Кукерово.</sup>

А и съвременният комикс се счита за наследство на плакатите, които се появяват през ПСВ. Но всичко е оплетено по един невероятен начин и това, че хората мислят, че анимацията е насочена към децата, понякога играе добра роля, защото така се вмъкват разни неща, които иначе не биха могли да бъдат разказани.

Трейлърът на "Златната ябълка" вече е в мрежата.

Още по темата

04/11/2015

Култура

Българска анимация ще запознава света с културата и митологията ни

18/09/2015

Интервю

Рап легендата Нана за шопската салата, расизма и Бог

06/08/2015

Култура

"България вече е Мека на киното"

15/03/2015

Интервю

"Травелатор" или как 18-годишен геймър стана наемен убиец в Лас Вегас

Следете новините ни в GoogleNews