Андрей Кончаловски: Русия разруши Путин

Кристиан Неф, Der Spiegel (Германия)

OFFNews Последна промяна на 29 юли 2017 в 16:31 10755 0

Студиото на Кончаловски се намира в бившия културен дом на съветския партиен официоз „Правда” на московската улица „Правда”. Съвпадението не е лишено от ирония. Понеже Кончаловски – това е човек, който не вярва в никаква истина и няма високо мнение за политическите убеждения. Още в съветско време той е смятан за неудобен. 79-годишният творец идва от знаменито артистично семейство. Неговият баща, Сергей Михалков, пише по поръчка на Сталин текста за химна на СССР, а брат му е Никита Михалков, носител на „Оскар”. Кончаловски, който носи фамилията на своята майка, през 80-те снима филми в Холивуд, а след това живее в Италия и Франция. Филмографията му включва 30 заглавия и още толкова сценарии, освен това е поставял опери и спектакли в Париж, Милано и Ню Йорк. За новия си филм „Рай” през 2016 г. Кончаловски печели „Сребърен лъв” от фестивала във Венеция. „Рай” беше включен и в шортлистата на кандидатите за чуждоезиков „Оскар”. Това е филм за войната, който предизвика множество спорове, както често се е случвало с произведенията на Кончаловски и с неговите възгледи за ситуацията в Русия. Тази руско-немска продукция, заснета недалеч от Нюрнберг, тръгва по кината в Германия на 27 юли.

SPIEGEL: Андрей Сергеевич, вашият нов филм се казва именно „Рай”. При това става дума за съдбата на трима души по време на войната – и тримата загиват. Немски офицер от СС, френски жандарм и живееща във Франция руска аристократка, която спасява две еврейски деца. По-голямата част от действието се развива в концлагер. Вие казвате, че въпреки всичко, това не е филм за Холокоста, а за съблазняващото зло. За това, как хората искат да създадат рай за себе си. Какво разбирате под това?

Андрей Кончаловски: Когато мислех какъв да бъде моят герой във филма, офицерът от СС Хелмут…

—… аристократ-идеалист, който цитира Толстой и Чехов и по заповед на Химлер трябва да разкрие корупцията в ръководството на концлагера…

— … то аз си представях, че той трябва да бъде подобен на ангел. Той трябва да е толкова неотразим, така прекрасно да изглежда, че всичко, което говори да звучи като истина. Оттам възниква голяма двойнственост, която исках да покажа в този филм. Понеже Хелмут – все пак е убеден нацист, национал-социализмът го вдъхновява. Аз не исках да направя така, че за зрителите да е лесно да идентифицират злото и лъжата на нацизма. Да се показват зли нацисти е скучно. Това толкова често е правено, че вече е станало непоносимо. Освен това искам да се доверя на публиката, която сама да направи своите изводи. Когато зрителите си излизат след прожекцията, те не знаят какво точно се е случило. Те са объркани и това объркване е важно за мен. Глобалното зло никога не е просто, то е много сложно.

— И за това е още по-трудно да се пренесе на екран.

—Щом, както в този случай злото примамва, за мен стана ясно кога филмът вече е готов. Голяма илюзия е да се мисли, че режисьорът може да осъществи първоначалната си идея. Фелини казва, че най-решаващият момент идва към края на снимките, когато започва монтажът. Тогава е и моментът, когато твоят филм те гледа право в очите.

— Вие трудно се решавате да снимате „Рай”. Защо?

— Ако помислим за стандартното, обществено възприятие, тогава просто е невъзможно да се заснеме още един филм за Холокоста. Един от проблемите на нашето време е скъсяването на паметта. Младите знаят все по-малко, всичко е в интернет. От друга страна, заливането с информация води до опошляване. Холокостът? Ние знаем за него, смятат мнозина. Затова аз съм длъжен да снимам така, че хората да не кажат, че те вече са гледали това при Спилбърг. Реалният живот в концлагера показвам в продължение на малко повече от седем минути.

— Това е черно-бял филм с дълги монолози. Нима това работи в епохата на блокбастърите?

— В Русия аз се намирам в щастлива ситуация, защото не ми се налага да мисля за приходите от разпространението. Когато живеех в Америка, това беше различно.

— Руските критици се оплакват, че във вашите филми няма катарзис, няма духовно пречистване. Това объркване вероятно е свързано с начина, по който показвате немския офицер от СС.

— Аз обичам своите герои. Обичам и Хелмут. В крайна сметка ти обичаш човек, не защото той е добър. Ти го обичаш и не знаеш защо. Но ти страдаш, когато той върши лоши неща. Аз правя филми за тези хора, които днес вече не ходят на кино, искам да ги върна в залите. Това са филми за родители, не за деца. Затова написах едно обяснение, че никой не трябва да идва на моите филми с пуканки. И хората седят на местата си без пуканки. Това е интересен филтър.

— По същия начин и руската аристократка Олга, която се играе от вашата съпруга Юлия Висоцкая, обърква мнозина. Тя седи в концлагера и се хвърля на врата на офицера от СС, защото той иска да я спаси. Тя му казва, че той е представител на народ, чието величие му дава право на всякакво насилие. Това е дяволска фраза.

— Там е най-ниското ниво, на което пада тази жена. След това тя разбира какво е казала. И тук има същата двойнственост: ние никога не знаем в какво ще вярваме днес или утре. Една илюзия се сменя от друга.

— В Русия сега показват филма „Собибор” с Кристоф Ламбер и Константин Хабенски. Става дума за един съветски офицер, който организира масово бягство от лагера на смъртта „Собибор”. Той остава „победител в неравната битка с фашистката машина за унищожение”, съобщава ни рекламния текст на филма, защото с него, казват те, е истината, а с фашистите – лъжата. Това ли е общото мнение в Русия за това време?

— Това е просто профанизиране. За Русия е характерна мисловна двойнственост. Ние сме архаична нация, мнозинството хора у нас живеят в каменната ера, но в същото време ползват айфони. А що се отнася до нашата ценностна система, сравнена с Европа, то ние се намираме в XI или XII век, когато все още не е имало никаква буржоазия, не е имало граждани. За това е писал още Маркс. Така например, у нас никога не е имало собственост. Когато човек няма нищо, което трябва да защитава или може да продаде, той не може да разбере какво е това пазарна икономика. Затова и много руснаци не могат да разберат немците, както и обратното: съществува различни системи на приоритети. Освен това руското мислене е и манихейско: в него има само светлина и тъмнина, черно или бяло – това е една от причините за кризата на нашето общество. Диалогът между левите и десните в Русия никога не води до помирение или споразумение.

— Вие казвате, че „Рай”идва във време, когато върху Русия има натиск. И затова, добавяте, че това е добре, ако германците гледат филма, който може да им каже нещо за Русия. Кое е водещото?

— Че ние не произвеждаме само танкове, но и отглеждаме рози. Че ние можем да правим сериозно кино.

— Във вашия предпоследен филм ставаше дума само за Русия. В „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин” (2014) вие показвате село, в което вече нищо не се прави. Вие показвате алкохолизъм, манипулираща телевизия, корупция и хора, които говорят само на загрубял сленг. Мнозина приеха това като унижение за Русия.

— Аз не виждам в моя филм унижение на Русия. В него просто се показва животът на хора, които аз обичам, и които, колкото и странно да е това, съвсем не страдат. Там има героиня, която иска да замине за града. И в това се изразява тази руска архаика, руският свят. С какво западните санкции биха могли да навредят на тези хора? Смешното е, че тези хора там цял живот са под санкции. Те не тичат, за да търсят френски камамбер, защото той внезапно ще изчезне от магазините. За мен беше важно да направя филм за руската провинция, защото още един път се убедих в това, че руснаците имат невероятна сила на издръжливост.

— Вие нямате много работа с държавата.
— Нашият народ никога не е взимал участие в управлението на страната и така и не се е научил да се разпорежда. Държавата не може да принуди руснака за нищо. Да, Западът ще налага санкции, тогава народът веднага ще се патриотизира. Започва война и след това всички веднага се сплотяват. Но когато няма война, тогава националната идея се разсейва.

— В една ваша реч казвате, че в Русия е възможно всичко, освен реформи.

— Имах предвид успешни реформи. Ние все още не сме разгадали руския културен код. На мен немският ми е по-ясен, отколкото нашият. Руснакът е селянин, германецът по рождение е или селски стопанин, или буржоа, той участва в държавните дела. Селянинът притежава съвършено различни качества, той винаги е настроен враждебно срещу държавата, защото тя винаги му отнема нещо. Западът не е в състояние да разбере това. ЦРУ предвиждаше през 90-те, че у нас ще се стигне до гладни бунтове. Пълни глупости. В Русия не може да има никакви гладни бунтове, защото руснаците винаги са готови за глад. Тяхното търпение е толкова голямо, че те могат да преживеят несправедливостта.

— И в същото време ги влече невъздържаността.

— Още Достоевски казва: руският човек е или звяр, или ангел. Ако не вярва в бога, то може да стане ужасен звяр. Почти никой не го разбира това, дори на нас ни е трудно да го разберем.

— Според вас, Путин ли е човекът, от който руския народ има нужда в момента?

— Мнозина казват, че Путин, уж, разрушил Русия. Не, обратното е. Русия разруши Путин. В началото той беше прозападно настроен, но когато той видя ситуацията у нас…Като че ли му се налагаше постоянно да удържа движещи се тектонски плочи, за да избегне земетресение. Путин слуша тектониката, чува масите. Но на него, както на всеки руски управляващ, му е трудно да ръководи държава, чието население няма никаква представа за демокрацията, което не взима участие в управлението на страната и което, в унисон с устойчивата традиция, доброволно делегира цялата власт на един единствен човек. И които след това чакат държавата да се грижи за тях, единствено, разбира се, без те да правят нищо. Нашият историк Владимир Булда казва, че либералите не разбират тази връзка, а именно: руският народ създава точно такава власт, която съответства на неговата представа за власт.

— Смята се, че руснаците не са войнствени, но в същото време настоящите патриотични настроения объркват. Според резултатите от една анкета, 86% са уверени, че светът се страхува от Русия. И 75% смятат, че това е добре. А вие мислите ли, че това е добре?

— За това, че светът се страхува от Русия не са виновни руснаците. Западът ни оказва натиск, също така превратът в Киев бе организиран отвън. Днешният световен ред отговаря на интересите на САЩ.

— Нека сега не спорим за Украйна.

— Защо да не поспорим? Ще ви дам още един цитат от статия на бившия чешки президент Вацлав Клаус: днешната ситуация е провокирана от Западна Европа и САЩ, те искаха конфронтация с Русия и използваха Украйна като нещастен инструмент. Не Путин провокира тази ситуация.

— Клаус е доста спорна личност и далеч не може да се нарече обективен.

— Става дума за конфликт на две цивилизации. Между два толкова различни свята винаги е съществувала вражда. Западният човек винаги ще се страхува от руския, дори и да няма за какво. Но тогава той ще пие водка с него и всичко ще бъде добре.

— Вие често живеете във Франция и Италия и казвате: в Европа нещата са зле. Там има, казвате, безпардонна имитация на демокрация, политкоректност и мултикултурализъм, които водят до нейния упадък. Това звучи много апокалиптично. Кажете, от руската гледна точка, толкова ли е лошо всичко?

— Ако ние даже не искаме да си спомним книгата на Шпенглер „Залезът на Запада”, то дори папа Франциск заяви, че в Европа няма никакви нови големи идеи. Това е трагедия, комично свързана с това, че няма никакъв дефицит. Когато човекът в материален план има всичко и той се чувства абсолютно свободен, тогава той постепенно се превръща в интелектуално животно. Повишаването на производителността се превърна в мания, както и абсолютизацията на правата на човека. Когато човешките права се ценят повече от човешките задължения, това разрушава гражданина, а в крайна сметка и държавата. При германците това няма да се случи, те знаят своите задължение, там държавата работи. Но италианците, испанците или гърците? Универсалните човешки права – това е илюзия, идея на болшевиките. Точно както мултикултурализма, различните култури се развиват с различна скорост.

— Смятате ли, че и обединена Европа е илюзия?

— Колосална илюзия. Очаквам някакво възраждане на националния дух в европейските страни. В Европа залагам на Германия, вие, от моята гледна точка, сте най-важната философска нация.

— Нека се върнем още малко към вашия филм „Рай”. Той е съвместна руско-германска продукция. От снимките на филма вие оставате с чувството, че, както казвате, у германците има сериозни ментални проблеми. Бихте ли разяснили това?

— Те се страхуват да кажат, че са немци. Те се страхуват да се гордеят със страната си. Да, в историята на Германия има трагичен период. Но след това са пораснали вече три поколения, които нямат нищо общо с национал-социализма. Защо те да не трябва да се гордеят със своята страна? „Немски патриот” звучи, по мнението на мнозина политкоректни идиоти, почти като „фашист”. Откъде е този страх? Политкоректността убива всичко в Европа.

— Има доста страни, в които думата „фашизъм” все още се използва като бухалка, когато нещо не им харесва в Германия. Например, Полша и разбира се, Русия, която обвинява немците в това, че именно те са поддържали уж фашисткия режим в Киев?

— Тук политкоректността се използва като средство за демагогия. А демагогията е оръжие на посредствеността. Между другото, по време на снимките в Германия имах усещането, че източните немци все по-често играят ролите на нацисти, отколкото западните немци. Така например, нямах актьор за ролята на Химлер, не намерих никого. Може би у западните немци чувството за вина е възпитано по-силно, отколкото у източните?

— Има и западни немци, които са играли Химлер, например, Улрих Ноетен в „Крахът на Третия Райх” (2004). Но това е вярно: в своето самовъзприятие ГДР беше антифашистка държава и дълги години набиваха в главите на източните немци, че те нямат много общо с историята на „Третия Райх”.

— Да повторя: усещането ми е, че у германците има комплекси, които се култивират изкуствено. Например: национализмът след Нюрнбергския процес се отъждествява с национал-социализма. Но това не е едно и също. В историята е имало забележителни националисти. Но националист и популист са две думи, които днес често се използват като обвинения. Защо изначално трябва да е лошо, ако някой говори неща, които са популярни сред народа? Извинете, аз в Германия не бих говорил така. Но Русия е свободна от политкоректност, ние понякога казваме най-невероятни неща.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !