"Фламенкото не умира, а напротив, цъфти и е пълно с живот"

ОFFNews Последна промяна на 03 юни 2015 в 12:40 2300 2

На 6 юни за втори път на сцената на София Лайв Клуб ще се представи испанската група Ultra High Flamenco (UHF).

Изключително добри музиканти, които правят страхотна музика, стъпила на основата на фламенко – това най-просто казано са UHF. В нея си дават среща великолепни инструменталисти, извървели дълъг път поотделно в групите на Херардо Нунес, Висенте Амиго, Мигел Поведа, Марина Ередиа.

Формацията се ражда през 2005 г, когато Хосе Кеведо “Болита”, Пабло Мартин, Алексис Льофевр и Пакито Гонсалес се събират, за да акомпанират на фламенко трупата на Хоакин Грило и разбират, че може да продължат пътя си заедно. Дебютният им диск е записан като лайв сесия в студиото в Морон, а програмата е представена на множество престижни джаз и уърлд фестивали – в Испания, Швеция, Германия, Франция, Норвегия, Холандия.

Вторият им албум е наречен "Bipolar" и именно той ще бъде представен тук в София. И двата им албума печелят наградата "най-добър албум на годината" в Испания. UHF продължават пътя, започнат от хора като Пако де Лусия, Томатито и Висенте Амиго, които дават самостоятелен живот на инструменталната импровизация във фламенкото.

Броени дни преди концерта им в София Маргарита Борисова от организаторите разговаря с басиста и основен двигател в групата Пабло Мартин.

Много се радвам да се чуем - ти си бил вече два пъти в България.

Да, така е, бях през 2006 г. с китариста Херардо Нуниес и с Ultra High Flamenco през 2010 г.

Как се чувстваш, какво е времето в Мадрид?

Оо, сега е най-хубаво в Мадрид – нито е много топло, нито пък студено, а и имаме новоизбран добър кмет на града – една дама (бел.р. Мануела Кармена), в която влагаме своите надежди.

Да, наистина преди ден имахте избори, чудесно е да чуем, че има човек, който се радвате, че сте избрали, все пак политиката и политиците не са в силен период.

Да, политиката е в криза, но пък този избор е плод на социално движение по-скоро, а не на политически избор толкова, пък и политиката не е в такова състояние като тази в Гърция, например, а и политиците не са това, което са били навремето, затова е хубаво да сменим т.нар. политици с обикновени хора. Няма да е лесно, но пък да видим какво ще излезе, засега изглежда доста обещаващо.

Добре - да оставим политиката и да преминем към музиката - защо се назовахте Ultra High Flamenco?

Мислихме много върху това как да наречем нашата група и най-накрая се спряхме на UHF по много причини. Искахме да присъства думата Flamenco в името и от друга страна да е на английски, за да се разбира лесно извън Испания. Също така заложихме на играта на думи с абревиатурата за Ultra High Frequency и това още повече ни хареса.

Смятате ли, че в международен план фламенкото е на мода?

Фламенкото имаше много интересно развитие, като се наблюдаваше не само смесването му с други стилове, но и преди доминираше фламенко пеенете и танца - el cante y el baile - а днес като че ли инструменталното фламенко повече се харесва. Това е много млада музика.

Имате специфично звучене, добавили сте нетипични инструменти за фламенко инструментариума като цигулка и контрабас. Затова бих ви отвела още по-нататък, като Ви попитам мислили ли сте за някаква друга колаборация, да добавите друг инструмент - бандонеон или флейта, например?

Не, не сме, защото групата са тези четирима музиканти. Понякога Хосе Кеведо "Ел Болита" носи и свири на мандолина, тя присъства в нашите записи, както и има случаи да включваме танцьор като гост-артист, но в основата сме ние четиримата. Наскоро започнахме работата по един проект на Холандското биенале - UHF с няколко музиканта от Холандия - бас кларинет, пиано и виола, и дори ще го представяме сега в Мадрид на Сума Фламенка, но ядрото сме ние четиримата.

В този нов проект само ваша музика ли свирите или има авторски пиеси на холандските музиканти?

Идеята идва от Холандското биенале – смесване на традиции и култури стои в основата - ние свирим наша музика, те свирят тяхна и заедно свирим общи композиции.

Да, звучи доста интересно. Сега бих искала да те помоля да погледнеш в кристалната топка и да се опиташ да си представиш какво ще е фламенкото в бъдещето?

Трите стълба на фламенкото ще си останат ядрото на този жанр, разбира се, но от друга страна фламенкото е отворено към света и всякакви влияния, без да губи фокуса върху трите основни колони – cante, baile y guitarra (пеене, танц и китара). Може би в бъдеще все повече хора ще познават и дори ще изпълняват фламенко, даже и без да са стъпвали в Испания и бъдещето на фламенкото е многообещаващо и фантазно, защото все повече млади музиканти работят в този стил и го обогатяват, правейки нови неща. Фламенкото не умира, а напротив, цъфти и е пълно с живот. Така че не знам дали цигулката или контрабаса ще се превърнат в типични фламенко инструменти, зависи какви и колко музиканти ще свирят на тях. За мен като контрабасист е важно, че свиря фламенко, защото то ми дава друг поглед върху инструмента – не просто какво свиря, а как мога да го изсвиря на този инструмент. Днес свирейки джаз, съм повлиян от фламенкото и това прави моето свирене и моя профил като джаз музикант по-интересен заради това. Това е много важно за начина, по който правя музика и за развитието ми като музикант изобщо.

Представяш ли си нещо, докато свириш, някакви образи изникват ли в главата ти?

Онова, което искам да се случва с мен, когато свиря, е да не мисля за нищо – като хората, които практикуват йога или медитират, нали знаеш. Много музиканти, включително и аз, се обръщаме навътре към себе си, търсим този вътрешен вакуум. Може би когато композирам си представям неща, които са ми се случили – нещо като суандтрак, много ми харесва идеята за саундтрак, понякога съм композирал и музика за филми даже. Но като свиря, гледам да не мисля за нищо, а да направя така, че да се лее музиката, да се създаде усещането сякаш музиката се носи леко и тече като река.

Добре, тогава как смятате, че трябва да бъдете класифицирани като група, която свири джаз, фламенко фюжън или друго?

Ние не правим джаз, макар че може да се определи така по структурата на дадени пиеси или заради хармонията им, но принципно ние свирим фламенко, не е нужно да имаме певец или танцьор, за да бъдем определени като фламенко група. Ние правим музика за всякаква публика - свирим фламенко, но може да се харесаме на хора, които търсят хубави мелодии, ритми или хармонии и откриват всичко това във фламенкото накуп, и не пречи да излезем и на джаз форум, защото имаме какво да кажем.

Трудно ли комуникирате помежду си, как репетирате, нали живеете на различни места все пак?

Да, живеем в различни градове, но ние сме приятели, на първо място, и музиканти, които се справят с всякакво музикално предизвикателство - понякога използваме скайп, друг път се възползваме от времето на по-дълго турне като това, което предстои, гледаме да сме изобретателни и да оползотворяваме умно всяка минута, прекарана заедно като група.

Сещаш ли за някоя случка - смешна или тъжна - от турнетата се като Ultra High Flamenco, която би искал да споделиш с нас?

Милиони са наистина анекдотичните моменти. Много важен елемент от фламенко културата е смеха и забавата, така че ние гледаме да прекарваме времето си весело. От друга страна, когато записваме, пък може да влезем в спорове, защото всеки защитава идеите си. Така че общо взето става въпрос за това да прекарваме времето си добре и да правим хубава музика. И се надявам да го усетите и вие на концерта.

Да, това наистина е видно на ваш концерт - той е като весела експлозия. Помня, че при последното ви гостуване завършихте със “Sol Natural” и усещането беше все едно се гмуркаш в испанското слънце.

Да, това е наистина едно много жизнерадостно парче, но сега свирим повече неща от последния ни запис "Bipolar".

Защо го нарекохте "Bipolar"?

Това също е част от шегаджийското ни отношение към нещата. От една страна, става въпрос за двата полюса, от които идваме - джаза и фламенкото, но, от друга страна, това е шега с нас самите - представяме се за ментално болни, понякога полудяваме, докато свирим, хехехе.

Но всъщност това е играта, която стои зад името - става въпрос за двата свята, от които идваме.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

04.06 2015 в 10:56

Няма такава куха лейка като тебе, Кънчо, честно...

04.06 2015 в 06:18

Такива цигани и в българия ги има. Само Путин е решението.

Българинът обича братска Русия, не напразно видяха сметката на Станболов!!