Quantcast

Историята на българските изселници в Таврия, останали под властта на Сталин

Катя Димитрова Последна промяна на 07 юни 2016 в 17:10 9036 0

Снимка Архив

Наталия Краско е преподавател по етнология и фолклористика на славянските народи в Милетополския педагогически университет в Украйна. През 2010 г. за първи път идва в България на специализация в Етноложкия институт към БАН. Занимава се с обмена на студенти между двете страни във връзка с историческите и археологически проучвания в Сливенско.

Г-жо Краско, защо избрахте Сливенска област за акцент върху изследванията на Вашите студенти?

Областта е избрана заради тясната си връзка с Милетопол, където преди десетки години са преселени стотици наши сънародници. В района се търсят още свидетелства, останали като извор на днешните традиции в украинския град. Аз лично се занимавам най-вече с погребалните обреди в родния си край и установявам, че таврийските българи са доста по-консервативни в това отношение. Техните традиции са доста „по-старомодни“ от тези на съвременните българи. И в други отношения всички обреди са се запазили такива, каквито са били преди около двеста години.

Това, което правим в момента, е по инициатива на Иван Иванов, председател на Обществения съвет за сътрудничество с бесарабските българи. По негова идея ще осъществим и мероприятие по повод стогодишнината от рождението на Мишо Хаджийски – български писател, публицист и общественик от Таврия. Той е най-бележитият автор и изследовател, чиито произведения са свързани с преживяванията на заселниците.

Каква точно е историята на таврийските българи?

Тяхната история се счита за една от най-големите трагедии в новата българска история. Хиляди български граждани са изселени в Таврия, която заема полуостров Крим и съседни области в Украйна по време на Руско-Турските войни, а по-късно и след 9 септември 1944 г. В основата на този миграционен процес стоят някои събития по фронтовете на Втората световна война и желанието за спасение от нейните ужаси в своята Родина. Там с големи усилия се опитват да устоят на опитите за насилствена русификация и едва оцеляват след „Голодомора“ - най-тежките, бедни и гладни години в страната, виновна за които е политиката на Сталин и неговия терор.

За жалост, всичко това до неотдавна беше тема табу за историографите и едва през последните две-три десетилетия се появиха интересни изследвания и статии за тегобата на тази група хора.

Колко души наброяват таврийските българи и колко са заселените от тях местности?

Българите в Таврия са близо 40 000 души. Те са заселени в общо 28 села в областта.

С какво се различават те от бесарабските българи?

Освен че са по-малко, те са били по-осезаемо засегнати от режима на Сталин. Както казах, те са и по-консервативни и съхраняват българските традиции точно така, каквито ги помнят непосредствено след изселението. Друга разлика е, че те минават под съветска власт по-рано и затова русификацията е по-голяма, както и навлизането на руските език и самосъзнание.

Любопитен факт е, че те се опитват да се завърнат отново в отчеството си. Тъй като през Втората световна война Таврия е окупирана от немците, българите отново са подложени на тормоз и се надяват отбратно в родината си да намерят подслон и малко спокойствие. През 1943 г. Мишо Хаджийски пише до Цар Борис III да разреши връщането им и той се съгласява. Тогава се преселват и хората от Северна Добруджа, съгласно спогодба с Румъния. 20 000 души тръгват към България само с дрехите на гърба си и тя ги приема, но начинанието се оказва злополучно. След края на войната Сталин нарежда всички тези бежанци да се върнат обратно. Единици се спасяват, фалшифицирайки гражданството си. Тези, които са се съпротивлявали, биват жестоко избити, а всички останали заживяват отново в Съветския съюз.

Един от хората, които остават в България, е още жив – той се казва Георги Журков. Той е на 16 години, когато семейството му се разделя с всичко, което има, и тръгва за родината си. Журков става инженер, преподава в Техническия университет, пише много за таврийските българи. И до ден днешен, на деветдесет и няколко години, е живата история на тези събития. За разлика от Мишо Хаджийски, който се самоубива на 28 години. Филмът за него се казва „Един изстрел“, на режисьора Васил Барков.

Как се отразява на таврийските българи конфликтът в Украйна? Каква е тяхната позиция?

Хората там гледат на себе си повече като на българи и сякаш остават малко далеч от местната политика. Там е тихо, няма военни действия, няма гражданска война, защото не разделят Украйна на две, и единственото, което искат, е тя да бъде независима. Какво решават политиците, е друг въпрос.

Как им се отрази войната?

Икономически – недобре. Таврийците са изтощени финансово, защото конфликтът се отрази на техния портфейл. Животът им пряко зависи от курса на долара, затова той стана три пъти по-скъп. Ако досега една украинска гривна струваше 8 долара, тя вече възлиза на 25. Това се отрази и на заплатите, и на покупателната стойност на парите. Във всички случаи 90-те години след разпадането на Съюза бяха по-лоши.

Изкушени ли са таврийските българи от страната ни?

Много студенти следват в България. Освен това младите хора идват да търсят препитание заради икономическите обстоятелства в Украйна. Там заплатите не достигат, няма работа за младите кадри, така че доста таврийци заминават за България в търсене на по-добър стандарт на живот.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !