Боклуци, задници, крадци: немски журналисти в шок от БГ депутати

Дойче веле

"Задник", "курва" и "крадец" са някои от по-невинните епитети, с които се замерят политиците в България. В никоя друга държава от ЕС не се ругае толкова, колкото в тази страна. За езика на омразата пише агенция ДПА.

Списъкът с "нежности", които си разменят българските политици, е дълъг, научава и милионната аудитория на вестник "Билд", който препечатва информацията. Така германските читатели вече са наясно, че преименувалите се на социалисти бивши комунисти, които управляват в момента страната, са наричани от политическите си противници "червени боклуци" и "крадци".

Старите комунисти пък лепят на десните сили етикета "фашисти". За много социалисти антикомунистите са просто "сини боклуци", а демонстрантите срещу правителството са "соросоиди" - новосъздадена обидна дума по адрес на сътрудниците на фондацията на Джордж Сорос или на други западни неправителствени организации.

Противопоставяне с традиции

В редица сфери на живота в България има по два противоложни лагера, чиито изпълнени с омраза тиради превземат както политиката, така и медиите. Стресираното общество не може да се справи с проблемите си и си търси виновници, казва литературоведът Валери Стефанов в анализ за широкото разпространение на обиди и ругатни. Според Стефанов вината за това, че целия спектър на говорене е натоварен с негативни емоции, е на политиците.

Десните екстремисти изразяват омразата си спрямо ромите с призиви като "циганите на сапун!". Представителите на турското малцинство в страната често са наричани "ибрикчии" и фесове". Сирийските бежанци в България пък бяха обявени за "канибали" и "примати" от една депутатка на партия Атака. С приближаването на европейските избори обидите и ругатните стават все повече и раздухват етническо напрежение.

Проблемът е още от времената на комунизма. Сваленият преди почти 25 години бивш държавен и партиен ръководител Тодор Живков умееше да противопоставя една част от населението на друга, за да контролира положението в страната. "Градът срещу селото" и "Работниците срещу интелигенцията" бяха най-силно подклажданите противоречия. Посветени твърдят, че противоборство е имало дори между Държавна сигурност и армията. А българският футбол и до днес потвърждава клишето "Сини срещу червени", говорейки за старите противници ЦСКА и Левски.

Омразата остава медийно явление

Езикът на омразата се тиражира най-вече чрез телевизията, но партиите вече са открили за себе си и интернет. Платени от големите партии "коментатори" - т.нар. тролове - взривяват форумите с лични нападки срещу политици, свързани например с техния интимен живот.

Жертва на подобен вид нападки са и журналистите. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров нарече една телевизионна водеща "проститутка", а колегите си журналисти - "хиени, лешояди и лакеи".

Някои експерти виждат поне една положителна страна в българския феномен с ругатните - по този начин хората изливат недоволството си и не прибягват до насилие, каквото имаше например по време на протестите в Украйна. Единствената утеха, според авторитетния медиен експерт Георги Лозанов е, че езикът на омразата, колкото и да е агресивен, засега оставал в медиите, без да се прехвърля и към останалата част на обществото.

Още по темата

11/02/2014 Анализи

Дойче веле: Бивш журналист ли?

14/01/2014 Анализи

Дойче веле: Груба игра без правила

16/10/2013 Анализи

Дойче веле: Потулване на срамните тайни

09/10/2013 Анализи

Дойче веле: Десет епизода от живота на Пеевски