INNERGLOW са една от интересните нови български групи, за които тепърва ще говорим много.

Само преди няколко дни те пуснаха своя пети сингъл “Little Magnets”, а музиката и визията са нестандартни, футуристични...

А бе, по някакъв начин това не прилича на български продукт - в добрия смисъл на думата.

Избрах да говоря с момчетата от INNERGLOW, защото ми е любопитна версията на младите музиканти на околния свят - къде е бунтът, къде е вдъхновението и въобще - как се прави позитивна музика в това ужасно негативно време и в това навъсено общество.

Венци Мицов: Пускате нова песен. Разкажете нещо за нея - как я написахте, бяхте ли вдъхновени от нещо?

Матей: "Little Magnets" както е нова, така и не е съвсем, особено за нас. Песента възникна преди вече няколко години, през които се оформи и установи като една от любимите ни, а сега най-сетне имахме възможност да я завършим в студио и да ви я представим, заедно с футуристичен клип, дело на Николай Драганов. Песента просто дойде при нас. Всичко се завъртя около няколко акорда и една фраза с малки магнитчета, в които всички се влюбихме и изградихме музикалната идея около тях. Историята ни пренася на друго място, дори в друго измерение, в което потъваме с удоволствие.

Венци: Кои са Innerglow? Разкажете ни нещо за себе си?

Петър: Innerglow са едни хора, които изглеждат като Тодор, Матей и Петър, но са много по-смели, по-красиви и силни от тях. Innerglow е резултат, който получихме, когато се събрахме като хора и музиканти с една обща цел и визия и много желание за развитие. След като и тримата бяхме събрали опит от различни проекти, оставаше само да започнем да творим заедно, за да разберем бързо, че предстои да се случи нещо специално.

Венци: Как определяте вашия музикален стил и кой ви повлия, за да намерите себе си в музиката?

Матей: Жанровите граници отдавна са сравнително размити и стиловете се смесват на поразия. И тримата сме откърмени с рок класики като Флойд, Бийтълс, Стоунс, Депеш, Куийн и други такива, съответно тяхното влияние несъмнено се усеща в стила ни. В последно време обаче електронната музика навлезе много силно и ни хареса идеята да смесим любимите ни влияния с новото. Забъркахме си наш микс и се получи интересен денс поп рок.

Венци: Как определяте звученето на новата ви песен?

Петър: Little Magnets включва различни музикални елементи и жанрове в себе си. В тази песен всеки може да припознае касаеща го тема и всеки е добре дошъл да я интерпретира както иска. Щастливи сме, че успяхме да съчетаем Drum and bass с якото рок звучене и електроника!

Венци: А след това накъде? Работите ли върху албум или засега смятате да се концентрирате в свирене пред публика?

Матей: Върху албум реално си работим и без да сме си го поставили като главна цел. Имаме много нови песни от последната година, които чакат ред и вероятно скоро ще бъдат събрани в албум. Концентрираме се върху творчество, записи и издаване. Предстоят нови песни и клипове, за които ни сърбят ръцете. Концерти също ще има, а тази година се надяваме да има и повече такива извън България.

Венци: Какво според вас трябва да се промени в медийната среда така, че да има трибуна за музиката отвъд родния мейнстрийм?

Тодор: Самата българска музика би могла да е по-смела. Опитваме и ние да дадем някакъв принос за промяна в тази посока. Напоследък в България се прави все повече нова музика, но почти всичко е насочено изцяло към тесния български пазар. Ние смятаме, че българската музика и всички, свързани с нея, могат да си поставят по-високи цели.

Венци: Вашите текстове имат ли социална ангажираност? А бихте ли записали песен с политическа ангажираност в нея?

Тодор: Засега стоим далеч от политиката, смятам, че е защото не я намираме за достатъчно вдъхновяваща. В световен план времето на великите политици май отмина, както отминаха най-великите рок банди. И сега са им се навъдили предимно имитатори, или още по-лошото - такива, които се правят, че великите въобще не са съществували.
Иначе смятам, че песните ни съдържат социална ангажираност, макар и не по агресивен начин. Музиката притежава силата да действа на групи от хора на подсъзнателно ниво и този подход е по-стойностен от фронталните нравоучителни атаки в текстовете.

Венци: Липсват ли ни българските Sex Pistols, които да изпеят "Боже, пази премиера/президента/главния прокурор и техния фашистки режим"? И изобщо - защо съвременната българска музика стана толкова беззъба?

Тодор: Рокът е проява на едно специфично усещане за свобода, което изисква десетилетно наслояване на ценности и у нас все още се среща твърде рядко. Вероятно през прехода се натрупа прекалено много лицемерие от всички страни, затова днес и българската бунтарска музика обикновено звучи лицемерно. За да имаме български Sex Pistols, вероятно ще трябва да се сменят още поне няколко поколения, но поне аз вярвам, че рано или късно ще се появят.

Дотогава обаче си струва да опитваме да променим културната среда – защото само така можем да променим и политическата.