Кубрат и Тото от ''Спални места'': Правим музика за аутсайдери

Най-големият недостатък на младото поколение е, че ние вече не се числим към него, бе казал някой някога.

Често си повтарям тази мисъл, когато видя у новото поколение неща, които не мога да разбера. И с тази фраза поправям сам себе си всеки път, когато, като един чичка, какъвто съм, тръгна да размахвам пръст по адрес на младите.

Преди известно време съвсем случайно попаднах на една млада банда. Толкова млада, че чак ми е неудобно да кажа каква е разликата помежду ни - комай 30 години.

Бандата се казва "Спални места" и пееше, без да ѝ пука, "Искам да пикая на общинска сграда".

Малко по-късно, вече забравил за първото приятно впечатление, чух колежка от университета да разказва, че децата, с които работи, искали да пеят песен на "Спални места" на някакъв конкурс. Но не станало, защото текстът не бил особено... благопристоен.

Така "Спални места" започнаха да ме вълнуват все повече. Най-вече заради непонятната за мен съвременна младежка субкултура с марка "2021", която те правят. Когато се зарових в тяхната музика и фенове, разбрах, че именно "Спални места" са бандата, която би могла, с помощта на собствената си музика, да върне обратно младите хора от бездната на чалгата и Криско към рока и към пънка.

И логичното се случи. Чичо Венци и неговите млади приятели от "Спални места" се събраха в един епохален опит за интервю.

Запомнете това интервю. То е първото, което "Спални места" дават за голям български сайт.

А сега досие:

Кубрат е фронтмен на бандата. Учи в Нов български университет, специалност кино. Работи като монтажист в ефирна българска телевизия. Кубрат е и стендъп комик.

Тото също учи кино в НБУ и е сценарист на интернет шоу.

Общата им възраст е колкото моята. А информационният повод - новият клип на бандата, „POWER COUPLE/ПРАВ ТИ ПЪТЯ“.

- Понеже това е първото Ви интервю за сайт (рисърчнал съм ви, все пак съм известен като кюстендилската Опра Уинфри), не мога да не изразя учудването си. Вие сте млада банда с огромно количество видеоклипове. Ето, даже завчера пуснахте парчето „POWER COUPLE/ПРАВ ТИ ПЪТЯ“. Как успявате да правите толкова много клипове, това не е лесна работа?

Тото: На мускули. Кефим се да правим клипове. И аз и Кубрат учим кино в Нов български университет и имаме отношение към видеото...

Кубрат: С Тото си предаваме щафетата. Той прави един клип, аз правя друг клип. Аз правя тези, които изглеждат нискобюджетни, а Тото се старае да прави по-яките...

- Днес постнах на стената си една ваша песен. На моята стена във Фейсбук, както се сещате, много от хората са по-възрастни от вас. И странното беше, че почти без изключение всички написаха, че сте супер свежи. Без един „ъндърграунд“ корифей, когото разкарах директно...

Кубрат: Аз много се кефя на негативни коментари. Даже сега, след като пуснахме новото парче, съм учуден, че има само позитивни коментари. И даже презареждам постоянно сайта, за да излезе някой негативен...

- За първи път ви чух точно с тази песен („Анти секс песен“). И първата ми реакция беше – уау, това са българските Green Day, това са нашите Blink 182. После обаче се замислих и стигнах до извода (дано не ми се обидите), че Вашият стил всъщност е нещо като колежански пънк.

Тото: Всъщност чак сега стана колежански пънк, защото хората, които ни слушат, чак сега започнаха да влизат в университетите. Досега бяхме гимназиален пънк.

Кубрат: Често са ни питали за текстовете ни. Но честно казано, никога не сме го мислили нарочно така – ще пишем за тоя таргет. Никога не съм си мислил – ей сега ще направя нещо, за да захапя младите фенове, малките.

- Има още един факт около „Спални места“, който е повече от любопитен. Вие сте толкова млади, а имате вече два албума. И вторият, доколкото знам, е записан old school – на лента. Беше ли Ви трудно да записвате, лишавайки се от удобствата на компютърния запис?

Тото: Трудното беше, че не можем да свирим (смее се). Връщайки се назад, съжалявам. Абе, не съжалявам, но може би трябваше да сме малко по-стегнати като музиканти, за да запишем албум по този начин. Всъщност историята е такава. Бандата „Фройд“, записват по тоя начин. Поговорихме с фронтмена и той каза, че за възможностите в техническия смисъл на думата новите ни песни ще са ОК (звукът на вторият ни албум е по-лек). Всъщност така записът ни излезе по-евтино.

- Как намерихте този стил – поп пънк?

Кубрат: Истината е, че той намери нас. Аз слушах хард рок, слушах банди като Pixies, докато Тото си беше откровено фен на поп пънка. Всъщност и аз обичах поп пънка, но ме беше срам да си кажа.

Тото: Мен изобщо не ме беше срам. А Кубрат даже ми се подиграваше.

Кубрат: Нали знаеш как прикритите гей хора се държат хомофобски? И аз така с Тото – „Тото, кво бе, поп пънк ли“? Постепенно станахме приятели. И един ден с една китара дрънкахме едно парче на Blink 182. И тогава един наш приятел, Мухата, дойде и каза „Ей, това е много яко бе! Това е като онова!“. Мухата имаше ключове от една репетиционна, но му бяха забранили да влиза вътре. Той обаче отключваше за по 20 минути и така започнахме да свирим. И още от първата ни репетиция стилът се наложи. До такава степен, че никога не сме се питали оттогава да продължаваме ли с това. Окончателният състав на „Спални места“ се оформи, след като при нас дойде и Борис (барабанистът на бандата – б.а.). Това се случи след второто ни участие на живо, така че може да се каже, че почти от самото начало сме с твърд състав.

Тото: Но може да се каже, че Мухата ни е дал тласък.

За мен е интересно, че пеете за неща, които за мен, 30 и кусур години по-голям от вас човек, са непонятни. Вашата субкултура, младежката, се различава драстично с младежката субкултура в края на 80–те, когато аз бях на Вашата възраст. Ок, има теми, които се припокриват – мацките, сексът за една вечер, тревата, алкохолът. Но днешните млади, днешните деца са непонятни за мен. Те слушаха Криско и чалга и аз имам огромната надежда, че те ще спрат да слушат Криско и чалга, а ще започнат да слушат вас...

Кубрат: Сега... Поп-пънкът, знаеш, понякога е много дразнещ. Много хора съм чувал да казват „Мани го това, бате, детското“. А аз понякога искам да е толкова дразнещ, детски текста, че да е като филтър. Филтър за малки п**шки. Оказа се, че всички, които ни мразят, имат много малки п**шки.

Но да се върна на текстовете ни. Те са толкова дразнещи, че предизвикват хората. Знаеш, малките често правят неща, които дразнят големите. Всъщност знаеш ли какво значи „криндж“?(„криндж“ е дума, част от новия тийнейджърски жаргон – няма точен превод, но може да се определи като „да се почувстваш неловко“, да направиш издънка, гаф, което да накара гледащите клипа ти в youtube да изпитат чувство на срам – б.а.). Ние сме толкова криндж, че по-малките, които ни слушат, си казват – егати, тия са по-големи, а са криндж като нас.

Тото: Те дори не знаят, че сме по-големи. Те си мислят, че сме връстници. Но тук има нещо важно. Ние правим музика за аутсайдери. Не правим музика за футболните фенове, не правим музика за чалгарите. Правим музика за хората, на които останалите масови групи се подиграват.

- Тоест, Вие избирате да пеете за малкия, за смачкания човек?

Тото: И тримата сме били тормозени в училище.

Кубрат: Не мога да кажа, че ние сме някакъв глас на тормозените, който казва „Вас ви тормозят! Не позволявайте“. Ние по-скоро казваме „Да, тормозят ви, но споко, нещата ще се оправят“.

- Първото поколение пънк групи се бореше със социализма. Там бяха банди като „ДДТ“, като „Нови цветя“. Следващото поколение пънк банди рушеше стереотипи – „Контрол“ да речем. Третото поколение не постигна успех, но там групите вече се опитаха идейно да бъдат равностойни на западната пънк сцена – леви, анархистки идеи. Кой е бунта на Вас, бандите от четвъртото поколение? Какви стени иска да бута музиката Ви?

Кубрат: Най-известната ни песен досега е протестна – „Скейт и белезници“ (в която се пее „Искам да пи**ая на общинска сграда, б.а.). Но ние не искаме да пеем за определени политици. Нашата идея е съвсем друга – знаете, че бумърите (старото поколение – б.а.) винаги се опитват да стъпкат малките. А ние се опитваме да застанем на тяхна страна и да кажем „Ей, какво бе, вижте ни, и ние сме яки“.

Тото: Текстовете ни показват, че това, че си малък, не означава, че не разбираш какво се случва наоколо. И че само защото си малък, си глупав и трябва да те подценяват.

- Враговете са чичаците?

Кубрат: Чичак дори не е възраст. Чичака може и да е наш набор. Чичака е по-скоро начин на мислене. Чичака не е зъл, той по-скоро е жертва на себе си. В този ред на мисли песента „Скейт и белезници“ бе посветена на нещо малоумно – да глобяват малките, защото карат скейт.

- На мен ли го казвате! Бях единственият, гласувал против прословутата Наредба 1 за обществения ред, докато бях общински съветник...

Тото: Със сигурност следващия път, когато се появи подобно нещо, пак бихме застанали на страната на ощетените с песен.

Кубрат: Въпреки всичко обаче нас ни слушат деца. Някак не е ОК да им пея за политическите си предпочитания. А има и нещо друго. Последните два парламента се разпаднаха бързо. Но още в 44-то НС всички започнаха така да се хранят, че аз лично предпочитам да ги оставя да се изядат.

- Тоя разговор става много философски и тъжен, а Вие сте млади хора и някак не е ОК това. Затова да сменим рязко темата. Колко клипа имате общо?

Кубрат: Общо 8.

Тото: Всъщност сега е много лесно да си направиш клип. Трябва ти един приятел с по-добър компютър. Още един приятел с добра камера. А можеш даже и с телефона. Просто трябва да си готов да се появиш пред камерата.

Кубрат: Между другото, много банди в момента ги е срам да са рокзвезди... Срам ги е и за много други неща, например да говорят за пари.

За мен другото странно около Вас е, че правите много концертни компилации с рапъри. Как така рап и пънк се събират на една сцена?

Тото: Всъщност ние сме се вдъхновявали доста от рапа. Черпили сме идеи за рими. Жлъч и Григовор например пречупиха сякаш стария начин на рапиране. На практика възприемаме тези рапъри не точно като рапъри, а като нови представители на алтернативната музика.

Кубрат: Може би се разбираме с рапърите, защото се опитваме да следваме техния модел как се печелят фенове.

- Усещате ли се като продължители на някоя българска музикална вълна? Да речем, „ние сме продължители на делото на бандата X“?

Тото: С „Уикеда“ имаме сякаш общи черти. Също и „Оги 23“. Скоро свирихме заедно трите банди и беше супер.

- Какво предстои на „Спални места“? Имате ли скорошни участия в това предизборно, следизборно и ковидно време?

Кубрат: Още утре имаме участие. Свирим в клуб „Сингълс“ в София. На 27 ноември сме в Пловдив. А на 11 декември сме във Враца.

Тото: Освен това сега работим по един по електронен рап.

Кубрат: А след рап албума ни предстои най-тежкият ЕМО албум, който сте чували.

Музиката на "Спални места" можете да закупите оттук

Последвайте "Спални места" във Facebook тук

Последвайте "Спални места" в Инстаграм тук

Следете новините ни в GoogleNews