"Централизираната образователна система произвежда функционална неграмотност"

Навръх 24 май по традиция говорим за наука и култура, тоест за знание. Обикновено имаме предвид идеалното знание, знанието заради самото знание, знанието без връзка с действителността. Днес бих искал да кажа няколко думи за икономиката на знанието. В икономиката на знанието знанието и образованието се разглеждат като бизнес продукт, чрез който може да се печели, и като актив, който може да произвежда стойност. Проблемът е, че в България няма знание за знанието, което може да генерира икономика на знанието. А няма, защото не е постигнат трудния баланс между държавата и пазара.

Всъщност, да се говори за пазар в образованието, се смята едва ли не за кощунство. При това не само в България, в цяла Европа. А държавното образование потиска индивидуалността на ученика и налага колективистични идеали. В резултат България реформира образованието си вече половин век. Висшето - от 70-те години на миналия век, началното и средното – от 80-те години на миналия век. Училищата не могат или не искат да отговорят на реалните потребности на учениците, качеството на образованието се понижава и много ученици отпадат от системата на образованието. Причината: образователна система е централизирана, не-пазарно регулирана, необвързана с приноса и резултатите. И фактически не дава никакво право на избор. Да имаш право на образование, а изборът ти да е ограничен само до образование от една и съща централизирана образователна система, е равносилно на „избор“ на един и същ зарзават на един и същ производител, само че от различни щандове. Резултатът: международните изследвания категорично показват, че в сравнение с повечето си европейски връстници 15-годишните български младежи много по-зле решават практически проблемни ситуации. Нищо чудно, след като в училище ги учат единствено да рецитират и да се приспособяват.

Ако съдим по младежката безработица, университетите не се справят много по-добре. Което не е за чудене, след като реализацията на завършилите студенти на пазара на труда почти не се взима предвид при оценката на университета в рейтинговата система на българските висши училища. Тежестта на този фактор е едва 7%. Това, което рейтинговата система все пак показва, е добре известно и без нея – а именно, че държавните ВУЗ-ове предлагат по-некачествено образование от частните.

Накратко: централизирана образователна система в България произвежда функционална неграмотност. И макар от години да тече процес на децентрализация, до момента той се състои главно във въвеждането на делегирани бюджети. А приоритет трябва да бъде преразпределението на правомощията за вземане на решения между различните „актьори” в системата, което да бъде допълвано от нов вид финансиране, нови учебни планове, оценка на качеството и професионална подкрепа.

Истинска промяна в статуквото няма да настъпи, докато политици, синдикалисти, чиновници, учители и родители не осъзнаят, че и образованието е стока. То е стока, защото е резултат от съзнателна човешка дейност (макар че хора, които добре познават българската образователна система, основателно се съмняват в това). То е стока, защото се търси: ако свалим цената, ще има повече желаещи да получат образование. То е стока, защото се предлага от едни хора - „професионалисти” - на други хора. И накрая, то е стока, защото онези хора, които го предлагат, очакват да получат нещо в замяна на своя труд.

Ако учителските профсъюзи и образователните чиновници някой хубав ден признаят, че образованието е стока, ще трябва да приемат освобождаването му от държавния монопол, тоест от себе си. А дотогава да бъдат любезни да работят без пари.

Чуйте анализа на журналиста и председател на Института за свободен капитализъм "Атлас" - Калин Манолов, в предаването "Конструкция" по БНР.

Още по темата

22/05/2015

Общество

Всички тестове от матури 2015 и верните отговори

16/05/2015

Анализи и Коментари

Комунизмът – престъпление срещу човечеството

25/04/2015

Анализи и Коментари

Кой ГАЗи закона?

04/04/2015

КОЙ си иска социализма

Следете новините ни в GoogleNews