Гери, която САЩ искаха да екстрадираме: Оказваш се виновен до доказване на противното

Последна промяна на 11 април 2018 в 07:01 9211 1

Близки и приятели на Желяз Андреев организират протест срещу искането на САЩ той да бъде екстрадиран и съден там за нарушаване на ембаргото, наложено на Сирия от Вашингтон. Това обаче не е първият подобен случай, който предизвиква обществен отзвук. През 2013 година такива демонстрации имаше и в защита на Гергана Червенкова - майка на 2 деца, която прекара 2 месеца в ареста заради искане на Щатите за екстрадирането й. Тогава Червенкова беше задържана с обвинение, че е участвала в незаконна продажба на лекарства и разпространение на наркотици. В крайна сметка тя излезе от българския арест, а от САЩ временно оттеглиха искането си.

OFFNews се свърза с Гергана и съпруга ѝ Димо, който тогава беше неотлъчно до нея и даваше гласност на случая ѝ. Ето какво казаха те за приликите между станалото с нея и с Желяз и има ли още опасност да бъде екстрадирана Гери.

От това, което знаете за случая на Желяз Андреев, смятате ли, че той прилича на вашия случай?

Гергана (Г): Да, аз съм във връзка с приятелката му и от информацията, която знаем, наистина двата случая си приличат. И двамата сме служители, а не управители на фирмите, които са замесени с престъпленията в САЩ. Това е безумието в цялата работа. Не мога да разбера как е възможно хората, които са отговорни за дейността на фирмата, дори да не бъдат подведени под отговорност. Аз не мога да кажа неговата фирма правила ли е нещо нередно или не. Не мога на 100% да кажа и за тази, в която аз работех, защото аз никога не съм виждала цялостната дейност и картинка. Управителят и собственикът - те знаят какво реално се върши. Човекът, който трябва да отговаря за действията, е този, който знае за какво става въпрос. А не хората и служителите, които имат една малка частица от големия пъзел. Ето това е страшното.

Неговите обвинения са свързани с нарушаване на ембарго и с работата във фирма, която е търгувала със стоки с двойна употреба. Така поне пише в обвинението.

Димо (Д): Важно е да споменем, че става дума за авиочасти. Ти, освен ако не си авиомеханик, знаеш ли дали дадена част  може да се монтира в пътнически или в боен самолет?

Г: Излиза, че ти ако работиш за чужденстранна фирма, си застрашен всеки един момент да бъдеш обвинен за какво ли не. Няма как ние да сме юристи, да знаем всички закони. Да, когато човек прави фирма, той трябва да знае, но служителите вътре не са длъжни да знаят законодателството на всички държави.

Откога знаете за случая с Желяз? Казахте, че сте във връзка с приятелката му.

Г: Преди около година тя се свърза с нас с молба за помощ и съвет - какво сме направили ние. Разказа ни за ситуацията, в която са изпаднали те, че са си намерили обвинителен акт в интернет, както си намерихме и ние. Разказа, че около година- две, след като е напуснал работа, той се е оказал с обвинения за престъпления, за които той няма представа. Естествено ние споделихме целия наш лош опит. Казахме ѝ какви бяха нашите първи постъпки - че трябва да има медийност, че хората трябва да знаят.

Значи смятате, че Желяз не трябва да бъде екстрадиран, ако няма доказателства срещу него?

Г: Трябва да има солидни доказателства преди да бъде изпратен там.

Д: Какво да прави момчето там, ако няма доказателства? Знаете ли, попаднах на една статистика за правораздаването в САЩ - над 70% от присъдите са споразумения с обвинения. Защо? Защото винаги ти повдигат обвинения за безумни срокове - 68 години за Гери, 25 години за Желяз. Делата траят минимум 4 години. През това време, ако си екстрадиран, ти ще стоиш в затвор. Идва при тебе следователят и ти казва: "Виж какво - знам, че сме се объркали, обаче ако искаш да си докажеш правотата - постой тука 4-5 години". И не знаеш дали ще я докажеш. Защото там е един театър - който е по-добър актьор, печели. Там действа правото на прецедента. Ако те оправдаят добре - извиняват ти се и ти предлагат зелена карта. Няма обезщетение за това, че си бил 4 години в затвор, ако те оправдаят. Затова често им предлагат споразумения - да се признаят за виновни, да получат по-лека присъда и да се прибират вкъщи. Но това е да се признаеш за престъпник.

Ние платихме 10 хил. долара за досъдебното производство, за няколко съвета. Без да се е явявала на съд. Ако се беше стигнало до производство, хонорарът беше 500 хил. Кой българин може да си го позволи това, за да докаже, че е невинен? Ние нямаше да можем да си го позволим. Дори да бяхме продали всичко, пак нямаше да ги съберем.

През 2013 година вие настоявахте за промяна на споразумението за екстрадиция. Това обаче не стана.

Г: Да, за съжаление е така и аз продължавам да настоявам за промяна. Договорът се простира в няколко странички, което е абсурдно, когато става дума за живота на един човек. Тук се гледа екстрадиционното производство, а не дали си виновен или невинен. Този договор е незащитаващ правата на българските граждани. Когато Америка каже, че иска някой български гражданин, ние трябва да го дадем. Толкова сме малко, а се даваме толкова лесно. Никой не ни защитава.

Ние се озоваваме в една позиция, в която не си невинен до доказване на противното, а си виновен до доказване на противното. Ние попадаме в ситуация, в която трябва да доказваме своята невинност. Оказвам се в една неравностойна битка, защото ресурсът на държавата е в пъти по-голям от твоя собствен. И в един момент, ако сме в ситуацията да докажем, че сме невинни, а ни вкарат в ареста или ни екстрадират, тази възможност почти изчезва. Няма как да се защитиш.

Д: САЩ казва "дай", а ние отговаряме "ето". Според мен по-големият проблем е, че този договор не е писан със съзнанието за тези случаи, в които се озоваваме ние. Той е писан с мисълта за криминални престъпници, за измамници, за убийци, за наркодилъри. В България има огромна разлика между търговско право и между наказателно право, докато в САЩ явно не е така и границата е малка. И започват да ни искат нас, както искат и едни убийци.

Вашият случай приключи с това, че САЩ временно оттегли искането си. Значи утре могат отново да ви поискат?

Г: Категорично да. Във всеки едни момент, в който решат, че имат някакво тяхно основание, могат да подадат нова молба. И те, когато оттеглиха искането, казаха, че си запазват правото да я възстановят, когато искат.

Д: Не основание, а желание даже. Основание не им трябва, една клетвена декларация им е достатъчна. По смисъла на американското законодателство клетвената декларация е едно от най-силните доказателства за тях, което у нас няма тази стойност. Аз бях готов да се закълна за това, че аз съм извършил всичките престъпления, за които нея я дърпаха, за да замина вместо нея и да може тя да остане да гледа децата. Но това не е възможно - да поемеш чужда вина. Там няма значение дали има престъпление или няма, просто законите и правомощията на съответните служби са толкова безгранични, че те с една клетвена декларация могат да докарат всеки.

Все пак прекарахте повече от два месеца в ареста. Как се справихте с това след излизането на свобода?

Г: Никога няма да се справя с този стрес и с това, което изживяхме. Той ще си е в мен цял живот. Това, което е най-страшното, е че попадаш в една ситуация да нямаш мисленето, че си престъпник. Когато те поставят между хора, които са с такова мислене, за теб е много по-трудно да се справиш и психически, и физически. Ти не се чувстваш добре, това не е твоята среда. Освен това - никога няма да преодолея ужаса, че аз до последно не знаех дали ще си видя повече децата. За мен и моето семейство това е най-ценното, а те искаха да ми го отнемат. Можеше да не видя бъдещето, да не видя децата ми как растат. Аз пропуснах рождения ден на сина ми и до ден-днешен съжалявам. За мен това са най-важните неща.

Д: Тези два месеца бяха много тежки. Баби и дядовци помагаха много с децата. Аз се занимавах с тях, когато мога. Ходех на работа. А през останалото време се занимавах...

Г: С мен.

Д: С контакти с медии, правехме подписки, протести. И ходех на работа, защото все пак трябваше да изкарваме пари. Правех всичко, което ми дойде на ум. И в крайна сметка бяха угаснали всички светлинки. Нали знаете - преди да се зазори е най-тъмно. Вече бяхме изгубили всякаква надежда. Седеше два месеца там и се очакваше да бъде екстрадирана.

Г: Ако не беше постъпил отказът на САЩ от екстрадицията, те трябваше да ме екстрадират. Съдът даже няма опцията да откаже, той е длъжен да те изпрати. То това е проблемът. Договорът за екстрадиция трябва да бъде променен, така че да може съдът да прецени дали да те екстрадират или не. Ако ти не си политически преследван, ако не си репресиран, ако си в тази житейска ситуация, с която ти си обвинен в нещо, било то реално или нереално - съдът няма право да откаже, дори да смята, че си невинен.

Питали ли сте се каква е причината САЩ да се откажат от екстрадирането през 2013 г.?

Г: Това, което на нас ни помогна, е тази обществена подкрепа, чрез която достигнахме и до тях. Безумието при мен беше, че бях обвинена като собственик. Аз на момента им предоставих доказателства и от институции -  ако си или си бил собственик на фирма, то най-малкото го пише в Търговския регистър или в тези регистри на други държави. Прокурорът в Америка отказваше да ги приеме. Той каза: "Не, тя когато дойде тук - тогава". Не искаше да ги види, да признае, че е сбъркал. Не казвам, че е умишлено, може и грешка да е. И според мен точно с това, че моят случай стигна до толкова много хора, които застанаха зад мен, те също успяха да разберат, че има грешка. И може би си я поправиха с изтеглянето на иска. Казаха само "постъпили са нови данни по случая".

Д: Фактът е, че и в България някой не си е свършил работата. Защото тези искания обикновенно идват в един момент, но преди това вървят разследвания. В нашия случай имаше сигнал за неправомерни действия от страна на Гергана във връзка с фирмата, в която е работела. Видно е, че тя не носи отговорност за дейността на фирмата. Откъде накъде ще я пращат, за да я съдят за действията на фирмата?

Г: Защо нашите служби не посочиха, че съм само служител? Това е трудов договор, има я тази информация навсякъде.

Смятате ли да съдите България заради това, което ви се случи?

Г: Да, смятам да си търся правата. Задържаха ме преди да бъде издадена молба за екстрадиция, само с една нота. Стоях в ареста по-дълго от определеното по закон, защото такива дела трябва да се гледат за 12 дни, а аз прекарах 2 месеца в ареста. Не го правя за себе си, а за всички други хора, които мога да попаднат в моята ситуация.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!