Синдикатите не подкрепят изцяло законопроекта за промени на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които предвиждат възможността граждани и фирми да погасяват първо главницата, а след това лихвите и разноските по единната сметка.

Това стана ясно на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, председателствано от вицепремиера Зинаида Златанова.

В началото на заседанието синдикатите заявиха, че не могат да подкрепят промените в закона. 

Категорично не можем да се съгласим с осигурителните вноски да се покриват данъчни задължения, да се извършват нерегламентирани плащания, да се запълват пробойни на държавния бюджет. С единната сметка грубо се погазва бюджетното законодателство, каза Димитър Димитров от КТ "Подкрепа", цитиран от БНР. 

И КНСБ не подкрепи като цяло законопроекта, въпреки някои "положителни елементи" в него. 

Промените обаче се подкрепят от работодателите. Бизнесът настоява да се подобри софтуерът и работата на администрацията. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заявиха, че е налице огромен хаос в системата на НАП. „Информационната система на НАП не беше готова да посрещне нововъведението. Имаше огромен брой неподадени и подадени декларации, които заблудиха системата. За голяма част от фирмите няма яснота кои задължения са нови, кои - стари, кои са лихви, кои – главници”, заявиха от АИКБ. „Необходимо е да се разделят текущи от стари задължения. Старите задължения да подлежат на обезпечение от страна на длъжниците и автоматично да се прехвърлят към публичния изпълнител. Плащането да върви по друг ред, а не по общия ред, както сега. Трябва да се прекрати масовата практика да се блокират сметки на длъжници”, посочиха още от организацията.

Въпросът за минималната работна заплата ще се обсъжда на следващи заседания на тристранния съвет, каза на брифинг в Министерски съвет министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов след заседанието на Съвета.

„Разкриването на работни места няма как да се случи с дискусии в НСТС. Мерките, които правителството прие в последните сто дни, са в посока на разплащане с бизнеса, разплащане на задълженията по ДДС. Мерките са за подпомагане на бизнеса, защото той е този, който разкрива работните места”, каза министърът. 

„По отношение на доходите правителството може да влияе в посока на минималните социални стандарти. Минималната работна заплата е един от тези регулатори. Социалният пакет, който правителството прие още с първите си решения, е именно в посока на подобряване на социалното положение на българските граждани”, заяви социалният министър. 
„По отношение на разкриването на нови работни места ние сме в режим на непрекъсната работа по отношение на отбременяване на бизнеса от административната тежест. Новите текстове от Закона за обществените поръчки са в посока на подкрепа на бизнеса, защото ние сме убедени, че само с мерките на МТСП могат да се реализират подкрепящи дейности на пазара на труда. Основната дейност е в подкрепа на бизнеса, подкрепа на икономическия растеж, защото без растеж няма как да има заетост, няма как да има по-високи доходи, няма как да има по-високи постъпления в осигурителната система, няма как да има по-високо ниво на социална защита”, заяви Адемов, цитиран от "Фокус".

Още по темата

10/09/2013

България

Увеличението на минималната заплата от 1 октомври е под въпрос

16/07/2013

България

Съдът връща Алексей Петров в Тристранката

02/04/2013

България

Бизнесът напусна тристранката, Тренчев ще спазва "идиотския закон"

01/04/2013

България

Бизнесът напуска тристранката заради закона на Яне