Поредицата "Откриване на изгубени зверове" по Viasat Nature съчетава уникален достъп до палеонтологични изследвания в реално време, пионерна технология и впечатляващи компютърни анимации, за да изследва мистериите на най-големите зверове, живели някога на нашата планета - от смъртоносни тиранозаври до гигантски вълнести мамути, ужасяващи саблезъби тигри и древни морски чудовища.

Нови доказателства разкриват как тези гиганти са еволюирали и завладели планетата, защо са били толкова големи, как са ловували, какво са яли, как са се биели и какво е предизвикало тяхното изчезване.

За поредицата разказва нейният създател Скот Пърсънс в интервю, предоставено специално за OFFNews.

- Скот, как развихте интереса си към палеонтологията и динозаврите?

- Казвали са ми, че съм искал да бъда палеонтолог, откакто съм бил на две години и половина. Историята разказва, че баща ми отишъл в командировка в Лас Вегас и посетил един много малък пустинен музей. Както във всички музеи, след като приключил с разглеждането на галериите, бил принуден да излезе през магазина за сувенири. Там имало малка книжка с приказки, озаглавена "Големият малък динозавър". Донесе я вкъщи и го накарах да ми прочете историята и да я прочете отново. И пак, и пак. Явно оттам нататък съм се пристрастил.

- Кога започнахте да се занимавате с това?

- Първата ми истинска изява - експедиция за лов на динозаври - беше, когато бях на 12 години. Бях с екипа на д-р Робърт Паркър в Уайоминг. Всъщност родителите ми излъгаха за възрастта ми. Записаха ме като по-голям. Но аз винаги съм бил много отворено дете и си мислеха, че е добре да ме пратят за няколко седмици там, в пустошта и твърде горещия Уайоминг, да ми дадат кирка и може би ще стана истински доктор или нещо подобно. Оказа се, че ми хареса още първия ден и оттогава го правя всяко лято.

Снимка: Viasat Nature

- Как започнахте да възприемате палеонтологията като своя професия?

- Израснах в едно много, много малко градче в планините на Северна Каролина. Така, че технически погледнато, съм американско момче от планината. Там няма много вкаменелости от динозаври. Професионалното ми развитие започна с бакалавърската ми степен по геология и биология от колежа "Макалистър" в Сейнт Пол, Минесота. След това се отправих към Канада, за да завърша висшето си образование. Отидох в Университета на Алберта, за да уча при д-р Фил Къри. А д-р Къри е човек, с когото израснах като идол от документалните филми за палеонтолози и интервютата с него в списанията. И в Уайоминг направих магистратура и докторантура по еволюция и систематика, направих постдокторантура, а след това ме наеха в Колежа на Чарлстън да бъда куратор в голям Музей по история на природните науки.

- Коя част от работата си предпочитате? Теорията и историята или когато сте на терен?

- Това е чудесен въпрос. Зависи от сезона. През лятото, когато снегът и ледът са се разтопили, се отправям към пустошта. Тогава можем да правим разкопки. През останалата част от годината съм в университета, преподавам, провеждам изследвания. Най-щастлив съм, когато съм на терен. Работата е нещо като моето щастливо място. Релаксиращо е, въпреки че си начело на голям екип на терен. Понякога крайните срокове на разкопките могат да те застигнат, но и моментите на най-изключително удовлетворение и постижение. После се връщам в изследователската лаборатория. Теренната работа е събиране на данни. След това правим анализ на всичко, което имаме, и наистина започваме да отговаряме на всичките си въпроси, когато се върнем в лабораторията.

- Как бихте описали средностатистическия ден на един палеонтолог?

- Зависи за кое време от годината говорим. За мен в момента денят започва с водене на лекция. Преподавам курсове за еволюцията на динозаврите. Както и общи курсове по история на Земята и палеобиология. След като това приключи, ако е сутрешен курс, след него се връщам в кабинета си и в лабораторията и прекарвам времето в анализиране на някои от данните, които сме получили. Чета литература и ако денят е наистина добър, постигам известен напредък по ръкописа. В тези наукие трябва да запишеш това, което си научил, и да го споделиш с научната литература. Така целият корпус от знания се разраства.

През лятото, когато е нашият полеви сезон, се събуждаме колкото се може по-рано. Закусваме набързо, опаковаме си обяда, натъпкваме се в джиповете и потегляме към хълма. 

- Кой е любимият ви динозавър?

- Обичам да казвам, че любимият ми динозавър е този, върху който работя в момента, защото той става всепоглъщащ, когато наистина се съсредоточиш върху това, което правиш. Така че в момента любимият ми динозавър е нодозавър. Той е нещо като брониран динозавър. Това е точният екземпляр, показан в документалния филм. Можете да видите част от него. Но ние разполагаме с още един екземпляр. Сега всъщност имаме част от животното, така че сме наистина развълнувани от него, както ще видите в документалния филм. Това е нодозавър, по който има следи от ухапване от тиранозавър. 

- Какво е най-впечатляващото в тези животни? 

- Динозаврите са очарователни на много, много нива. Разбира се, много динозаври са масивни и впечатляващи и представляват еволюция, доведена до крайност по отношение на физическите им възможности. Но епохата на динозаврите е огромна времева единица от около 116 милиона години и съдържа много истории за еволюционна драма, в които можете да проследите как се е стигнало до крайния резултат, можете да видите каква поредица от събития е довела например до свиването на ръцете на тиранозавърската линия и промените, които настъпват в зъбите, и съответните промени, които се случват по отношение на тревопасните в отговор на надпреварата с хищниците. Подобни истории са изключително увлекателни.

- Какво ще видим в предаването? 

- Едно от любимите ми неща в нашето находище в Глен рок е, че на много малка площ имаме много и различни видове запазени вкаменелости. Имаме класически големи кости от големи скелети. Имаме също така грандиозна следа от тиранозавър. Както и отпечатъци от други динозаври, включително динозавър с патешка челюст или хадрозавър. Освен това в скалите на Глен имаме и микрорайони, а микрорайоните са места, където можете да откриете запазени много, много малки вкаменелости, не такива, които стават за големи музейни експозиции, а такива, които записват чудесен екологичен профил на средата. Така че имамее парченца, има малки елементи от големи динозаври, но също така и много елементи от риби, костенурки, дребни бозайници, гущери и крокодили, всички други животни, които наистина са били по-многобройни от динозаврите по времето, когато са се изграждали. 

- Вярно ли е, че пилетата са роднини на динозаврите?

- Да, абсолютно. Не само че е справедливо да се каже, че пилетата са роднини на динозаврите, но в истински еволюционен смисъл пилетата са динозаври. Птиците са един клон от родословното дърво на динозаврите. И не става въпрос за някакъв ранен клон, който просто се е отделил преди динозаврите да се появят. Потомствената връзка е силно изразена. Те са се вмъкнали плътно в родословието на динозаврите.

- Кои са най-добрите райони в света за търсене на динозаври?

- В исторически план най-доброто място е била пустошта в американския Запад. И канадският Запад - от този регион са известни повече динозаври, отколкото от където и да било другаде. Сега това много се е променило. През последните години, когато палеонтологията на динозаврите наистина се превърна в една наистина глобална наука, откриваме невероятни находища на вкаменелости на места като Аржентина, Монголия, Китай, както и в Африка и Индия. И така, ако целта ви е да излезете и да откриете съвсем нов динозавър, това ще са новите места, които трябва да посетите. Но ако целта ви е да се опитате наистина да работите с една изчезнала екосистема, да се опитате да зададете по-висши въпроси за това какъв е бил светът на динозаврите, например, пустошта в Северна Америка и Канада все още е едно от най-добрите места, които можете да посетите. Това са местата, които са били обработвани най-дълго. Ние вече разполагаме с най-много информация за тези места.

- Какво бихте препоръчали на един начинаещ изследовател? Откъде трябва да започне?

- Зависи от нивото, за което говорим. Ако се интересувате от висши училища, трябва да ви препоръчам Университета на Алберта. Ако сте ученик, който се насочва към колеж, палеонтологията е хибрид от двете дисциплини геология и биология. Затова си намерете програма, която е много силна в една от тези две области или и в двете. И ако можете, вземете двойна специалност. Ако сте ученик в гимназията и се чудите какви курсове да специализирате, разбира се - математически и природни науки. Но някои от невъзпетите герои на палеонтологията са наистина добри учители по писане, преподаватели по езици. Защото името на играта, след като станете академик, е "публикувай или загини". Крайната цел не е просто да научиш нещо ново за динозаврите, а да научиш нещо ново за динозаврите и след това да го споделиш с всички останали. А начинът, по който го правите, е като пишете научни статии и публикувате изследванията си в официалната литература. За да го направите, трябва да имате добри умения по писане. А това е един от най-големите дефицити, които виждам при някои ученици, излизащи от гимназията.

Снимка: Viasat Nature

- Кое беше най-голямото и най-важното откритие в кариерата ви?

- О! Наскоро дадохме име на екземпляр от музея на палеонтологията в Гленрок. Това е съвсем нова разновидност на плезиозавъра - животно, наречено супондусупокс. Наистина готино животинче, което има дълга муцуна, подобна на тази на крокодил, но също така и много дълга, подобна на змия, шия. Не намерих този екземпляр, описах го, разбрах какво го прави различен. Но вероятно най-голямото откритие, което някога съм правил на терен, беше красив екземпляр от рогатия динозавър Стиракацеус. Открих го в пустошта на Алберта. Нарекохме го Хана. Защото, когато откриеш нов екземпляр от динозавър, традицията повелява да му дадеш прякор. И така, той бе кръстено Хана, на моето куче.

Viasat Nature оставя природата да разкаже собствената си вдъхновяваща приказка – красива и удивително жестока. С убедителни истории от хора, които са свидетели на събитията, отблизо, лично и с много емоция. За пълната програма следете www.viasatnature.bg.

Следете и на www.Facebook.com/ViasatNatureBG, както и на www.instagram.com/ViasatNatureBG/.