Застрахователният сектор - таван на плащанията, по-високи вноски или бай-бай на Еврозоната

Преди няколко дни се разигра познатия от много филми сценарий - добрият полицай (Бойко Борисов) срещу лошите полицаи (парламентарната група на ГЕРБ).

Ролята на главен душманин на народа този път беше отредена на Менда Стоянова, която, видите ли, си наумила да оцени човешката смърт на 20 000 лв. Народът се възмути и разбунтува и премиерът отсече – ГЕРБ да не приема предложеното от Менда Стоянова. 

Дотук, обаче, с шегите (поне Стоянова и Борисов носят на майтап), защото шегата е много сериозно нещо (както е казал Чърчил някога).

Налагането на лимити върху плащанията не е лобизъм от страна на Менда Стоянова в полза на застрахователите, а жизненоважна стъпка за одобрение на кандидатурата на България за ERM2 (чакалнята на Еврозоната).

Да започнем с проблема.

Застрахователите притежават като активи вноските по застрахователните полици, голяма част, от които са инвестирани в някакви ценни книжа. Срещу тях стоят пасиви под формата на задължения по застрахователните полици. Активите + капиталът (собствените средства) на застрахователите трябва да са равни на пасивите, за да може застрахователят да бъде в добро финансово здраве.

Следствие на поне десетилетен политически натиск да се задържат вноските по полиците ниски и решение на ВКС, което разширява правата на роднините да изискват плащания от застраховката на пострадал човек, активите на застрахователите са изкуствено притискани, докато пасивите им изведнъж се увеличават значително.

Всеки може да се досети до какво води това – неплатежоспособност.

Застрахователите събират твърде малко пари и съответно правят твърде малко инвестиции, за да могат да покрият потенциално възникващи искове по полици. Секторът пък като цяло не е особено печеливш, така че застрахователните дружества нямат особени резерви и буфери в печалбите си, чрез които да покрият отварящата се дупка.

Вадейки по-сериозна тесла и размотавайки пострадалите, застрахователите (след разговор с политиците) биха могли в нормални условия временно да замажат положението, но днес не се намираме в такива – след 9 месеца ЕЦБ ще провери както банковия, така и небанковия сектор преди да се произнесе дали сме готови за влизане в чакалнята.

Макар ЕЦБ да не изисква нова оценка на активите в небанковия сектор, от нас се иска да направим съществени промени в начина за оценка на тези активи, надзор над застрахователите и пенсионните дружества, оценка на риска, и други. Или казано накратко, така ще ни променят методиката, че дори и да не оценяваме активите още другото лято, „г*з*т“ ни ще лъсне веднага.

Изходите от тази ситуация са два. Първият е застрахователите да вдигнат вноските по застраховките. Техните директори вече обявиха, че не е изключено гражданската по някои полици на скъпи нови коли и шофьори с много нарушения да стигне, а дори и да надмине 1000 лв. Не е далеч от акъла да се сетим, че това веднага ще доведе до протести.

Между другото, до абсолютно същото ще доведе и масов фалит на застрахователите.

Затова очевидно Стоянова е предприела втория изход – да ограничи потенциалните плащания по полиците. Налагайки (временни) тавани върху възможните искове, се цели ограничаване на възникващите пасиви на застрахователите и избягване на политически по-рисковото вдигане на вноските, особено в зимен период с вече повишаващи се цени на горива, парно, електроенергия.

Ако нищо не се направи, просто проблемът с финансовата стабилност на застрахователите, предлагащи т.н. гражданска застраховка, ще бъде избутан в бъдещето, но за всеобщо нещастие това ще бъде бомба със закъснител, която ще гръмне в рамките на не повече от година. И сценариите са очевидни:

1. Застрахователите вдигат вноските и си оправят баланса по пазарен път, рискувайки политическо недоволство и проверки. Граждани започват да протестират. Проверките на ЕЦБ през лятото минават успешно.

2. Застрахователите не вдигат вноските, поддавайки се на политически натиск. Чужди фирми се изтеглят от пазара, няколко застрахователи фалират. Ако имаме късмет, фалити сред големите няма да има. Ако нямаме късмет, ще гръмне и някой от големите, което все пак ще доведе до протести. След интервенцията на ЕЦБ през лятото, застрахователният сектор се оказва на гол тумбак – чифте пищови и казваме бай-бай на Еврозоната. И между другото тогава пак ще трябва да се качат цените на застраховките гражданска отговорност и то с повече, отколкото ще бъде нужно днес.

3. Парламентът не замита проблема и всички партии обясняват истината на народа. Налагат се временни лимити по плащания и вноските по полиците се вдигат плавно. Палим свещи да минем проверките на ЕЦБ през лятото на 2019 година.

Следете новините ни в GoogleNews