Какво предстои за ЕС през 2025 г.

„Сигурност, Европа“ е девизът на полското председателство на Съвета на Европейския съюз, което започва на 1 януари. То съвпада с период на неяснота около войната в Украйна, предстоящото встъпване в длъжност на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп и политическите сътресения в Германия и Франция.

Какъв дневен ред ще наложи Полша и в кои посоки ще се работи за напредък?

Полша се подготвя да поеме председателството на Европейския съюз от 1 януари от Унгария. И може би оттук да започнем – как ще се различава председателството на Полша от председателството на Унгария? Мария Симеонова – ръководител на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика:

„Преди унгарското председателство имаше сериозни опасения, разбира се, оправдани, заради позиционирането на Унгария в рамките на Европейския съюз като една по-скептична държава най-вече по линията на действията на Европейския съюз, но и на цялата евроатлантическа общност спрямо войната в Украйна. Унгария се превърне в държавата, която най-често използваше правото си на вето, за да блокира много важни и спешни решения, засягащи сигурността на европейския континент. Много често изход от тези ситуации се намираше, но все пак Унгария и както виждаме в други държави като например Словакия, започват да се развиват едни по-крайнодесни наративи за това как Европейският съюз да се справи с многобройните предизвикателства, най-вече геополитически, с които се сблъсква и ще се сблъсква. Полското председателство е първото от така наречената тройка – Полша, Дания и Кипър, са трите държави в този формат. Те усилено ще координират помежду си приоритетите на техните председателства за година и половина. Към полското председателство се гледа с надежда за по-смели действия в рамките на Европейския съюз за справяне с рисковете пред сигурността на европейския континент. Аз мисля, че през следващата година не само от страна на полското председателство, но и на Европейския съюз, ще им действия по линия на тази осъзната сериозна заплаха от хибридни атаки. Тази година имаше редица избори, включително в близки до нас държави, по време на които видяхме как чрез зловредни информационни кампании може да се обръщат резултати. Провеждането на избори всъщност се оказа входна врата за такива хибридни атаки, които могат да разместват вредно влияние и да влияят върху състоянието на нашите демокрации.“

Основната тема на председателството е „сигурността“ в седем основни политики: външна, енергийна, икономическа, продоволствена, климатична, здравна и информационна. В тези сфери са и най-неотложните предизвикателства, пред които е изправен Евросъюзът.

Министърът на европейските въпроси на Полша Адам Шлапка:

„Девизът на полското председателство, на Съвета на Европейския съюз, ще бъде „Сигурност, Европа“. Този девиз подчертава отговорността за нашата споделена сигурност и цели да очертае европейската дискусия, приоритети и действия за справяне с най-належащите проблеми и предизвикателства.“

Ако си позволим да степенуваме направленията може би на първо място да поставим енергийната сигурност – знаем, че редица страни, най-вече като че ли Гърция, се оплакват от високите цени на енергията, които правят европейските икономики по-слабо конкурентни на САЩ и Китай. В същото време се търси енергийна независимост от Русия – в каква посока ще се върви, какви приоритети и стратегии за предизвикателствата пред Евросъюза очаквате от Полша?

„Диверсифициране не само на доставките, но и на самите източници, тоест да се създаде богат микс от енергийни източници, соларна енергия, офшорна вятърна енергия и така нататък, които да осигурят енергийната сигурност на континента. Но това също трябва да се случи и с по-доброто свързване на европейските енергийни пазари. Тук важна роля ще играят и държави, които не са членки на Европейския съюз. Визирам държавите от Западните Балкани, които имат много голям зелен потенциал, тоест при по-добро интегриране с енергийните пазари на ЕС тези държави могат да донесат много добро балансиране на енергийната система в Европа. Говорим за потенциала на моретата. В Северна Европа се използва офшорна вятърна енергия. В Черно море също има някакви опити това да се прави, но все още не можем да говорим за устойчиви планове. Като цяло има визия за тази енергийна сигурност – как да бъде постигната тя. Сега отделните части на пъзела трябва да бъдат сглобени и да бъдат поставени в голямата рамка, а тя е европейската икономика до навакса спрямо американската и китайската“, казва Мария Симеонова – ръководител на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

Игнаци Ниемчицки – държавен секретар в кабинета на полския премиер Доналд Туск, също изтъкна енергийната сигурност като една от трите най-важни области за бъдещето председателство:

„Полското председателство на Съвета на Европейския съюз ще се съсредоточи върху три приоритетни области: на първо място е индустриалната политика, обсъждането на цените на енергията, които, както знаете, са значително по-високи в Европа, отколкото в САЩ или Китай, гарантирането на равнопоставеност с Китай и подкрепа заенергоемките сектори. Втората област е опростяването на европейските регулации, което е основно искане на бизнеса в цяла Европа. Третото нещо е задълбочаване на вътрешния пазар, особено в сектора на услугите.“

В началото на полското председателство в САЩ в длъжност ще встъпи президентът Доналд Тръмп, който заплаши да наложи мита върху европейския внос. Смятате ли че Полша, в ролята си на председател на Евросъюза, би могла да се договори с него по този въпрос?

„Полша традиционно поддържа добри отношения със САЩ. Това се дължи от една страна на убедителните действия на Варшава по линия на сигурността и отбраната. Полша е държавата в НАТО, която харчи най-много, отбранителният бюджет на Полша е най-висок спрямо БВП и освен това връзките между полската и американската отбранителна индустрия са много силни. Но тук заплахата, защото това е заплаха от страна на новоизбрания президент Доналд Тръмп – да наложи 20% мито за европейски стоки, според мен ще доведе до преоценка в европейските държави относно това какви ще бъдат последиците от подобно действие. Аз мисля, че ролята на Полша за евентуални търговски тарифи дава възможност този въпрос да бъде поставен в полезрението на политиците от Централна и Източна Европа, защото може да се окаже, че нашият регион може да бъде много силно засегнат от подобно потенциално действие на американската администрация.“

Тръмп даде заявка бързо да постигне примирие между Москва и Киев. Къде ще е ролята на Варшава, която изглежда многопластова – от една страна Полша и Украйна имат своите търкания на историческа основа, от друга е твърдата подкрепа на Полша за Украйна във войната с Русия, и от трета – премиерът Доналд Туск в последно време също заговори за примирие, как виждате всички тези взаимовръзки, до какво ще доведат?

„В приоритетите на полското председателство много високо място заема финансовата и военната подкрепа за Украйна, но също така санкциите срещу Русия и Беларус. Полша ще бъде водеща в това да се използват различни формати, чрез който може да се обсъждат различни механизми за финансовата помощ за Украйна. Полша прави връзка между войната и необходимостта европейският континент да засили отбранителната си индустрия и производството на въоръжение. Ще видим според мен много тясна работа с Европейската комисия, където комисарят по бюджета е от Полша, имаме вече и комисар по отбраната. Аз мисля, че те ще работят в тясна връзка по това как Европа да засили отбранителните си капацитети.“

Предвид политическата нестабилност в Германия и Франция – възможно ли е Полша да поеме ролята за връщането на стабилността в политиката на Западна Европа?

„Полското председателство съвпада и с криза на лидерството вътре в Европа – в двете държави, които традиционно са най-влиятелните в Евросъюза. В Германия ще се проведат избори през февруари догодина, скоро правителството във Франция падна. И в двете държави икономиката и бюджета бяха ябълките на раздора. Полша, имайки стабилно правителство, поема ротационното председателство в момента, в който този двигател на европейската интеграция – Париж-Берлин, е силно разклатен. Това от друга страна дава възможност и на състава на новата европейска комисия да излезе по-смело напред.“

Въпреки сериозните въпроси, които ще се решават в следващата половин година по време на полското председателство, сред които са финансирането на „Източния щит“, насърчаването на стабилна европейска отбранителна промишленост и реформирането на многогодишната финансова рамка, културата няма да бъде оставена на заден план, увери полският заместник държавен секретар по европейските въпроси Магдалена Собковяк Чарнецка:

„През следващите шест месеца през почти всеки ден ще има събитие на територията на Полша, свързано с председателството. Не става въпрос само за неофициалните срещи на министрите или административни сесии, но и богата културна програма, началото на която ще бъде поставено на 3 януари 2025 г. с гала вечер в националната опера на Полша. Нашето председателство няма да бъде ограничено само във Варшава. Събития са планирани в цялата страна – от Закопане на юг до Сопот на север, полското председателство ще бъде навсякъде.“

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.

Следете новините ни в GoogleNews