Ген. Михо Михов: Срамно е, ако други държави пазят въздушното ни пространство

Интервю с бившия шеф на Генералния щаб и депутат от АБВ за липсата на пари за армията, военните досиета и трябва ли да бъде военизирана НСО. 

Г-н генерал, ще подкрепите ли искане за актуализация на бюджета за отбрана?
Аз съм убеден в тази необходимост и, както се вижда, приходната част на бюджета тази година върви успешно. Това беше отчетено и от министър-председателя Бойко Борисов, и от финансовия министър. Това е един добър знак, че искането за актуализация на бюджета за Българската армия е справедливо и оправдано. Но по-същественото не е това дали има пари. По-същественото е проблемът с бързата загуба на боеспособност на съединенията и частите от Българската армия от трите вида Въоръжени сили. Плачевно е състоянието във Военновъздушните сили, по-специално авиацията.

Там ли е най-страшно положението?
Там е най-страшното и недопустимо е България да загуби въздушен суверенитет, поради неспособността да поддържа 6 или 8 самолета, поне по задачата за охрана на въздушното пространство. И аз се надявам, че освен ремонтът на МиГ-29, изтребителят, който носи това дежурство, вече в следващата година трябва да заложим средства за закупуването на нови многоцелеви самолети и то от завода. Надявам се да бъде от европейски, не възразяваме да бъде и от американски тип, но във всички случаи той ще бъде от страните съюзници в НАТО и ЕС.

Тоест, Вие сте категоричен, че изтребители втора ръка не ни трябват?
Аз не казвам, че съм сериозен фактор. И все пак, като бивш пилот и като бивш командващ на ВВС и началник на ГЩ, мисля че едно такова мнение може само да подпомогне както министъра, така и държавното ръководство.

Вие говорите за процедура за нови изтребители догодина, но командирът на ВВС изрази безпокойство, че от май оставаме с два бойни самолета.
Да, ген. Радев е силно обезпокоен и аз съм в непрекъснат контакт, доколкото и той ми е бил курсант. За това, всячески – морално и колегиално, а и държавнически, искам да го подкрепя, да бъде закрепена българската авиация и да възроди своята мощ, не чак такава, каквато е била по времето на Варшавския договор, но такава, каквато е необходима за съюзниците в НАТО.

Обсъждан ли е вариант дежурството по охрана на въздушното пространство да бъде поето от наши съседни държави?
Не съм чул да се върви към такъв вариант, но много отдавна съм предупреждавал за това, че можем да достигнем до такава дилема. Още първата публична лекция на министър Аню Ангелов в предното правителство на ГЕРБ беше на тази тема. Аз тогава зададох точно такъв въпрос: Мислите ли, че ще бъде удачно и няма ли да ни е срамно, ако Турция и Гърция поемат Air Policing, а не дай Боже и Румъния, с която влязохме заедно в НАТО?

Сега изправени ли сме пред такава хипотеза?
Изправени сме и е много сериозен този въпрос, доколкото два самолета са недостатъчни за носене на дежурство. Два самолета са недостатъчни за поддържане на подготовката на пилотите. Въпросът е системен и може да доведе само до трагични резултати, не дай си Боже – загуба на човешки живот, загуба на авиационна техника.

Това няма ли да е и по-скъп вариант?
За мен не е най-важното колко скъп ще бъде. Важното е, че нямаме управленчески решения, които са справедливи и морални. Важното е, че България, със стогодишна авиация, не може да си осигури въздушния суверенитет и чужди държави, макар и съюзнически, ще изпълняват тази задача. Това е срам. Ние сме една от първите бойни авиации в света.

Освен належащата актуализация на бюджета, какво друго трябва да свърши военният министър?
Аз виждам, че министърът има добри качества. Виждам, че се старае да обхване дейността в Министерството на отбраната, но според мен, с комисията по отбрана трябва да бъдем по-напористи и взискателни към Министерския съвет и в залата на Народното събрание. Този бюджет трябва да се актуализира. Той не може да дойде от нищото, но все пак гражданите трябва да поемат цената на сигурността и достойнството, което Българската армия носи от векове.

ГЕРБ обаче не са съгласни с идеята за актуализация на военния бюджет...
Това е така. Не бих критикувал, но смея да кажа, че още при приемането на бюджета за тази година само няколко народни представители внесохме искане за допълнителен бюджет и за поправки на второ четене на Закона за бюджета. Такива, от посока на мандатоносителя от Парламентарната група на ГЕРБ, не постъпиха.

Това може ли да се възприеме като сериозно разминаване между партньорите ГЕРБ и АБВ?
Разбирам, че те все пак са загрижени за общата рамка на бюджета и не искат да товарят своето правителство, да го наречем, и нашето правителство, защото и ние участваме в него, но не искаха да създадат дискомфорт още първите месеци. Надявам се сега да са вразумени... Не казвам, че не са умни и разумни, но поне ситуацията налага всички да бъдем вразумени от необходимостта да спасим боеспособността на армията.

Докладът на Министерството на отбраната, който е внесен в Министерски съвет и беше приет, не е постъпил за разглеждане в комисията по отбрана. Аз силно очаквам по тези въпроси да се задълбочи една сериозна дискусия между всички парламентарни групи, за да можем да излезем с общо становище, че бюджетът на БА трябва да се актуализира. Границите на боеспособностите и на гарантиране на националната сигурност са достигнати и нещата трябва нещата да се закрепят.

До там ли е стигнала армията?
До там сме я докарали, абсолютно. По линия на НАТО и ЕС участвах в интерпарламентарна конференция в Рига по повод поемането на председателството от Латвия и там направих изказване, че не е нормално ние да дублираме разходи и структури по линията на единия и на другия съюз. На високо международно ниво, с необходимостта да се направи преглед на отбраната на ЕС и на НАТО, трябва да уеднаквим разходите. Самата Българска армия прие един модел – каквито войски държим за мирно време, такива да бъдат и за военно време. Това е рисково, но е продиктувано от необходимостта да правим икономии. Забележете, от 28 държави членове на ЕС, 22 са членове и на НАТО. Тук трябва най-после да се получи нещо единно.

Това означава ли, че не споделяте идеята за създаване на европейски въоръжени сили?
Не бих казал, че тази идея ще се получи, както г-н Юнкер предлага. Даже от времето на Западноевропейския съюз, когато имаше общ корпус за защита на европейските интереси, досега не се достигнало до такова ниво. Достигна се до идеята за създаване на бойни батальонни групи в страните от ЕС, които ще бъдат задействани по неясна схема. Ние трябва да готвим шест такива групи. Сертифицирани са на някакво ниво пет от тях, но нямаме техника и за шестте. Ако задействаме две такива групи – само една може да отиде на мисия, другата няма да има изправна техника. За това говоря, че и по линията НАТО, и по линията ЕС, ние сме длъжници на собствения си народ и на съюзните ни доверености. Това е трагично.

Имате ли разминавания с ГЕРБ по пакета закони за службите така, както те са внесени и така, както Вие бихте искали да ги видите между първо и второ четене?
Изненадващо за мен, в комисията по отбрана, беше предоставен само законът за военното разузнаване, но аз и колегите ми в комисията имаме поглед и по четирите закона. Само с един глас против беше подкрепен законът за военното разузнаване, което декларира разбирането ни, че ние не искаме да се съединят цивилното и военното разузнаване. Те ще запазят координацията си, която ще се задълбочава в обмена на информация, особено на стратегическо ниво. Моето единствено притеснение е, че за назначаването на директора на тази служба се дава в опция – висш военен и цивилен. Аз съм категоричен и ще внеса и предложение за това в закона да залегне тезата единствено и само висш военен да оглавява военното разузнаване. Законът синтезира наличието на тактическо разузнаване, където са само военни хора от ниво рота, батальон, съединение, където са оперативните звена на видовете Въоръжени сили, които имат свое разузнаване и където е и Съвместното командване на силите, където се води стратегическото разузнаване за операции в чужбина и за отбранителни операции в България.

Това означава ли, че директорът на разузнавателната служба трябва да бъде разузнавач от кариерата?
Би било редно да бъде и разузнавач от кариерата, но не е изключено и да бъде командир. Защото всеки един от командирите на трите вида Въоръжени сили е ръководил в някаква степен военното разузнаване. Генералът не е просто титла. Генералът е генерал, защото взема генерални решения, а обикновено те се вземат на основата на достоверна и проверена информация, най-вече от военното разузнаване.

В този смисъл как гледате на кандидатурата на Йордан Бакалов за директор на Служба „Военна информация“?
Не искам да коментирам личността Йордан Бакалов. Аз говоря по принцип, че цивилно лице не би трябвало да оглавява военното разузнаване. Сега така е променен законът, че дава опцията на поста да бъде или военно, или гражданско лице, но това беше и по повод на един колкото гласен, толкова и негласен скандал между президента, като върховен главнокомандващ, и министъра на отбраната, като принципал на това разузнаване (Георги Първанов и Аню Ангелов, бел. ред.).

Тоест, предлагате да се върнат законодателно нещата от преди това разминаване в позициите?
Вариантът си е бил винаги такъв и в своята битност на началник на Генералния щаб съм ръководил това разузнаване. Нещо повече – поради значимостта на това разузнаване, началникът на разузнавателното управление беше и зам.-началник на ГЩ.

В закона ще се запази ли текстът за непредаване на досиетата, в които фигурират имената на чужди граждани? Създаде се впечатлението, че бившият директор на военното разузнаване Веселин Иванов си тръгна именно, защото отказа да предаде тези досиета.
В комисията по отбрана нямаше възражения по този текст и не съм чул в другите комисии да е имало решителни обструкции по тези два текста – и в закона за военното разузнаване, в закона за Държавна агенция „Разузнаване“. Аз лично ги приветствам. Право на министъра е да възложи или да отмени това искане. Разговорът за наличието на досиета и непредаването им в Комисията по досиетата не е проблем на военното разузнаване досега. Това е проблем на закона за досиетата и на досегашните народни представители, които тази тема са я пропускали, а сега в голямото си болшинство роптаят защо трябва да се дадат тези досиета. Аз не знам дали са само такива тези досиета. А това, което казвате, че полк. Веселин Иванов си отиде заради несъгласието му с министъра - той не съжалява, че си е отишъл, защото има морал и чест и съвестта не му позволява това да го извърши. Най-вероятно ще се търси човек, който да го стори. Министърът е решил да го прави. Какво ще се получи в следващите месеци, ако това се реализира - пълната отговорност е в Комисията по досиетата и на нейния председател. Той няма право да ги разкрива. Ако изтече информация, отговорността най-вероятно ще бъде в комисията и на него. Г-н Евтим Костадинов (председателят на комисията по досиетата, бел. ред.) е декларирал, че такова нещо няма да се случи. Второ, когато се предават досиетата, трябва да има мотивирано предложение за това кое да се отваря и кое – не, според нивата на публичната длъжност на лицата.

Имах огромното желание в комисията за контрол на службите да се срещнат министърът на отбраната и полк. Иванов и цялата комисия да изясни това личностно отношение ли е, противоречие ли е, въпрос на чест и морал ли е или въпрос на заяждане, което по отношение на директора на тази служба си беше малко на инат. Недопустимо е в сектора за сигурност да се работи по този начин.

По отношение на останалите закони за службите имате ли разминавания с вносителите?
Законите за НСО и ДАР са необходими закони. Аз до голяма степен съм съгласен с принципния подход с разкриването на функциите и задачите, целите които се поставят със законодателната уредба и дори и с методите и средствата за добиване на информация. Може би трябва да се подобрят нещата по обхвата на охраняемите лица от НСО. Рамковият закон, който се е съсредоточил основно върху защита на системата за национална сигурност, се нуждае от доработки. Този рамков закон, който трябва да субординира и координира службите, мисля че ще има потребност от повече време, за да се доработи.

Като бивш военен как гледате на идеята НСО да остане военизирана структура, извън рамките на армията и Въоръжените сили и да съществува като един вид паралелна паравоенна структура.
Основателен е въпросът ви. Той вече силно се полемизира и в сферата на сигурността от хора, които разбират от това и които са заинтересовани политическата ни система да бъде стабилна. Аз смятам, че времената се променят и бавно и постепенно тази служба трябва да се концентрира върху определени личности, а не върху такъв разширен кръг, какъвто се предлага – зам.-председателите на НС, членовете на КС. Видимо тук ще настъпят промени. Но дали трябва да бъдат под пагон? Прилича му на президента като върховен главнокомандващ да ръководи такава структура с хора под пагон, но те никога пък не слагат униформата си, което за мен е обидно и най-вероятно не е и редно да я носят по време на изпълнение на служебните си задължения. Не се ангажирам с категорично становище днес, но радостно е, че има полемика по тази тема и бавно и постепенно най-вероятно нещата ще се променят. Но по-важно е да се коригират нещата по отношение на обхвата на охраняваните лица, а формата да я коригираме в следващите години, ако това се налага.

Още по темата

19/03/2015

Политика

Паравоенна структура ще пази властта от народната любов

19/03/2015

Политика

Шефът на НСО: Не е отпаднала необходимостта от охраната на Доган

18/03/2015

Политика

Бойко Ноев: В Европа нямат НСО

18/03/2015

Интервю

Николай Марков: С „генерали“ от партийните централи не може да има реформи в службите

Следете новините ни в GoogleNews