Масовите протести в България вероятно са тест за националната демокрация, но в Европа те печелят официална подкрепа, пише политологът Иван Кръстев в британския всекидневник "Гардиън". Заглавието на анализа е "Защо българските протести се открояват в Европа?".

През последните няколко години милиони гневни граждани - предимно млади, добре образовани и организирани чрез социалните медии, окупираха площади в толкова различни страни като САЩ, Египет, Русия, Испания, Бразилия, Турция и България, настоявайки не само за смяна на правителството, но и за различен начин на управление.

Общото при всички тези толкова различни протестни движения е в това, че те не вярват нито на политическия, нито на бизнес елита. Тези протестни движения покориха общественото въображение, въпреки че не създадоха нито нова идеология, нито харизматични лидери. Те ще бъдат запомнени с видеозаписи, а не с манифести; с хепънинги, а не с речи; с конспиративни теории, а не с политически трактати, отбелязва Кръстев.

Накратко глобалните протести не са израз на онова, което Вацлав Хавел някога беше определил като "властта на безвластните", а показват объркването на овластените.

В аналите на глобалното протестно движение България играе специална роля. Страната е класически пример на всичко, което не е наред с демокрацията: корупция, нефункциониращи институции и апатия в обществото, но същевременно България е и учебникарски пример, че демокрацията все още е нашата най-добра надежда с нейния потенциал да мобилизира гражданска енергия и да позволи на хората мирно да свалят правителства, които трябва да си отидат.

Историята с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, провокирала последната политическа криза в България, Кръстев определя като „сюжет на нискобюджетен холивудски филм“. „Назначаването на този човек, описван почтително от западната преса като "медиен магнат със сенчести връзки", и когото българските медии (дори и малкото останали, които не са негова собственост) предпочитат да не обсъждат, имаше ефект на политическо земетресение“.

На какво ни учат летните протести в София по отношение на "революцията на глобалната средна класа"? На първо място: след повече от 40 дни на протести множеството по улиците на София впечатлява чуждите кореспонденти, но не разклати българското правителство. Второ: в ерата на Facebook градската средна класа рискува да остане политически изолирана, неспособна да достигне до останалите социални групи. И трето: готовността на правителството да използва сила срещу протестиращите е пропорционална на активната обществена подкрепа, която то може да мобилизира. В Турция полицията действа с твърда ръка срещу протестите, тъй като премиерът Ердоган може да събере стотици хиляди хора в своя подкрепа. В България контрапротестите никога не успяха да съберат повече от 300 души.

Крайният урок от демонстрациите, довели до изборите по-рано тази година, е, че масовите протести могат да променят почти всичко, но не и начина, по който хората гласуват. Ако протестите не излъчат политически алтернативи, които хората са готови да подкрепят, то те са обречени да останат обикновени мимолетни епизоди, за които някой ден участниците в тях ще си спомнят с носталгия. Но дори и в краха си протестите успяват. Последното допитване до общественото мнение посочва, че след почти два месеца на протести българската подкрепа за демокрацията и за ЕС се е повишила, пише политологът.

А именно позицията на Брюксел и на по-големите европейски столици кара протестите в България да изпъкват на фона на сегашната протестна вълна в Европа. Противно на бюрократичните си инстинкти, официална Европа застана на страната на протестиращите в България, а не на страната на елитите. На 4 юли посланиците на Франция и Германия написаха съвместна статия, в която разкритикуваха остро политическия модел, въплъщаван от правителството и практикуван и от предишните кабинети. А европейският комисар по правосъдието Вивиан Рединг дойде в София и направи онова, което премиерът така и не стори - разговаря с хората, завършва анализа си Иван Кръстев.

Още по темата

29/07/2013

България

Няма по-малко зло

25/07/2013

Анализи

Андрей Бунджулов: Без дата за нови избори ситуацията става неуправляема

24/07/2013

България

Дайнов: Протестите ще дадат резултат до края на другата седмица