Искра Ангелова: Политиците трябва незабавно да пренаредят приоритетите си и да инвестират в здравеопазване, образование и култура

OFFNews Последна промяна на 03 октомври 2021 в 11:30 1849 0

Искра Ангелова

Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално, политически, социално, правно. В България няма одобрена Стратегия за децата вече 3 години. Няма и спокоен и уравновесен разговор за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развитието на децата на България. Детската бедност, детската смъртност, ранното отпадане от училище са само част от проблемите. Инициативата „Парламентарна група на децата“ е опит за разговор по темата за децата, част от която са разговорите с популярни личности. Своите мисли по темата споделя актрисата и журналист Искра Ангелова.

- Кое е най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?

- Аз не мисля, че политиците ни си дават сметка как и доколко всичко е обвързано. Като медиен човек виждам например как ние у нас умишлено не даваме на нашата дъщеря да гледа телевизия заради пошлото, злокобно криминалното и жълто-таблоидното съдържание по нашите телевизии. За мен е недопустимо да се дават филми за над 16-годишни в праймтайма на телевизиите вечер, както и беше и е недопустимо да се разказват мръсни вицове и да се слуша чалга преди полунощ.

Всичко това доведе и своите последствия – в момента имаме цяло ново поколение, което иска да прилича на тези ролеви модели – от тунингованите герои, извадени от утайката на обществото, които стават звезди в Биг Брадър, до онези VIP персони с вид на проститутки или престъпници, които са герои на светските хроники или на телевизионните предавания от ранна сутрин до късна вечер. Това поколение отрасна в тази „културна“ среда и то вече има право да гласува. За мен медиите са много виновни, рисувайки този извратен и изопачен образ на реалността и създавайки тези ролеви модели, чрез които манипулираха децата така, че те сега да дънят чалга пред „Александър Невски“, облечени като стриптийзьори и престъпници навръх абитуриентския си бал. Всичкото това сме го допуснали някак и то е много, много срамно. (Аз лично се борех с него още от зората му, но за жалост никой не ми обръщаше внимание…) Ще минат години, докато се възстанови някакъв елементарен вкус, морал и свян.

В практически план – като начало не би било лошо влизането в детска градина в София да не е по-трудно от влизането в Харвард и MIT. Toва, разбира се, в кръга на шегата. И създаване на хубава и добре оборудвана детска болница.

Специална културна образователна политика т.е. – целенасочено и упорито въвеждане и среща на децата с всички изкуства, но и с живите изкуства. Акцент върху тази част от образователната програма. Имам много идеи как точно това би могло да се случи.

- От Вашия опит като родител – в коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и семействата у нас?

- Аз изпитвам огромна нужда от помощ по отношение на времето, в което аз работя, а детето ми е болно, да речем, и го гледам. Не знам как може да се организира това. Системата с бавачките у нас не работи – никой не иска да е Мери Попинс, няма такава традиция, ние сме страна, в която децата ги гледат бабите им. Бих помислила за организиране на някаква помощ за работещите родители, чиито деца са се разболели или са във ваканция.

Още не съм се сблъскала с учебниците ни и тяхното съдържание, нито с учебната програма, затова ще е трудно да ги коментирам – това ми предстои наесен.

Бих синхронизирала нашата учебна програма с учебната програма на децата в Чехия или Англия – колкото повече опит черпим от другите държави, толкова по-голям шанс ще имаме да подобрим отново образованието ни. Не знам как се стигна дотук?! Ние сме не само най-бедната, корумпираната, несвободната, бързо умиращата, болната и нещастната държава в ЕС, но сме и най-фунцкионално неграмотни. Ако бях на мястото на нашите политици – бих пренаредила веднага приоритетите си и бих инвестирала и развивала три области през следващите 4 години:

Здравеопазване
Образование
Култура

- Вие като родител чувствате ли се подкрепена от държавата в грижата за децата?

- Засега не. Детската градина в центъра на София, в която по чудо беше класирано детето ми, беше на път да я травмира завинаги – тя беше подложена на физическо насилие там и никога не го забрави. Затова пък в предучилищната случи на учителка. Бих искала да вярвам, че повече млади и кадърни хора ще искат да влязат в българското образование и така нивото му ще се вдигне. Имаме прекрасен педиатър – но това също са отделните хора, които правят изключенията от правилото. Поначало системата измъчва лекарите и затова няма педиатри – може ли, кажете ми, един лекар да отговаря за 4000 деца? Това е абсурд.

За жалост, аз нямам усещането, че в тази държава детето ми ще порасне в сигурни ръце. Нямам голямо доверие в държавата изобщо. Разчитам на отделните хора, на тяхната съвестност, образованост, морал, доброта или емпатия… Дано да греша.

- Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години?

- Не мога да кажа. За мен – като гледам телевизия – е крещяща липсата на образователно, забавно или културно съдържание за деца. В този смисъл например БНТ не изпълнява лицензията си. Отделно от това аз съставих цяла огромна енциклопедия с образователен смисъл – Мамапедия. В нея интервюирах лекари и специалисти по всички въпроси, които биха интересували една майка. Но това е частен проект. Членувам в разнообразни групи на майки в интернет и видях, че липсва систематизирано и експертно поднесено съдържание по много теми. Често майките се информират на принципа „Една жена каза“, а това може да бъде много опасно. Огромното количество противоречива информация често може да бъде дори объркващо. На мен ми липсва единна платформа, която да адресира децата и техните родители – по отношение на здраве, образование, почивка, изкуство, хобита, психология. Може би е хубаво да се помисли за такава.

- А от Вашия опит като професионалист – какво е важно да се направи за развитието на децата в областта на културата?

- Специален акцент в програмата върху детската литература, детските представления, музикални произведения, балет и др. Въвеждането на задължително изучаване на музикален инструмент в училище. Обвързването на учебната програма с културния календар на града. Създаването на научно-популярни, културни, образователни предавания и филми/сериали за деца. Поощряването на културни кръжоци и детски академии за изкуства в малките населени места.

- Какво трябва да се случи, за да не отглеждаме емигранти?

- Да започнем да ценим можещите, умните, знаещите. Елитът на България. Онези качества, които са ни правели добри в училище и в университетите – нашата любознателност, находчивост, интересни идеи, обща култура и бърза мисъл – не ни служат в живота ни в България. У нас не се ценят добрите специалисти, предприемчивите революционери и находчивите изобретатели, а послушните изпълнители и посредствените подмазвачи.

Когато децата ни започнат да могат да се реализират достойно и тук – те сами ще предпочетат да останат. Защо повечето ни лекари напуснаха страната? Някъде там е отговорът.

- В каква България бихте искали да расте вашето дете?

- В една България, където всеки си работи по специалността – работи онова, от което разбира най-добре. И го прави честно, с чисти намерения, без завист и подлост. България, в която има меритокрация!

Иска ми се да не ни гледат на кръв по улиците, когато вървим с нея с пъстрите си дрехи и усмивки… Иска ми се децата от училището отсреща да не пушат от сутринта цигари на входа му, а през прозорците на абитуриентите да не дъни чалга. Искам детето ми да не се среща постоянно с образи като този на „мутрата“ или „проститутката“, а да вижда по-често чисти, спретнати, честни и добре възпитани хора – както на улицата, така и по телевизията, в сериалите или филмите ни. Хора, които не приличат на орки от филм на ужасите. Искам тя да може да кара кола, без с това да рискува живота си, да отиде на концерт в клуб, без всички там да се напият и да може да иде на море, без да се страхувам, че ще я надрусат или изнасилят.

Някак живеем в едно постоянно влакче на ужасите и мен много ще ме е страх тя да се вози на него, колкото и да е самостоятелна и умна.

- Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?

- Аз бих водила политическите партии на открити уроци в училищата, бих ги срещала с учители и деца, бих ги занимавала постоянно с децата ни. Лицемерието от моето детство, когато всички слагахме униформите и марширувахме пред мавзолея, пеейки соцпесни, свърши. Днес всички могат да разкажат точно какво ги тревожи, боли, травмира или безпокои. Работата на политиците е да ни лекуват, пазят, образоват, санкционират – чак когато сме извършили престъпление. Те не са ни началници, а са нашите наемници в парламента – така трябва да се отнасят към нас – като към свои работодатели. И да чуват какво искат работодателите им от тях.

Нашите политици отдавна минаха отвъд доброто и злото и ни се карат постоянно, заплашват ни и ни размахват пръст. Лично аз, ако бях политик, много бих се засрамила, ако попътувам из България и я видя – мръсна, изоставена, бедна, жалка, обезлюдена, опоскана и застроена с бетон, а навсякъде се веят найлонови торбички. Във всяко малко село има казино… А детска площадка… хм, ами няма или е на 60 години. Бих попътувала по света, ако съм на нашите политици. И в най-малкото гръцко село има прекрасна и нова детска градинка. У нас цари разруха. Срамно е.

Бих препоръчала горещо на политиците ни да прочетат Питър Пан, Мечо Пух, приказките за Нарния, Алиса в страната на чудесата, Карлсон, Пипи, Муминтрол, Мери Попинс.

И после пак да си отговорят на въпроса защо отглеждаме емигранти. И как да помогнат на децата ни. Как?!

*Интервюто с Искра Ангелова e взето по повод кампанията на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови