"И след полет 4U 9525 германците не вярват толкова в конспирации, колкото нас"

Журналистът Диана Караш пред OFFNews.bg

Димитър Генчев Последна промяна на 02 април 2015 в 19:30 6358 8

Диана Караш е журналист, от 15 години живее и работи в Германия. Била е шеф на бизнес отдела на в. "Труд", а по-късно и кореспондент на bTV в Берлин. В момента е сътрудник на депутат от германския Бундестаг и продължава да следи професионално събитията в България и в Германия. За OFFNEWS Диана Караш коментира трагедията със самолета на "Germanwings", при която загинаха 150 души.

В началото имаше всякакви версии за катастрофата със самолета на "Germanwings" във Френските Алпи - от психически проблеми на помощник-пилота Андреас Лубиц, през проблеми с неговото зрение, за да стигнем до хипотези за тероризъм и дори за грешка при експеримент с лазерно оръжие от страна на САЩ. Макар и разследването да е все още в началото, можем ли все пак да говорим за някаква все по-ясно оформяща се версия?

Това за лазерното оръжие, честно казано, не го бях чувала. Но винаги е така - колкото по-малко информация, толкова повече спекулативни теории извират. В дадения случай сравнително бързо бе намерен и огласен записът от пилотската кабина, от който става ясно, че помощник-пилотът не е позволил да се отключи вратата.

Германското обществено мнение не е така склонно към конспиративни теории, както по нашите географски ширини. Факт е, че до този момент няма улики за терористичен акт на политическа или религиозна основа. Втората "черна кутия" току-що бе намерена, но още не е проучена. Затова и техническите проблеми като причина не са напълно изключени, но основната версия е, че Андреас Лубиц е предизвикал умишлено катастрофата. Защо, това вече е друг въпрос. За да сме коректни, трябва да кажем, че той не е оставил предсмъртно писмо и не е казал нито дума в последните 8 минути, в които самолетът е летял надолу - да обясни, да поеме отговорност или просто да се сбогува.

"Germanwings" е дъщерна компания на "Lufthansa" - световен гигант в бранша. Затова трудно можем да приемем, че такава компания ще допусне човек с психически проблеми да работи там като пилот.

Очевидно има проблем. Въпросът за мен е частен случай ли е това, или e пробив в системата? И ако е пробив в системата – човешка (административна, лекарска) грешка ли е, или проблемът е принципен?

Помощник-пилотът е имал болничен лист за деня на катастрофата. Преди години, още преди да вземе лиценз за пилот, продължително време е бил лекуван от психотерапевт и е имал установена склонност към суицид. По-късно оплакванията очевидно са отминали. Във всеки случай той е издържал както изпита за пилот, така и психотеста. Психотест при пилотите тук се прави само веднъж - в началото, при други професии – например машинисти, шофьори в градския транспорт – периодично.

Трагедията доведе до остра дискусия в медиите и социалните мрежи в Германия „за“ и „против“ лекарската тайна – една от ценностите на това общество, пряко свързана с достойнството на човека. В Германия лекарската тайна е желязна, но въпреки това в случай на опасност за здравето на трети лица, лекарите имат право да дадат информация на съответните органи. А когато е въпрос на живот и смърт, дори са задължени да го направят. Но трябва ли лекарската тайна да се разхлаби още повече - в определени случаи, за определени професии? Ако да, за кои? Кой е по-опасен за обществото – пилот с депресия, детска учителка с биполярно разстройство, хирург с тежък алкохолен проблем? Може ли да им се забрани да упражняват професията си превантивно?

И аз досега не знаех, но оказва се, че в Германия между 5 и 6 милиона души имат някакъв вид депресия. Това прави ли ги опасни? Ти искаш ли твоят работодател или здравноосигурителен фонд да следят заболяванията ти? Аз съгласна ли съм да съм „прозрачен човек“? Къде е границата между човешките права на отделната личност и интереса на обществото?

Такива морално-етични дискусии в Германия по ред причини се водят много разгорещено, продължително, емоционално, но и с юридически аргументи. Сигурно помниш как навремето и след 11 септември се спореше има ли право държавата да свали самолет с пътници на борда, който е под контрола на терорист и застрашава живота на цял град. Кое е по-ценно – един живот, животът на 150, на 50 000 души?

Възможно ли е според теб желязната германска правосъдна система да допусне размиване на причините за трагедията?

Мисля, че не. Системата в Германия работи понякога бавно, но много систематично и в крайна сметка ефективно. Друг е въпросът дали това ще пресуши сълзите и успокои душите. Право и справедливост са две различни неща. Възмездие е дума, която не е за съдебните зали. Прошка - също.

За мен бе интересно при целия трагизъм на този случай да наблюдавам обществената енергия. В началото цяла Германия беше в шок. На преден план, и това е естествено, бяха емоционалните реакции – ужас, страх, покруса, тъга, съчувствие, безсилие. В началото медиите разказваха човешки случки - как учениците, които се връщали от обмен в Барселона, били всъщност „късметлиите“ – местата за пътуването били ограничени, а имало много желаещи, та се наложило в училището да хвърлят жребий. Едно от децата пък си забравило паспорта в семейството-домакин в Барселона и за малко да не отлети. Но хората направили всичко възможно да стигнат навреме с документа до летището. Тръпки да те побият. И тогава, след първоначалния шок, когато вече никой не можеше да си представи по-голяма трагедия, дойде и новината за умишлено предизвиканата катастрофа.

Какви бяха първите реакции след тази новина?

Уникални. Човешки. Разтърсващи. Точно тогава прочетох читателски коментари, които призовават медиите да не бързат с изводите, да не нарочват помощник-пилота, тъй като още нищо не е ясно, че не трябва да се изписва цялото му име, а само инициалите, тъй като родителите му живеят в Монтабаур, малко градче, в което всички се познават.

Като професионален политик, Меркел също реагира – естествено, че отиде на място, но интересното е, че не позволи при срещите с опечалените да я снимат камери. Аз лично за пръв път чух гласа на Ламерт, председателят на парламента, да трепери. Един депутат пък още на следващия ден написа в социалните мрежи: „Току що кацнах сигурно с полет на „Germanwings“ в Щутгарт. Благодаря на екипажа за съчувствените думи и професионализма“. Усещането бе, че този народ е обединен в нещастието, че преживява трагедията общо.

А как постъпиха медиите?

Медиите в началото също бяха в шок. Те и досега все още търсят точната дума за това, което се случи, а немският език е наистина прецизен – инцидент, нещастие, катастрофа, умишлено предизвикана катастрофа, предумишлено убийство, непредумишлено убийство, суицид, разширен суицид. Пилотът пък е наричан вероятен или предполагаем извършител.

В началото повечето уважаващи себе си вестници изписваха името на помощник-пилота със съкращение на фамилията, както е прието в Германия. Френската прокуратура съобщи цялото име, появиха се цитати, снимки – всеки, който е работил в медии, знае, че в такива случаи се завихря собствена динамика. Бързо, още по-бързо, колкото повече, толкова повече.

Всички сме виждали колко лесно група от 15 иначе нормални, добронамерени и професионални журналисти се превръща в тълпа. Ако аз не го напиша, ще го напише колегата. Естествено, че и тук таблоидите се надпреварват. Т.нар. „журналистическо лешоядство“ чудесно си партнира с нездравото воайорство на публиката. Но все пак никой не завира микрофон под носа на опечалените с "интелигентния" въпрос: „Как се чувствате?“

По обществената телевизия и до ден днешен се показват само избрани кадри от мястото на катастрофата, роднините са в далечен план, снимката на помощник-пилота е обработена, за да е неразпознаваем. Да, вече всички знаят кой е той, но какво от това?

И още нещо: Като че ли за първи път социалните мрежи с нормалните човешки реакции в тях принуждават таблоидите към малко повече смирение и пиетет пред болката. С коментарите си под статиите хората озаптяват жълтото настървение. Дори „Билд“ бе принуден с редакционни бележки да се обяснява защо пуска един или друг материал.

Ще променят ли нещо германските авиокомпании след тази трагедия според теб?

Доста неща. Тези компании вече обявиха, че ще въведат в пилотската кабина правилото на „четири очи“ – така, както е в САЩ. Ако единият от пилотите напусне по някаква причина кокпита, трябва да бъде временно заместен от друг член на екипажа. Вероятно това ще стане правило и в цяла Европа. Предполагам също, че още повече ще се затегне системата от изпити за пилотски лиценз, сигурно ще се въведат и периодични психотестове. Въпреки това сигурно ще мине доста време, докато се качим на самолет, без да погледнем към пилотската кабина и да ни свие под лъжичката.

Някой беше написал тези дни нещо хубаво. Човек така е устроен, че не може да живее, без да се доверява и без да се уповава. Прибираш се вкъщи и се доверяваш, че покривът, който друг е построил, ще издържи. Качваш се в метрото или автобуса и се уповаваш, че ще стигнеш до целта. А знаеш какво казваме ние, българите, по този повод: като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар.

Истинските промени настъпват, когато хората се замислят за важните неща. Има ли абсолютна сигурност и от кои човешки права сме готови да се откажем заради нея, кои свободи да ограничим? Колко стрес може да понесе това общество, колко желание за печалба, успех, близост и на каква цена? Кои са важните неща за всеки от нас? Кои са думите, които, не дай си Боже, всеки от нас би казал и на кого през ония 8 последни минути от полета на „Germanwings"? И защо не ги казваме всеки ден?

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

03.04 2015 в 16:25

@лустрация и какво му утвърденото? Това, че си приживял катастрофа, не те прави специалист по катастрофи. Или всички разследващи лъжат или от нашия специалист не става и чеп за зеле.

03.04 2015 в 15:54

На кой да вярвам? На тая или на утвърден специалист като Йордан Колев?

offnews.bg/news/Интервю_66/Версията-че-вторият-пилот-е-единствен-виновн ик-е-удобна-но-дълбоко-невярна_482669.html

03.04 2015 в 13:24

В допълнение на казаното от Православен Антимасонски Илюминатоборец, ще кажа, че вече има сигурни доказателства (който иска да ги види, да рови в нета), че поне половината германци са потомствени (или заменени) рептили и затова отричат всички теории на "конспирация" (конспирация, според масонката в интерюто).

03.04 2015 в 13:04

Наистина има какво да крият, щом са купили и прокурора.
В момента се експериментира с ново поколение инсталации за кемтрейлси. Някои самолети паднаха от лошо настроени или аварирали такива инсталации.
В случая с Луфтвафеханза е възможно пилота да е знаел за експеримента и нарочно да е разбил самолета - жертва 150 души, но спасява милиони.
Точно за това я няма черната кутия, бави се умишлено разследването и версията за човешка грешка или умисъл е крайно удобна за всички.
Мислете малко, а не вярвайте сляпо на капиталистическата пропаганда и на соросоидите.

03.04 2015 в 09:25

Тъпани по-горе, нали искахте официална информация. Има я вече от прокурора. Кажете бе български конспиратори, кажете нещо :)

03.04 2015 в 05:01

Неуважаема г-жо Караш,
Няма "основна версия" за превъртелия Андреас Лубиц! Тази версия бе създадена и поддържана от журналя (възможно най-обидното определение за журналист, за да не използвам очевидното "медийна проститутка"). Тази и само тази версия се лансира в пресата, не лъжете, че не и в Германия, знам, че е така и ще ви опровергая, ако трябва.
Отвратително е, че всеки ден се стараят да наблегнат на тази версия, преди да са излезли официално резултатите от втората черна кутия, която уж беше с повреден чип.
Повреденият чип е във вашия мозък, неуважаема г-жо Караш.

03.04 2015 в 01:39

Г-жо Караш, до колкото знам във вашата професия се говори с факти. Вие лично ли чухте записа, лично ли видяхте документите с диагнозите, за да твърдите горе споменатите неща или по-скоро сте прочели многото неофициална и в повечето случаи жълта информация? Съветвам ви да си поговорите с хора от индустрията преди да давате интервюта за самолетни катастрофи и да не говорите глупости на хората.

03.04 2015 в 00:46

На 4 очи.Така както е в Америка. Да, и в Русия. От време оно. И ако въведат правилата и процедурите за постъпване на пилоти в авиокомпаниите както беше преди демокрацията, точно никога няма да има подобни еб*и... Това говори за мнооого неща. За тия дето имат уши иум да чуят и анализират. Капи-кво? Демо-кво? Я питайте български пилоти как се става пилот! После пак списвайте.