Quantcast

КЗК препрати спора за собствеността на БТК в Брюксел

OFFNews Последна промяна на 20 февруари 2015 в 13:15 1253 0

Комисията за защита на конкуренцията прекрати производството по спора за собствеността на БТК и препрати преписката в Главна дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия.

Решението на КЗК е от 18 февруари. Взето е на закрито заседание.

Производството бе образувано на 14 януари 2015 г. по жалба на изпълнителния директор на доскоро контролираната от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев фирма "Технологичен център-Институт по микроелектроника-.ТЦ-ИМЕ." (ТЦ-ИМЕ) Теодора Танева. В писмото си от 12 януари тя сезира комисията, че е променена собствеността, без да е била уведомена КЗК, както изисква законът.

В писмото й се казва, че контролът върху БТК е бил прехвърлен от ТЦ-ИМЕ (крайната компания по веригата от фирми с мажоритарен дял в БТК) върху регистрираното в Люксембург дружество SHCO 79 S.a.r.l. без ТЦ-ИМЕ да е било уведомено.

Всъщност, и зад двете фирми стои Цветан Василев (за което свидетелства и един от хората на Василев в управата на БТК - Златозар Сурлеков - пред "Капитал") и по всяка вероятност банкерът е прехвърлил скоростно БТК на другото свое дружество заради това, че контролът му върху ТЦ-ИМЕ чрез верните му доскоро хора вече се поставя под въпрос, а с това се застрашава и властта му върху БТК. За пропукване на влиянието на банкера говори и фактът, че сигналът до КЗК срещу прехвърлянето на акциите от БТК в люксембургската фирма е подаден не от друг, а от изпълнителния директор на ТЦ-ИМЕ Теодора Петрова Танева. Не са за пренебрегване и атаките срещу ТЦ-ИМЕ от фирма, свързвана с Делян Пеевски, започнали през юни 2014 г., когато започнаха и атаките срещу банката на Василев КТБ. По искане на тази фирма сега ТЦ-ИМЕ е в процедура по несъстоятелност, назначен е синдик и се правят опити за смени в ръководството.

В сигнала на Танева се посочва, че в началото на месец ноември 2014 г. ТЦ ИМЕ е сключило договор за залог с КТБ, който е обезпечило с всички притежавани от дружеството акции от капитала на "Технотел инвест" АД и така е лишено от възможността да упражнява юридически и фактически контрол върху "Технотел инвест" и "Бромак телеком инвест". Цитира и публикация във в. "Труд", според която непосредствено след поставянето на КТБ под специален надзор (20 юни 2014) "Бромак телеком инвест" е прехвърлило дяловете си във V Telecom Investment S.C.A. и V Telecom Investment General Partner S.A на SHCO 79 S a r l, Люксембург. Това, пише Танева, позволява упражняване на решаващо влияние върху органите на управление на БТК ЕАД, доколкото според Устава на дружеството повече от решенията на Общото събрание се взимат с квалифицирано мнозинство – 2/3-ти или ¾-ти от всички акции. По този начин SHCO 79 S a r l, Люксембург има възможността да оказва решаващо влияние върху тези решения. Заявява, че ТЦ ИМЕ като дружество-краен собственик в България на мажоритарния пакет акции в БТК ЕАД не е било по никакъв начин уведомено за това прехвърляне.

В мотивите към решението си да прекрати производството и да го прехвърли на ЕК КЗК пише:

"В КЗК не постъпиха категорични доказателства за реалното прехвърляне на дялове на „Бромак телеком инвест“ АД в (…)* на SHCO 79, s.a.r.l Люксембург, което да доведе и до промяна в контрола върху БТК ЕАД. Също така в хода на проучването постъпи противоречива информация (от ТЦ-ИМЕ АД, „Бромак“ ЕООД, „Бромак телеком инвест“ АД и БТК ЕАД) за структурата на капитала и контролиращия акционер в „Бромак телеком инвест“ АД. Липсва яснота и по отношение на лицата, упражняващи краен контрол върху „ТЦ-ИМЕ“ АД.

Независимо от това ако се допусне, че е налице прехвърляне на дяловете на „Бромак телеком инвест“ АД (продавач) в (…)*на SHCO 79, s.a.r.l Люксембург (приобретател на акциите) и че ТЦ-ИМЕ е крайното дружество от българска страна по веригата на собственост върху БТК ЕАД, притежаващо мажоритарен пакет акции в телекомуникационната компания и приобретателят на акциите е с едноличен собственик г-н Цветан Василев, при така очертаната ситуация евентуалното прехвърляне би попаднало в хипотезата на чл.22 от ЗЗК. В този случай засегнато предприятие е всяко от предприятията, които придобиват съвместен контрол от една страна и от друга – придобиваното съществуващо предприятие.

Съгласно предоставената в хода на проучването информация поне две от засегнатите предприятия (групата ВТБ и БТК ЕАД) са реализирали оборот през 2013 г. (годината преди евентуалното прехвърляне на дялове), покриващ праговете на чл.1, ал.2 от Регламент (ЕО) № 139/2004 г. на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО).

В тази връзка следва да се има предвид, че Европейската комисия е компетентна да оценява концентрации, които покриват праговете за оборот по чл.1, ал.2 и ал.3 от Регламента за сливанията, т.е. тези с общностно измерение. Следователно и на основание чл.21, т.3 от Регламента за сливанията нито една държава-членка няма право да прилага националното си законодателство по отношение на конкуренцията спрямо концентрация с общностно измерение.

Наличието на разделена компетентност не позволява на КЗК да направи преценка доколко сделката би представлявала концентрация по смисъла на чл. 22 от ЗЗК и какъв би бил нейния ефект върху конкуренцията на
съответния пазар, т.е да извършва оценка по същество Към настоящия момент, поради факта, че са изпълнени заложените в чл. 1, параграф 2 от Регламент 139/2004 г. изисквания, КЗК няма правомощия да разглежда евентуално извършената сделка по същество. Следователно, предвид размера на реализирания от горепосочените засегнати предприятия оборот за 2013г., се установи, че са достигнати 6праговете по чл. 1, параграф 2 от Регламент № 139/2004г., т.е. евентуално извършената сделката би попаднала под изключителната юрисдикция на ЕК.
Въз основа на гореизложените обстоятелства и на основание чл. 60, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 41, т. 1 от ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията

РЕШИ:
1. ПРЕКРАТЯВА производството по преписка КЗК 41/2015 г., поради липса на компетентност.
2. ИЗПРАЩА преписката в ГД Конкуренция – ЕК по компетентност.
На основание чл. 64, ал.1 от ЗЗК решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването по реда на АПК, а за третите лица - от
публикуването му в електронния (публичния) регистър на КЗК".

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !