Единен учебник не решава проблемите в образованието

Няма доказана връзка между наличието на няколко учебника по един предмет и слабите резултати на българските ученици, а въвеждането на единен учебник може да концентрира икономическия интерес на едно място, създавайки зависимост от новия продукт. Това се посочва в аналитичен доклад на издателя Пламен Паскалев.

Повод за изготвянето и разпространението на анализа са конкретните изявления на министър-председателя Румен Радев при откриването на учебната година в с. Раковица, според които новият образователен модел следва да разчита на един учебник по български език и литература, българска история и география. Министър-председателят свърза тази промяна с ангажимент на министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев и я определи като важен елемент от усилията за равен достъп до образование и повишаване на неговото качество.

Същевременно министърът на образованието заяви като основни цели на предстоящите промени създаването на учебно съдържание, което насърчава мисленето и креативността, и изграждането на ученици, способни самостоятелно да намират решения.

"Именно съпоставянето на тези две намерения поставя въпрос, който според мен изисква сериозен обществен и експертен дебат: защо целите за повече самостоятелно мислене, креативност и професионална свобода на учителя трябва да бъдат постигнати чрез премахване на алтернативните одобрени учебници и въвеждане на единствен учебен продукт", казва Паскалев.

Според издателя въпросът не е дали държавата трябва да определя какво трябва да знаят българските ученици. Това е нейна основна отговорност. Държавата трябва да определя учебните програми, задължителните знания и компетентности и да прилага строг контрол върху научното и педагогическото качество на учебниците.

"Но единен стандарт не означава непременно единен учебник", категоричен е Паскалев.

Поставяме тук пълния анализ без редакторска намеса.

Аналитичен доклад — септември 2026 г.

Настоящият анализ разглежда предложението за преминаване в България към модел, при който по даден учебен предмет и в даден клас се използва един основен учебник без реална конкурентна алтернатива. Анализът използва преимуществено официални и международни данни от периода 2023–2026 г. — OECD, национални министерства на образованието, Световната банка, българското Министерство на образованието и науката и документи от законодателния процес.

Основният извод на доклада е, че моделът „един предмет — един учебник — един клас“ не е доказано решение на установен проблем на българското образование. При българските условия той би премахнал конкуренцията между одобрени продукти, би концентрирал експертното и икономическото решение в една централна процедура и би създал национална зависимост от един продукт, без да е доказано, че това ще повиши знанията, ще намали общия публичен разход или ще реши логистичен проблем.

Единна учебна програма не означава единен учебник

Основният въпрос не е дали държавата трябва да контролира съдържанието на образованието.

Това е нейна безспорна функция. Държавата трябва да определя националните учебни програми, задължителните знания и компетентности, научните и педагогическите стандарти, изискванията за достъпност и правилата за публично финансиране. Същинският въпрос е дали от тази отговорност следва необходимостта държавата да определя и един-единствен учебен продукт за всички ученици и учители.

Ако няколко учебника покриват изцяло една и съща национална програма, отговарят на еднакво високи изисквания за научна коректност и педагогическо качество и водят към едни и същи задължителни образователни резултати, наличието на различни учебници не нарушава националния стандарт. Различието е в начина, по който авторските екипи обясняват материала, подреждат съдържанието, формулират задачите, използват визуализации и съчетават печатни и електронни ресурси. Националната програма регулира какво трябва да бъде научено. Учебникът е едно от средствата как това да бъде научено.

Следователно превръщането на единния стандарт в единен продукт е отделно управленско решение. То не може да бъде обосновано само с общото твърдение, че държавата носи отговорност за образованието. Необходима е отделна доказателствена основа: кой конкретен проблем се причинява от наличието на повече от един одобрен учебник, защо по-малко ограничителни мерки не са достатъчни и какви измерими ползи ще произведе монополният модел.

Актуалната международна практика: строг контрол без национален продуктов монопол

OECD в сравнителния анализ Curriculum Flexibility and Autonomy от 2024 г. разглежда 35 държави и юрисдикции. Училищата участват в решенията за избора на учебно съдържание в 24 от 35 системи — приблизително 69%. Учителите участват в 28 от 35 — 80%. При решенията за методите и стратегиите на преподаване учителите участват във всички 35 разгледани системи. Данните не означават, че навсякъде има свободен пазар на учебници. Те показват, че разпределянето на педагогическото решение между държава, училище и учител е широко разпространена характеристика на съвременните образователни системи.

Съединените щати са особено показателни поради мащаба си. Федерален единен учебник не съществува. Калифорния предоставя актуален пример как могат да бъдат съчетани строг публичен контрол и реална продуктова конкуренция. През 2025 г. щатът провежда нова процедура за математически учебни материали, основана на Mathematics Framework от 2023 г. Кандидатстващите програми доказват съответствие с критерии; използват се Instructional Materials Reviewers и Content Review Experts; материалите са достъпни за публичен преглед и коментари. Въпреки строгия контрол резултатът не е един учебник, а множество одобрени конкурентни програми. Само при Algebra I за преглед са представени 18 програми, а при Integrated Mathematics I — 11. След финалното решение на State Board of Education през ноември 2025 г. отново остават множество одобрени програми. Това е силно регулиран конкурентен пазар, а не избор между „липса на държава“ и „държавен монопол“.

Англия има национална учебна програма, но няма един национален учебник. Department for Education в актуализираното през 2025 г. ръководство за покупка на книги и образователни ресурси насърчава училищата да сравняват доставчици, да договарят отстъпки, да използват рамкови споразумения и да търсят най-добро съотношение между цена и качество. Държавата определя образователните цели, но не извежда от това заключението, че трябва да избере една книга за всички.

Франция през последните години засилва контрола чрез система за labellisation на учебници. Същественото е, че засилването на контрола не е превърнато в аргумент за единствен учебник. Държавата търси по-надеждни материали, като запазва педагогическата свобода.Ако проблемът в България е недостатъчно качество, френският пример показва по-пряко решение: по-висок праг за одобрение, по-строга експертиза и по-малко, но качествени алтернативи — без монопол.

Финландската национална агенция по образование посочва, че страната няма централизирана система за учебни материали и няма предварителна инспекция на самите учебни материали. Те се произвеждат преимуществено от търговски издатели, а учителите обичайно избират учебниците и останалите ресурси. Естония също прави ясно разграничение между националния стандарт и учебния ресурс и поддържа висока професионална автономия на учителя.Сингапур използва Approved Textbook List: Министерството контролира и одобрява, но училищата избират между допустимите книги според потребностите на учениците. Япония съчетава централизирано одобрение с местен избор между разрешени заглавия. Португалия използва сертификационни механизми, без да свежда системата до един-единствен продукт.

Тези държави не използват еднаква система. Именно това е важното. Няма универсален модел. Но в големите и високорезултатните системи строгият публичен контрол много често съществува без национален монопол върху учебния продукт.

Системите с един или силно централизиран учебник

За коректен анализ трябва да бъдат разгледани и съвременните примери за централизация.Виетнам преминава към единен национален комплект от учебната 2026/27 г. и съобщава ценови ефект от мащаба. Това е реален аргумент в полза на централизацията, но възниква в различна институционална среда — с национален издателски капацитет и много по-централизирана система. От него не следва, че България автоматично ще реализира същия ефект.

Камерун е друг актуален пример. Световната банка през 2024 г. описва реформа с един учебник по предмет в държавното начално образование. Изградена е специална процедура: подбор по обективни критерии, независима техническа комисия, публикуване на списъка пет месеца преди учебната година и минимум три години живот на избрания учебник. Реформата е достигнала над 4 милиона деца. Световната банка отчита намаляване на високата цена на учебниците с над 50% между 2013 и 2020 г., но това е резултат от комплексна реформа на снабдяването, финансирането и процедурите, а не доказателство, че самият брой „един“ причинява ценовия ефект.

Бангладеш разполага със специализиран National Curriculum and Textbook Board — постоянна държавна институция за curriculum и учебници. Това е фундаментална разлика спрямо България. Не може да се пренася само крайният резултат „един учебник“, без да се отчита административната, авторската, производствената и логистичната инфраструктура зад него.

Кипър и Гърция: актуалният европейски контрапункт и PISA 2025

Особено значение за българския дебат имат Кипър и Гърция. Те са близки европейски системи с традиционно силна централизация на учебните ресурси и позволяват да бъде проверено едно от най-често срещаните внушения: че унификацията сама по себе си води до по-добри знания. На 8 септември 2026 г. OECD публикува PISA 2025 — най-голямото изследване досега, с около 760 000 ученици от 91 държави и икономики.

Кипър получава 411 точки по природни науки, 379 по четене и 412 по математика. Простата аритметична средна от трите области е 400,7 точки. Гърция получава 434 точки по природни науки, 423 по четене и 424 по математика — средно 427,0 точки. OECD изрично отчита, че гръцките ученици са под средното за OECD и в трите области; само 59% достигат поне Level 2 по природни науки срещу 74% средно за OECD, 50% по математика срещу 65%, а 56% по четене срещу 69%.

OECD отчита и дългосрочно влошаване: спрямо 2015 г. делът на слабите ученици в Гърция се е увеличил с 14 процентни пункта по математика, 17 по четене и 8 по природни науки. За целите на този доклад трите основни области са сравнени чрез проста аритметична средна с еднаква тежест. Това не е официална обща класация на OECD. При това прозрачно изчисление Кипър е 27-и от 27 държави в ЕС със средно 400,7 точки, България е 26-а с 404,3, Румъния е 25-а с 419,0, а Гърция е 24-а с 427,0. Тези позиции не доказват, че централизираните учебници причиняват слабите резултати. Те доказват нещо по-тясно, но пряко релевантно: единният или силно централизиран учебников модел очевидно не е достатъчно условие за високи образователни резултати.

Гърция е още по-показателна заради собствената си политика. На 8 април 2026 г. Министерството на образованието одобрява 230 книги за Регистъра на учебните книги и цифровата библиотека и определя реформата „Multiple Book“ като подкрепа за новите програми чрез съвременно, надеждно и множествено образователно съдържание. Изборът на книги ще се извършва от учителите, а избраните книги ще бъдат разпределяни в училищата. Тоест една от най-централизираните европейски системи не отговаря на слабите резултати с още по-голяма унификация, а се движи към повече алтернативи и професионален избор.

Кипър трябва да бъде описван по-прецизно: системата е силно централизирана по отношение на предписването и снабдяването с учебни книги, но не е коректно да се твърди, че абсолютно по всеки предмет и във всеки клас съществува само една книга. Това уточнение не отслабва аргумента. Кипър остава силен контрапример срещу тезата, че силната централизация на учебните ресурси сама по себе си води до високи резултати.

Следователно опитът на Кипър и Гърция не доказва, че единният учебник причинява лошо образование. Той доказва нещо по-защитимо: единният учебник не е решение на проблема с качеството сам по себе си. Ако една система има неподходяща програма, недостатъчно подготвени учители, слаба методика, формално оценяване или недостатъчна институционална компетентност, превръщането на пет учебника в един не отстранява нито една от тези причини.

Българският проблем не е броят на учебниците

Ниските резултати на България в международните изследвания са безспорен проблем. Но от наличието на проблем не следва, че всяка предложена реформа го решава. За да бъде оправдано въвеждането на един учебник, трябва първо да бъде установена причинна връзка между наличието на няколко учебника и слабите резултати на българските ученици. Такава връзка до момента не е доказана.

Няма представено изследване, което да показва, че българските ученици не умеят достатъчно добре да четат, решават математически задачи или прилагат природонаучни знания именно защото училищата използват различни одобрени учебници. Международните анализи на българското образование идентифицират по-дълбоки проблеми: учебни програми, претоварени с фактологично съдържание; недостатъчен акцент върху прилагането на знания; проблеми с подготовката и продължаващата квалификация на учителите; значителни социални и регионални различия; трудности при превръщането на компетентностния подход в реална практика в класната стая.

Ако проблемът е ниското качество на учебниците, държавата вече разполага с правомощието да не допуска некачествени учебници. Ако проблемът е претовареното съдържание, трябва да бъдат променени учебните програми. Ако проблемът е фактологичната неточност, трябва да бъде повишена научната отговорност на оценителите и да има бърз механизъм за корекции. Ако проблемът е лошата методика, трябва да бъдат променени критериите за педагогическа оценка.

Ако проблемът е подготовката на учителите, един учебник няма да я подобри. Ако проблемът е цената, трябва да бъде представена финансова оценка. Ако проблемът е логистиката, трябва да бъдат посочени измеримите логистични дефекти на сегашната система.

В нито един от тези случаи от дефиницията на проблема не следва автоматично необходимост от един учебник. Това е фундаменталната слабост на предложението: единният учебник се представя като решение, преди да е доказано, че именно множествеността на учебниците е причината за проблема.

България вече има работещ модел за национално снабдяване

Един от най-често използваните аргументи в полза на единния учебник е административното опростяване. Един продукт би означавал един основен тираж, по-лесно прогнозиране и по-проста логистика. Това преимущество е реално на теория. Но при България трябва да бъде сравнено с фактическото положение.

За учебната 2024/25 г. Министерството на образованието и науката отчита над 9,5 милиона безплатни познавателни книжки, учебници, учебни комплекти и помагала. За тях са осигурени 122 млн. лв. публични средства. За първи път са включени и над 300 000 ученици от VIII до XII клас.

Тоест България вече е в състояние да организира национално снабдяване с милиони учебни издания при наличие на множество издатели и множество учебници.

Това не означава, че логистиката е идеална. Може да има закъснения, неточни прогнози, проблеми с допечатки, доставки и електронен достъп. Но ако такива проблеми съществуват, те трябва да бъдат измерени: колко учебници са закъснели, колко ученици са останали без учебник, какъв е допълнителният разход, причинен от наличието на повече издатели, и колко би струвала същата система при един учебник. Докато няма количествени отговори, твърдението, че единният учебник
„решава логистиката“, остава предположение.

И тук възниква вторият проблем: България няма собствена държавна логистична система за учебници в смисъла на национална структура, която сама извършва целия цикъл от склада до училището. Сегашната система използва капацитета на издателствата и други частни оператори.

Ако утре има един учебник, той пак трябва да бъде отпечатан, складиран, комплектован, транспортиран, допечатван при необходимост и доставян до училищата. Ако държавата не изгради собствена инфраструктура, тя отново ще възлага дейността на частния сектор. Единният учебник не премахва логистиката и не премахва частните изпълнители. Той концентрира поръчката.

Аргументът за по-ниската цена

Това е най-сериозният икономически аргумент в полза на единния учебник и трябва да бъде разглеждан без предубеждение. Един тираж от стотици хиляди екземпляри може да има по-ниска производствена себестойност на книга от няколко по-малки тиража. Печатът има значителни фиксирани разходи и икономията от мащаба е реална.

Но цената на учебника не е само цената на хартията и печатната машина. Трябва да бъдат включени авторските възнаграждения, редактирането, научната редакция, коректурата, графичният дизайн, илюстрациите, фотографиите, картографията, предпечатът, авторските права върху външни материали, електронният учебник, видеосъдържанието, интерактивните задачи, платформата, сървърната инфраструктура, техническата поддръжка, методическите материали за учителите, складирането, транспортът, резервните количества, рекламациите и актуализациите.

Ако държавата реши сама да изпълнява тези функции, тя трябва да изгради съответния капацитет. Ако ги възложи на външни изпълнители, трябва да заплати на тях. Следователно коректният въпрос не е дали един голям тираж може да бъде по-евтин, а колко ще струва целият жизнен цикъл на новия модел и с колко процента той ще бъде по-евтин от сегашния. Без публична оценка на въздействието в лева и проценти аргументът за икономия не е доказан за България.

Икономическият въпрос: защо производството на учебници трябва да бъде монопол?

Образованието е публична функция. От това не следва, че всеки продукт, използван в образованието, трябва да бъде произвеждан или определян монополно от държавата. Държавата определя изискванията към лекарствата, но не произвежда всички лекарства. Определя санитарните стандарти за храните, но не произвежда целия хляб. Регулира медицинската дейност, без да забранява частните лечебни заведения. Определя строителните норми, без да строи всички сгради. Финансира културни институции, без да определя една постановка, която всички театри са длъжни да играят.

Тези аналогии не означават, че учебникът е обикновена стока. Той има обществена и образователна функция, която оправдава значително по-силен държавен контрол върху
съдържанието му. Но именно тук трябва да бъде направено разграничението между контрол и монопол. Държавата има пълно основание да отхвърли учебник с грешки, учебник, който не покрива програмата, или методически неприемлив учебник. Съвсем различно е да каже: няколко продукта покриват високия стандарт, но въпреки това ще бъде разрешен само един.

При естествените монополи може да има икономическо основание за един доставчик, защото дублирането на инфраструктурата е огромен обществен разход. Учебникът няма тази
характеристика. Създаването на втори учебник не изисква втора национална инфраструктура. То изисква втори авторски екип, второ педагогическо решение и втори издателски продукт.

Конкуренцията тук не дублира неефективно естествена инфраструктура. Тя създава интелектуална и методическа алтернатива. Затова идеята за един учебник е и създаване на регулиран монопол върху продукт, който по своята икономическа природа не е естествен монопол.

Единният учебник не премахва частния интерес

В българския публичен дебат често се използва аргументът, че държавата плаща значителни средства на „частни издателства“. Формулировката сама по себе си внушава, че плащането на частен производител е обществен недостатък. Това не е икономически аргумент. Частното издателство има икономически интерес и цели печалба. Въпросът е дали печалбата възниква в конкурентна среда, дали цените са прозрачни, дали продуктът отговаря на публичния стандарт и дали държавата получава достатъчна стойност срещу средствата си.

За да бъде доказано, че издателствата реализират необоснована печалба, трябва да бъдат анализирани себестойността, авторските и редакционните разходи, дигиталните инвестиции, тиражите, логистиката, маржовете и сравнимата цена, при която държавата би произвела същия продукт сама. Без такъв анализ „частникът печели“ е политическа реторика, а не икономическо доказателство. В нея може да се разпознае и остатък от историческото недоверие към частното предприемачество, но това не е основание за образователна политика.

Още по-важното е, че единният учебник няма да премахне частния интерес, освен ако държавата не изгради собствена огромна издателска система. Някой трябва да напише учебника, да го редактира, да създаде илюстрациите и картите, да разработи електронната версия и платформата, да го отпечата, складира и достави, да организира допечатките, рекламациите и актуализациите. МОН в момента няма пълномащабно държавно издателство, което интегрирано да изпълнява всички тези функции за целия корпус от I до XII клас.

Следователно има две реалистични възможности. Първата е държавата да изгради от нулата собствен издателски, технологичен и логистичен капацитет — с персонал, управление,
инфраструктура, информационни системи, складове и постоянен бюджет. Втората е държавата да продължи да използва частния сектор. При втория сценарий частният икономически интерес не изчезва. Вместо няколко издателства да се конкурират чрез своите крайни продукти и да бъдат избирани от множество училища и учители, частни компании ще се конкурират за ограничен брой големи държавни договори.

Единният държавен учебник не премахва частния икономически интерес. При липса на държавно издателство той премества частния интерес от конкурентния пазар към
обществената поръчка.

Корупционният риск: при един учебник той не изчезва, а се концентрира

Един от аргументите в полза на единния учебник е, че той би прекратил предполагаеми зависимости между издателства, училища и учители и би ограничил лобирането. Подобна теза изглежда интуитивно убедителна, но не издържа на институционален и икономически анализ.

Единният учебник не премахва икономическия интерес около пазара на учебници. Той променя мястото, в което този интерес се реализира, и го концентрира около значително по-малък брой решения.

При сегашната система държавата определя учебните програми и критериите, организира оценяването и допуска учебниците, които отговарят на изискванията. След това изборът между одобрените продукти е разпределен между множество училища и учители. Системата може да бъде критикувана и усъвършенствана, но тя съдържа две нива на решение: първо — дали продуктът е достатъчно качествен, за да бъде допуснат; второ — дали конкретните учители предпочитат този продукт пред останалите одобрени алтернативи.

При единния учебник второто ниво практически изчезва. Централната процедура вече не решава кой може да участва на пазара, а кой ще получи практически целия пазар за съответния предмет и клас. При конкурентна система едно издателство може да получи част от избора. При модел „един учебник“ резултатът придобива характеристиките на winner-takes-all: победата в една процедура може да означава достъп до почти 100% от публично финансирания пазар за съответния предмет и клас за целия срок на действие на учебника.

От икономическа гледна точка това увеличава стойността на административното решение. Колкото по-голяма е стойността на едно решение, толкова по-силен е потенциалният стимул заинтересованите страни да влияят върху него. Това не означава, че конкретни бъдещи комисии непременно ще бъдат корумпирани. Означава, че самият институционален дизайн създава по висока цена на евентуално влияние върху ограничен брой хора.

Проблемът е особено съществен при малък национален експертен пазар. От една и съща сравнително тясна професионална общност трябва да бъдат намерени автори, научни консултанти, рецензенти, редактори и независими оценители. Колкото повече най-компетентни специалисти участват в създаването на кандидатстващите учебници, толкова по-малък става независимият експертен пул, от който могат да бъдат съставени комисии без професионални, академични, издателски или лични отношения с кандидатите. Това не е обвинение към специалистите, а структурен проблем на малък професионален пазар.

Именно затова множеството одобрени учебници изпълнява и функция на децентрализация на риска. Ако една експертна комисия допусне продукт, който впоследствие се окаже методически слаб, учителите могат да предпочетат друг. Ако един авторски екип направи грешка, тя не задължително се превръща в грешка на цялата система. Ако един издател изостане технологично, друг може да предложи по-добри електронни ресурси. При единния учебник тази естествена корекция изчезва: грешката на комисията става национална грешка, а слабостта на продукта — национална слабост.

Подобен риск вече е поставян и в българския законодателен дебат. При парламентарните обсъждания на предложенията за един учебник е излаган аргументът, че зависимостта на
единствения учебник от оценката на ограничен брой оценители може да създаде по-голям, а не по малък корупционен риск. Не е достатъчно да се каже, че сегашната система допуска лобиране.

Трябва да се докаже, че новата система ще бъде по-малко податлива на него. Такова доказателство не следва автоматично от централизацията.
Конфликтът между максимална компетентност и максимална независимост става особено остър, когато една комисия трябва да избере единствен национален победител. При система с няколко одобрени учебника задачата на държавната експертиза е по-защитима: да установи кои продукти покриват висок предварително определен стандарт. След това реалното използване създава второ ниво на проверка — избора на хиляди професионалисти в училищата. Властта е разпределена, а последствията от едно неправилно решение са ограничени.

Има и втори риск. Дори държавата да притежава авторските права върху единния учебник, значителна част от производството ще трябва да бъде възлагана. Изчезва конкуренцията между няколко крайни учебни продукта, но на нейно място възникват големи централизирани договори за авторска работа, редакция, софтуер, печат, складове и транспорт. Следователно антикорупционният анализ трябва да обхваща не само избора на учебника, но и целия последващ цикъл на възлагане.
Всяко предложение за един учебник би трябвало предварително да отговори как се избират авторите и оценителите, какви са несъвместимостите, как се декларират свързаности, публикуват ли се имената и оценките, как се проверяват професионалните връзки, кой контролира възлагането на печата и цифровите ресурси, как се предотвратява зависимостта от един изпълнител и как се извършва независим одит. Без такива механизми централизацията не представлява антикорупционна политика. Тя представлява концентрация на решенията.

Единната процедура създава национална точка на отказ

При конкурентна система спор около един издател или една процедура не блокира автоматично снабдяването с всички останали учебници. При единен продукт обжалване на процедурата, спор за авторски права, производствен проблем или закъснение на избрания изпълнител може да засегне целия випуск по съответния предмет. Единната процедура се превръща в single point of failure.

Същият принцип важи и след избора. Ако в единния учебник бъде открита сериозна научна, методическа или фактическа грешка, няма готов конкурентен продукт, към който училищата могат да преминат. Трябва да бъде задействана административна процедура за корекция, допечатване или замяна, която отново се управлява централизирано.

Централизацията може да намали вариацията, но увеличава мащаба на последствията от една грешка.

Професионалната автономия на учителя не е административна пречка

Аргументът, че при един учебник учителите няма да губят време да избират, съдържа реално административно удобство. Но това удобство едновременно отнема професионална функция. Международните данни показват, че автономията при методите е широко разпространена, а системи като Финландия, Естония и Сингапур третират професионалния избор като ресурс, а не като дефект.

Ако сегашната процедура за избор в България е тежка, непрозрачна или податлива на маркетингов натиск, по-пропорционалното решение е да се подобри самата процедура: общи сравнителни показатели, достатъчен срок, пълен дигитален достъп до кандидатстващите учебници, публични експертни оценки и ясни правила за конфликт на интереси.

Премахването на избора е най-крайният инструмент и изисква доказателство, че по-леките мерки са недостатъчни.

Еднаквият учебник не е равен на еднакво образование

Еднаквостта на задължителните знания и компетентности се гарантира от националната програма, държавните образователни стандарти и системата за оценяване. Един учебник може да бъде използван по различен начин от различни учители, а различни учебници могат да водят до едни и същи стандартизирани резултати. Унифицирането на продукта не е нито необходимо, нито достатъчно условие за еднакво качество.

При математиката рискът от унификация е предимно методически: един начин на обяснение и една структура стават национална норма. При историята, литературата, философията и гражданското образование се добавя и информационен риск: една редакционна селекция на факти, примери, терминология и интерпретации достига до всички ученици. Именно в тези дисциплини множествеността на качествени ресурси има и демократично значение.

Реалните предимства на единния учебник

Сериозният анализ не трябва да отрича реалните преимущества. Единният учебник може да даде по-ниска единична печатна цена; по-лесно прогнозиране на тиражите; един и същ базов ресурс при преместване на ученик; по-лесна централизирана подготовка на учители; по-просто техническо съгласуване между програма, учебник и национално оценяване.

Тези ползи са реални. Но нито една от тях сама по себе си не доказва необходимост от национален монопол. България вече финансира и доставя учебници национално. Проблемът при преместване може да бъде решен с незабавен безплатен достъп до новия учебник и електронната му версия. Подготовката на учителите може да бъде централизирана около програмата и стандартите, а не около една конкретна книга. Ценовият ефект трябва да бъде доказан с пълна финансова оценка. Следователно голяма част от потенциалните ползи могат да бъдат постигнати чрез по-малко ограничителни средства.

По-подходящата алтернатива за България

Ако целта е повишаване на качеството, България разполага с по-преки и по-съвременни инструменти: по-високи и измерими критерии за одобрение; реална научна и педагогическа експертиза; публични оценки; строги правила за конфликт на интереси; по-малък брой, но повече от един висококачествени учебници; избор от учителите и училищата; пълно публично финансиране; единни технически изисквания за цифровите ресурси; публична база за установени грешки и корекции; периодична преоценка; национална платформа с безплатни допълнителни ресурси.

Този модел запазва държавния контрол върху стандарта и достъпа, без да превръща един авторски и методически подход в национален монопол. Той съответства и на посоката, която се вижда в редица развити системи: по-силен контрол върху качеството, но не непременно по-малко избор. Гръцката реформа „Multiple Book“ е особено показателна в този контекст.

Какво трябва да бъде доказано преди законодателна промяна

Преди въвеждането на един учебник държавата следва да представи публична оценка на въздействието, която да отговори на конкретни въпроси: какъв измерим проблем на сегашната система се причинява именно от наличието на повече от един одобрен учебник; какъв е очакваният ефект върху резултатите на учениците; колко е очакваната икономия в лева и проценти; каква е пълната цена на разработването, дигитализацията, печата и логистиката; кой ще притежава авторските права; кой ще избира авторите и оценителите; как се предотвратяват конфликтите на интереси; какво се случва при обжалване; как се заменя слаб учебник; за какъв срок един продукт получава националния пазар; и защо същият резултат не може да бъде постигнат чрез по-строг праг за одобрение и няколко конкурентни продукта.

Ако тези въпроси нямат предварителни и проверими отговори, реформата не е достатъчно обоснована. При толкова съществена промяна тежестта на доказване трябва да бъде върху този, който предлага премахване на съществуващите алтернативи, а не върху тези, които защитават конкуренцията между продукти, вече преминали държавен контрол.

Заключение

Актуалните международни данни не дават основание да се заключи, че единният учебник е необходима характеристика на модерна, демократична или високорезултатна образователна система. САЩ, Англия, Франция, Финландия, Естония, Сингапур, Япония и Португалия използват различни механизми, но общото е, че държавният стандарт и контролът върху качеството могат да съществуват заедно с повече от един учебен ресурс. Гърция — една от традиционно най централизираните европейски системи — през 2026 г. прави движение към „Multiple Book“ и одобрява 230 книги за новия регистър и цифровата библиотека.

Системите с един учебник съществуват. Виетнам, Камерун и Бангладеш показват, че подобен модел може да функционира, когато зад него има специфична институционална архитектура, специализирани структури и централизирано производство или снабдяване. Но тези примери не могат механично да бъдат пренасяни в България. България няма готово пълномащабно държавно издателство и логистична система от този тип, а сегашният модел вече осигурява национално снабдяване с над 9,5 милиона учебни издания.

Кипър и Гърция показват и нещо друго: силната централизация на учебните ресурси не е гаранция за високи знания. При PISA 2025 Кипър е последен сред държавите от ЕС по използваното в този доклад средно аритметично от трите основни области, а Гърция остава в долната група. Това не доказва причинност, но категорично отхвърля презумпцията, че унификацията сама по себе си произвежда качество.

При българските условия моделът „един предмет — един учебник“ е неподходящ и ретрограден не защото държавната намеса е нежелателна, а защото заменя по-прецизни съвременни инструменти — висок стандарт, прозрачна акредитация, конкуренция между качествени продукти, професионален избор и разпределение на риска — с административна унификация и концентрация на пазара. Потенциалните преимущества на единния учебник или могат да бъдат постигнати с по-малко ограничителни средства, или трябва тепърва да бъдат доказани количествено за България. Рисковете от концентрация на икономически интерес, експертно решение, методически подход и информационно съдържание са непосредствени и системни.

Стандартът трябва да бъде единен. Качеството трябва да бъде строго контролирано. Достъпът трябва да бъде гарантиран. Но учебният продукт не е необходимо да бъде единствен. Ако няколко учебника покриват един и същ висок национален стандарт, държавата трябва да представи конкретна, измерима и убедителна обществена причина, за да премахне алтернативите. Към септември 2026 г. такава доказателствена основа не е представена.

Основни актуални източници

1. OECD (2024), Curriculum Flexibility and Autonomy: Promoting a Thriving Learning Environment. 2. OECD (2026), PISA 2025 Results (Volume I): Future-Ready Students, публикуван на 8 септември 2026 г.; Country Note: Greece. 3. California Department of Education (2025-2026), 2025 Mathematics Instructional Materials Adoption; adopted programs, reviewer process and public comments. 4. UK Department for Education (updated 18 September 2025), Buying for schools: Books and educational resources. 5. Finnish National Agency for Education, актуална официална информация за децентрализираната система за учебни материали. 6. Singapore Ministry of Education (2025), Approved Textbook List и официални разяснения за училищната автономия при избора. 7. Greek Ministry of Education (8 April 2026), 230 approved books for the Multiple Book registry and digital library. 8. World Bank (1 February 2024), Turning Pages, Transforming Lives: Cameroon’s Textbook Revolution. 9. Министерство на образованието и науката, България (2024), данни за над 9,5 млн. безплатни учебни издания, 122 млн. лв. и над 300 000 ученици VIII-XII клас. 10. Народно събрание на Република България (2024-2025), парламентарни и комисийни обсъждания по предложенията за един учебник и процедурата за оценяване.

Следете новините ни в :