''Политико'': Фон дер Лайен настоява държавите да ѝ предложат още жени за еврокомисари

Урсула фон дер Лайен настоява страните от ЕС да номинират жени за следващия състав на Европейската комисия, като се стреми да избегне представянето на екип, доминиран от мъже, пише в анализ международното издание "Политико".

Двама представители от евроинституциите са изтъкнали пред изданието риска от „срам“ за Комисията, която публично насърчава равенството между половете и ще има „комисар по въпросите на равенството“, ако Фон дер Лайен не успее да постигне равенство в състава на самата комисия. Според тези източници подобен провал рискува да засенчи факта, че три от най-важните длъжности в ЕС ще бъдат заети от жени: Фон дер Лайен като председател на Европейската комисия, номинираната от Естония Кая Калас за ръководител на дипломатическата служба на ЕС и председателя на Европейския парламент Роберта Мецола.

През първия си мандат като ръководител на ЕК Фон дер Лайен се изправи срещу множество кризи, включително справяне с пандемия и пълномащабно нахлуване на Русия в Украйна. Сега най-влиятелният политик в Европа е изправен пред неочаквано предизвикателство, докато събира екипа си от 26 комисари от държавите-членки на Европейския съюз: постигане на равенство между половете. В момента държавите членки са представили девет кандидатури на жени, без самата Фон дер Лайен, пише "Политико".

Изданието припомня, че макар Фон дер Лайен да поиска всяка държава да номинира мъж и жена за еврокомисaр, единствено България се съобрази с това условие и номинира Екатерина Захариева и Юлиян Попов.

След повторното настояване на председателката на ЕК за равновесие между половете, в понеделник Белгия заяви, че ще изпрати жена комисар, а Румъния се съгласи да замени предложения от нея мъж с жена.

Според трима дипломати, разговаряли с "Политико", Фон дер Лайен оказва натиск върху поне пет по-малки държави от ЕС, включително Словения и Малта, да обмислят замяната на предложените от тях кандидати мъже с жени. 

Фон дер Лайен е призовала Малта да предложи удължаване на мандата на сегашния си еврокомисар Хелена Дали, вместо да изпрати Глен Микалеф, предложен от министър-председателя на Малта Робърт Абела, твърди изданието. Абела обаче нямало да промени решението си за изпращане на Микалеф, защото „това би подкопало авторитета му“. Фактът, че смяната на кандидата ще бъде мотивирана от пола, „няма да се хареса на правителството и на малтийците като цяло“, добавя източникът.

„Не става въпрос за това, че държавите членки се опитват да бъдат злонамерени“, казва дипломат от ЕС от страна, предложила кандидат мъж.

Някои дипломати посочват редица други причини, поради които държавите не са излъчили по двама кандидати, както председателката е поискала от тях - от коалиционни споразумения, които отнемат правомощието за номиниране на комисар от ръцете на лидера, през вътрешнополитически императиви до простия факт, че публичното посочване на двама кандидати излага на политическо унижение този, който не получи работата.

„Трудно е да се посочат две имена на хартия, защото този, който губи, губи, а в политиката това води до лоша перспектива“, коментира източникът.

Понякога, казва дипломатът, изборът кой да бъде изпратен в Брюксел е продиктуван от строго вътрешни съображения: от желанието да се „отървем“ от някоя партийна фигура до необходимостта да се възнагради някой с висок пост в Брюксел, където средната заплата на комисар през 2023 г. възлиза на повече от 25 000 евро на месец без данъци (президентите, изпълнителните вицепрезиденти и ръководителят на външната политика печелят повече). В Белгия, например, постът се озова при министъра на външните работи Хаджа Лабиб, защото никоя друга политическа партия не пожела да се откаже от министерски пост в предстоящото правителство.

„В крайна сметка много от тези назначения се правят с оглед на националната логика, а не на брюкселската“, допълва дипломатът.

Друг европейски дипломат допълва, че подкрепя стремежа на Фон дер Лайен за баланс между половете, но постигането му е неин проблем.

„В крайна сметка от Фон дер Лайен зависи да „реши този пъзел“ и тя може да използва силна ръка, да убеди или да подкупи държавите-членки, за да предложат повече жени“, каза източникът.

Когато Фон дер Лайен състави първия си екип в ЕК през 2019 г., тя не беше изправена пред същото предизвикателство с паритета, тъй като държавите изпратиха повече жени, отколкото този път.

Макар че договорите на ЕС не изискват от председателя на Комисията да сформира балансиран по отношение на половете екип, това все повече се счита за приоритет на следващите председатели, като се започне от 10-годишния мандат на Жозе Мануел Барозу като председател на Комисията, започнал през 2004 г.

Фон дер Лайен, чийто първи мандат започна през 2019 г., беше първият президент, който постигна баланс между половете в изпълнителната власт на ЕС. Нейният предшественик Жан-Клод Юнкер имаше девет жени от общо 27 комисари.

Нарастващият риск пред Фон дер Лайен е, че въпреки молбите ѝ към столиците и символиката на собственото ѝ преизбиране, тя може да се окаже председател на най-доминираната от мъже Европейска комисия от времето на Юнкер насам.

„Въпреки че никога не съм виждала пола като единствен квалификационен критерий, бих съжалила, ако в следващата Комисия има по-малко жени, отколкото в тази на Юнкер“, казва Вера Йоурова.

Ако не успее, Фон дер Лайен може да се сблъска със задачата да съобщи на Европарламента, че не е успяла да постигне баланс между половете, само няколко месеца след като обеща, че ще го направи. Парламентът, от своя страна, може да се намеси, за да изравни резултата по време на изслушванията, на които ще може да наложи вето на кандидатите за комисари. Миналия път евродепутатите отрязаха три имена от списъка както преди, така и по време на изслушванията.

Този път депутатите могат да поискат още повече скалпове, принуждавайки страните да предложат алтернативни кандидати и евентуално повече жени, прогнозира "Политико".

Следете новините ни в GoogleNews