Йордан Младенов: Изместването на брайловата азбука от новите технологии е световна тенденция

В рубриката „Вдъхновяващите българи“ ви срещаме с изявени хора в различни области, които са пример за обществото. Те преодоляват физическите бариери и вдъхновяват със способността си смело да надвиват трудностите и да насочват вниманието към своите умения и таланти. Йордан Младенов е роден в Костенец на 3 ноември 1956 година. След като завършва гимназия, учи история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълги години работи като журналист и редактор в списание „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. След това става директор на Центъра за социална рехабилитация и интеграция на незрящи „Светлина“ в София. От 2019 година Йордан Младенов е председател на Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“, което е единствената по рода си институция в България. Йордан Младенов страда от глаукома и постепенно губи напълно зрението си. А днес любимите му занимания извън професионалната работа са колоездене и гребане.

Г-н Младенов, кой беше първият ви досег с читалището на слепите?

Когато бях ученик, може би шести или седми клас, читалището беше организирало един от своите конкурси за правилно и изразително четене и бързо писане на брайл. Аз участвах в конкурса за изразително четене. Тогава Кирил Костов беше председател на читалището. По онова време специализираното училище за слепи не подготвяше гимназисти и затова учех във вечерна гимназия в родния ми град Костенец. Тогава всички учебници бяха записвани на магнетофонни ленти и аз ходех да ги взимам от читалището, където беше аудиобиблиотеката. На ленти беше записана и цялата ни задължителна литература.

Понякога лентите се късаха. Спомням си, че когато връщахме лентите, имаше човек във фонотеката, който ги слагаше на магнетофон и с бързо превъртане проверяваше дали имат повредени места. Помня как всеки път треперех, докато проверява. Той лепеше скъсаните места. От читалището си поръчвах и брайлови книги, а когато по-късно бях студент, ми ги докарваха вкъщи. Не съм бил от четците, изчели над 200 тома, но все пак четях редовно.

Докато бях студент, читалището бе сборен пункт за нас, незрящите в София. Тогава Петър Стайков беше библиотекар и по негово време започнахме да се събираме. През 1977 година читалището започна и първия курс по английски език. Нашият покоен приятел Недко Недев пишеше на машина и коригираше на брайл нашите уроци. След това текстовете се размножаваха по една стара система с термоформ. Чрез този процес един брайлов текст можеше да се прехвърли върху пластмасово фолио. Процесът се нарича метод на Екерсли и отлетите на фолио брайлови текстове се подвързваха в книги. И до днес в читалището се съхраняват такива книги. (Днес брайловите книги се напечатват с помощта на брайлови принтери. бел. ред.)

С голямо желание започнахме да изучаваме английски език. А през 1981 година започнах работа в редакцията на списание „Зари“, която тогава се намираше на площад „Славейков“, в съседния вход. От редакцията редовно се събирахме в читалището. А когато през 2000 година напуснах списанието, тогавашният председател на читалището г-н Карафезов ми предложи да стана негов секретар. С голямо желание приех, защото тогава нямах и друга работа. Имах честта да напиша проекта за първия високоскоростен принтер, който бе осигурен на читалището от Японското посолство. До 2007 година бях секретар там. През 2008 година заминах за Англия, където бях три години, но дори и през това време останах член на читалищното настоятелство и участвах онлайн във всички негови заседания. Това продължи и след като се върнах в България. Смятам, че читалището изигра важна роля в моя живот, а и аз допринасях през годините за неговото организационно развитие.

Можем ли да кажем, че днес младите незрящи хора са по-грамотни?

Днешните млади хора имат много развити технически умения, каквито по-възрастните нямат. Те масово използват мобилните си телефони и то на пълен капацитет. Но за съжаление, много малка част от тези хора са брайлово грамотни. Наскоро пенсионирахме нашата коректорка на брайлови книги и видяхме как хората, които биха могли да изпълняват тази функция, се броят на пръстите на едната ръка. Те трябва да са чели много брайлови книги. Днес голяма част от младежите дори с гордост приемат, че не ползват брайл, а само компютри. Ние правим състезания за четене и виждаме какво е нивото. Изместването на брайловата азбука от новите технологии е световна тенденция.

Според официална статистика около 10% от активните незрящи хора в западноевропейските страни използват брайлова азбука. Положението е така и при нас. Отскоро младите хора имат и още една възможност. Тази година 21 души получиха брайлови дисплеи. (Брайловият дисплей е устройство за четене на брайл върху екран. Управлява се самостоятелно или чрез компютър. бел. ред.) Тези съвременни устройства ще влязат много активно в живота както на по-младите, така и на други слепи в трудоспособна възраст. Затова сме решили да въведем и такава услуга, чрез която книги от електронната ни библиотека да бъдат конвертирани във формат, достъпен за четене и чрез дисплей.

Така един незрящ човек може да чете навсякъде. Дори може да седне в самолета, да извади дисплея и да чете брайлова книга. Това е средство да се популяризират брайлът и истинската грамотност. Тогава ще стане излишно вкъщи да имаш десет брайлови тома. Достатъчно ще е едно малко устройство, на което можеш да четеш много книги на брайл, без те да са отпечатвани на хартия. Стараем се да стимулираме хората да четат. Отпечатваме нови интересни книги и съобщаваме за тях в месечния ни бюлетин. Броят на читателите се увеличи може би благодарение на по-доброто ни библиотечно обслужване.

Кои са най-важните цели и задачи на читалището на слепите в днешно време?

Най-важната функция си остава достъпът до информация, и по-конкретно отпечатването и разпространението на брайлова художествена литература. Това е нещо, което никой друг не прави в България. Да, училищната печатница издава учебници, а тази на Съюза на слепите прави периодични списания, но единствено при нас се отпечатва художествена литература, включително и задължителната за училищата за слепи. Единствено ние имаме и лицензирана електронна библиотека. Нашият лиценз ни позволява да разполагаме в библиотеката и най-съвременните книги, без да имаме притеснения за нарушаване на авторски права. Според Маракешките споразумения, библиотеките, които обслужват незрящи, нямат проблеми с разпространението на електронни книги. А електронните книги могат да се обработват много по-бързо, отколкото брайловите.

Успоредно с това ние много държим на услугата за сканиране на книги, носени от незрящите при нас. След като обработим книгите за тяхно ползване, ние ги публикуваме и в електронната ни библиотека. Надявам се така да усъвършенстваме тази услуга, че колкото може повече хора да обхванем и да не връщаме и забавяме никого. След като книгата е обработена, човек може да я чете не само с говорещ софтуер, но и с конвертиране в подходящ звуков формат. Това може да е от полза за по-възрастни хора, които не работят с компютър и телефон. Друга важна функция на читалището е културно-просветната дейност.

Имаме вокална група, също основахме танцова група към читалището. Стремим се да стимулираме творческото развитие на наши незрящи членове, като публикуваме техни художествени произведения, организираме срещи с тях и с други поети и писатели. Срещите са стара традиция на читалището, като през годините най-известните български писатели са идвали в читалището и са се срещали с наши членове. Лично аз съм бил на срещи с Павел Матев, Недялко Йорданов и други. Успоредно с това организираме излети в планината поне два-три пъти в годината, като имаме и много доброволци.

Доброволческото движение у нас става все по-организирано и това много ни помага, защото винаги сме имали проблем да извеждаме незрящите хора. А сега поддържаме връзка с доброволческата служба към Столичната община и с нея уговаряме броя доброволци и работата, която трябва да свършат. Понякога ми е неудобно от това, че идват повече доброволци, отколкото е броят на незрящите участници в нашите събития. Социалните контакти са важни при организирането на всякакви събития. Читалището е винаги отворено за хора, които искат да дойдат, да изпият едно кафе в центъра на София, да си поговорят с наш служител, стига да не е зает. Организираме и коледни тържества с читателите. Много се радвам на това, че децата са най-ентусиазираните участници в ежегодните ни състезания по брайлово четене и писане, а и в каквито и да е други събития.

Вие сте трети мандат председател на читалището. Как се управлява такава институция и доколко управленските ви намерения се осъществяват?

Аз станах председател след Спас Карафезов. Той бе председател от 1992 година и управлява читалището в един много критичен момент. Тогава неговото финансиране не бе уредено и дори имаше период, в който съществуването му беше под въпрос. Служителите не получаваха заплати и стачкуваха. Оттогава структурата цялостно се промени. Карафезов успя да овладее ситуацията и да уреди финансирането. По негово време се премина към отпечатване на книгите чрез компютърни технологии. Дотогава те се правеха на ръка. Когато през 2019 година станах председател, имах притеснения дали ще мога да помогна читалището да мине към следващ етап на развитие, вземайки предвид колко много е направено дотогава. Днес съм трети мандат председател и мисля, че за тези години успяхме да направим много неща.

Направи се основен ремонт на почти всички помещения на читалището. Книгохранилището не бе ремонтирано отдавна. Дограмата бе стара и изгнила, стелажите бяха разположени така, че между тях не можеше да се сложи стълба и библиотекарите трябваше да се катерят по тях, за да вземат книги от горните рафтове. Направихме тотален ремонт, разместихме стелажите по удобен начин, бракувахме част от старата брайлова литература и я сменихме с нова. Освен това продължихме традицията да оборудваме читалището с техника чрез различни проекти. Освен новия високоскоростен брайлов принтер, с който читалището се сдоби, купихме нов автомобил за разнасяне на книги по домовете, снабдихме се с много брайлова хартия, също и с машина за триизмерни илюстрации, 3D принтер.

Имаме и по-добри условия на труд с новата отоплителна инсталация, а наскоро една фирма направи дарение към читалището, като ни предостави нови мебели, с които обновихме интериора. Сайтът на читалището също бе обновен. Започнахме издаването на бюлетин, с който да представяме новите книги в брайловата и електронната библиотека. През тези години успяхме и да популяризираме дейността на читалището сред обществото. Съживихме една отмряла традиция за 15 октомври, Международния ден на белия бастун, да се провеждат пресконференции в БТА, за да може и медиите да се свързват с нас и да отразяват нашата дейност.

Последната пресконференция бе посветена на млади незрящи професионалисти, реализирани на пазара на труда. Дойдоха много хора и чрез тях искахме да покажем на обществеността какво могат. Обединяващото между всички беше, че са положили много усилия, за да се реализират. Иска ми се да правим още такива срещи, в които и други хора да разкажат как са го постигнали, за да окуражим и други млади хора и да им кажем, че не е невъзможно. Считаме, че и езиковата подготовка е важна. Реализирахме проекти за издаване на брайлови учебници по английски език за напреднали, провеждаме курсове, снабдяваме и рехабилитационния център в София с материали за учене. Но трябва и още много да се работи, за да привлечем и незрящите деца, интегрирани в други училища, което значително ще увеличи шансовете им да си намерят работа.

Днес не ние търсим хората, а те търсят нас. Миналата година ни подкрепиха от Италианския лицей, след това и ученици от Немската гимназия се включиха с дарения към читалището. Почти 20 000 лева сме събрали само от дарения през миналата година. Потърсиха ни и на четвърти януари, когато бе годишнината от рождението на Луи Брайл, за да направят репортаж за нашата работа. Успяхме да помогнем и на училището за незрящи в София, където организирахме благотворителен концерт за събиране на средства за ремонта на тяхната концертна зала.

Нашата институция е много по-малка от другите организации на слепите, но с нашата комуникационна стратегия сме много по-близо до обществото и до медиите. Доказателството е, че когато направихме благотворителния концерт в НДК, зала 11, която е с капацитет от 370 места, бе пълна и повечето хора не бяха незрящи. Кметът на район „Средец“ на Столичната община присъства на почти всяко наше събитие, а екипът на общината също често се отзовава и помага с различни неща. Има още много неща, които трябва да свършим през тази и следващата година.

Споменахте медиите. Бихте ли разказали малко за работата си в списанието?

Работих като редактор на списание „Зари“ от 1981 до 1999 година. Там ми премина основният трудов стаж. За мен беше голямо удоволствие да работя там. Първоначално имаше осемнайсет души персонал – редактори, сътрудници, секретар, фотограф... Издаваха се и повече списания. Малко след демократичните промени аз бях част от едно по-прогресивно ядро в редакцията. Тя бе към Съюза на слепите, а по онова време там имаше доста различни движения. Но в качеството си на редактор и благодарение на това, че владеех английски език, през 90-те години успях да организирам доста пътувания на Запад, където отразявах дейността на чужди организации. Тогава в България нямаше никаква информация за новите технически средства и аз публикувах за тях.

И след като напуснах списанието, когато и да пътувах, винаги пусках нещо в него. Исках хората, които нямат възможност да пътуват, да усетят атмосферата на различните места, на които съм бил. Пусках и много преводни материали, тъй като получавах списания от Англия и САЩ. Имах визия как трябва да се развиват нещата в България. Преди това отразявах дейността на предприятията на слепите. 80-те години беше бумът на стопанската дейност на Съюза на слепите в България. Само в софийското предприятие работеха 1200 души, от които 600 бяха незрящи. Общо около 3000 незрящи работеха в системата, докато сега са може би 40-50. Това бе огромна фабрика с производства. При плановата икономика предприятията имаха и договори и дори в един момент не можеха да изпълняват поръчките.

След 1990 година стопанската дейност замря, появиха се други конкуренти на пазара и приходите на Съюза намаляха. Много малко остана от онова, което Съюзът произвеждаше. Ние трябваше да отразяваме всичко това в списанието. На всички стана ясно, че не може да има стопроцентова заетост на незрящите. Борбата е всеки да търси начин да се квалифицира и да бъде конкурентоспособен. Даже в нашите среди не всички със зрителни увреждания си намират работа. А други хора ги търсят от три места едновременно. Днес има все повече отворени работодатели, които да наемат незрящи. Но ако не умееш нищо, не можеш да искаш да те наемат.

Работата в редакцията ми беше много интересен период, половината от който бяхме в планова, а другата половина – в пазарна икономика. А имаше и три години, в които не се издаваха никакви списания, просто защото нямаше хартия. Усещайки безсмислието на това нещо, аз напуснах редакцията. Днес Съюзът на слепите издава само две списания и персоналът е символичен. В печатницата и редакцията имаше общо 58 души, а сега двама-трима души работят и за двете. Това ме наведе на мисълта, че читалището също може да издава списание, и в момента вече издаваме периодично детско списание.

Очаквате ли незрящите да изпитат затруднения с влизането на България в еврозоната?

Според мен се лансира излишна паника в нашето общество по повод тази промяна. Нищо страшно няма да стане. В началото на тази година да си пожелаем да бъдем здрави. Доста хора загубихме, които не бяха в толкова напреднала възраст. А на по-младите пожелавам късмет. Пожелавам на всички да имат желание за усъвършенстване и развитие и да разширяват своите хоризонти.

Следете новините ни в GoogleNews