''Японизация'' на европейската икономика е по-вероятен сценарий от този за дълбока рецесия

Интервю със Стоян Мавродиев

Г-н Мавродиев, какви са вашите очаквания за българската икономика и банковата система? Готови ли са да се справят при сценарий за европейска рецесия?

Действително, българската икономика и банковата ни система са в добро състояние, като моите притеснения са по-скоро за наднационалните системи. Няколко водещи банкери вече отправиха предупреждение, че потискането на лихвените равнища свива доходността на банките и затруднява оценяването на рисковете, като в същото време регулаторните изисквания се затягат постоянно. Не критикувам тези процеси, но те са факт и, съответно, агресивната парична политика надали води сама по себе си до очаквания ръст на кредитирането, който да подкрепи икономически ръст над 1%. По-скоро критиката ми е към някои сфери на икономиката, където Европа изостава по отношение на либерализацията и адаптацията на регулациите – особено във високотехнологичния сектор. Виждате, че ЕС изостава вече не само от САЩ, Япония и Южна Корея като технологичен лидер, но и от Китай. Лично за мен това е повече от притеснително.

Има ли вероятност да се сбъднат прогнозите за рецесия на световната икономика? 

Вероятност винаги има, особено когато доходността при определени активи е потисната и инвестиционните потоци са принудени да се насочат към акции и недвижимости. Въпреки това, моите очаквания поне за Европа са, че по-скоро ще се сбъднат предупрежденията на много колеги икономисти за т.н. „японизация“ на икономиката – комбинация от застаряващо население, нисък ръст на БВП, висок държавен дълг и ниска инфлация. Смея да твърдя, че вече се виждат ясни признаци за този феномен – през последните години средният ръст на Еврозоната е около 1%, докато американската икономика се цели в 3%. В същото време Европейската централна банка вече е приложила голяма част от своя арсенал за стимулиране на икономиката, докато Федералният резерв успя да „презареди“ някои от своите оръжия.

Прогнозираното вдигане на лихви по кредити така и не се случва. Ще има ли такова всъщност и ако да, кога може да се очаква?

Мисля, че точно пред „24 часа“ прогнозирах, че вдигане на лихви по кредитите няма да има в обозримо бъдеще и излязох прав. Има ясни политики на водещите централни банки в света и динамиката в България повече или по-малко е тясно свързана с действията на ЕЦБ. А там се говори по-скоро за задълбочаване на стимулите и сваляне на лихвите, отколкото за вдигане. Това е и част от този феномен на „японизация“ на икономиката.

Основателни ли са предупрежденията на БНБ към банките да не поемат излишни рискове при кредитирането?

Предупрежденията са основателни, но тук трябва да вземем предвид и че големите световни банки са публично-търгувани дружества, които не само трябва да осигуряват доходност и печалби на своите инвеститори, но и са много чувствителни към динамиката на капиталовите пазари. А такава доходност и респ. подкрепа за акциите им на капиталовия пазар е все по-трудно да бъде постигната в продължителен период на прекомерно ниски лихви. У нас ситуацията е малко по-спокойна, тъй като едва няколко банки са публични дружества и то с малки листнати дялове. Ето защо смятам предупрежденията на БНБ за уместни. И все пак, политиките за поемане на рискове при кредитиране вероятно ще се определят в рамките на Еврозоната и тук, в България, сме по-скоро функция от тях.

Нека да ви върна на банкова тема. ББР отчете 50% ръст на печалбата за деветмесечието. На какво се дължат тези резултати?

Растежът на печалбата се дължи главно на разширеното портфолио на банката с редица успешни проекти, които генерират ръст на приходите. В същото време успяваме да запазим ефективността на разходите си и така увеличихме печалбата с този, смея да твърдя, внушителен процент. Освен това, имайте предвид, че ББР е изцяло извън сегмента на бързите печалби, каквито са пазарът на ипотеките, потребителското кредитиране, картовите разплащания и транзакции. Тоест, не е много лесно да постигнеш такъв ръст на печалбата, когато нямаш и държавни гаранции зад гърба си. Като изключим програмата за енергийна ефективност, ББР не ангажира държавния бюджет, а привлича ресурс единствено на базата на собственото си добро финансово състояние.

В каква посока ще се развива ББР – ще кредитира малкия и средния бизнес или ще се ориентира към големи клиенти?

ББР е банка за развитие, т.е. нейната основна задача е да подпомага икономическото развитие на България, като подкрепата за малкия и средния бизнес е един от аспектите, предвидени в закона за дейността на банката. В различните си периоди ББР прилага различни инструменти. Например, до преди 15 години достъпът до финансиране за малките и средните предприятия бе ограничен, лихвените нива за бизнеса бяха много по-високи, а ресурсът на ББР беше по-евтин от този на частните търговски банки и през него се стимулираше бизнесът в страната. Днес повечето частни банки се финансират по-евтино от ББР, до голяма степен и като следствие от паричната политика в Еврозоната. Съответно, компаниите рядко поглеждат към ресурса на ББР като нещо на ексклузивно ниска цена. Поради това и официално заявих визията си, че ББР може да разшири инструментите за подкрепа на малкия и средния бизнес чрез финансирането на инфраструктурни проекти, които създават среда за неговото развитие. Подобряването на инфраструктурата има широк ефект върху общото икономическо развитие, включително и върху сектора на МСП. Ако се вгледаме в картата на България, именно регионите с по-развита инфраструктура са с по-високи икономически показатели и имат по-развита бизнес среда.

Кои проекти визирате?

Последните години подпомогнахме може би най-големия проект за дигитална инфраструктура в страната – на Виваком. Участвахме в една от най-сложните инвестиционни сделки за оздравяване на българска компания и дадохме нов шанс на Булсатком, при това натрупвайки ноу-хау с партньори като Блекрок (най-голямата компания за управление на активи в света) и ЕБВР, Лондон. По този начин групата на ББР успя да се позиционира в предлагането на специализирани услуги със значителна сложност и с много висока добавена стойност за клиентите. Пример в тази насока е и успешната сделка с “Юнион Ивкони” – комплексно финансиране на мениджърско изкупуване, едновременно с придобиване на най-големия конкурент на съответния пазар. Продължават усилията ни по преструктуриране и оздравяване на „Спарки Елтос“, дълго след като подкрепялите ги в добри времена финансови институции се оттеглиха. Подпомогнахме и развитието на едни от най-ценните залежи на ресурси за строителния бизнес, така че да можем да изграждаме пътна инфраструктура с още по-добро качество.

Така че ББР продължава мисията си в подкрепа на малкия и средния бизнес, като разширява дейността си в условията на ниски лихви в Еврозоната, подпомагайки икономическото развитие на България.

На фона на тези успешни числа за ББР, постигнати под Ваше ръководство, се дискутираше въпросът за възнаграждението Ви. Увеличихте ли заплатата си спрямо тази на вашите предшественици Ангел Геков, Димо Спасов, Асен Ягодин?

Сегашното ръководство на ББР не е променяло модела на управление и формиране на заплатите на борда спрямо завареното положение. Членовете на предишните ръководства също са участвали в Съветите на директорите на Националния гаранционен фонд и МФИ „Джобс“. Техните предшественици – също. Аз и екипът ми сме в борда на новосъздадените дъщерни компании и работим „pro bono“ там.

И все пак, държавата ли плаща вашите заплати?

Погрешно схващане е, че заплатите в банката плаща българската държава и в частност данъкоплатецът. ББР е търговско дружество, което работи изцяло на пазарен принцип. Ние работим по правилата на търговските банки и не черпим ресурс от държавния бюджет. ББР реализира значителна печалба от своята дейност и внася дивидент в хазната – тази година приносът ни беше над 20 млн. лева. Тоест банката не само изпълнява приетата стратегия за подпомагане на икономиката, но и реализира сериозни приходи и ползи за българската държава.

*Интервюто е публикувано в "24 часа"

Следете новините ни в GoogleNews