Вотът в Турция: ще се запази ли принципът ''турските гласове за турския кандидат''

В зората на демократичните промени у нас Движението за права и свободи (ДПС) беше надежда за етническите турци и българоезичните мюсюлмани, но след трийсет и пет години влияние върху съдбата им то се оказа огромно разочарование за тях. Дори Тодор Живков не успя да раздели традиционната мюсюлманска общност, както сега го правят Алиансът за права и свободи (АПС) и ДПС-Ново начало.

Когато през зимата на 1984/85 година тоталитарният режим осъществи насилствената смяна на имената, възрастните турци с горчива ирония казваха: „Живков ни стори добро. Защото накара младите поколения, които бяха започнали да подражават на доминиращия елемент, да се върнат обратно към етническия и религиозния си корен“. С други думи, натискът имаше обратен ефект, мюсюлманската общност се сплоти около религиозните ценности и твърдо защити своята идентичност. Да не повярва човек!

Но в наши дни АПС и ДПС-Ново начало водят безмилостна битка на гърба на традиционните мюсюлмански общности в България – турци, българоезични мюсюлмани, миллет, татари и т.н., и противопоставят хората едни на други за сметка на оцеляването на партийните им ядра. Докато новоначалистите говорят за „обединение“, апесарите ги обвиняват в „предателство“ към общността. В резултат на това страда обикновеният човек, който ясно вижда как общността се разделя на политическа основа, но икономическото му състояние не върви към добро, а става още по-зле. Дори на места се наблюдава плакатна война. Сутринта апесарите с носталгична въздишка по миналото лепят предизборен плакат с лика на Ахмед Доган, а след обед пред очите на хората селският кмет от Ново начало ядосано го къса. После същото правят и апесарите с плакатите на Новото начало.

На този фон българските изселници в Турция също са повлияни от партийните борби между АПС и ДПС. Затова част от тях се насочват към други партии като ПП-ДБ и „Прогресивна България“ (ПБ), които включиха в листите си кандидати с турски имена и разгръщат активна кампания сред изселниците. „Прогресивна България“ има и фейсбук страница на турски език (RADEV-İLERİCİ BULGARİSTAN No: 21“).

Една част от изселниците, с които съм разговарял клонят към АПС, а друга – към ДПС-Ново начало. Мотивът им е, че в тези партии са съсредоточени предимно хората от мюсюлманската общност. А онези, които бяха разочаровани от Народна партия „Свобода и достойнство“ (НПСД) на Касим Дал и ДОСТ (Демократи за отговорност, свобода и толерантност) на Лютви Местан, но търсят политическо представителство, ще подкрепят или ПП-ДБ, или ПБ. Мълвата сред изселниците гласи, че активисти на АПС ги придумвали да гласуват за тях с аргумента, че има договорка между тяхната формация и „Прогресивна България“ за съвместно управление след изборите.

Но ефектът от ограничения брой секции, в Турция ще има общо двайсет и седем, за страни извън ЕС е налице. В съчетание с умората от честите избори у нас интересът на изселниците към българската политика силно намаля. Затова, отчитайки правилно този факт, изселническите организации апелират за активно участие на изборите.

Досега изселниците гласуваха за името на кандидата, по-точно за етническата му идентичност, отколкото за името на партията. Особено активна роля в тази посока имаха и имат изселническите дружества. На изселниците им се обясняваше, че всеки глас е изключително важен за сънародниците им в България, защото колкото по-силно са представени в парламента и във властта, толкова по убедително ще си отстояват правата и свободите.

Проф. Емин Балкан: „Турците в България не трябва да се разделят, те трябва да покажат присъствието си, отивайки до избирателните урни“

Председателят на едно от най-големите и влиятелни изселнически дружества в Турция „Балгьоч“ проф. д-р Емин Балкан смята, че изборите на 19 април са много важни. В интервю за Ютюб канала на известния като най-големия градски вестник в Турция в. „Олай (Olay)“, базиран в Бурса, той споделя, че „през последните години, за съжаление, турците в България започнаха да се карат помежду си. Това ни огорчава“. Но той смята, че изборите са важни. „България е член на Европейския съюз. България, Гърция, Румъния са членки на ЕС. В Гърция и България, за съжаление, не използват етнонима турци. Въпреки че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Европарламентът използват това определение. Въпреки че съдилищата искат това. Тези две държави не използват определението „турско малцинство“. В тези държави турското малцинство е втора категория граждани. Пред закона са равни, но не се третират като равноправни граждани. Ние искаме тези хора там да бъдат първа категория граждани. Към настоящия момент в Гърция няма такава възможност, тоест там се прилага квотен принцип и нашето население не е достатъчно, за да преодолее тази квота. Но турците в България, ако успеят да се обединят, ако съберат мнозинство – там е забранено създаването на етнически партии, – но ако те се обединят под един покрив, спокойно може да преодолеят 4-процентовата бариера“, изтъква проф. Балкан.

През последните години линията на Турция е оказване на подкрепа на живеещите в чужбина нейни етнически сънародници да се интегрират в страните, чиито граждани са, както и живо да съхраняват културното си наследство. Думите на проф. Балкан потвърждават тази линия.

„Едно от важните неща в случая е, че турците в България не трябва да се разделят, те трябва да покажат присъствието си, отивайки до избирателните урни. Те трябва да знаят, че проблемите ще се решат, ако те го поискат, че никой няма да им го поднесе наготово“, твърди председателят на най-влиятелната изселническа организация в Турция и допълва: „Както живеещите в България наши сънародници имат очаквания, така и изселниците в Турция имат такива. В такъв случай, без да стигаме до фанатизъм, ние трябва да утвърдим това единство. Ние в „Балгьоч“ се опитваме да организираме това единство“.

Засягайки темата за ограничения брой секции в държавите извън ЕС, проф. д-р Емин Балкан подчертава, че няма да контактуват с партиите, които подкрепиха промените в Изборния кодекс.

Според проф. д-р Емин Балкан в България има три партии, които са се борили срещу ограничаването броя на секциите.

„Една от тях е АПС, в която са концентрирани турците. Другата партия е „Продължаваме промяната“, която също приема турското малцинство. Третата е „Прогресивна България“ на бившия президент Румен Радев. Ние в „Балгьоч“ се срещнахме и с двете партии, изтъкнахме тези проблеми пред тях. „Балгьоч“ не подкрепя конкретна партия, но искаме да информираме и напътстваме нашите съграждани… Ние трябва да подкрепим нашите сънародници в България“, обобщава проф. Балкан.

„Турците трябва да се интегрират, без да се асимилират“

Турската ТРТ Тюрк (TRT TÜRK) също отдели подобаващо внимание на предстоящите избори у нас в няколко дълги предавания. В предаването „Пътеводител“ (Rehber, 07.04.2026) бяха коментирани подробно темите, свързани с положението на турската общност в България, интереса към изборите, в каква степен етническата принадлежност на кандидатите за народни представители определя поведението на гласоподавателите и може ли турската идентичност да повлияе директно на предпочитанията на избирателите.

В предаването беше поставен акцент върху важните промени, които се случиха след 1989 г. в България. Беше изтъкнато, че страната се е демократизирала, някои права са възстановени, други – не. Затова турската общност продължава своята битка чрез някои политически партии. На въпрос на водещата може ли турската идентичност на кандидатите да повлияе директно на предпочитанията на избирателите, гостът заяви: „През годините ние участвахме на изборите на принципа „турските гласове за турския кандидат“. И допълни: „Тези избори и всички останали избори са стъпка по пътя на превръщането на турците в първа категория хора. Ние трябва да участваме при взимането на решения. Ние сме общност, която изпълнява задълженията си към държавата, турската общност участва в изграждането на държавата. Турците трябва да се интегрират, без да се асимилират“.

Утвърждаването на стабилна власт в България е в интерес и на Турция

В предаването „Изборният дневен ред на България. Пулсът на Европа“ пак по ТРТ Тюрк (29.03.2026) водещият и тримата му събеседници повече от час анализираха политическата обстановка у нас. Част от основните акценти в предаването бяха свързани с геополитическата роля на България в историята, прехода от Източния блок към Европейския съюз, успява ли да намери българската политика нов път в стремежа си към стабилност, кои партии са във възход и кои изостават, изборите в сянката на корупцията и как това влияе на поведението на избирателите, утвърждаването на стабилна власт в България е в интерес и на Турция, какви са исканията на турската общност в България и кои партии откликват на очакванията им, защо е важна стабилността на България за Турция и Европа и т.н.

„През последните години отношенията между Турция и България се развиват в рамките на добросъседството и сътрудничеството. Анкара отдава голямо значение на спокойствието и стабилността на Балканите.“ С този извод завършва един от репортажите на турската ТРТ за предсрочните парламентарни избори в България на 19 април.

Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист и външнополитически анализатор. Издател е на сайта obzornews.bg. Статията му е написана специално за OFFNews. Други статии от Мехмед Юмер можете да прочетете тук.

Следете новините ни в GoogleNews