"Темата за повтарянето на начални класове ме насочи отново да Ви потърся. Имам син - завършил образование от 3 клас до бакалавър в Германия и дъщеря - тук. Мога да Ви предложа както преки впечатления, така и обобщения. Лесно можете да се уверите, че двете страни имат различни подходи. ... Мога да ви предоставя свидетелство на единия ми дядо за повтаряне на 1 клас. Подписано от класен и от директор - негови чичовци!"

Това пише до OFFNews професорът по философия в Софийския университет Стилиян Йотов, провокиран от дискусията в парламентарната комисия по образование по законопроект на партия "Възраждане" и последвалата реакция на училищни директори. В проекта хората на Костадин Костадинов предлагат въвеждането на оценки още от втори клас вместо от сегашния десети, а класът да се повтаря при слаб успех още от 3-ти, а не от 5-ти.

Макар комисията да отхвърли законопроекта, любопитни към историята и сравнението на двете системи, поканихме проф. Йотов за интервю.

Дядо Ви е бил оставен да поставя първи клас от собствения си чичо. Моля Ви, разкажете тази история, проф. Йотов. Какъв му е бил той в училището – учител, директор?

Главен учител. Ето подписа на Илия Минков. Вижте, той е кръстен на него, на чичо си - още по-смразяващо - и си го изплющява, и толкова.

Защо?

Това удостоверение аз съм го открил след смъртта на дядо ми, но те са от грамотно семейство.

^{Снимка: Личен архив}

Бащата на моя прадядо е бил грамотен и неговият баща е бил грамотен. Съхранен е в едно църковно настоятелство подписът на пра-, прадядо ми със странното изписване на „Йотов“ с латинско „и“. От неговите пет деца всички са били грамотни. Прадядо ми може би е бил най-слабо ограмотеният, но е бил писар на Васил Радославов (министър-председател на България в периода 1913- 1918 г.), преди Радославов да тръгне да прави политическа кариера. Доста красиво е пишел. Неговият следващ брат Илия придобива учителска правоспособност в Казанлък, където се и оженва и съпругата му е учителка. Третият брат, най-малкият, е завършил Габровската гимназия и след това - школа за запасни офицери. Записал се е в университет.

Тази злокобна 1912 година, през която е издадено свидетелството, е и доста страшна за моя род, защото най-малкият брат се връща да участва във войната и е възможно на 25 декември да се е самоубил на Чаталджанските позиции.

Има и две момичета. От едната баба са едни момчета, двама от които са фотографи на селото, а третият, Илия Стойков, е следващото поколение учител, чийто подпис е на свидетелството на баща ми.

Той завършва със седмúца, нали? Успехът на отличника е повишен с една единица заради раждането на престолонаследника Симеон.

Така.

^{Снимка: Личен архив}

Дядо ми беше известен с това, че преподаваше вкъщи на деца, които не искаха да ходят на училища. И той имаше проблем с това, но казваше: „Абе те като са при Илия Йотов, той на четмо, на писмо и на някаква работа ще ги научи“. И аз съм бил свидетел как дори по време на училищни ваканции разни деца ходеха и дядо ми им помагаше. Те обичаха да ходят при него.

В този смисъл, дядо беше доста грамотен.

Двете тетрадки, изписани с рецептите от Евксиноградския дворец, където е готвил, съдържат уникални рецепти. И ако видите с каква грамотност е писал – направо убийствено.

Повтарялият първи клас?

Повтарялият първи клас. Съвсем сериозно. Просто тогава не е много ясно какво точно се е случило. Виждате, това е и предвоенно време.

Тогава е бил на 7 години. 1904 година е роден. Седмо дете. Не е най-малкият син, но примерно за най-големия брат е трудно да кажа колко беше грамотен, но той е герой на няколко тома от "банката" на Николай Орешаров. А най-малкият брат – морско училище. Дядо Тодор. Това дава повод следващото поколение – баща ми, чичо ми – страшно много от моето семейство са офицери във Варна, книги за флота, баща ми е написал няколко. На доста висока почит е било образованието.

Това свидетелство позволява да видим, първо, думичката „отделение“. От първи до четвърти клас, виждате на дядо ми свидетелството – „първо отделение“, на баща ми – „трето отделение“, а на брата на баща ми пък свидетелството е за четвърти клас. То включва не само клауза, че преминава в следващото отделение, но и в следващата степен на образование. Първите четири са отделения, след това започваш от първи клас наново.

Преди 9 септември ние имаме образователна система, в която завършваш един цикъл до четвърти клас, след това има прогимназиален и последните са гимназиални, преди баща ми да отиде в морско училище.

Същата година баща ми е наказан с намаляване на поведението. Отказал е да посрещне нацистките войници. След като са му отказали да го приемат в РМС, защото тогава Сталин и Рибентроп са приятели.

Доста самостоятелни хора са били и виждате оценките. Те са изключително реални. Виждате на брата на баща ми какви са оценките в четвърти клас – „добър“, „добър“ и „мн. Добър“, но преобладаващо „добър“.

А сега: две, три двойки на матура по математика във Варненската математическа гимназия. Какво означава това?

Връщате ме към днешната ситуация в образованието и повода за нашето интервю: въвеждането на оценки още от втори, трети клас и по-ранното повтаряне на класа - от трети клас, а не от пети – биха ли ни помогнали да повишим грамотността? До какво биха довели подобни промени?

Първо, смятам, че това предложение на „Възраждане“ - за въвеждане на оценки във втори и трети клас - е лишено от предварителна социология. Зад всичко това стои тяхното желание по някакъв начин да бъдат допълнително принудени, дискриминирани ромските деца, които не ходят на училище.

Вероятно това стои и зад другото им предложение, за повтаряне на класа от по-рано.

Да, да, това е. Идеята е по някакъв начин да бъдат насилствено ограмотени, защото е тягостно. Може би в края на социализма степента на грамотност на цялото българско население е била висока. Днес обаче вече имаме неграмотни деца на неграмотни родители.

Около 2,4% от учениците в Германия повтарят. Но ние имаме ли представа в България колко ученици повтарят? Намирал съм информация за Пловдивска област – 1,7%, като най-ниско е 0,7% в Смолян. Значи може да се очаква, че най-добрите деца са в Смолян, а пък най-лошите – в Пловдив. Или някъде се пишат оценките, или се пускат децата.

Ако действително в една развита страна, в която ограмотяването не е да не е на почит, каквато е Германия, имаш два, два и няколко процента, вероятно това е процент, с който трябва да приемем да живеем. Но ние не знаем какъв е у нас. Ако е 1,7% за страната, би трябвало изобщо да не се притесняваме.

Оттук обаче започва по-сериозният проблем. В Германия има немалко деца, които повтарят по свое собствено желание с идеята да могат да изкарат малко по-добър резултат, от който зависи бъдещото им развитие. Няма да изключа и в България да е открита тази възможност, но отново не можем да посочим проценти, не можем да видим тенденции, не можем да видим дори политики.

Продължава на стр. 2