На 1 ноември, малко след като шествието на преподаватели и студенти трябваше да заобиколи "Св. Александър Невски" заради намиращите се там контрапротестъри, от камбанарията се развя националният флаг и камбаните забиха. Оказа се, че това е самоинициатива на иподякон Станислав Въчин, който е студент по богословие в четвърти курс. Няколко минути след това той беше уволнен.

Как се случи твоята "окупация" на камбанарията, ако мога така да я нарека? Беше ли я планирал или беше импровизация?

Не, не беше импровизация. Предната вечер го планирахме с един мой колега, с когото сме добри приятели и съседи в общежитието. Сутринта той дойде с мен за морална и физическа подкрепа, защото сам нямаше как да развея знамето. Качихме се горе, разбих камбаните, развяхме знамето. След което, долу на входа на камбанарията ме чакаше отец Костадин, един от ефимериите, заедно с един от администраторите на храма и ми казаха, че ще ме уволнят.

След колко време стана това?

Веднага. Още докато съм бил горе. 

Предполагаше ли, че след като би камбаните и развя знамето, ще те уволнят?

Бях подготвен, но смятах, че след всичките тези години, в които съм служил вярно, няма да се случи това. Смятах, че ще подходят към случая не със снизхождение, ами с разбиране. Все пак аз не съм направил нещо лошо и мислех, че ако заема някаква позиция, те ще ме разберат.

Срамуваш ли се от постъпката си?

В никакъв случай. Аз съм си изпълнил моралните за християнин задължения и като гражданин, и като българин.

А как реагираха колегите ти във факултета, преподавателите ти?

От факултета бяха изключително възторжени, всички бяха горди от мен. Не всички преподаватели, но от колегите негативизъм не съм чул.

Как приемаш мнението на епископ Тихон, с когото разговаряхте днес в Нова ТВ, че църквата не трябва да заема страна в настоящия обществен спор?

Това обществено не е ли на църквата? Когато един християнин е репресиран, църквата не трябва ли да вземе позиция? Когато единият кара другия да гладува, не трябва ли църквата да вземе позиция? Не мога да седя отстрани мълчаливо.

А каква е твоята позиция? Постоянно обвиняват "Ранобудните студенти", че обслужват ГЕРБ и други партии. Ти имаш ли някакви политически пристрастия?

Аз имам политически пристрастия, но не ги виждам в политическата си партия. На никого не служа и на никого няма да служа. За това нито сме платени, нито търсим медийни изявления, нито искаме някаква бъдеща обществена подкрепа. Някои казаха, че ще правим партия. Това са абсолютни, пълни глупости и провокации. Ние просто искаме да живеем един по-добър и смислен живот.

Лично за теб, боиш ли се, че си си прекъснал пътя към църквата и един вид си си подлял професионално вода?

Църкви в София и България колкото искаш има. Това, че е по-малко престижна, не означава, че присъствието на хора и Бога е по-малко концентрирано вътре. Не се притеснявам. Имам единствено страх от страха, че хората ги е страх от това да вземат позиция. Достатъчно съм се доказал през годините на хората, че да ме приемат като личност и капацитет. Това, че съм попречил на някого, това малкото камъче да не обърне нещо, това са вече други неща.

Тоест, ти определяш действията и изказванията на епископ Тихон като политически?

Да, защото ние като разговаряхме с него по телефона той каза "Аз, ако не те уволня ще излезе, че подкрепям действията ти и студентите". И аз му казах: "А ако ме уволните, какво излиза?". Той ми каза да не го поставям в такива тънки ситуации. Днес също повдигнах този въпрос, но той не отговори. Другото е, че в храма се правят много административни нарушения, но те тъй като не пречат на никого, няма наказания и не им се обръща внимание както на моето нарушение.

Ти спомена в Нова ТВ за някакви нерегламентирани кръщенета.

Това са нарушенията и не са никак малко. В практика се е превърнало това. Беше ми обяснено, че това се правело за собствено поощрение. За едни може, а за други не може. Трябва да се отговори какъв е този двоен стандарт. Искам да знам, като мен са ме махнали, защо другите са още там.

От думите ти разбирам, че все пак не си се отказал някой ден да станеш свещеник.

Не знам, не съм бил много за тази идея, но по скоро на тази позиция, на която съм бил до момента, бих искал да остана. В църквата си цял живот, каквото и да правиш.

Готов ли си някой ден, за да станеш духовник, да си "глътнеш граматиката" и да започнеш да премълчаваш гражданските си убеждения?

Никога няма да направя това нещо. Надявам се да остана с това мислене и за напред. Когато един човек остане без морал, какво ще покаже той на обществото? Точно това е призванието на свещеника: да показва морал.