Истанбулската конвенция - трети пол или изгубени в превода?

Повече от седмица ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, разбунва духовете в социалните мрежи и политическия живот.

Общественото мнение е разделено на полюси. Противниците на Конвенцията твърдят, че тя въвежда понятието "трети пол", което от своя страна открива възможност за легализиране на гей бракове. Но оправдани ли са тези страхове или темата е неясна и противоречива?

Реакциите

Преди седмица от ВМРО излязоха с декларация против ратифицирането на Истанбулската конвенция. От партията твърдят, че под наслов "борба с домашното насилие" се налагат учебни програми за изучаване на „нестереотипни роли на пола“ като хомосексуализъм и травестизъм. Според патриотите, Конвенцията въвежда определение за пол и полова идентичност като нещо различно от биологичния пол на човека. 

Истанбулската конвенция предизвика и остро изказване на бившия здравен министър Петър Москов.

Той написа в своя Фейсбук профил, че "пол" е биологично детерминирана характеристика на индивида" и "норма, а не наименование за различни медицински или социални отклонения".

Изненадващо последва декларация на СДС, които обявиха, че не могат да премълчат опасността да бъдат поставени под съмнение традиционните ценности на българското общество, за сметка на сляпо приемане на документ, където се казва, че пол означава „социално изградени роли“.

След решението на Министерския съвет да внесе за ратифициране Истанбулската конвенция в парламента реакцията на БСП не закъсня. От левицата поискаха правителството да оттегли предложението и то да не се разглежда в НС.

Изгубени ли сме в превода?

В социалните мрежи се развихри спор дали страховете за "трети пол" са оправдани или става въпрос за неразбиране на терминологията в текста на Истанбулската конвенция. 

В английския оригинал на Конвенцията думата "sex" се споменава 1 път, а "gender" - 27 пъти. Буквалният превод на двата термина е "пол", но разликата в значението им е значима. 

Докато "sex" означава биологичен пол, т.е. записаният в акта за раждане, "gender" дефинира приетите в обществото роли на половете. Това означава как социумът приема ролята на жената и мъжа в обществото.

Следователно думата "gender" в Истанбулската конвенция би следвало да се преведе на български като "социални роли, основани на биологичния пол".

Дебатът дали Истанбулската конвенция въвежда "трети пол" отклони погледите от истинското значение на документа - борба с насилието над жени и домашното насилие.

Това предизвика реакция на Българския фонд за жените. Те излязоха с декларация, че Конвенцията е единственият документ, който предлага цялостен подход за превенция и справяне с насилието над жени и домашното насилие. Целите ѝ са създаване на цялостна рамка, политики и мерки за подкрепа на жертвите - никъде в целите на Конвенцията не се споменава “трети пол” (каквото и да разбират под него противниците на Конвенцията), нито “въвеждане на гей бракове”.

От организацията напомнят, че близо 35% от жените по света са били подложени на физическо и/или сексуално насилие през 2016 г.

Те посочват още, че всяка четвърта българка е жертва на тормоз в дома си. "Става дума за почти един милион българки, които ежедневно търпят психически, физически, сексуален и/или икономически тормоз от страна на техните партньори", пишат още от Българския фонд за жените.

Още по темата

04/01/2018 Политика

СДС свърза Истанбулската конвенция с османското робство

04/01/2018 Политика

БСП иска Борисов да оттегли Истанбулската конвенция

03/01/2018 Политика

Москов за Истанбулската конвенция: Полът е норма, не ролева игра и извратено забавление

27/12/2017 Политика

ВМРО: Международни лобита натискат България да узакони третия пол

Следете новините ни в GoogleNews