Светлин Тачев е доктор по политология от СУ "Св. Климент Охридски". Асистент в Института по философия и социология към БАН. Работи и като изследовател в социологическата агенция "Галъп интернешънъл болкан".

Договорката за общо управление между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС доведе до логичното заключение, че протестната 2020 г. приключи – политическите врагове си подадоха ръце, за да формират кабинет. Ако останем в логиката на действията на политическите субекти, това е така. Тази логика обаче е твърде опростена. Битката между новото и старото на практика приключи, но процесите, които бяха отключени през 2020 г., всъщност продължават. Нещо повече, те вече са неконтролируеми, което може да е оздравително за политическата система в България.

Процес на трансформация

Протестите от 2020 г. са първата гражданска мобилизация, която наистина даде началото на трансформация на политическата обстановка в страната. Например, зимното и лятното недоволство от 2013 г. не можаха да възпроизведат процеси с по-дългосрочни последици, надхвърлящи законодателния процес. Липсваше нов голям субект, който да се противопостави на доминацията на ГЕРБ в политическото пространство.
През 2020 г. недоволството беше белязано от смяна на поколенията – както на улицата, така и частично в Народното събрание. Протестите бяха катализатор за нови политически субекти, които се превърнаха в равна по тежест алтернатива на ГЕРБ. Това формира противопоставяне между нови и стари политически формации. Първите настъпваха, после вторите отвръщаха – в една битка без ясен край, но с ясно обособени разделителни линии. Това противопоставяне движеше политиката в България през последните близо три години. Подобен процес на трансформация води след себе си, разбира се, и до турбуленции, които са неизбежни.
Политическата криза се задълбочи като тласна страната към задънена улица, в която гражданите започнаха да се изморяват, партиите да се изхабяват, недоверието в институциите да нараства, а изход да липсва. Крайното политическо противопоставяне създаде политически прецеденти и нестандартни решения, които не са характерни за нормални ситуации. И това можеше да продължава докато едната от двете страни или не капитулираше, или политическите опоненти не се сработеха помежду си.

Война на всеки срещу всеки

Решението за правителство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ с втория мандат, както и заявките на проектопремиера Мария Габриел за оставка на Иван Гешев, създадоха предпоставки за възможен изход от политическата криза. Двете коалиции си подадоха ръце, а в прокуратурата избухна сблъсък с политически оттенък. По този начин политическата криза обхвана и съдебната власт, което доведе и до институционална криза. Записът на Радостин Василев от националното събрание на ПП внесе допълнително напрежение в и без това голямата бъркотия, която се създаде.
Така процесът на трансформация излезе извън рамките на досегашното противопоставяне между нови и стари, формирано през лятото на 2020 г., за да придобие неконтролируем вид. В така създалия се хаос, разделителните линии вече са размити. Довчерашните съюзи се разпаднаха, за да преминат в хаотична борба, която обърква кой срещу кого е. Бойко Борисов се съгласи Иван Гешев да бъде отстранен, той пък му поиска имунитета на народен представител, за да бъде разследван. Съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов определи действията на главния прокурор срещу лидера на ГЕРБ като „целенасочена атака“. Президентът пък директно се обърна към акад. Николай Денков, че вторият мандат е дискредитиран и по-добре е да не правят правителство. Това изкара демократичната общност на протест срещу Румен Радев в защита на парламентарната демокрация. ДПС пък даде заявка, че няма да пречи на кабинет с втория мандат и ще участва в разговори за конституционни промени.
Така събитията от последната седмица все повече приличат на Хобсовата „война на всеки срещу всеки“. Протестната 2020 г. приключи за партиите от двете страни на барикадата, но произтичащите процеси от нея продължават. Без ясни лагери, играчите по терена навлизат в ситуация на хаотична борба и опит за нови съюзи. А колкото повече оказват натиск помежду си, толкова повече се увеличава съпротивлението. По този начин се стига до ускорение на работата на институциите. Затова периодът на хаос в държавата изглежда опасен за демокрацията, но може и да има и оздравителен ефект.