Лиляна Павлова: Тол-система ще има за ТИР-ове, е-винетка - за автомобили

Ива Оприкова Последна промяна на 21 февруари 2015 в 09:40 23379 13

Лиляна Павлова

Снимка БГНЕС/Гергана Костадинова

Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие

Неясното изказване на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова за новата система, с която се въвеждат тол-такси за магистралите преди дни предизвика вълна от коментари и въпроси. Ясно е, че пътищата струват пари, както и че трябва да ги плаща този, който ги ползва, но коя все пак е най-справедливата система за пътни такси при нашите условия? Горивата в момента са натоварени максимално с акцизи и такси за бюджета, винетките вкарват още пари допълнително в същия бюджет, а първокласните ни пътища не приличат на немските или хърватските аутобани. 

В момента екип на Световна банка прави цялостен анализ на трафика и бизнес модела, на базата на който ще се прецени какъв вид електронна система да бъде въведена през следващите години. Проучването трябва да приключи до края на тази година, а първите промени - за тежкотоварните автомобили, ще са факт най-рано през 2018 г.

Потърсихме за коментар министър Павлова, за да разберем какви ще са необходимите инвестиции за въвеждането на новата тол-система, как ще бъде финансирана инвестицията и дали и за това няма да има публично-частно партньорство, както и да направи простата аритметика -няма ли да плащаме двойно като данъкоплатци, за да ползваме аутобаните.

Коя тол система ще бъде реализирана в България? Какви са възможностите и не е ли най-справедлив немският вариант - пътната такса да се включи в цената на горивото и да се използва по предназначение?

В Австрия още през 1996 г. парламентът е приел Закон за финансиране на федералните пътища на Австрия, съгласно който се разширява тол-системата, за да обхване изградената мрежа от автомагистрали/скоростни пътища.

Австрийските тол-такси касаят превозните средства с тегло над 3,5 тона. Германия налага тол-такси на шофьорите, които използват автомагистралите и скоростните пътища с превозни средства, чието тегло превишава 12 тона. В Беларус, Франция и други държави тол-такси заплащат всички видове моторни превозни средства. Могат да се изведат и много други примери, разбира се.

Както се вижда, има различни системи и като финансов модел, и като бизнес модел, като всеки от тях има своите плюсове и минуси и е важно България да избере най-добрия при условията в страната ни.

Именно затова привлякохме международната експертиза на Световна банка, която да направи цялостен анализ и да ни даде ясната картина за силните и слаби страни на всяка система, кое в условията на България е най-доброто, кои пътища да бъдат обхванати, в какъв период от време, кои потребители какви такси и дали да заплащат, как това да стане.

Вземането на такива важни, както за страната, така и за хората, решения трябва да се базират на сериозни анализи, а не да се спекулира с това. И ние вървим в правилната посока, като първо ще видим какви са вариантите, ще ги подложим на прозрачно обсъждане и едва тогава ще вземем решение, кой модел да бъде приложен в България. До тогава всичко, което би се анонсирало като решение би било несериозно.

Колко ще струва системата, как ще се финансира и защо е необходима?

Все още е рано да се каже колко точно би струвало изграждането и въвеждането. Прогнозната стойност ще бъде определена, когато изготвим техническото задание за реализиране на системата, а това ще стане през 2016 г., когато ще бъде избран моделът на базата на анализа, за който споменах.

Мога да подчертая само, че все пак има и друга добра страна на това, че до момента България не е въвела тол- системата, а именно - че високите технологии се развиват с бързи темпове и сега ние имаме възможността директно да се фокусираме върху сателитно привързване, а не чрез „микровълнов“ модел, с рамка на пътя, както е при голяма част от държавите, които сега преминават в GPRS и съответно оперативно да се съвместят една с друга, каквото е изискването на Европейския съюз.

Финансирането може да бъде посредством националния бюджет, европейските структурни фондове, както и чрез публично - частно партньорство.

Инвестициите, направени за изграждането и въвеждането на електронни системи за таксуване на автомобилите, пътуващи по магистралите, могат да се върнат за около една година. Мога да дам пример в Чехия, където купуването и въвеждането в експлоатация на тази система е струвало 112 млн. евро, като вложените пари са възстановени само за 7 месеца. Но все пак ние трябва да сме сигурни и отново ще отбележа, че за нас е важно проучването и анализа, който ще бъде направен от Световна банка, съвместно с национални и международни експерти, за да видим каква ще бъде себестойността на продукта, включително и евентуални рискове при връщането на инвестициите, ако трафикът се окаже недостатъчен. 

Защо е необходима - първо защото това е по-справедлив метод за таксуване на принципа "който повече ползва или руши - заплаща повече". Освен това коректно разработена и въведена в експлоатация електронна система гарантира на държавата, че няма да има пропуски при таксуването. Ефективността на системата се повишава рязко при обединяване на данните за трафика с тези на пътната полиция. Така може да се проследяват автомобилите не само за плащане на такси, но и за нарушения на правилата за движение по пътищата. Електронното базиране на системите позволява лесно проследяване и оценка на нивото на функционалност на „толлинга“. Практиката показва, че използването на електронни системи повишава събираемостта на пътните такси. Данните сочат, че в Австрия ефективността й в това отношение достига 99,78%, а в Чехия – 99,17 на сто.

Очакваното повишение на приходите ще покрива до голяма степен разходите по строителството, експлоатацията и поддържането на пътищата.

Новата тол-система за всички пътища ще подобри ли състоянието им? Къде отиват парите от винетките в момента?

Целта е да обхванем тежкотоварния транзитен трафик, преминаващ през територията ни и представляващ проблем за второкласните, третокласни и четвъртокласни пътища. Важното е да изведем този трафик от малките пътища към магистралите и първокласните пътни участъци. По този начин драстично ще се намали компрометирането на малките пътища и разходите за тяхната поддръжка ще са по-малки, а от друга страна ще концентрираме тежкотоварните автомобили да се движат по магистрали, като заплащат за изминато разстояние. С тези приходи, разбира се, ще се поддържа и пътната ни мрежа. Така ефектът ще бъде двоен - по-малко „рушене“ на малките пътища от ТИР-ове и повече приходи от такса за изминато разстояние по магистралната ни и основната пътна мрежа.

Има ли въведена тол-система в света за вътрешноселищните пътища - за тези, които не са магистрали или ние ще направим първи това въведение?

Експертите на Световна банка имат за задача да направят анализ и на това, така че и аз самата очаквам да видя какви въведени системи има и дали те включват и вътрешноселищни пътища.

В много държави в света тол-системата се въвежда от частните инвеститори, построили магистралите. При нас средствата за първокласните пътища са от нашите данъци и европейските фондове. Няма ли да е несправедливо решение за данъкоплатеца да плаща двойно?

Държа да отбележа, че публично-частно партньорство като вариант за финансиране и внедряване на системата ще има само за пътища, които самият инвеститор ще изгради и в последствие поддържа и събира таксата за ползване. Например определен инвеститор изгражда 100 км пътен участък, чрез събирането на тол-такса за тези 100 километра от приходите за ползване на тази отсечка се калкулира стойността на строителството на тази магистрала. За пътната ни инфраструктура, изградена с европейски средства, финансирането на такава система следва да бъде с национален бюджет или европейски фондове, при което държавата ще бъде, разбира се, и основен оператор на системата, като приходите ще отиват в националния бюджет или целево създаден национален фонд за изграждане и поддържане на пътища от тези такси. При всички положения категорично данъкоплатците няма да заплащат двойно.

Не е ли по-добър вариант въвеждането на електронни винетки?

Да, за леките автомобили. Те няма да плащат такса за използване на магистралите в България. Така наречената тол-система ще се отнася само за тежките автомобили с тегло над 3,5 тона. 

В Гърция тол-таксите са само за магистралите, а допълнителна такса за пътуване на автомобил по националната им пътна мрежа не се заплаща. Освен това при всяка магистрала задължително има успореден първокласен път, който е безплатен. При нас тези условия не са изпълнени за момента. Какво предвиждате?

Алтернативни маршрути, които не се заплащат следва да има и ние обмисляме как това да се реализира по-ефективно, за да не засягаме леките автомобили в голяма степен.

Ще има ли промяна при пътния данък след въвеждането на тол-системата или промяна на акциза на горивата?

Данък МПС се определя съгласно Закона за местните данъци и такси и касае превозните средства, регистрирани за движение. В закона е уточнено, че общинският съвет определя размера на данъка. Винетна такса се заплаща за ползване на републиканските пътища за определен срок.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!