Конгресът, който ще повлияе дали Путин да използва ядрено оръжие в Украйна

OFFNews Последна промяна на 15 октомври 2022 в 07:35 14435 7

Си Дзинпин

Снимка БТА архив

Сега Си Дзинпин е глава на партията, на държавата и на армията

На 16-ти октомври започва работа ХХ конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП) с историческо значение не само за Китай, за ролята на Китай в променящия се свят и за противоборството по оста Китай-САЩ. Резултатите от конгреса ще предопределят и съдбата на китайско-руските отношения. 

Десетилетието, през което досега властва Си Дзинпин (той пое висшите държавни и партийни постове в Китай през 2012 г.), беше период на определено изместване на фокуса от конструктивните отношенията със САЩ към политика на експанзия в Азиатско-Тихоокеанския район и на активно проникване спрямо Европа. За Русия тази промяна се изрази във всестранно задълбочаване на отношенията с Китай, особено във военната област, и в стремеж за въвличане на Китай в координирана политика в областта на сигурността в регионален и по-широк мащаб. Сърцевина на този курс на Кремъл бяха идеите за разрушаване на „американо-центричния“ еднополюсен модел и за утвърждаване на нов - „многополюсен“ световен ред. 

В контекста на тези глобални въпроси особено място заемат кадровите промени, които конгресът следва да утвърди.

Конгресът ще приеме частичното обновяване на Централния комитет на ККП (от около 240 членове), от които около една трета ще бъдат новоизбрани. Конгресът ще избере също Централната контролна комисия на ККП, паралелна и независима партийно-надзорна структура. 

Централната военна комисия ще бъде избрана от новия състав на ЦК. Тоест, в политически план армията остава формално подчинена на изборния ЦК, но фактически определящата политическа роля е именно на председателя на военната комисия. А надзорната власт се осъществява от автономната Централна контролна комисия.
Членовете на ЦК ще изберат новото Политбюро (ПБ). Понастоящем неговият състав е от 25 членове. Уставът на ККП обаче не ограничава броя на членовете на ПБ, тоест той е „плаваща“ величина. 

Членовете на ПБ избират Постоянния състав на ПБ (ПСПБ-тясното партийно ръководство). Традиция през последните десетилетия е ПСПБ да се състои от 7 члена, но това също не е константа. ПСПБ е висш орган на политическата власт в Китай, който определя вътрешната, външната, икономическата политика на Китай и политиката в сферата на отбраната и сигурността. Членовете на ПСПБ представляват и имат ръководни позиции във всички органи на висшата администрация и в стопанската система на държавата.
Тезисът, че Си Дзинпин е установил пълен монопол върху властта в партията и в държавата и неговото преизбиране за трети мандат на поста генерален секретар на ККП е предрешено, не е докрай верен. Това се дължи на крайната поляризация между „проамериканските“ среди в партията и „суверенната“ група в ръководството на ККП, оглавявана от Си Дзинпин. Много сериозно влияние оказват и задълбочаващите се икономически проблеми. Схващането, че Си Дзинпин се ползва с общопартийна подкрепа е недостатъчно обосновано. 

В настоящия момент Си Дзинпин съчетава три властови позиции: генерален секретар на ККП, председател на Китайската народна република и ръководител на Централната военна комисия, тоест глава на партията, на държавата и на армията. В историята на ККП, особено в периоди на политическа нестабилност, съчетаването на тези три поста е по-скоро изключение. При сегашната политическа „турбулентност“, която се изостри в Китай особено след началото на Ковид-пандемията, много от съществуващите дотогава „консенсусни договорености“ отнасящи се до механизмите за приемственост и за предаване на властта, са разрушени. Което превръща въпросът за монопола на Си Дзинпин върху трите „властови стълба“ на китайската политическа система в особено чувствителна сфера на политическа борба. С определящо значение за бъдещето на страната. 

Промените в конституцията на Китайската народна република от 2017 г. отмениха ограниченията в броя на мандатите, които може да заема председателя на държавата. Тази „ревизия“ на политическата традиция, заложена след събитията на площад Тиенанмън през 1989 г. и утвърждаването на лидерската позиция на Дън Сяопин, позволи на Си Дзинпин да поеме трети мандат като държавен глава. 

Тъй като понастоящем политическата стабилност в значителна степен е нарушена, на конгреса може да бъде ревизирано и друго негласното правило. Механизмът за приемственост и за обновяване на ръководните структури: ако даден ръководен кадър към момента на провеждане на форума е на 67 години, той може да бъде избиран в органите на партията, а тези, които имат навършени 68 години, отиват в пенсия (фигуративно на китайски: 67 – „нагоре“, и 68 – „надолу“). Евентуална отмяна на това правило ще повлияе на състава на ЦК, на състава на ПБ и на позициите на бъдещия генерален секретар на партията. 

В досегашната практика на ККП, когато не е било възможно постигането на консенсус, често е практикувано увеличаването на броя на членовете на основните партийни органи чрез инкорпорирането на по-малко влиятелни групи. Това може да се прояви и на сегашния конгрес. 

В Устава на ККП няма ограничения за броя на мандатите, които може да заема генералния секретар на партията. В политиката на Китай се засилва влиянието в полза на „консенсусното развитие на отношенията със САЩ“. В ръцете на групировката, застъпваща тези идеи са съсредоточени ръководството на икономиката и на правителството. Това определя амбициите на тези кръгове и към поста ръководител на партията. Тоест за недопускане на трети мандат на Си Дзинпин като генерален секретар на ККП.

Руският китаевед Николай Вавилов (с активно присъствие в официалните руски пропагандни канали) отбелязва: 

„При подготовката на конгреса политическото противопоставяне се прояви с непримирим характер. Пети ден след провеждането на заключителния 7-ми пленум на ЦК, на който следваше да бъдат съгласувани промените в устава на партията за утвърждаването им от конгреса, все още тези текстове безпрецедентно не са обнародвани“. „Фракционерството е официално забранено в устава на партията“, продължава Вавилов. „Напрежението обаче достига равнища даващи основание да се твърди, че Китай се намира в „предверието на нова културна революция“. Влиянието на групите с противоположни възгледи по кардиналните въпроси: овладяване на икономическата криза, по противоборството със САЩ и по политиката спрямо Тайван, прави вижданията за резултатите от конгреса крайно неопределени. Прогнозите, че Си Дзинпин вероятно няма да бъде в състояние да запази постовете си във всяка от трите ключови институции: като генерален секретар на ККП, като председател на Китайската народна република и като ръководител на Централната военна комисият, не са лишени от основание“, заключава Вавилов. 

Върху работата на конгреса влияние ще оказва продължаващата, макар и с отслабващ интензитет „борба с COVID-пандемията“.

Китай е единствената държава прилагаща неотклонно политиката на „нулева“ търпимост, която има не толкова медицинско приложение, а ограниченията й се използват като важно средство за въздействие върху обществените настроения и като оръжие във фракционната вътрешно-партийната борба. Защото ограничителните мерки се налагат не централизирано, а извращенията или пропуските служат като повод за чистка на неудобни партийни и административни ръководители на провинциално и на по-ниско равнище. Показателно в това отношение е че в началото на октомври движението на пътнически влакове в Синцзяно-Уйгурския автономен район беше напълно прекратено (заради регистрирани 100 заразени в денонощие, при общо население в района от 25 милиона души). 

По-съществено обаче е, че идеологическите различия преди конгреса не са преодолени. „Проамериканският“ партиен и стопански актив, отстояващ идеите за „консенсусно“ разрешаване на противоречията със САЩ, остава противник на откритото обвързване на Китай с поддръжка за Русия във войната с Украйна. Сред тях расте раздразнението, че вторичният ефект от санкциите срещу Русия имат пряко негативно въздействие върху китайската икономика. Че войната в Украйна се превръща в допълнителен негативен фактор в общия комплекс от противоречия със САЩ. 

Специфична роля имат и досегашните изводи и оценки за хода и резултата от войната в Украйна, отнесени към вижданията и намеренията за силово налагане на доминацията на Китай над Тайван. Продължаващите осем месеца безперспективни бойни действия на руската армия в Украйна са убедително доказателство за възможните резултати от евентуално нахлуване на Китай в Тайван. Защото доктрината и възгледите за използването на китайските въоръжени сили са градени на основата на съветски-руски основополагащи идеи и принципи. А арсеналът на въоръженията и бойната техника се основава главно на съветски-руски разработки или преки доставки от Русия.
Не са преодолени и исторически сложилите се проблеми и противоречия в отношенията на Китай с Русия. „Затъването“ на Русия във войната в Украйна и всеобхватните санкции предоставят благоприятни възможности за разширяване на китайската експанзия в постсъветското пространство в Централна Азия, разглеждано от Кремъл като „ненарушима“ собствена сфера на влияние. Показателно в това отношение е официално заявения в средата на миналия месец от Си Дзинпин ангажимент Китай да гарантира териториалната цялост и суверенитета на Казахстан.

Китай отказа да предостави на Русия собствено въоръжение и бойна техника за войната в Украйна и показателно Кремъл беше принуден да търси доставките на съвременни ударни дронове-камиказде в Иран.

Китай се настани уверено в изпразнения поради санкциите вътрешен руски пазар. А стратегията на Кремъл за „заместване на вноса“, като условие за по-нататъшното развитие на икономиката, се основава главно на прекия внос от Китай на елементна база, на оборудване, на резервни части и полуфабрикати. Това засяга в най-голяма степен и военно-промишления комплекс на Русия. 

Като цяло Китай не предостави на Русия критично важната открита помощ и съдействия, на които Путин разчиташе, нахлувайки в Украйна. Независимо от „положителните намеци“ в това отношение, които руската страна „разчете“ при преговорите на Путин със Си Джинпин по време на откриването на Зимната олимпиада (дни преди агресията срещу Украйна).

По време на срещата на високо равнище на Шанхайската организация за сътрудничество (15-ти и 16-ти септември) в Самарканд камерите откроиха саркастичното излъчване на Си Дзинпин, в момента, когато Путин го уверяваше, че „всички цели на т. нар. „Специалната военна операция“ в Украйна ще бъдат изпълнени“. 

Някои осведомени източници твърдят, че крайният срок, даден от Си Дзинпин на Путин да намери развръзка на войната в Украйна, е 15-ти ноември. Датата за провеждане на следваща среща на високо равнище на Г-20, където китайският лидер ще участва (поне в качеството на председател на Китайската народна република). В кулоарите на тази среща се очакват важни преговори с президента на САЩ Джо Байдън.

И едва ли за Китай е допустимо атмосферата на тази среща да бъде доминирана от нова ескалация на Русия в Украйна, още повече в резултат на евентуалното използване на ядрено оръжие. 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1016

7

Rumen Stoqnov

15.10 2022 в 17:46

Бармалейчо, тъп си като всички русофили! Купи си 2 метра въже и......

-1800

6

belovejdov

15.10 2022 в 16:24

"Та няма да искат да изгубят богатите западни пазари заради капризите на някакъв психопат "

Жен(д)о, нереализираният геополитик.
Продължавай да ни забавляваш.

931

5

escrin

15.10 2022 в 14:29

Бармалей, голям анализатор си ве, алкаш. Декламираш всички опорки които си чул по овладяните ни проруски медии. С еднополюсния модел било свършено. Я посмали малко ве, манго. Но за едно нещо си прав, светът вече се движи по нов път - този на самоунищожението на фашистка Русия.

820

4

Джендо Джедев

15.10 2022 в 10:30

П. П. Бразилия, впрочем, гласува против Рашка в ООН съвсем наскоро:

https://www.npr.org/2022/10/13/1128642820/un-rejects-russian-annexations-ukraine

Та така...

820

3

Джендо Джедев

15.10 2022 в 10:27

Барми, тия ли голтаци ще са полюс, бе? КНР и Рашка... Хахахахахаха! И полюс на какво точно? На качествения живот, свободата, законността, равенството и човешките права ли? Те и сега са такъв, а и винаги са били. Айде, Китай поне имат икономика, която няма да искат да развалят заради нечии халюцинации.

-1143

2

Бармалей

15.10 2022 в 10:09

До кравешкото изпражнение Джендо:
Голям анализатор си бе, "гандон".Декламираш всички опорки които си чул по овладяните ни проамерикански медии.Не разбрахте ли вече че с ЕДНОПОЛЮСНИЯ МОДЕЛ от 1990 година, наложен на света от Империята на Злото
(USA) вече е свършено! Светът вече тръгна по НОВ ПЪТ (Русия,КНР,Индия, Бразилия и др.), а подобни утрепки като теб и твоите господари ще отидат на ... бунището на историята!

820

1

Джендо Джедев

15.10 2022 в 08:46

А на практика Китай не прави за Рашка много повече от това да купува на безценица суровини (предимно газ и петрол), да гласува с "въздържал се" в ООН когато стане дума за нашокване на ряпата на Пу и просто да има съюзник в риториката за многополюсност. Туй то! На всички нормални хора е ясно (а дори и на китайските другари), че светът се движи от икономиката, а в едни смутни времена тя страда първа. А пък за китайците не е като икономиката да е нещо маловажно... Та няма да искат да изгубят богатите западни пазари заради капризите на някакъв психопат от страна с БВП като на Буркина Фасо.