Три четвърти от новоназначените административни служители през мандата на ГЕРБ са взети на работа без конкурс, сочат справки по Закона за достъп до обществена информация, направени от „Движение България на гражданите“.

Данните бяха оповестени на пресконференция във вторник.

Според справките към момента служителите, работещи във всички 15 министерства, са 6361. От тях 2786 души са постъпилите на служба през последните 3,5 години. Това показва, че въпреки обещанието си от 2009 г. да свият администрацията, управляващите са я увеличили с близо ¾.

По-притеснителен обаче е фактът, че 2069 от новите позиции са били назначени без конкурс.

Първенец в назначаването на нови служители за последните 3,5 години е Министерството на финансите, където са постъпили 382 души, само 41 от които – с конкурс.

Подобна е ситуацията и в икономическото министерство – от 372-ма назначени на конкурс са се явили едва 85 човека.

„На четвъртата година от управлението ние представихме доказателства, че това правителство не е направило абсолютно нищо в администрацията с едно изключение – подменило е половината състав на администрацията и е назначило на тези места, по всяка вероятност, „калинки“. По всяка вероятност това са политически назначения на хора, които не са компетентни да издържат конкурс за влизане в държавната администрация“, заяви Тома Биков от „Движение БГ“.

„Информацията, която ви даваме, е силен симптом за това как се управлява държавата. Тя се управлява на принципа на пресцентъра. За управляващите най-важното е как ще поднесат информацията, така че да се хареса на медиите“, обясни Биков.

Вчера от "Движение България на гражданите" обявиха, че на служители в 4 министерства: на здравеопазването, на труда и социалната политика, на регионалното развитие и на земеделието, са били разпределени 17.5 милиона лева над заплатите, заобикаляйки забраната на премиера Бойко Борисов да се раздават бонуси. Малко след това от министерствата категорично отрекоха обвиненията. 

На пресконференцията на "Движение БГ" днес стана ясно, че допълнителни разплащания към някои министерства наистина са направени, но няма доказателства, че става въпрос за бонуси.

Възможно е да се касае за непредвидени плащания, лоши финансови разчети или за прекомерен ръст на местата в администрацията на съответните ведомства.

Димитър Танев - главен секретар на Министерството на образованието до идването на ГЕРБ през 2009 г., а сега - член на НС на партията на Кунева, посочи като най-негативен пример Министерството на здравеопазването. Той не прие обяснението на здравния министър Атанасова, че допълнителните разплащания са се наложили след преговорите с кръвните центрове, които протестираха през ноември.

"Технологията на формирането на заплатите в администрацията е следната: Всяко ведомство в началото на годината знае колко ще са му парите за заплати. Всеки министър знае колко са му заплатите в годишен план и трябва да вземе химикала и да каже - на централната администрация давам толкова, на териториалните - толкова, без значение дали се става въпрос за районни центрове по здравеопазване или кръвни центрове. А в условията на криза те са увеличили заплатите за централната администрация и после са се оплакали, че няма пари за другите", твърди Танев.

В понеделник обаче здравният министър Десислава Танева категорично отрече твърденията и дори ги определи като "лъже". По думите ù заплатите са били увеличени в държавните психиатрични болници, спешните центрове и кръвните центрове.

Още по темата

21/01/2013

България

Здравният министър: Меглена Кунева лъже за бонусите

21/01/2013

България

4 министерства си раздадоха 17,5 милиона над заплатите