Огласяваме имената на истинските ни шпиони

Последна промяна на 05 декември 2012 в 07:05 4159 3

Паметникът на разузнавачите
Паметникът на разузнавачите

България се готви да огласи имената на истинските си разузнавачи, които допреди 1991 г. са ръководели, поддържали и участвали в шпионската ни мрежа в чужбина.

Ефектът ще е равностоен на прословутия „оня списък”, който Ахмед Доган на 4 февруари 1992 г. предаде в турското посолство: 38 страници с 1300 наши разузнавачи по държави, към кои служби принадлежат, местонахождение и легендиране на дипломатическо прикритие. Последствията от онова предателство все още не са преодолени.

Ръководствата на Военното разузнаване и на Националната разузнавателна служба са в шах. На 28 ноември вътрешната комисия на парламента разгледа на второ четене поправка в Закона за досиетата. Според нея трябва да отпадне така наречения „Параграф 12” в Закона на досиетата.

Става въпрос за отмяна на забраната да се проверяват за принадлежност към бившите тайни служби лица, които са били началници на отдел или на сектор във военното разузнаване и Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г.

Промяната е предложена от депутатите от „Синята коалиция” Йордан Бакалов и Иван Костов още през 2010 г., но досега предложението им бе замразено. Текстовете обаче сега неизвестно защо са подкрепени от депутатите на ГЕРБ.

Текстът в параграф 12 беше записан в преходните и заключителни разпоредби на закона през 2006 г. по настояване на БСП и тогава засягаше общо около 80-100 души. Сега вероятно става дума за няколко пъти по-малко хора.

 "Така са скрити хората, които са събирали и управлявали мрежите от доносници на комунистическите тайни служби" - мотивира предложението Иван Костов.

„Агентите, които сме ръководили зад граница, били доносници?” – репликира бившият зам.-шеф на военното разузнаване Николай Русатев. „Това могат да го твърдят само национални предатели” – допълни друг зам.-началник на военното разузнаване Иван Пенков.

Целта сега е разбираема - последователна лустрация във военното и националното разузнаване, която не беше съдбоносна за контраразузнавателните служби. „Пътят към ада е посипан с добри намерения” – твърдят Русатев и Пенков и поясняват: „Бедата не е основно в това, че ще се получи управленчески вакуум във военното разузнаване. Твърде малко хора ще бъдат засегнати, макар на възлови позиции. Проблемът е огласяването на много хора, които вече са на пенсия.” През лятото военният министър Аню Ангелов призна в парламента, че почти половината от ръководството на Служба"Военна информация" има служебна дейност преди 1991 г., но всъщност става дума за малко хора.

Бившите разузнавачи подробно обясняват рисковете и заплахите, които крие предложението на Костов и Бакалов: Като се огласят кадровите биографични справки на разузнавачите с дейност преди 1991 г., ще бъде обявено на каква ръководна длъжност са те сега, тоест ще се освети структурата на двете служби по кои направления и държави работят в момента. Това признание ще е изключително неприятно и ще постави държавното ръководство и дипломацията ни в твърде неловко положение. Протестните ноти ще са най-незначителното последствие.

Второ, заинтересованите държави (особено съседните) веднага ще направят справка разкритите наши разузнавачи на какви длъжности са работили в техните страни и тези длъжности вече ще са "пробити", на тях не могат да бъдат назначавани нови разузнавачи. Всяка преписка за съгласуване на нови длъжности между службите, МС и МВР минава през много случайни служители и това носи много рискове.

Практика е всички контраразузнавания да следят дипломатите от „неприятелски” държави и да фиксират и архивират резултатите от техните телефонни разговори и срещи. За разкритите български разузнавачи ще бъдат извадени от архивите всички хора, които са имали контакти с тях. Примерно в Иран или Сирия те по кратката процедура ще увиснат на въжето. Със сигурност ще бъдат възбудени съдебни процеси, в които като първо доказателство ще легне списъкът на разсекретените разузнавачи. Костов и Бакалов ще поемат ли отговорност за техните съдби?

"Много неприятно. Ще потърсим среща с министъра на отбраната. Категорично сме против. Не знам идеята и целта на промяната" - коментира пред столичен всекидневник директорът на служба "Военна информация" Веселин Иванов. Той е потвърдил, че така ще бъде застрашен животът на агентите в чужбина, особено на командированите в Близкия изток.

Няма информация Веселин Иванов да е потърсил контакт с вътрешната комисия, за да бъде изслушан, или с президента, за да бъде евентуално наложено вето на закона. Но, както се казва, спасяването на давещите се, е преди всичко в техните ръце, а не в ръцете на журналистите.

Вероятно Националната разузнавателна служба ще реагира преди служба "Военна информация", защото се очаква да бъдат засегнати много повече техни служители и респективно агенти зад граница. Има индикации, че от НРС вече са потърсили контакти с „Белия дом”, за да изложат сериозността на проблема и евентуално да разчитат на президентското вето.

Ганчо КАМЕНАРСКИ

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

05.12 2012 в 12:23

Не, просто предателите и тези, които продават държавата ни, се оказаха и оказват повече....

05.12 2012 в 10:05

Явно нашето разузнаване и контраразузнаване са били просто сбирщина бюрократи, след като не успяха да защитят себе си.

05.12 2012 в 09:37

Е..хте и майката на тази държава! Не ли?