Димитър Карагегов е програмен мениджър на Българското либертарианско общество и основен идеолог на движението за легализация на наркотиците Liberty 420, което миналата беше сред основните организатори на марша "Свобода за конопа". Повод за нашия разговор е случаят от последната седмица в "Пирогов", където беше настанено 18-годишно момче, уж предозирало с марихуана, което нападна медик и пациент, а след това отне живота си. Разговор с Димитър Карагегов за дизайнерската дрога и последствията в нашия живот:

- Случаят с "Пирогов" и нападението над медик е пореден, но този път повече се говореше за причината - "злоупотреба с марихуана". Известно е, че тревата може да отключи шизофренични състояния, но подобна агресия? Какво е вашето мнение за първоначално съобщената информация и предрусването с трева?

Тревата се превръща в любимата изтривалка в подобен род ситуации, защото е най-лесна за откриване. Десетки са случаите, в които е много трудно да определим как е настъпило дадено ПТП с фатален край, например. Когато няма кой да разкаже за случката, най-лесното нещо е да вземем проба кръв и когато в нея се открие канабис, да заключим, че точно той е виновника за трагедията. Токсиколозите удобно пропускат да отбележат, че с техниката, с която разполагат, могат да открият следи от употреба на канабис до 30 дни назад. Крайно несериозно е обаче да виним употреба от месец по-рано за всичко, което се е случило на този човек.

Моето предположение за конкретния случай е, че младежът е отключил маниакално разстройство, шизофренично или друго психическо състояние след употреба на наркотични вещества. Да, има възможност веществото, което го е отключило, да е марихуана, но това е много малко вероятно и изисква младежът да е бил генетично предразположен към шизофрения. Ако това беше така, родителите може би вече щяха да са се досетили за онзи роднина, братовчед, чичо и т.н. , който някога е имал същите проблеми, вместо да развиват историята за секта.

Най-вероятно говорим за психоза, отключена от употреба на стимуланти. Щом тези стимуланти не са били открити в кръвта му при постъпване в „Пирогов“, значи най-вероятно говорим за някое от новото поколение наркотици, наричани в България „дизайнерска дрога“. За съжаление, това е трагичен случай, който можеше да бъде избегнат с адекватна работа на институциите.

- Дизайнерска дрога - темата не е нова, но сякаш всеки път, когато стане дума за нея, хората реагират като за първи път. Какво трябва да знаем за не и защо младите я предпочитат?

Дизайнерската дрога е феномен на Войната срещу дрогата. Единствената причина на улицата да се търсят екзотични вещества като flakka, мефедрон, „билка“, пара-метоксиамфетамин, известен като „Др. Смърт“ е, че по този начин можеш да избегнеш проблеми с родителите си или държавата. Вместо да пушиш трева, която тати ще открие лесно с уринния тест, който ти прави всяка седмица, ти ще пушиш синтетична трева – “чай”, която не се открива. Вместо да взимаш амфетамин, ще взимаш Flakka и т.н. Освен това аналозите са по-евтини от традиционните улични наркотици, а понякога дори са и законни (тоест още не са забранени). Тази комбинация от „предимства“ подтиква все повече младежи и възрастни хора да посягат към „дизайнерската дрога“ и да се подлагат на смъртен риск.

Колкото и да не одобряваме ефектите на тревата, алкохола и амфетамините като общество, то поне медицината е наясно с проблемите, които могат да възникнат от употребата на тези вещества, защото ги познаваме от десетки години и сме правили стотици изследвания.

При дизайнерските наркотици нещата стоят по много по-страшен начин. Там никой си няма идея как действат на организма, какви са нежеланите ефекти, как да се справим с тях. Това са вещества, които никога не са минавали тестване върху хора, а единствената им цел е да заобикалят анти-дрога законодателството по света…и успяват.

Не се говори по тази тема в обществото и държавата, защото вторите буквално не знаят какво да правят. Наркополитиката ни се кове от лели в предпенсионна възраст, за които е спорно, че са чели нещо, издавано двадесет и първи век. Държавата ни все още говори за хероин и спринцовки в ерата на интернет борсите за покупка на наркотици, Erowid и „Др. Смърт“

В момента мащаба на проблема с „дизайнерската дрога“ се прикрива умишлено, за да се замаскира провала на държавната политика. Дори при смъртни случаи докторите пишат като причини „инфаркт“ (за 20-годишно момиче), „бъбречна недостатъчност“ и всякакви други диагнози, само и само да не се разчуе, че някой е взимал наркотици и родителите да си спестят обществения срам.

- Как тези наркотици влизат на родния пазар и защо властите правят фундаментални пропуски в тази насока?

Вече е изключително лесно да си набавиш наркотици на едро, буквално до входната ти врата. Употребяващите придобиха естествени навици да се опазват от полицията. Чатовете станаха криптирани, плащането става с анонимни криптовалути, контролът по качеството стана децентрализиран, информацията стана всеобща и достъпна. Интернет промени изоснови наркокултурата на няколко поколения.

Един 16-годишен младеж знае много повече за наркотиците от 61-годишната нарко-чиновничка в министерство. Най-малкото той знае английски, а тя не. Там са и фундаменталните пропуски на държавата. В цяла Европа наркополитиката се определя от същия тип лели, но за разлика от нашите, те са осъзнали, че вече не разбират материята и са си поканили за партньори гражданското общество и експертите от НПО сектора, за да може те да им обяснят как се прави по света. България е единствената държава, в която държим експертите и гражданите извън темата с наркотиците и сме я оставили на политиците. Когато лятото, по време на заседание на Транспортна комисия, предупреждавах депутатите за точно това, което се случи онзи ден, се смееха в залата. Това е нивото.

Затова си сърбаме и последиците. Ако искате да видите какво ще се случва с България, погледнете Полша. Там в рамките на един следобед 500 човека потърсиха помощ след употреба на „дизайнерска дрога“ в градче с размерите на Перник. Представете си „Пирогов“ препълнен до дупка с припадащи тийнейджъри – това е мрачното бъдеще, ако не започнем да преосмисляме какво правим.

- Занимавате се активно с разяснителни кампании за употребата на наркотици, вашата организация Liberty 420 прави и тестове на дрога за своя сметка. На какви случаи сте попадали?

Отново извън прожекторите остана едно момиче, което прекара 3 дни в кома в „Пирогов“ след като някой й е дал GHB (Гамахидроксибутират) – популярен rape drug (наркотик, който хората използват, за да свалят задръжките у парньора и да се възползват от него) по време на едно от тиражните хаус партита в София. Освен това сме намирали 4-хлорометамфетамин, за който посветих седмици на търсене какво точно му е приложението и открих единствено, че учените го ползват, когато искат да изпържат напълно нервната система на опитна мишка.

Спомняте ли си прессъобщението на агенция „Митници“ от този месец, че открили „нов наркотик“ на улицата – Фенталнил? Е, ние го засякохме по софийските улици още преди 2 години. Преди цели 6 години го откриха колеги от друго НПО, защото 5-ма от клиентите им предозираха още първата вечер откакто е на пазара. Това е скоростта, с която работи държавата в дигиталната епоха. Абсурдно е.

Затова решихме, че най-важната ни цел трябва да бъде да се опитваме да опазим живота на употребяващите наркотици. Не да се опитваме да коригираме поведението им и да ги сочим с пръст, а просто да ги опазим живи. Затова вложихме доста усилия в изработването на протоколи, които ако следваш, намаляваш значително вредите, които даден наркотик нанася на тялото ти. Оказваме ти и каква честота на употреба може да ти предизвика проблеми и точно какви, за да можеш да прецениш дали искаш да поемаш по този път.

Мога съвсем смело да заявя, че сме помогнали на стотици столичани, голяма част от тях – младежи. С нищо подобно не може да се похвали столичната институция, която получава 100 000 лева годишен бюджет, за да не прави това, което ние правим със 100.

- Къде можем да потърсим верния път за това да няма повече такива случаи? Повече контрол или повече свобода?

Верният път започва с осъзнаване на допуснати грешки от страна на институциите. Това е най-страшното. Те се усещат заплашени от това, което се случва на Запад и тоталното преосмисляне на политиката на „нулева толерантност към наркотиците“, която се изповядва в България. Затова и не смеят да направят нищо по темата и си защитават статуквото, в което са се настанили удобно.

Западна Европа неслучайно вече не пълни затворите с хора за по една цигара трева, само тук се случва. В момента ние сме с най-остарялото, най-кръвожадното и най-неефективното наркозаконодателство в ЕС. И от ЕС постоянно ни дърпат ушите по тази тема. Само в България органът, който трябва да кове наркополитиката е затворен орган. В него нито журналисти, нито граждани могат да гледат какво става и да се опитват да влияят на процеса. Например, в момента 70-годишната Янка Такева се води експерт, който съветва и преценява дали канабисът може да лекува заболявания или не.

Трябва ни революция в мисленето и нарколелите, които са овладели този сектор да осъзнаят, че действията им се мерят в младежки животи и дори най-безобидни на пръв поглед политики като „тестуване на всички автомобилни водачи“ или „задължително тестуване на всички ученици за наркотици“ могат да имат пагубен ефект и отражение върху пазара, наводнявайки го със смъртоносна „дизайнерска дрога“ . Това е най-трудното – признаване на грешки и поставяне на ново начало. Да поканят експертите и да започнем да мислим как да опазим младите хора най-добре.