Заради народа

Националните празници очевидно са важни след като всяка нация си има такъв и го празнува. Проява на очевидна глупост е който и да било да ги обезценява, а с тях и стойността и достойнството на една нация или един народ, ако предпочитате. Така е и за нашия национален празник. Не ми харесва едно нещо, свързано с честванията му обаче. В тях често ни припомнят, че сме народ. В представителната политика обаче "народът" е много често политическа разменна монета в лексиката на собствените му управници. Много неща биват оправдавани "в името на народа". Повечето от тях такива, които на народа не му е хрумвало, че иска. Вижте повече във видео файла или дори по-добре, в текста по-долу.

Побиват ме тръпки, когато политик каже "Народът иска така"! Когато чуя, че "народът иска нещо", разбирам две неща. Първо, че политикът е посредствен, но амбициозно опасен за околния свят. Второ, че е добре да имаш недвижим имот в друга държава... а не след храсталаците на Малинова долина, която е почти в София на географската карта.

Проблемът с фразата "Народът иска" е... че в името на народа хората на власт правят винаги само неща, които са важни за тях самите.

Изявленията, в който някой твърди, че мисли или прави нещо в името на народа, се наричат демагогия или на модерен език - популизъм. Вижте колко е хубаво определението за демагогия: "Използване на лъжливи обещания, изопачаване на факти, емоционално говорене и манипулация, с цел придобиване на политическа власт или на влияние."

Популизмът е още по-натоварен политически термин. Той е свързан с даване на политически обещания за лесни решения на сложни проблеми. Например: "Ще си тръгна от политиката, когато е готова магистрала Хемус". Ето така един политик използва липсата на цялостен магистрален път в Северна България, за да се стои вечно в политиката.

Ако бъде завършена магистралата и иска да си изпълни обещанието, въпросният ще трябва да излезе от политиката, а не иска. Това е специфичен вид популизъм... да изнудваш емоционално избирателите да гласуват за теб с надеждата да направиш нещо, което не искаш да правиш, защото не искаш да излизаш от политиката. Това модел за рекетиране на бъдещето и пример, достоен за епизод 3 от сериите "Заради нормалността", наречен "Заради безсмъртието"!

... нали сме убедени, че магистрала Хемус няма да има... още много време! Пожелавам ви да живеете много дълго и щастливо, но за съжаление един човешки живот не е достатъчен, за да се придвижим от София до Варна по двулентово еднопосочно пътно платно.

Да разръчкаме малко популизма и народа!?

Канадският философ Джоузеф Хийт наскоро публикува есе, в което казва, че "може би популизмът не е набор от вярвания или тактики на политическо действие, а призив към начин на мислене." Според Хийт популистите застъпват здравия разум и се противопоставят на претенциозните теории на елитите. Той твърди, че „хората НЕ се бунтуват срещу икономическите елити", а срещу е „изпълнителната функция", тоест се срещу начина, по който политиците действат, когато са на власт. От тази гледна точка популизмът привлича хора, които се доверяват на интуицията си, а не на умни аргументи.

Така, сега... след като роботиката си има закони... знаете... първият е "Роботът не може да нарани човек или чрез бездействие да позволи на човек да бъде наранен", защо популизмът да си няма закони?

Ето ви "Първия закон на популизма": "Популистите и хората, които са привлечени от популизма нямат развит интелект и не се нуждаят от такъв". Защо популистите и привлечените от тях не блестят с особени когнитивни умения и не могат да разсъждават, обработват и анализират информация? Защото не си дават зор да учат, да използват натрупаното знание и да се развиват интелектуално.

Популистите имат сходни недостатъци с тези на идейно-обвързаните хора, но с една много важна разлика. Те не уважават науката и натрупаното човешко знание. Смятат, че с голямо его, с хитрост и с ограничен набор от практични, и в този смисъл полезни в ежедневието умения, най-вече с нахалство, могат да успяват. "Себичността и егото на популиста е винаги по-високо от умствения му капацитет", това можем да изведем като "Втори закон на популизма".

Популистите не прилагат знание в политическия си действия, поради една причина, която няма да ви хареса. Те смятат останалите хора, тоест вас, за посредствени. Например: "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме." Смятат също, че като апелират към емоциите ви, вместо към способността ви да мислите, ще спечелят по-лесно гласовете ви. Това е и "Третият закон на популизма". Той казва следното: "Популистът смята, че ви превъзхожда". Закото докато вие губите време да учите, да мислите и да прилагате етични и морални норми към света, човекът-популист действа агресивно и егоцентрично, не се интересува от фактите, от науката, от това кое е разумно и кое не е. Той не се интересува нито от вас, нито от обществения интерес!

За политиците-популисти нямате стойност като самостоятелни хора. Те гледат на вас като на народ, като на голяма безформена, еднаква маса от хора, в която не виждат никаква полезност, извън това да ви управляват. Популистите не виждат естествените различия между хората. За тях е важно да няма отделни човешки съзнания, да има население, на което да викат "народ".

Народът не е етническа група, не е и националност, не е политически оформена група от хора с идеи. Народът е човешкият еквивалент на стадо – тълпа, съставена от много живи, уеднаквени единици, събрани в една държава или в едно населено място. Народът е население, а политикът-популист цели да бъде негов господар.

Какво се случва, когато народът се довери на популист? Една група от народа се издига за сметка на друга. Например една партия управлява една държава 10, 15 години или повече. Тоест, случва се същото като в нормална политическа ситуация. Само че заменяме състезателен кон с кокошка, която се мисли за змей... и някак си успява да ни убеди, че е по-добра в конните състезания от всеки състезателн кон...

И вместо обаче политическата власт да е в ръцете на група от политически елит, на хора, които имат знания, вярват в определени неща, имат ценности, тя попада в ръцете на група незнаещи, арогантни и егоцентрични хора, водени от лидер-популист. Така пак има еквивалент на "политически елит", но това е безпросветна, незнаеща и безполезна за обществото група, която държи властта. Тоест нещата са точно както сега... с правителство, на което в момента, в който му подсвирне някой президент на силна държава, то търчи с изплезен език като мъничко, покорно зверче, което търси новият си господар. И хоп от ООН отиваме в "Съвет за мир".

А в Словакия не е така! Словашките политици приличат на популисти, но според родните стандарти са си направо политически елит. Прочетете аргументите на Робърт Фицо, с които възпитано отказва Словакия да участва в "Съвета за мир", заслужават си.

За да има заразено с вируса на популизма общество, са необходими две неща - популист-лидер със силно желание за власт и възприемащите като народ хора, които да го харесат и да му дадат властта. Моля, не се притеснявайте обаче, че ще се заразим с вируса на популизма. Това вече се е случило много отдавна и народът плува, полузамаян в безбрежен океан от популизъм. Бреговете на разума не се виждат, а състоянието на полузамаяност се поддържа от информационни вълни, които променят посоката си на движение постоянно... и бряг няма. От време на време в океана на популизма се появяват мънички островчета, чиито обитатели пледират за разумно поведение... настояват, че са "демократи", а не "популисти"... само, за да потънат в океана от популизъм, малко след като сме им повярвали и сме им дали власт.

При липсата на спасителен бряг, на който да излезем, в личен план за всеки човек има решение - да не бъде планктон или дребна рибка - храна за хищниците в окена на популизма. Развийте заплашителен външен вид, здрави и остри зъби, и ги показвайте на всеки, който ви вижда като порция енергия във властовата си диета. Използвайте зъбите си и бъдете евкивалент на пирани с демократични политически ценности. Когато едно същество, обладано от чувство за превъзходство към околния свят, влезе в досег с пирани... те действат бързо и демократично, тоест заедно решават проблема с нахалника.

Когато някой прави нещо, защото "народът иска така", винаги има опасност страната, в която живее този народ, за една нощ да се превърне от държава в един голям затвор.

Думата "народ" обаче е влязла толкова сериозно в ежедневна употреба, че мога да я използвам за следния пример. Нека условно разделим нашия народ на три части. Първата част харчи пари на българското Черноморие. Втората част печели пари от първата. Третата няма отношение към това икономическо взаимоотношение, защото ходи на почивка другаде. Ето една популистка идея от името на първата част от народа, която харчи по Черноморието и най-вече в полза на втората, която изкарва пари от първата.

"В името на народа", тоест на 2/3 от народа, което е квалифицирано мнозинство по парламентарните стандарти, а по "народните стандарти" се смята даже за основание за създаване на "Народна република", термин използван от тоталитарните режими...

... в името на 2/3 от народа, ако не бъде изпреварена от "граждани за европейско развитие с точки по средата", всяка друга политическа формация, дори тази на довчерашния президент и настоящ кандидат-депутат, може да предложи следната идея, от името на народа: "Да бъдат поставени изходни визи за летния период – от 1-и юни, до 15-и септември". Това е патриотично предизборно обещание, което може да събере дори квалифицирано народно мнозинство.

То звучи не лошо на тази голяма част от народа, която ходи на родното Черноморие и се дразни на малката част народа, която снобее и ходи по други морета. Особено доволна ще е тази част от народа, която има хотели и ресторанти по Черноморието. За нея евентуални изходни визи през летния период са като тарифите на Тръмп за не особено многото останали действащи американски производители. И в двата случая шансът да се задържиш на пазара се крепи на политик-популист, който да наложи ограничения от името на народа и в името на народа.

Когато има ограничения в името на народа, ще има щастливи служители на МВР и гранична полиция. След като бъдат натоварени с националноотговорната задача да държат населението в рамките на държавните граници за летния период, ще имат нови сериозни основания за още по-високи заплати.

Прецакана на пръв поглед остава само една по-малка и очевидно НЕпатриотично настроена част от народа, която има нахалството да настоява, че има право да се кисне в чужди морета. Ако сте от нея, спокойно! И за вас има решение, ако изложената по-горе идея за затворени за лятото национални граници бъде реализирана.

Можете да напуснете националната територия преди 31-и май и да се приберете около 14-и септември за началото на новата учебна година. За семейства с деца след трети клас това създава известно неудобство. Не бързайте да отхвърляйте идеята обаче. Ако хвърлите критичен поглед на училищното образование обаче, ще се убедите в нещо, което всички знаем, но отказваме да го признаем публично.

С оглед на вижданията на Министерство на образованието и прилагането им в основното и средното образовение... всъщност няма никакъв смисъл децата да учат след 3-ти клас. Така или иначе, тези които научават нещо, го правят на частни уроци и вече от ChatGPT и другите модели на изкуствен интелект. Родните учители са традиционалисти и са твърдо решени да учат децата. За тях е висша цености да учат децата на всичко най-добро, което знаят... по време на частни уроци, които дават извън класните стаи.

В тази ситуация изпускането на цял един летен месец, заради довършване на учебна година, по време на която децата не научават нищо в класните стаи, води единствено до социален упадък. Упадъчните традиции са вредни за всички, но най-вече за интелектуалното развитие на самите деца. Казано под формата на въпрос "Защо предавате децата на същата образователна система, на която са предали вас, след като знаете какви са резултатите?"

Отговорът е прост! Заради традицията, която превръщат хората в народ!

Следете новините ни в GoogleNews