Quantcast

Болниците затънаха в още по-големи дългове, властта планира ново рязане на парите им

Последна промяна на 14 август 2013 в 12:00 2798 3

Болница, Снимка: БГНЕС
Болница, Снимка: БГНЕС

Дълговете на болниците към 30 юни е 389,7 млн. лева или с 38,4 млн. повече в сравнение със същия период миналата година. Това показва справка на Министерството на здравеопазването, цитирана от в. „Труд“.

Увеличение има и на просрочените задължения. В края на юни те са 89,3 млн. лева, докато в края на юни 2012 г. те са били 85,1 млн. лева.

Най-много задължения е натрупала Университетската болница „Св. Георги“ в Пловдив – 43,6 млн. лева или с 11,5 млн. лева по-малко в сравнение с миналата година.

Следва болница „Проф. Стоян Киркович“ в Стара Загора с 24,7 млн. лева и болница „Св. Марина“ във Варна – с 20,5 млн. лева.

Най-малко задължения пък има ИСУЛ, която е натрупала 10 млн. лева дълг, сочи справката. Подобна е сумата от натрупани задължения и на Националната кардиологична болница – 10,2 млн. лева.

Средно с 11% са се увеличили дълговете в рамките на една година – от края на юни миналата година до 30 юни тази година. За някои болници обаче този процент е много по-висок. Най-голямо увеличение на задълженията има болницата по хематологични заболявания в София. Задълженията на лечебното заведение са се увеличили с 68,3% за година – от 10,4 млн. лева на 17,5 млн. лева.

По отношение на просрочените задължения на първо място стои болница „Проф. Стоян Киркович“ в Стара Загора със 17,3 млн. лева.

Най-голямо увеличение на просрочените дългове обаче има болница „Пирогов“, където просрочените задължения са се увеличили от 0,36 млн. лева до 5,3 млн. лева в рамките на една година.

Голямо е увеличението в просрочените дългове на Александровска болница – от 0,97 млн. лева в края на юни 2012 г. до 3 млн. лева в края на юни тази година.

Според директора на „Пирогов“ доц. Стоян Миланов основната част от дълговете на лечебното заведения от малко над 16 млн. лева са за доставчици – около 10 млн. лева. Останалите са за заплати на служители, за отпуски, пенсиониране, обясни той.

По думите му 75% от оперираните пациенти са оперирани по спешност, а финансирането не покрива реално направените разходи. Около 700 000 лева са загубите от неосигурените пациенти през миналата година, а сега до средата на годината са 500 000, посочи доц. Миланов.

Директорът на Националната кардиологична болница проф. Владимир Пилософ пък обяви преди няколко дни, че лечебното заведение губи по около 2,5 млн. лева на година от пациенти, за които Здравната каса не плаща.

Дълговете на болниците са нараснали близо три пъти през последните 4 години и в момента са 340 млн. лева, заяви в сряда пред БНТ здравният министър Таня Андреева.

Просрочените задължения са се увеличили от 36 млн. лева до близо 90 млн. лева от 2009 г. до момента.

Най-много са задълженията на най-високотехнологичните болници, през които минават най-много пациенти, допълни тя.

Андреева намекна и че е възможно свиване на финансирането към болниците:

"Това ще продължава, ако без ясни критерии продължават да се разкриват лечебни заведения и те да бъдат договорен партньор на Здравната каса. През 2007 г. болниците в София са били 50, а днес те са близо 100. Така при относително постоянен ресурс, с който работи НЗОК - около 2,5 млрд. лв., колкото повече нарастват лечебните заведения, толкова по-малко ще стига ресурсът за тях", коментира Андреева.

Правителството планира да въведе система от критерии, за да се отсеят само част от болниците, които ще имат право да сключват договор с НЗОК и да получават финансиране. “Болниците ще трябва да отговарят на европейски и световни критерии за оборудване, за персонал, за брой пациенти, които ще минават, за ефективност на лечението дори, за да имат право да сключат договор с касата, и вероятно това ще се случи още през следващата година“, обясни Андреева.

За пореден път здравният министър заяви, че държавата ще плаща субсидии на малките болници в отдалечени населени места, като в тях ще се оказва първа помощ и ще се осъществява базисно ниво на медицинска помощ. Парите за субсидиите ще бъдат заложени в бюджета за следващата година, като ще са необходими около 6-7 млн. лева за 46 болници, каза Андреева.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.08 2013 в 14:19

За сметка на това, пък, шефът на болница "Свети Георги"- Пловдив /болницата с най- много задължения/ е номиниран за мениджър на годината. Миналата година /вероятно поради същите причини- задължения от 80 милиона лева/ за мениджър на годината беше номиниран генерал Тонев- шефът на ВМА. Господи, ела си прибери вересиите!

14.08 2013 в 14:04

Защо министърката БЪЛВА глупост след глупост? ЧАСТНИТЕ БОЛНИЦИ - НЯМАТ ДЪЛГОВЕ!!! Дългове имат само държавните мастодонти, които на всичкото отгоре постоянно са дотирани от държавата допълнително - в тях държавата влива пари, влива техника, влива ремонти. В същото време - частната болница сама си закупува всичко! И дума не може да става, че частната болница източва касата, защото пътеките са толкова нископлатени, че не могат да покрият цената на медикаментите, които получава един болен.

14.08 2013 в 12:42

А сега Андреева и каката на Ил. Йотова да обяснят! :)