Почина актьорът Чочо Попйорданов

Последна промяна на 05 май 2013 в 08:41 25805 25

Чочо Попйорданов. Снимка: БГНЕС
Чочо Попйорданов. Снимка: БГНЕС

 

Актьорът Чочо Попйорданов почина в 5.30 ч. сутринта на 5 май в "Пирогов", съобщиха от болницата.

Лекарите от Клиниката по интензивно лечение са се борили за живота му близо 15 часа.

48-годишният актьор издъхна заради тежка черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол. Той бе приет в спешната болница след инцидент в района на гробищата в Бояна, където преди десетина дни бе погребана майка му.

Чочо е припаднал на гроба на майка си, разказа баща му Иван Попйорданов. Актьорът паднал на главата си от 2 метра височина.

Попйорданов бе приет в събота следобед в централната реанимация на "Пирогов" с пряка опасност за живота, в коматозно състояние. Лекарите са установили тежка двустранна мозъчна контузия, двустранно счупване на черепните кости, вътречерепен хематом, счупване на черепната основа, контузия на белия дроб и с едно счупено ребро.

"Българското кино и театър днес загубиха един много близък приятел и много добър човек в лицето на Чочо Попйорданов", каза председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев пред агенция "Фокус".

В съболезнователния си адрес министърът на културата Владимир Пенев написа:

"Няма думи, с които да изразя болката си от ужасната вест за смъртта на Петър Попйорданов, все още не мога да повярвам, че най-лошото се е случило и той вече не е между нас. Не мога да си представя, че Чочо си е отишъл и се е пренесъл някъде. Мъката и тъгата са още по-силни, защото той си отиде от този свят без време - в най-силните си години, все още неизживял хиляди прекрасни мигове, все още неизиграл десетки желани роли. Особено боли и защото знаем, че истинският талант е неповторим и незаменим, това с пълна сила важи за хората на изкуството, за големите творци и артисти.

Ще помним Петър (Чочо) Попйорданов със знаковите му роли в легендарни филми, станали част от Златния фонд на българското кино, като "Вчера", "Адио, Рио", "Любовното лято на един льохман", "Вампири, таласъми", "Сезонът на канарчетата", "Граница", "След края на света", както и в телевизионните сериали "Дунав мост", "Хайка за вълци", "Под прикритие" и др. На малкия екран всички му се възхищавахме и за бляскавите му изяви в телевизионното предаване "Клуб НЛО".

На всички нас ще ни липсва много лъчезарната му усмивка.

Поклон пред паметта на обичания от цяла България артист, той ще живее в сърцата ни!".

 

Петър Иванов Попйорданов, известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор. Той е роден на 11 юни 1964 г. в София. Син е на Иван Попйорданов - дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“ и бивш генерален директор на БНТ, и лекарката Катя.

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (сега НАТФИЗ), специалност "Актьорско майсторство" в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Една година учи в Чехия. Играе в трупите на театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, а от 1994 г. е в Народния театър.

Най-известните му театрални роли са в постановките „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999).

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

07.05 2013 в 13:40

Golqma zaguba sus smurta na tozi taka dobur 4ovek i talantliv aktior.

4o4o, Poklon pred svetlata ti pamet! Po4ivai v Mir! Sbogom Vsi4ki bulgari te obi4axme!

06.05 2013 в 19:44

ИСКРЕНИ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ НА БЛИЗКИТЕ И НАЙ ВЕЧЕ НА НЕГОВИЯ БАЩА!ПОЧИВАЙ В МИР ,ЧОЧО!МИР НА ПРХА ТИ!

06.05 2013 в 10:07

Тишината отново „прошепва“ - гласът й като кристали заскрежени по върховете на големи каменисти хълмове… Многобройни снежинки затрупват отминали сценарийни постановки на човешката илюзия, в която хората постоянно се лутат и се крият от собствените сенки… А сенките изморени да бягат от хорските гласове…
Тези гласове в ежедневието присъстват като натрапчиви молитви за зов за помощ…
А дали човешкото общество ще чуй молитвите? Или отново в пленена тишина ще се чуе единствен гласа на човек?
Този глас може да е мой…
Този глас може да е твой…
Този глас може да е само на един човек…

05.05 2013 в 17:42

Жалко за тоз наистина талантлив човек. На мен лично много ми харесваше. Загубата е невъзвратима.

05.05 2013 в 16:56

Много нелеп инцидент наистина. Отиде си един добър актьор. МИР НА ПРАХА МУ!

05.05 2013 в 15:33

Лека му пръст!

05.05 2013 в 15:04

Трудно ми е да кажа каквото и да било! Чочо беше светлина, той светеше в съкрушената ни духовност и се превърна в още по-ярка звезда. Чочо, и вие други млади покойни актьори, простете ни, че сме част от тази действителност, която ви уби. Сега вече сте спокойни. Чочо, почивай в мир и в небесна красота!

05.05 2013 в 14:28

Дълбок поклон пред паметта на поредния велик актьор, който загубихме! Още не мога да повярвам...

05.05 2013 в 14:10

pochivai v mir.

05.05 2013 в 13:41

*актьор