На 5 май, след нелеп инцидент, си отиде Чочо Попйорданов. Днес близки, приятели и почитатели ще се простят с големия български актьор. Поклонението е в Народния театър "Иван Вазов".

OFFNews публикува интервю с Попйорданов, взето от Деян Енев преди 8 години.

Крайните ситуации - когато си окрилен и когато си принизен, са много полезни за актьорската професия. Разбира се, за тях винаги плащаш жестока цена, казва Чочо Попйорданов - редник Папакочев от "НЛО" и Македонски от "Хъшове".

ДЕЯН ЕНЕВ

Петър (Чочо) Попйорданов е роден на 11. VI. 1964 г. в София.

Завършил е актьорско майсторство при проф. Крикор Азарян във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1989 г. Изиграл е над 45 филмови и много театрални роли, сред тях - "Онова нещо", "Кладенецът", "Козият рог", "Вампири, таласъми", "Вчера", "Сезонът на канарчетата", "Нещо във въздуха". "Златна роза" през 1994 г. за мъжка роля в "Граница", награда за актьор N1 за 1994/95 г. и "Аскеер" за мъжка роля за образа на Джим Къри в "Човекът, който прави дъжд", пост. Леон Даниел, НТ "Иван Вазов", 1997 г.

- Как се разви ситуацията покрай заплахата ти, че ще палиш НАТФИЗ, ако махнат Коко Азарян? Доколкото знам, прокуратурата се самосезира във връзка с твоята заплаха.

- Аз наистина се обадих на професора и му казах: професоре, ако вас ви изгонят, ще запаля НАТФИЗ. Това беше една метафора. Защото институцията извърши огромен грях спрямо този човек. Аз влязох в учебното заведение навремето от раз, първи по успех. Някои ме изкарват, че съм бил връзкар. Връзкарите първи не влизат там. Стана така, че изкарах една година обучение в Прага. Когато се върнах, можех да продължа от втората година при Сашо Стоянов или Гриша Островски, или да се върна отново в първи курс в класа на Коко Азарян. И аз избрах Азарян. И този човек, доказал себе си като учител, изведнъж го освобождават от работа. Той може да престане да прави постановки, но да учи младите актьори и режисьори на занаят не бива. За това няма пенсиониране никъде по света. Ли Страсбърг, от когото тръгват всички най-големи - от Мерилин Монро и Марлон Брандо през Робърт де Ниро, през Ал Пачино, през Пол Нюман, през когото се сетиш за големите, до последния момент стоят зад гърба на даскала си. Тоест аз бях длъжен морално пред този човек да реагирам. И второ - да лишиш сега дечурлигата, младите, от това да им преподава такъв човек, това наистина е престъпление, това е грях. И защо няма да преподава? Защото нямали щатни бройки. Това идва от тъпата политика на ведомството - в случая Министерството на културата.

- Как намираш новия кабинет - с министър на културата твоя колега Стефан Данаилов?

- Мен ме дразни едно нещо - че се правят всякакви компромиси, само и само да се влезе отново във властта. Стефан Данаилов не е проблемът на новото правителство. Аз съм му казвал: "Стефане, ако всички комунисти бяха като теб, може би и аз щях да се запиша в тази партия."

- Тази година навърши 41 години. Чувстваш ли се остарял?

- Не се притеснявам от стареенето. Освен бунтовническа и попска моята фамилия е и планинарска. Знам, че качването на върховете е в основата на мисията на всеки един от нас. Но това, което съм научил от дядо ми, от баща ми и от себе си, от собствения си опит, е, че е много хубаво да можеш и да слезеш. Защото повечето хора губят силите и се провалят тъкмо при слизането. В алпинизма има един термин - базов лагер. Мястото, където можеш да спреш, да се ориентираш и да дочакаш помощта на приятелите си. На Голяма Богородица бях на Роженския манастир. Там се молих дълго да се науча да преценявам реално силите си. Доколко ще ти стигнат силите - това е много важно. Всеки мъж има своя момент на умора - независимо дали става въпрос за професия, за пари, за жени. В момента, фигуративно казано, се намирам в базовия лагер. И се занимавам с хобито си, с приятелите си, с жената до мен.

- Какво ти е хобито?

- Събирам филми. Нещо, което и дечурлигата вече могат да правят, но не го правят, защото не познават тези филми. Както не четат и книги - освен Хари Потър. Събирам филмите, които обичам - по азбучен ред. От "Апокалипсис сега"... през "Полет над кукувиче гнездо". С това се занимавам, правя си филмотека на DVD. Събрал съм около 70 класически филми. А българско кино съм записал над 90 филма.

- Кои от филмите с твое участие харесваш най-много?

- Обичам "Любовното лято на един льохман", "Вчера" на Иван Андонов ми е много голям сантимент, може би на първо място. Също и "Екзитус", един филм, който не е толкова популярен, на Красимир Крумов. Разбира се, и "Хайка за вълци" като телевизионен сериал. Тук бих спрял - макар че филмите с мое участие като бройка станаха над 45.

- Как примиряваш такава естетска роля като ролята си в "Екзитус" с ролята си в "Дунав мост" или изявите ти в НЛО?

- Ще го кажа така: има държави, които правят кино, държави, които правят автомобили, и държави, които правят кисело мляко. В държавите, в които се прави кино - като Америка, - актьорите започват с най-елементарен бизнес - правене на реклами, правене на телевизионни програми, водещи, участия в телевизионни сериали. И оттам отиват, ако имат късмет, в голямото игрално кино. Това е пирамидата. Докато с моето поколение у нас, в страната на киселото мляко, стана обратното. Нацелват те в млада възраст и казват - ей този става, ей този е човекът. Влизаш в т. нар. "киноиндустрия", завъртат те, снимаш. И в един момент те оставят да се оправяш сам, на ишлеме. Ако щеш, участвай в шоута. Снимай реклами. Играй в третостепенни чужди филми. Остарявай "красиво". А човешкият живот, енергията на човешкия живот има предел. Копола навремето направи една от първите суперпродукции за онова време - с бюджет от 35 млн. долара - "Апокалипсис сега". Той фалира с този филм. И беше принуден да се захване с продажба на калифорнийско вино. Започна да печели прекрасно. Но това не е негова работа. Това не му носи капка удоволствие, капка радост. Той не е създаден да продава калифорнийско вино.

Дали ще се умориш от работа, дали ще се умориш от греховни действия, да не ги изреждам - ходене по жени, алкохол, наркотици, - няма никакво значение. Енергията свършва.

- Виждал си се с кумира си Ал Пачино. На живо той отговори ли на представата ти за него?

- Бях с едно представление на Пламен Марков, на "Сълза и смях", в Америка. Попаднахме в Ню Йорк. И аз успях да се срещна с Ал Пачино в едно заведение и имах 40-минутен разговор с него. Поведението на Ал Пачино напълно се покри с моята представа какъв трябва да бъде истинският артист.

- При раздаването на тазгодишните награди "Аскеер" ти като че ли най-много се радваше от цялата трупа на трите награди за "Хъшове", където играеш Македонски.

- Така беше. "Хъшове" е много изстрадана история за мен. Ще ти кажа защо. Всеки човек изпада в моменти на криза - финансова, емоционална. И аз бях изпаднал в подобно състояние. Имах, как да река, "емоционален" проблем. Тогава ми подаде ръка една жена, момичето, с което живея сега. По това време се връщахме от турне в Албания с кола. Пътувахме със Сашо Морфов. Спряхме на едно много красиво място в Албания. И той ми каза: пич, не съм сигурен, че ще те взема за следващия си проект. Ставаше дума за "Хъшове". Аз му казах: никога не съм бил кариерист, никога няма да се помоля някой да ми даде роля. Никога! Той каза: не си уверен в себе си. Аз казах: нима ти си уверен? А той: аз не съм уверен, но аз имам отговорност, а ти си безотговорен, безотговорен към самия себе си. Когато аз имам определени отговорности, не мога да ги рискувам, като дам роля на един безотговорен към самия себе си човек. Сетне сезонът свърши. И изведнъж умря актьорът Николай Костадинов. Моята театрална кариера мина с този човек. И тогава си казах - дотук! Обадих му се на Сашо Морфов и му викам: Сашо, няма да те предам. Ето затова се радвах толкова на Аскеера - че устояхме. Веднъж - въпреки лошите погледи, и веднъж - заради енергията на младите пичове, които играха с нас в постановката.

- Някъде беше казал, че НАТФИЗ се е бил превърнал в СПТУ за посредствени хора. Човек става актьор въпреки НАТФИЗ, така ли?

- Коко Азарян ми е казвал така: не бива да лъжеш човек, който няма да издържи. Да се превъплъщаваш в други хора, е тежко занимание. Неслучайно католическата църква не е погребвала през Средновековието актьорите в общи гробове с други хора. Човек, който не носи себепознанието за тази професия в себе си, който не усеща актьорството като мисията в живота си, не бива да бъде лъган в НАТФИЗ, че става. Младият актьор носи една безценна, чиста, неподкупна енергия. Същото беше при мен и Велко Кънев. Още като ученик мечтаех да стана актьор и да играя с Велко. И това се случи. Разбира се, имало е разриви покрай тъпия актьорски бизнес - карали сме се, до бой сме стигали - но Велко за мен си остава онзи Велко от ученическите ми години. Така беше и със Стефан Данаилов.

- На едно място цитираш Коко Азарян: че актьорът може да създаде нещо в две състояния - ако е окрилен и ако е принизен.

- То си остава като формула. За да се движат клетките ти, емоцията ти, трябва да имаш мотив. Когато си окрилен, химията в тялото ти започва да работи. Когато си принизен, тогава започва да работи инстинктът на оцеляване. Крайните ситуации са много полезни за професията ни. Разбира се, за тях винаги плащаш жестока цена.

- След филма "Вчера" вие тримата - с Георги Стайков и Христо Шопов, станахте звезди. Съдбата на всеки от вас някак илюстрира трите възможни пътя пред актьора. Така ли го усещаш и ти?

- Владо Даверов ни каза: момчета, утре вие ще се събудите звезди. Не му повярвахме. Но наистина ние се събудихме и тримата звезди. Аз още бях студент. Жоро ми беше състудент от съседен клас. Христо беше завършил. Между мен и Ицо разлика няма като начин на мислене по отношение на професията. Христо е от актьорско семейство с дълбоки корени. Той доказа, че кръвта вода не става. В моята фамилия няма нито един актьор. Майка ми е лекар, баща ми е по професия инженер.

- Какви са бъдещите ти планове?

- Мак Мърфи в "Полет над кукувичето гнездо" и Дон Жуан. И двете постановки ще бъдат на Сашо Морфов, в Народния. Той пожъна огромен успех с тях в Москва и Петербург.

- Какви книги четеш?

- Маниак съм на Кисинджър и Чърчил, сега чета тях. Много странно - Кисинджър е бил в политиката, без да бъде политик в реалния смисъл на думата. По-скоро анализатор, седящ отстрани човек, на когото прогнозите са се сбъдвали. Чърчил пък е един изключително артистичен политик. Когато го питали: "Сър, вие спортувате ли?", той отговорял: "Спорт - никога. Не, всъщност спортувам. Цял живот се качвам и слизам по стълбите на клиники, в които лежаха мои приятели, които цял живот спортуваха." А иначе - Стайнбек с "Улица "Консервна" и "Благодатният четвъртък". И Джек Керуак - "По пътя". И "Том Сойер".

- Кое ти е любимото място от "Том Сойер"?

- Когато Беки Тачър казва на Том: "Том, толкова си благороден, Том."

Още по темата

08/05/2013

България

Изпращаме Чочо Попйорданов

06/05/2013

България

Сбогуваме се с Чочо Попйорданов на 8 май

05/05/2013

Култура

Почина актьорът Чочо Попйорданов

04/05/2013

Общество

Чочо Попйорданов е в "Пирогов" с опасност за живота