Проф. Цочо Бояджиев: Неглижирането на протестите от премиера е цинично и страхливо

Георги Савчев Последна промяна на 09 юли 2013 в 23:03 32879 78

Проф. Цочо Бояджиев
Проф. Цочо Бояджиев

Проф. Цочо Бояджиев е един от водещите български учени-хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика у нас. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена). Преводач е на Платон, Плотин, Тома от Аквино, Бонавентура, Майстер Екхарт и др.

На протестите през 1997 г. студентите често се допитваха до проф. Бояджиев, вярваха му, следваха съветите му. 16 години по-късно той отново е на протеста. И както сам признава, протестира вече 25 дни, от самото начало.

Да се пазим ли от етикета „умните и красивите“ или да се гордеем с него?

Едновременно и двете. Да се гордеем, но да не създаваме впечатлението, че като сме възпитани, сме по-малко гневни. Просто формата на нашия гняв е друга. Но гневът е налице. Трябва да бъде изказано ясно, че интелигентните и възпитаните хора в продължение на много години са унижавани. Ние създадохме общество на малограмотността, на арогантната малограмотност. И тези протести са послание и за това: обърнете внимание, че има интелигентни, възпитани и културни хора, които желаят не просто политическият климат да се промени, а и нравственият климат в тази страна да се промени.

Възможно ли е този гняв да бъде трансформиран и да произведе политики?

Би трябвало да може. За съжаление нямам рецептата за това.

Ще се конструира ли обаче общност след протестите?

Предлагам така: стъпка по стъпка. Сега общността е организирана около едно общо негативно искане: за премахването на едно абсолютно безсмислено и нелепо правителство, което се ръководи от олигархията, от руските интереси. Така че общността е формирана около желанието да се отстрани това правителство, да се направи първата стъпка. Следващите стъпки са много по-комплицирани, защото винаги когато се гради, е по-трудно, отколкото когато се разрушава. Много повече умения се изискват, когато строим една къща, отколкото просто да я разградим. Но трябва да се върви стъпка по стъпка. Трябва да се постигне първата цел, за да може да се продължи нататък.

Освен това трябва да се има предвид, че когато бъде осъществена успешно една такава инициатива, това ще бъде обеца на ухото на всяко следващо правителство.

Основателни ли са аналогиите с 90-а и 97-а? Това третият такъв исторически протест ли е?

Това е третият такъв исторически протест, който, разбира се, има своето своеобразие, но до голяма степен повтаря мотиви от протестите през 90-а и 97-а.

Кои митове развенчава този протест?

Надявам се да развенчае мита за безотговорното управление – за това, че когато се докопаш до властта, е възможно да правиш каквото ти хрумне и каквото си поискаш; за това, че политиката по дефиниция е нещо недостойно, нещо мръсно. Политиката е нормална форма на човешкото съществуване. И когато се прави добре, тя е нещо добро. Когато се прави лошо – за съжаление много често тя се прави лошо – тогава тя е зло. Но аз категорично не споделям виждането, че политиката като човешка дейност е нещо лошо. Тя предполага специфична мъдрост и нещо, което забравяме много често: чест и достойнство.

Аз се опитвам напразно да се поставя на мястото на министър-председателя и да видя себе си в тази ситуация. И констатирам едно удивително чувство за достойнство. Това неглижиране на протестите е цинично, недостойно и страхливо. А нормалната човешка нагласа не е циничната. Човек иска да изглежда благопристоен, да изглежда почтен. Това е естествен стремеж за човека. И когато се държиш цинично, това означава, че зад този цинизъм ти криеш някакви други зависимости. Ще го кажа направо: според мен министър-председателят и стоящите зад него сили не се страхуват от протестите или демонстрират безстрашие пред протестите, защото те се страхуват много повече от онези, които стоят зад гърба им. Включително Русия. И аз бях удивен да науча, че директорът на „Газпром“ е дошъл, за да провери дали (забележете) протестите няма да попречат на руския проект. Тоест това е посланието: не подавайте оставка, защото ще бъдат нарушени нашите интереси.

Наблюдаваме ли специално политическо инженерство в момента у нас, което се осъществява от Русия?

Убеден съм в това. Просто фактите говорят недвусмислено за такова нещо. Жалкото е, че държавни мъже се поддават на това инженерство и са елементи от този инженерен проект.

А кои са другите опасни зависимости, от които се страхува премиерът?

Вие си спомняте случая с отстраняването на кандидатурата му за кмет на София. Тогава причината беше срещата му с олигарх със съмнително име и с характерно прозвище. Аз мисля, че зависимостите му са и такива.

Ще изчезне ли енергията на протеста заради лятото и отпуските?

Надеждата на комунистите през 1997 г. беше, че лютите студове ще откажат хората. Последните дни студът беше нетърпим. Но хората не се отказаха. Мисля, че сега ще бъде същото. Наистина настъпват летните отпуски, но едни отиват, други се връщат. Когато се броят участниците на тези протести, не трябва да се изхожда от презумпцията, че това са все едни и същи хора. Хората се сменят. И освен това въпросът не е бройката. Тя е достатъчна. Защото ако беше бройката, ние би трябвало да отхвърлим и ефективността на Априлското въстание. Защото тогава също въстава една доста малка част от българското население.

През 1997 г. Софийският университет имаше ключова роля в протестите. Не е ли време Университетът да има тази роля отново?

Това е трудно в момента, защото студентите вече са във ваканция. Чисто организационно това е трудно осъществимо. Но студентите би трябвало да имат далеч по-активна роля. И аз съжалявам, че виждам сравнително малко от моите студенти на протестите. Макар че разбирам причината – заради лятото е.

Но правителството направи няколко стъпки, наистина показателни за това как смята да управлява. И то ще продължи да го прави по същия начин. Така че неизбежно ще се стигне до там, че освен тези възпитани, сдържани и ведри хора, които протестират сега, ще излязат и хора, които ще бъдат социално притиснати. Защото тези социални трохи, които се подхвърлят, няма да подобрят положението на хората. Ще излязат онези хора, които са много по-нетърпеливи и много по-екстремни в исканията си.

И по-първични, нали?

И по-първични, и по-непосредствени в действията си. И тогава вече ще стане много лошо.

Забелязахте ли сред плакатите послания или кодове, които отличават този протест?

Наистина изпитвам огромно удоволствие да чета някои от плакатите. Има истински словесни шедьоври. Преди няколко дни например имаше един плакат „Подай оставка, спаси домат“. Или този, който стана вече култов: „Не съм платен, мразя ви безплатно“.

Най-нелепото нещо, с което се опитаха да дискредитират протестите, е твърдението, че те са платени. Говориха същото през 1997 г. Гарантирам, че никой от моите познати не е получил и стотинка. Една стотинка вчера намерих на улицата. Това е моята финансова придобивка от 25 дни протест. Аз съм всеки ден на протеста, от самото начало. И се обогатих с 1 стотинка.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!