Утре решават дали да разсекретят имената на шпионите ни

За заседанието на Парламента на 18 декември фигурира и точка за поправки в Закона за досиетата, включваща отмяната на прословутия „Параграф 12”. На пръв поглед ще приключим с още един остатък от комунизма и ще изчистим от разузнавателните служби хора със зависимости от тоталитарните времена.

Става въпрос за отмяна на забраната да се проверяват за принадлежност към бившите тайни служби лица, които са били началници на отдел или на сектор в Служба „Военна информация” (Военното разузнаване) и в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г.

Текстът в параграф 12 беше записан в преходните и заключителни разпоредби на Закона през 2006 г. по настояване на БСП и тогава засягаше общо около 80-100 души. Сега вероятно става дума за няколко пъти по-малко хора.

Сегашната промяната е предложена от депутатите от „Синята коалиция” Иван Костов и Йордан Бакалов още през 2010 г., но досега предложението им бе замразено. 

Формално всичко е издържано процедурно, тъй като парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред (КВСОР) е разгледала на второ четене предложението на 28 ноември.

Много странно е, че това заседание мина тихо и кротко, без противници на предложението да излязат публично и да сигнализират на какви сериозни рискове може да бъде подложена националната сигурност. Защото по същество България се готви да огласи имената на все още действащи разузнавачи, които допреди юли 1991 г. са ръководели, поддържали и участвали в шпионската ни мрежа в чужбина. Само че някои от тях и сега още правят същото. И покрай техните имена неизбежно ще излязат действащи агенти в чужди страни.

Ефектът ще е равностоен на прословутия „оня списък”, който Ахмед Доган на 4 февруари 1992 г. предаде в турското посолство: 38 страници с 1300 наши разузнавачи по държави, към кои служби принадлежат, местонахождение и легендиране на дипломатическо прикритие. Последствията от онова предателство все още не са преодолени.

„Кому е изгодно? – питали в такива случаи древните римляни. В случая конкретно трябва да се отговори защо промяната се прави в мир и сговор с двете крайни крила в Парламента – СДС и БСП?

След няколко публикации в медиите по проблема настана малко раздвижване в Парламента и в правителството.

Военният министър Аню Ангелов става все по-енигматичен за медиите, но от неговото обкръжение доверително признаха, че той е предприел няколко изключително важни стъпки. Като начало се е срещнал с Георги Кръстев –секретар на Съвета по сигурността към МС и му изложил цялата сериозност на проблема. Там получил разбиране и подкрепа.

След това министър Ангелов се е срещнал с председателя на парламентарната КВСОР Красимир Ципов и му е изложил какви рискове за националната сигурност може да последват. Нещо повече – министър Ангелов е успял да срещне Ципов с директорите на НРС и Военното разузнаване Драгомир Димитров и Веселин Иванов. Звучи невероятно, но КСВОР наистина е взела решението на 28 ноември, без да ги изслуша нито веднъж.

През последните дни настана леко раздвижване и в парламентарната комисия на Ципов. Депутат призна, че отмяната на „Параграф 12” е по политическа поръчка преди изборите.

От недомлъвките на депутата става ясно, че цялото това начинание цели да бъде компроментиран бивш служител на прикритие в някоя от двете разузнавателни служби, който сега е на сериозна позиция в държавата. И покрай едната служба на удар ще бъде и другата като алиби, че няма тенденциозен замисъл.

В ограничен кръг е дискутирана настойчивостта на някой си „фактор Z” поправката в закона да бъде прокарана на всяка цена, като изрично бе уточнено, че не става дума за Бойко Борисов.

Мнозина депутати се блазнят от политическите дивиденти на евентуалния скандал или просто ще проявят партийна дисциплина. Те обаче не са лишени от разум и вече добре разбират какви ще са последствията, затова са склонни на някакъв компромис и малко да поотстъпят.

Ганчо КАМЕНАРСКИ

Още по темата

05/12/2012

България

Огласяваме имената на истинските ни шпиони

Следете новините ни в GoogleNews